Джоана Линдзи
Чаровникът, който я укроти (21)

Двадесет и първа глава

— Ето ви и вас — изрече Есмералда, когато Рейфиъл и Офелия влязоха в салона. — Какъв странен момент сте избрали да излезете на разходка с карета. Поне не закъсняхте много. Заради вас не сме започнали да вечеряме. Е, ще сядаме ли?

Рейфиъл се усмихна на леля си, която ги поведе към трапезарията. Хрумването й да изкара неуспешния опит за бягство на Офелия за невинна разходка беше добро. Това обяснение обаче нямаше да мине пред сестра му. Всъщност Аманда, която седеше на канапето до Есмералда, изобщо не помръдна. Беше заета да се взира невярващо в Офелия.

По всяка вероятност Офелия беше свикнала с подобни странни реакции, за да забележи отворената уста на сестра му.

— Здравей, Аманда — непринудено изрече тя. — Колко мило от твоя страна да изоставиш интересните развлечения на Лондон, за да посетиш заспалата провинция.

Аманда още не се бе окопитила достатъчно, за да отговори или даже да осъзнае, че седи със зяпнала уста.

Рейфиъл въздъхна.

— Вие двете вървете — каза той на леля си. — Знам, че Фелия е прегладняла, тъй че не чакайте повече. С Манди ще се присъединим към вас след минутка.

Излизането на Офелия не изтръгна сестра му от вцепенението й. Сега тя просто зяпаше вратата с празен поглед.

— Добре, че по това време на годината в къщата няма мухи — изкоментира Рейфиъл.

— Какво? — попита Аманда, скочи на крака и възкликна в типичния си прочувствен маниер: — Мили боже, Рейф, обичам те безумно и живота си бих дала за теб, но наистина не беше нужно да стигаш до такива крайности, за да ми помогнеш.

Това не бяха думите, които брат й очакваше да чуе.

— Готов съм на всякакви крайности, за да ти помогна, мила, знаеш го — но само ако действително се нуждаеш от помощ. Но тъй като случаят не е такъв, какви ги дрънкаш, по дяволите?!

Аманда незабавно се нацупи:

— Ама нали затова си го направил?

— Какво да съм направил?

— Поканил си тази личност тук. Направил си го, за да не ми е конкурентка. За да имам шанс да си намеря съпруг, без да си съпернича с нея.

Рейфиъл поклати глава. Понякога женската логика вървеше по странни и непонятни пътища.

— Манди, съзнаваш ли какво каза току-що? Излиза, че всеки мъж, заинтригуван от теб, на секундата ще пренасочи вниманието си към Офелия, ако тя се покаже. Такъв човек ли искаш за съпруг?

— Разбира се, че не, обаче…

— Без „но“ и без „обаче“. Това е анализ.

— Има изкушения, които са неподвластни на мъжкия здрав разум. Тя е едно от тях.

Той би желал да оспори това становище, но тъй като вече бе вкусил от въпросното изкушение, не намери сили.

— Може би. Но ако един мъж е толкова непостоянен, по-добре да помислиш два пъти, преди да го завлечеш пред олтара.

— Да го завлека ли? — яростно процеди тя.

— Знаеш за какво говоря. Преди да получиш предложение. Преди да се влюбиш.

Аманда го изгледа замислено.

— Това ще е добра проверка, нали?

Той отчаяно въздъхна.

— Казах ти го и преди. Защо не спреш да се тревожиш как ще си намериш мъж и просто не го оставиш да се случи естествено?

— Половината сезон мина. Времето ми изтича!

— Няма да настъпи краят на света, ако не си намериш съпруг през твоя първи сезон.

— Ти да не си се побъркал! — ахна тя. — Разбира се, че ще настъпи! Двете ми най-добри приятелки вече са сгодени.

— Манди, кълна се, че ако последваш стадото и си вземеш съпруг, когото не обичаш, само за да не се различаваш от останалите…

— Няма. Не съм чак толкова тъпа. Но за мен ще е унижение, ако сезонът свърши, без поне да съм сгодена.

— Не, няма. Ще си поръчаш нов гардероб за лятото и ще започнеш отначало. Сега да отиваме на вечеря. Прегладнял съм.

— Я чакай малко! — Аманда дори не се помръдна. — Ако не си поканил Офелия тук за мое добро… Боже господи, Рейфиъл, не ми казвай, че ти си последвал стадото и също си влюбен в нея!

— Развила си вредния навик да си вадиш прибързани заключения. Не, не съм влюбен в нея. Дори не я харесвам.

— Нима? Последния път каза, че изобщо не я харесваш.

Той повдигна рамене.

— Постепенно откривам, че тя не е надменната примадона, каквато си я представях.

— Но какво търси тя тук? Нима е дошла неканена и ти не си можел да се отървеш от нея? Ако случаят е такъв, ще я закарам в Лондон.

— Ето, пак го направи. Престани да се впускаш в догадки и да се мъчиш да ми измъкнеш информация, която не те засяга.

Аманда продължи, като ли че не го беше чула:

— Крие се тук, нали? Въобразява си, че второто й скъсване с Мактавиш е предизвикало нечуван скандал, но много се лъже. Аз лично ще й го обясня.

— Аманда!

Този път тя усети предупредителния му тон и запротестира енергично:

— Не можеш да ме оставиш да тъна в неведение! Тя е прекалено красива, прекалено популярна и прекалено сензационна, за да се намира тук без основателна причина.

— Има съвършено основателна причина — отстъпи малко Рейфиъл. — Помагам й да развие определени добри качества към твърде малкото, които тази жена притежава сега.

— О, да бе! — изсумтя сестра му.

Той не смяташе да се опитва да я убеждава в искреността си. Вместо това каза:

— А ти няма да споменаваш на никого, че тя е в Олдърс Нест. Не желая името ми да се свързва с нейното и цял Лондон да прави същите глупави заключения, с които ти ми наду главата. Ясен ли съм?

— Поне ми подскажи нещичко!

Рейфиъл въздъхна. Откога малката му сестричка беше станал толкова твърдоглава?

— Ще ти дам храна и подслон, а на сутринта ще те изпратя на лов за съпрузи в Лондон. Аманда, родителите й знаят, че тя е тук, а леля Есме се грижи всичко да е благоприлично. Не се случва абсолютно нищо необичайно. Тъй че не си пъхай красивото носле в неща, които не са твоя работа.

— Чудесно, недей да ми казваш!

И тя се втурна към вратата.