Джоана Линдзи
Чаровникът, който я укроти (16)

Шестнадесета глава

— Аманда! Какво, по дяволите, търсиш тук?

Последният човек, когото Рейфиъл очакваше да види, беше по-малката му сестра. Тя никога преди не беше идвала в Олдърс Нест, но ето че сега стоеше пред вратата на салона и бодро изтупваше снега от палтото си. Преди час отново бе започнало да вали, точно след като Офелия го беше оставила сам. Аманда не обичаше снега, но Рейфиъл се съмняваше, че изглежда гневна точно поради тази причина.

Тя го удостои с яден поглед.

— Какво правя тук? Пропуснах един много хубав бал, за да дойда тук и да разбера ти какво правиш. Трябваше да ме последваш в Лондон. Защо не дойде?

— Никога не съм казвал…

Тя обаче не беше свършила:

— Всички питат за тебе. Приятелките ми бяха доста разочаровани от отсъствието ти.

— Предупредих те, че повече няма да те придружавам по балове. В Съмърс Глейд беше за последно. Имаме безчет братовчеди и две лели, които живеят в Лондон. Толкова придружители би трябвало да ти стигнат, драга. При това положение присъствието ми в Лондон надали е от значение, нали?

— Да, но всички искат да те видят.

Рейфиъл вдигна вежда.

— Под „всички“ сигурно трябва да разбирам онова котило от хихикащи дебютантки, които наричаш свои приятелки?

— Ами, да, те те обожават както всички жени.

— Не всички — поправи я той, мислейки за гостенката си. — Свали си палтото. Тук е доста топло. Или няма да поостанеш?

Тя пропусна покрай ушите си обнадеждената нотка в тона му. Изпъшка, запъти се направо към камината и протегна ръце към огъня.

— Още няма да се събличам, но все пак благодаря. Не крия, че премръзнах. Въглищата в мангала не стигнаха за такова дълго пътуване и той угасна преди около два часа. С прислужницата ми трябваше да се увием в одеялцето, но пак не успяхме да се стоплим. Защо, по дяволите, имаш само едно одеялце в каретата си?

— Защото мангалът обикновено поддържа такава топлина, че и едно одеялце е напълно излишно. Дошла си тук с моята карета?

— Разбира се. Нямам своя карета. Нали на жените не им трябвали карети? Не че татко няма пет карети в Норфорд Хол, които можех да използвам, ако бях тръгнала оттам. Но аз пристигам направо от градската ти къща в Лондон.

Преди да срещне Офелия, той честно можеше да заяви, че сестра му е най-красивото момиче на света. Не мислеше така от семейна лоялност. Това бе истина. С русата си коса, един нюанс по-тъмна от неговата, с огромните си очи, сини като метличини, и фината си костна структура, никой не се съмняваше, че тя ще засенчи всички дебютантки в Лондон. Но преди приема в Съмърс Глейд никой от семейството му не беше виждал или чувал за Офелия Рийд. И никоя девойка, в това число и Аманда, не можеше да се съревновава с нейната красота.

— Освен това се изгубихме — промърмори сестра му.

— Така ли? Колко интересно.

— Ни най-малко!

— Може би сте се изгубили, защото снегът е покривал пътя?

— Не, единствено заради снега успяхме да те намерим. Накрая открихме следи от карета в снега и ги последвахме. Но аз предполагах, че кочияшът ти вече е идвал тук. Едва след като се загубихме, той си призна, че работи отскоро за теб и никога през живота си не е бил толкова далече на север. Този противен тип можеше да ми го каже по-рано.

— Повечето ми слуги са нови, Манди. Запазих твърде малко от старите, когато потеглих за Европа. Сега ми кажи как разбра, че съм тук.

— Предположих, че си се прибрал в Норфорд Хол. Изпратих лакея ти да провери какво те задържа и той се върна с новината, че изобщо не си ходил там след Съмърс Глейд, но си ги предупредил, че ще бъдеш в Олдърс Нест. Не можех да повярвам на ушите си. Защо си избрал да дойдеш точно тук? И то по това време на годината?

— Защо не — сви рамене Рейфиъл.

— Но така ще изпуснеш сезона!

Той се засмя тихичко.

— Сезонът не ме вълнува. Ти си търсиш с кого да минеш под венчило, не аз. Намери ли нещо?

Аманда го изгледа сърдито.

— Не. Половината мъже, към които проявявам интерес, дори не ме поглеждат.

— Ама че опашата лъжа! — прихна Рейфиъл.

— Благодаря ти за гласуваното доверие, братко, но това е самата истина. Всички те говорят за онази надменна Офелия Рийд и се чудят защо още не се е върнала в Лондон. Новината, че не се е омъжила за Дънкан Мактавиш скоро плъзна из града. Известно ли ти е защо?

— Решиха, че не си подхождат — задоволи се да каже Рейфиъл.

— Какво разочарование.

— Защо?

— Не се прави на по-тъп, отколкото си, Рейфиъл. Толкова е очевидно! Защото сега тя отново е сред конкуренцията, а съвършените мъже и бездруго са твърде малко.

Той се усмихна на думите й.

— Нима е нужно съпругът ти да е съвършен?

— Разбира се, че не, макар малко съвършенство да не вреди никому. Но сега отново съм втора на опашката и не мога да си избера мъж преди нея.

— Суета и завист в едно изречение. Как не те е срам, Манди!

— Не ме дразни — изчерви се тя. — Тук става въпрос за живота ми.

— Не, тук става въпрос за нетърпението ти. Ако просто се отпуснеш с мисълта да се забавляваш на първия си сезон, точният мъж ще се появи, преди ти да го осъзнаеш.

— И ще се влюби в нея, не в мен! — сприхаво измърмори тя.

— Ти май наистина й завиждаш, а?

Аманда въздъхна горестно.

— Не мога да се удържа. Божичко, тя е толкова красива, че чак сияе! Направо ме заслепява!

Той сподави смеха, предизвикан от коментара й, и простичко каза:

— Съгласен съм.

Тя примигна уплашено, а очите й се присвиха.

— Да не си ми казал, че и ти си запленен от нея!

— Няма.

— Добре, защото като човек тя не струва. Определено не е подходяща за теб. Тя е празноглава, злобна и прекалено горда.

— Това ли е последната клюка по неин адрес? — любопитно попита той.

— Не, това е единствената клюка по неин адрес. Сега тя отново е на брачния пазар и повечето ергени са изпаднали във възторг. Това е мое лично наблюдение от срещата ми с нея в Съмърс Глейд. Знаеш ли, тя имаше наглостта да заяви, че там си губя времето! А когато го каза, дори не беше сгодена повторно за Мактавиш. Просто беше абсолютно сигурна, че той ще я приеме обратно.

— По една случайност ти наистина си губеше времето там. Дънкан вече беше влюбен в съседката си Сабрина. Само му бе нужно известно време да го проумее.

— Е, браво на него! Значи затова двамата с Офелия пак са скъсали?

— Донякъде. Но и двамата не искаха да се женят, идеята беше на семействата им. Ето защо бяха доволни да се измъкнат от натрапения им брак. Сега си свали палтото, изпий чаша чай и се прибирай вкъщи.

— Не бъди такъв досадник, Рейф. Забрави ли, че ме покани да прекарам сезона с теб?

— Не и тук.

— Не, разбира се.

— Даже не и с мен — поправи я той. — Поканата беше да използваш градската ми къща, тъй като татко няма къща в Лондон. Нямах предвид, че ще прекараме сезона заедно.

— Е, ама и теб си те бива! — изфуча тя. — Предположих, че ще си там. Така се бях затъжила за теб! Почти две години скиташе из Европа! Мислех, че сега ще искаш да прекараме малко време заедно.

— Обещавам ти го, но след като се върна в Лондон.

— Но кога ще се върнеш? Още не си ми обяснил какво правиш в това забравено от бога място.

— Не ти ли хрумна, че може би имам гостенка?

Аманда пребледня.

— Боже милостиви, изобщо не ми хрумна! Толкова съм притеснена! Ще тръгна веднага, щом се стопля.

— Добре.

— Добре ли?! Няма ли да се помъчиш да ме убедиш поне да пренощувам?

— Изобщо нямам такива намерения. Имаш време да стигнеш до странноприемницата преди мръкване.

Тя въздъхна и най-накрая свали палтото си. Седна до брат си на канапето. Извади купчинка писма от джоба си и му ги подаде.

— Донесох ти пощата, в случай че нещо се окаже важно.

— Искаш да кажеш, че си се надявала някоя покана за бал да ме заинтригува — той прегледа набързо писмата. Само това от бащата на Офелия привлече вниманието му. Отвори го и прочете точно това, което бе очаквал.

— Не отричам — съгласи се Аманда и незабавно се върна на предишната тема: — Обаче не е чак толкова рано. Странноприемницата, в която нощувах, е на шест часа път оттук.

— Да, но не забравяй, че тогава си се загубила.

Аманда отново въздъхна:

— Много добре, четири часа път. Но докато стигна, почти ще се е мръкнало. Бих предпочела да тръгна утре рано сутринта. Коя е тя? Познавам ли я?

Последните въпроси бяха изречени внезапно, без съмнение с надеждата да го свари неподготвен. Не се получи. Рейфиъл само можеше да се надява, че Офелия няма да реши да се появи точно в този момент.

— Да, познаваш я. Но си избий от главата да разбереш коя е. Това, драга, не ти влиза в работата. Обаче не е каквото предполагаш. Не съм превърнал Олдърс Нест в местенце за любовни игри.

— Да, разбира се — иронично подхвърли тя. — Отиваш с жена в далечно имение, което би могло да се намира в друга страна, и твърдиш, че всичко е невинно?

— Точно така. Леля Есме се грижи за репутацията на дамата.

— Нима? — радостно възкликна Аманда. — Чудесно, не съм я виждала от цяла вечност. Сега наистина трябва да ми позволиш да ви погостувам.

— Видя я само преди два месеца на татковия рождения ден. И няма да…

Рейфиъл се сепна и погледна през прозореца. Преди Аманда да нахлуе, четеше книга и не беше видял пристигането на каретата й, но сега съвсем ясно виждаше заминаването й.

— Манди, нали това не е някой номер да ме накараш да се върна в Лондон? — обвини я той. — Ти ли отпрати каретата?

Тя отвърна възмутено:

— При положение, че не съм в нея? Твърдо не.

— По дяволите! — изруга той и скочи от канапето.