Христо Пощаков
Жестокият двубой (5)

СВАТБЕНАТА СНИМКА

Посърнал от злоба в късния следобед, Херман отчаяно гризеше ноктите на ръцете си и същевременно анализираше изминалите събития. Несъмнено магиите му действуваха, но по особен начин — назад във времето. Необходимо беше на всяка цена да овладее тяхната сила — да ги застави да действуват в близко бъдеще. А може би в миналото се криеше истинската му мощ? Сети се за извънредно просто и рационално средство; с прилагането му гадният месар щеше да изчезне — подсказваше го логиката, филмите на Спилбърг и фантастичната литература. Рецептата беше елементарна: ако някой от родителите на Борг не се свържеше с другия посредством брак, месарят нямаше шансове да се появи на този свят.

До края на взетия отпуск оставаха два дена, досега всички усилия за ликвидацията на омразния дебелак бяха останали напразни. Поканата за вечеря беше валидна и бе наложително да бъде използувана най-рационално. Трябваше да преодолее чувството на погнуса и да опита вкуса на нещастните патици.

Борг го посрещна с най-добрата усмивка, на която бе способен и незабавно го въведе в трапезарията. Лъсналите от сосове тела на пернатите животни вече мирно почиваха в елипсовидни чинии, в центъра на сервираната маса. Бяха заобиколени от препечени картофи, варени кестени и разкошно направени салати от зеленчуци.

— Хапнете си, господин Пихлер, а след това ще коментираме качествата на приготвеното от мен. Имайте предвид, че освен голям ловджия, месарят Борг е и голям гастроном!

„Да пукнеш, дано! — злъчно отбеляза на ум Херман. — Личи си, че не си се освинил от ядене на марули!“. Очите му злобно светнаха над бялата покривка, но по всичко личеше, че на домакина не му пука, защото надигна халбата с любимата си бира и каза:

— Наздраве!

„Отново просташки вкус — констатира Херман. — Изглежда изстуденото бяло вино е непознато за него“.

След като свършиха с вечерята, месарят непривично чевръсто за масата си очисти пространството над бялата покривка, след това го покани в хола на телевизия.

„Сега е момента!“ — помисли злобното човече и рече небрежно:

— Може ли отново да поразгледам стария фамилен албум? Признавам, страшно ме впечатли предишния път!

— Разбира се, господин Пихлер, той все още е под ръка, под масичката. Заповядайте!

— Ще ми се да преснимам някоя друга снимка, много са хубави! За колекцията, нали разбирате. Ще бъдат тематично свързани с вас.

— Изберете, която ви хареса. Това само ме радва!

— Ето тази, от сватбата на вашите родители. и може би съседната, на баща ви.

— Няма проблеми, господин Пихлер. Все пак се надявам, че ще ги върнете.

— Какво говорите, още утре ще го направя! При мене нищо не се губи, нито изчезва.

— Не исках да ви обидя, рекох го ей така. за жалост от утре започвам работа, братовчеда Бирбаух не може да ме замества повече, има семейни проблеми. А можехме още някой друг ден да прекараме заедно, за да си побъбрим. Имам и телеграма — жената пристига, край на спокойствието!

„Дрънкай всякакви, още малко ти остава!“ — помисли Херман и натика снимките в джоба си. След това изгледа с отвращение халбата бира пред себе си и на свой ред произнесе:

— Наздраве!

Този път не успя да се напие така жестоко и си тръгна с чувството на изпълнен дълг към себе си. Спомни си, че по някое време месарят го бе увещавал да изпеят нещо и с големи мъки го беше разубедил — не искаше да разруши създадената за себе си илюзия чрез фалшиво грачене, на което единствено бе способен.

Същата вечер, точно в полунощ, той постави счупена свещ върху брачната снимка и произнесе най-черното заклинание.

На следващия ден, както и досега, гореше от нетърпение да разбере ефекта от магията. Пътя до месарницата му се стори безкрайно дълъг, в нея завари няколко клиенти. Невредимият Борг стоеше намръщен зад кантара, но с него се бе случило нещо странно. Телената ръкавица от ръката му липсваше, а отрязаните пръсти бяха на мястото си. Физиономията му излъчваше непривична свирепост, съвсем нетипична за него през последните дни.

— Какво ще обичате? — изръмжа басово, преди реда му да стигне до него. Обръщаше се като към напълно непознат.

— Всъщност, не съм дошъл за покупки. пристигнах, за да ви върна снимките.

— Какви снимки? — облещи се месарят.

— От сватбата на родителите и на баща ви.

Кръглото лице на Борг почервеня от ярост.

— Слушайте какво! — натърти заплашително. — Незабавно се махайте от тука!

— Но, господин Борг!

— Какъв Борг? Казвам се Борке, нещастнико! Не ме гледай като настъпена жаба, каквато си всъщност, а веднага се измитай! И подигравките запази за себе си, я се виж на какво приличаш!

— Може би има някакво недоразумение! — смутолеви Херман. — Не исках да ви обидя!

— Не искал да ме обиди, чувате ли? — обърна се месарят към публиката, състояща се от две възрастни жени. — Ти какво искаш, бе! Да те накълцам на кайма ли, добиче такова! Измитай се от тукааа!

Крещенето на месаря премина в рев. Обектът на категоричната подкана панически отстъпи към вратата на изхода и се почувствува изплют на улицата. Докато се окопитваше, едната от възрастните жени излезе от месарницата, изгледа го с укор и застана до него.

— Не трябваше да постъпвате така — отбеляза наставнически. — Двадесет години пазарувам от него и за пръв път го виждам да излиза от кожата си, а иначе е добър човек. Познавах и майка му, горката! Не трябваше да се подигравате с фамилната чест!

— С какво съм се подиграл? Нищо ни разбирам!

— Защо го нарекохте господин Борг?

— Винаги съм мислил, че се казва така!

— Ето, пак продължавате! Фирмата над магазина, нищо ли не говори? Не четете ли какво пише на нея?

— „Борке и син“, но защо не Борг?!

— Или сте непоносим, или невменяем! Борке е фамилията на майка му, а Борг е женихът, който я изостави бременна преди повече от четиридесет години. Мошеникът изчезна като дим преди сватбата, ясно си спомням! Господин Борке никога не е имал законен баща, нито е бил признат за син от някого. Като си помисля какви ги наприказвахте, лошо ми става! Снимка от сватбата! Горката госпожица Борке, никога не опозна тази радост. В онези времена кой щеше да се ожени за нея с незаконен син? Не си правете друг път такива шеги, господине, може да ви коствуват живота! Месарят Борке така обичаше майка си, беше готов да убие всеки заради нея!

Възмутената жена презрително го подмина, а Херман най-сетне си даде сметка за случилото се. Борг беше унищожен, но съществуваше като Борке. И този Борке бе несравнимо по-гаден от Борг. Победата се бе превърнала в жестоко поражение, улицата се олюляваше под краката му. Той отправи невиждащ поглед към витрината на месарницата и тънките му устни отрониха:

— И тебе ще унищожа, гадина проклета!

Когато изкачи стъпалата до входа на жилището си, злобата до такава степен бе заседнала в гърдите му, че го душеше. Омразата образуваше около него странна мъгла, която му пречеше да уцели ключалката. Във външното антре го очакваше госпожица Берта.

— Искам да ви уведомя, господин Пихлер, че в едномесечен срок желая да напуснете. — заяви безцеремонно. — Не ми харесвате като квартирант — допълни нагло и се запъти към кухнята.

— Аааа! — изрева той и се вмъкна в стаята си. — Всичките ще ви ликвидирам, всичките! — проникваха виковете му през вратата й.

Дали щеше да успее?