Джоана Линдзи
Пленница на любовта (6)

ГЛАВА ШЕСТА

Сънувала е! Това беше обяснението за станалото снощи — или за това, което си въобразяваше, че се е случило. По някакъв начин тя подсъзнателно бе свързала възбудения си интерес към меча с шегата на Бари, за да задоволи любопитството си. Но както обикновено става в сънищата, тя не беше успяла да зададе своите въпроси.

Било е сън, разбира се. Най-простото и логично обяснение. И все пак, колко жалко. Веднъж да сънува хубав мъж, а тя да се прави на обидена и да го гони! Можеше да задоволи освен любопитството й относно меча, и друго нейно желание, а той определено беше готов да го направи. Дори точно го определи: да спи с нея. Тя трябваше само да каже „Да, чудесно“ и тогава…

При тази мисъл тя се усмихна на себе си. Едва ли има по-безопасен секс от този насън. Забравяш за морал, вина, съжаление, дори за своята индивидуалност и се отдаваш на удоволствие от нещо, което реално не би направила. Но тя разбира се не изневери на същността си и пренесе в най-необикновения, най-интересния си сън принципите, възмущението и сприхавостта си. Наистина жалко.

Розалин се почувства удовлетворена от това тълкувание, едва след като прекара цял час в щателно търсене на жици и скрити камери, които да възпроизведат в стаята й толкова жив образ. Не откри подозрителни предмети. Но не бе и очаквала да намери нещо подобно.

Въображението на Бари не бе способно да роди такъв номер. А и бе твърде голям скъперник, за да се охарчи за скъпоструващата апаратура само за една мистификация. Докато движеха заедно, най-екстравагантната му идея за подарък се свеждаше до букет цветя, накъсани от него край пътя за колежа. Пази Боже да се отбие в цветарски магазин. Колкото по-евтино, толкова по-добре, беше неговото мото.

Явно шегата на Бари бе започнала и завършила в Щатите с един-единствен опит да се посмее. Но се оказа, че е имала по-голям успех, отколкото е предполагал, щом като Розалин сънува този сън след месец и подсъзнанието й точно възпроизведе образа на привлекателния съучастник на Бари.

Дейвид й остави колата си, за да я ползва през ваканцията, което означаваше, че утре се налага да го закара на гарата. Днес щеше да я придружи до съседния град. Там имаше голям магазин с вносните американски стоки, с които двамата бяха свикнали. Когато тръгнаха, зад волана седна Розалин, за да свикне отново с дясното движение. Дейвид напомняше в коя седна да кара, когато навлизаше в насрещното платно. А това често се случваше през първите дни на престоя й в Англия.

На път обратно за вилата Розалин реши да му разкаже за странния си сън. Когато свърши, той се ухили:

— Явява ти се първият собственик на меча и ти го изритваш, преди да го попиташ за проклятието?

— Не съзнавах, че сънувам, Дейвид. Бях убедена, че в стаята ми отново се е вмъкнал приятелят на Бари, който се представя за притежател на оръжието — и тогава тя самата се усмихна. — Освен това, ако му бях задала този въпрос, евентуалният отговор щеше да бъде сътворен от подсъзнанието ми, а аз все още нямам представа с каква орис е белязана моята придобивка.

— Да, но щеше да е интересно да разбереш дали то е в състояние да роди правдоподобна теория. Удивително нещо е това, подсъзнанието. Тези, които вярват в прераждането, твърдят, че всичките ти животи са закодирани дълбоко в него.

Розалин го погледна иронично и в резултат излезе от платното на завоя на тесния провинциален път. Едва след като овладя колата и двамата спряха да се смеят на малкото произшествие, тя помоли:

— Обсъждането на едно абсурдно проклятие само по себе си е откачена работа. Хайде да не намесваме и преражданията.

— Съгласен. Само че не си сънувала гръмотевица и мълнии. Снощи тъкмо се унасях в сън, когато ме разбудиха.

Тя се намръщи и той добави:

— Но пък звуците, които чуваме наяве, понякога се пренасят в сънищата ни.

— Вярно — отвърна тя, но забележката му я накара да осъзнае една подробност, която не бе отчела преди. И двата пъти, в класната стая, и снощи в съня й, викингът се появяваше в мига, в който докосваше меча с ръка. А на нея непреодолимо й се искаше да държи в ръце оръжието, още от момента, в който го получи. Да не би…

Вътрешно се стегна, за да овладее развихрената си фантазия. И за да се убеди, че всичко е само плод на въображението й още щом пристигнаха остави брат си да разтоварва покупките, а тя директно се качи в стаята си. Този път без капка колебание измъкна кутията изпод леглото. Сложи я върху завивките, отвори я и повдигна дръжката на меча колкото да успее да я обхване с ръка.

Чу се гръм. Не погледна към прозорците да види дали ще последва светкавица. Вниманието й бе приковано към ъгъла, където предната нощ бе видяла Торн Бладдринкър. И той се появи с кълка от охранена птица в ръка, която поднасяше към устата си.

О, Господи, не, това не се случва в действителност. Не е реално призракът на първия собственик на меча да се намира в спалнята й посред бял ден. Не актьор, а истински викинг. Един автентичен мъртъв викинг. Дух. Не вярваше в привидения, но какво друго можеше да бъде? И по някакъв начин бе свързан с оръжието… неговото оръжие. Не, това не се случваше в действителност.

В присвитите му очи, отправени към нея, й стана ясно, че я обвинява и съвсем не му допада да се мотае тук.

— Извика ме от празненството на Один, лейди. Върни ме обратно или ме нахрани, защото ми се е отворил такъв апетит, че трябва веднага да бъде задоволен.

— Вървете си — промълви тя съвсем тихо.

Очите му още повече се присвиха. С едно захапване откъсна месото от кълката, която държеше, и я захвърли зад гърба си. Костта се удари в стената и падна на земята. Той не изчезна. Стоеше и дъвчеше месото, после облиза пръстите си.

— Ако не харесвах толкова много празненствата на Один, щях да си остана тук, защото страшно ми досаждаш с повикванията си. Но те предупреждавам, лейди, можеш да ме изпращаш обратно и аз ще си тръгвам, но само ако пожелая. Ако реша да остана, нищо, което кажеш или направиш, няма да те отърве от мен.

И неочаквано Торн се усмихна, а на Розалин й прималя от чаровните му трапчинки — усещане, несъвместимо със страха, който изпитваше.

— Извикай ме отново, лейди, и ще ти го докажа.

Тръгна си, както бе дошъл, за миг. Никакво бавно изчезване, кълба дим и неземни звуци, които хората свързват с духовете. Освен ако гръмотевиците и светкавиците не са свързани с призраците, защото при заминаването му пак загърмя и засвятка. Но той със сигурност беше изчезнал и Розалин зяпна птичата кост, която си лежеше на пода, както беше паднала.

Привидение, което оставя след себе си предмети и яде с огромен апетит? Тя не вярваше в такива явления толкова, колкото и в проклятия.

Започна да се кикоти, но накрая смехът й зазвуча като стенание. Очевидно все още сънуваше. Остави меча да падне върху кадифеното си легло, затръшна капака на кутията и се сви на кълбо в леглото — дано по-бързо се събуди.