Джуд Деверо
Сладък лъжец (38)

ГЛАВА 37

— Тревожа се за нея — каза Блеър на Кейн. Бяха в къщата на Майк, седящи един до друг на столовете в малката кухня, слушайки шумовете, които идваха от апартамента на Саманта. Чуваха как Саманта плаче, плачеше часове наред. Блеър не беше чувала никой друг да плаче така. Макси бе починала около два сутринта. След смъртта й Майк бе закарал Саманта в къщата й, заедно с Блеър и Кейн. Родителите на Майк бяха взели децата на Кейн и щяха да преспят с тях в къщата на Блеър.

Още щом прекрачиха прага, Майк занесе Саманта на горния етаж. Кейн и Блеър чуха как той крещеше.

— Плачи! Плачи, по дяволите! Баба ти заслужава поне малко от безценните ти сълзи!

— Какво… — започна Блеър и тръгна по стълби те, ужасена от думите на Майк. Как си позволяваше да се държи така с нея след всичко, което й се бе случило?

Кейн я спря и се втренчи сурово в нея. Като деца Майк и Кейн бяха нещо повече от братя, бяха като две части от едно цяло и Блеър се съмняваше дали изобщо имат тайни един от друг. От погледа на Кейн можеше да предположи, че има неща, за които тя не знае, а Кейн е в течение, и я моли да се довери на Майк.

Майк продължи да крещи още известно време. Изведнъж те чуха как Саманта се разрева, издавайки силни пронизителни звуци, издаващи нещастието й, които отекваха из къщата като стонове на агонизиращ призрак.

Блеър и Кейн седяха мълчаливо и слушаха. А и какво можеха да кажат, когато чуваха безнадеждността и отчаянието, които извираха от Саманта!

След два часа Блеър каза, че не издържа повече и отива да й даде нещо, за да може да поспи. После отвори чантата си и взе лекарство.

Кейн сложи ръце на раменете й.

— Саманта е събирала сълзите си години наред.

Блеър с неохота остави лекарството и напълни кана с вода.

— Ако продължава така, ще се обезводни — каза тя и се качи горе. Когато се върна, Кейн я погледна въпросително.

— Майк я държи, а тя продължава да плаче, сякаш няма намерение да спира — Блеър си наля още една чаша кафе и седна до Кейн. Двамата продължиха мълчаливото си бдение.

Когато чуха гласа на Саманта, пълен с гняв и ярост, и двамата скочиха и се спогледаха. Гласът й се усили и те я чуха как започна да ругае. Ругаеше така изобретателно, че Кейн повдигна вежди с възхита.

Когато се счупи първата чиния, Блеър стана, за да се качи горе и да спре тази безсмислица, но Кейн я хвана за ръката и я спря.

Крясъците, ругатните, чупенето, трошенето и шумът от ритане на мебелите продължиха около час. През това време те чуха „баща, Ричард, секс (много често споменаван), Док, Сакатия“. Блеър вече мислеше, че Саманта никога няма да спре, но настъпи тишина. Двамата погледнаха нагоре, чудейки се какво става.

Малко след това Майк слезе долу. Блеър никога не го бе виждала да изглежда толкова ужасно, но на лицето му бе изписано щастие.

— Тя ще се оправи — каза той, сядайки на свободния стол до брат си, който сложи ръка на рамото му. — Сега спи.

Виждайки скептицизма, изписан на лицето на Блеър, той взе ръката й и я стисна.

— Наистина е добре. Ще ми налееш ли малко бренди и една голяма чаша с мляко за Сам. Ще я събудя и ще й кажа нещо.

При тези думи той погледна брат си и не им бе нужно да си казват каквото и да е, за да се разберат. Кейн знаеше какво ще каже Майк на Сам.

С бренди и мляко на подноса Майк се качи в стаята, където Сам лежеше изтощена. В стаята бе огромна бъркотия, както и в целия апартамент. Тя бе счупила много от нещата, избрани от баща й, тъй като най-накрая бе успяла да крещи с ярост срещу него, че я е изоставил след смъртта на майка й и практически я бе насилил да се омъжи за човек като бившия й съпруг.

Майк остави подноса на масичката до леглото и я събуди. Взе я в прегръдките си и й каза, че хора умират, а други се раждат, а това е животът.

— Майк — каза уморено Саманта. — За какво говориш?

— За деца — каза той. — Новият живот замества този, който е свършил — тя все още изглеждаше объркана. Той сложи ръка на корема й. — Ти носиш в себе си нов живот.

Саманта бе толкова уморена, че едва разбираше какво й говори. Но когато се усети, тя сложи ръка на корема си.

— Мислиш ли? — попита тя, опитвайки се да запази спокойствие.

— Сигурен съм — привидното й спокойствие не можеше да го излъже, понеже усещаше как бързо бие сърцето й. — Имам достатъчно опит в моето семейство със сутрешното гадене и мога да позная кога една жена е бременна. Държал съм главите на бременните ми сестри, братовчедки, лели и дори на майка ми, когато бе бременна с Джили. Саманта, любов моя, ти имаш такова сутрешно гадене от около седмица.

Тя галеше корема си с ръката на Майк.

— Мислиш ли, че мога да имам близнаци?

Майк я целуна по ухото.

— Кейн имаше близнаци още първия път и не желая да ме победи. Предполагам, че са двама. Така че изпий си млякото, за да бъдат здрави децата ми.

— Майкъл, оби…

Той сложи пръст на устните й.

— Знам — не желаеше да чува думите, които присъстваха във всяка книга, във всеки филм, по телевизията, навсякъде, където се обърнеш, докато накрая се бяха превърнали в клише, незначещо нищо. — Между другото — каза той ведро, — да не възнамеряваш децата ми да бъдат копелета?

Тя се усмихна и затвори очи за миг.

— Майк, може ли да направим една голяма сватба, наистина огромна сватба?

Майк бе доволен, че очите й бяха затворени и не можа да види гримасата му.

— Една от тези сватби, където се молят и разговарят за това как любовта е обединила двама чудесни младежи?

Тя отвори очи и на лицето й бе изписано същото, което чувстваше и Майк.

— Не, за Бога! Искам да има оркестър, салата от омари, енчилада, много текила и танци, които да продължат три дни. Искам да е много весело и… и много деца, които да се родят след девет месеца.

Майк я гледаше с блестящи очи.

— От мига, в който те видях, знаех, че те обичам, но не знаех, че съм толкова хлътнал.

— Майк — каза тя, като изтриваше следата от мляко по устните си. — Докога можем да го правим, разбираш ме, нали, преди да стане опасно за децата?

— Докато влезеш в родилното — каза той сериозно, докато галеше крака й.

— Наистина ли? — попита Саманта, правейки се на наивна.

Той се отпусна до нея.

— Довери ми се. Разбирам от тези неща.

— А няма ли да е неудобно на лекаря?

Той се качваше върху нея, галейки я.

— Лекарят ще е роднина, а на тях им е ясно всичко за семейството ми.

— Нашето семейство. Смятам да го осиновя.

— Добре, скъпа, както кажеш — той се занимаваше с полата й. — Къде се намира проклетото копче? А! — каза той при звука на разпаряща се дреха. — Ето го копчето ти.