Джуд Деверо
Сладък лъжец (19)

ГЛАВА 18

Саманта се събуди и полузаспала тръгна към банята. Майк беше там и се бръснеше. Беше само с кърпа около кръста. Бръснеше се с най-обикновен бръснач.

— Съжалявам — измърмори тя и понечи да излезе.

— Няма нищо — каза той. — Какво искаш да правим днес?

Тя се обърна към него и премигна, за да свикне със светлината. Наистина беше красив. Широкият му гръб и тъмната кърпа, увита около кръста му. Само едно движение…

— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще си намериш белята — каза той, гледайки я в огледалото.

— Не използваш ли електрическа самобръсначка? — тя взе едно шише English Leather и го помириса.

— Наследил съм гъстата и твърда брада на баща ми. Електрическите самобръсначки не могат да се справят с нея.

Тя се облегна на стената и се загледа как прокарваше бръснача по лицето си и го плакнеше. Той я погледна в огледалото и й намигна.

Тя му се усмихна и си помисли, че й е много приятно. Понякога се чувстваше като негова съпруга, и то много повече, отколкото се бе чувствала със съпруга си. Ричард имаше железни правила и едно от тях беше, че мъжът и жената никога не трябва да са заедно в банята.

— Реши ли?

— М-м-м — каза тя замечтано.

Той свърши с бръсненето, намокри кърпата с гореща вода и я залепи на лицето си. Държа я, докато махна всички малки косъмчета. Обърна се и се наведе към нея.

— Какво ще кажеш? — завъртя се на едната, после на другата страна.

Сам сложи ръка на бузата му и усещането, породено от току-що обръснатата кожа, я изкуши да прокара ръка по устните му и дори да го целуне.

— Мека като на бебе.

— Така ли? — той се наведе още и отърка бузата си о нейната.

Тя сложи ръце на раменете му, усети топлата му кожа и за миг затвори очи.

— Няма остра брада, която да дращи женската кожа.

Той рязко се дръпна и Саманта помръкна, без да се усети. Обикновено сутрин се опитваше да я целуне, но тази сутрин не го направи. Тя, естествено, не можеше да знае, че той доста трудно понася близостта й рано сутрин. Трябваше да се отдръпне, за да не се изкуши да я докосне. Тъй като не разбра причината за реакцията му, тя се погледна импулсивно в огледалото и изпищя. Гримът й се бе размазал, а косата й, влажна, когато си беше легнала, стърчеше на хиляди страни. Грабна един от гребените на Майк, намокри я и се опита да я слегне. Майк се засмя и я целуна по врата.

— Изглеждаш чудесно — каза той искрено.

— Като Ванеса ли? — попита тя, после запуши устата си с ръка. Не искаше да казва това.

Майк повдигна вежди.

— Слухтиш, а? Ровиш се из чуждите шкафове? Сред личните вещи на хората?

— Съвсем не. Търсех… чорапи, това е. Не исках да те безпокоя и реших да погледна в шкафа. Не мислех, че ще откажеш да ми дадеш чифт чорапи — тя спря, защото той се подхилкваше. Вирна нос, за да му покаже какво мисли за него и тръгна да излиза. — Не ме интересува коя е Ванеса. Сигурна съм, че имаш хиляди гаджета. Те не значат нищо за мен.

Той не отговори и тя се обърна. Той стоеше облегнат на касата на вратата и се усмихваше, сякаш всичко му е ясно.

— Ще излезеш ли? Трябва да се облека.

— Аз също. Дрехите ми са тук. Мислех, че го знаеш?

— Не го знаех — отвърна тя и тръгна към коридора, но той я хвана.

— Къде отиваш?

— В апартамента ми, но това не е твоя работа.

Той я държеше без усилие, а тя се бореше да се освободи.

— Виж сега какво направи.

Саманта не искаше да гледа. Разбра, че хавлията му е паднала на земята. Заби поглед в гърдите му.

— Бих искала да ме пуснеш — каза тя студено, без да помръдне.

— Не, докато не ми отговориш — той се наведе да я целуне по врата, но тя се дръпна.

— Отговорих ти. Ванеса въобще не ме интересува.

Майк се засмя и я придърпа към голямото си голо тяло.

— Не те питам за Неса. Попитах те какво искаш да правим днес.

Тя бе твърде близо до него и когато се мръдна, гърдите й докоснаха неговите, Понеже бе абсолютно гол, Саманта го гледаше в лицето. Нямаше намерение да се бори с него, но си мислеше да му каже, че е било нужно да прекарва толкова време на плажа, за да придобие този златен загар. Но после се сети, че това може би е естественият цвят на кожата му.

— Имам една много интересна книга и смятам да я прочета — отвърна му със присвити устни.

Майк гледаше тялото й, на сантиметри от него, отделено само от една тънка нощница.

— Знаеш ли, май ще променя мнението си за сините нощници. Тази ми харесва. Копринена ли е?

— Памучна — отвърна тя стегнато. — Старомодна, невзрачна или както ти каза, нощницата на Ребека от фермата Сънбрук.

— О, Ванеса носеше… — той не можа да продължи, защото тя го блъсна с юмрук в ребрата.

Той се сви, изохка и после се разсмя, но не я пусна.

— Сами, скъпа, ти си единствената жена в живота ми. Ванеса е минало.

— Въобще не ме интересува. И ще спреш ли да се правиш на Тарзан и да ме пуснеш? Искам да се кача горе и да се облека.

Той се приближи още и се наведе така, че тя усещаше дъха му.

— Тарзан? Какво ще кажеш да останем днес у дома и да играем на индианците и смелата, твърда дъщеря на мисионер? Цялото ти семейство е избито от индианците, а аз те спасявам. Отначало ти ме мразиш, докато не те накарвам да крещиш от удоволствие, и после ние…

Тя не се сдържа и се разсмя.

— О, Майк, ти си луд! Какви книги си чел?

— Луд съм по теб — каза той, милвайки врата й. Но все още се държеше на разстояние, сякаш му бе забранено да я докосва. — Ако не харесваш идеята с индианците, мога да ти покажа някои номера с червени копринени шалчета. Или пък да съм пират и… — той спря да говори, защото устните му, докоснаха врата й.

Когато той се успокои, Саманта се наведе и се измъкна от прегръдката му, усмихвайки се тайно на стона на нещастие, който се изтръгна от гърдите му. Гледайки пред себе си, тя се качи горе усмихната.

Беше си обула само джинсите, когато Майк почука на вратата. Това бе просто една формалност, тъй като на вратата зееше огромна дупка. Не изчака да му отвори, а влезе в хола и се разположи като у дома си. Когато тя влезе в стаята, закопчавайки блузата си, той се бе отпуснал в креслото, а краката му бяха на дивана.

— Реши ли вече?

— Имаш предвид книгата, която ще чета? Има една чудесна биография на капитан Френсис Бейкър, живял по времето на кралица Виктория. Мисля да започна с нея.

На лицето му се изписа отвращение.

— Как трябва да постъпи човек, за да си определи среща с теб? Моят скапан братовчед…

— Рейни ме помоли — отвърна тя, наблягайки на всяка дума. — Помоли ме вежливо и ми даде двайсет и четири часа. Жените ценят подобно отношение. Да помолиш една жена да се срещнете, съдържа много повече финес, отколкото да кажеш: „О… ъ-ъ, падна ми кърпата“ или „Хайде да си играем на доктор.“

Майк стана бавно и застана пред нея. Взе ръката й, целуна я с прекомерна вежливост и маниерност.

— Мис Елиът, ще ми окажете ли честта да прекарам деня във вашата компания?

— Със или без червени шалчета? — попита тя с присвити очи.

— Както вие пожелаете, милейди — отвърна той, като целуна още веднъж ръката й, но този път я докосна с върха на езика си.

Саманта се усмихна, гледайки черните му къдрици.

— Какво ще правим днес?

Майк я погледна с отвращение.

— Никакви люлки и сладолед — след като целуна за трети път ръката й, я погледна лукаво. — Винаги можем да посетим Ванеса.

— Само ако мога да взема и Рейни с мен — отвърна Саманта със същата усмивка.

Майк се засмя и се изправи.

— Искаш ли видиш още нещо от Ню Йорк? Китайския квартал, Малката Италия, Вилидж и други подобни места. Може да ти се струва странно, но има още какво да разгледаш в този град освен Медисън и Пето Авеню, които ти вече проучи.

— Само да се преоблека.

— Не, джинсите са идеално облекло за тези места — хвана я ръката и я поведе към външната врата.

Саманта излизаше за първи път в Ню Йорк през уикенда. През тези два дни Манхатън като че ли се изчистваше от красиво облечените хора и се изпълваше с туристи. Жени с провиснали рокли, дебели мъже с безформени панталони, всички преметнали фотоапарати през рамо върху найлоновите им ризи.

— Къде са другите? — попита Сам.

— В къщите си в провинцията или в предградията — отвърна Майк. Водеше я на север. Спряха на един уличен пазар на Първо Авеню. Тук тя видя сергии пълни с брошки. Влюби се в една игла, чиято глава изобразяваше кошница, пълна с цветя, направена от цветни камъни. Страшно много искаше да я има, но предния ден бе похарчила твърде много пари и с неохота я остави.

Майк не се поколеба и за миг я купи. Но когато й я подаде, Саманта се възпротиви, като му обясни, че не е трябвало да го прави, тъй като вече бе сторил твърде много за нея. Той настоя, но тя пак отказа.

— Ти направи толкова много за мен, не мога да я взема.

Майк повдигна рамене.

— О’кей, на Ванеса може би ще й хареса.

Саманта го погледна, после взе иглата и я стисна толкова силно, че тя се заби в ръката й. Майк се усмихна, отвори ръката й, взе иглата и я забоде на блузата й. Не пасваше много на облеклото й, но това не я интересуваше, когато хвана усмихната Майк подръка.

Стигнаха до Ситън Плейс. Майк я заведе в един парк, където имаше само няколко жени с детски колички. Жените бяха явно гувернантки, а къщите наоколо бяха на доста богати хора.

Саманта стоеше до ограда от ковано желязо на моста над Ийст Ривър и гледаше баржите по реката. Майк застана зад нея и я хвана през кръста. Тя се опита да се дръпне, както всеки път, когато се държеше прекалено интимно, но той каза с приглушен глас, на който не можеше да не се подчини.

— Моля те, недей.

Остана така, позволи му да я прегърне и се облегна на него. Позволи си известно време да се наслаждава на близостта му.

Стояха прегърнати, а той й показваше различни места. Облегна се на рамото му и усети топлината на тялото му, силата му и се почувства много сигурна. Сякаш никой никога не можеше да й стори нещо, когато той бе наблизо.

— Майк, благодаря ти за иглата.

— За теб винаги — отвърна нежно и приглушено, сякаш усещаше нещата също като нея.

Понечи да му каже още нещо, но едно дете на около две години тръгна, клатушкайки се, към оградата, после се затича, без да гледа къде отива. Една жена викаше след него, но то не спря. Майк се наведе и хвана леко главичката му, предпазвайки го да не се удари в оградата.

Детето се стресна и погледна Майк с широко отворени очи.

Той коленичи пред него.

— Бягаше доста бързо, Текс — каза той. — Можеше да направиш дупка в оградата. А ние не можем да позволим това да се случи, нали?

Детето кимна, подсмърчайки, и му се усмихна тъкмо когато гувернантката, тежаща около седемдесет паунда, пристигна, клатушкайки се.

— Благодаря ви много — каза тя, хвана детето за ръката и го отведе.

Момчето се обърна и махна на Майк, който отвърна на поздрава му.

Обърна се и подаде ръка на Сам и тя без колебание сплете пръсти в неговите. Тръгнаха на юг.

— Знаеш ли, никога не съм сменяла бебешки пелени — каза тя, мислейки колко умело Майк се справи с детето.

— За това не се изисква някакво изключително умение — отвърна той. — Знаеш ли какво? Ще отидем в Колорадо при семейството ми и там ще можеш да сменяш колкото искаш пелени. Обзалагам се, че цялото ми семейство ще ти позволи да се учиш на децата им. За една седмица ще станеш експерт.

— Ще бъде приятно — каза тя сериозно. — Наистина.

Той стисна ръката й и я поведе през улицата. Махна на едно такси и каза на шофьора да кара към Китайския квартал.

Около четири следобед Саманта бе уморена, но щастлива, защото бе прекарала един чудесен ден с Майк. Разхождаха се, докато краката започнаха да я наболяват. Видяха много интересни места. Майк я заведе на обяд и поръча толкова много и вкусни неща, че тя преяде. Караше я да се смее, показваше й неща, които тя не би забелязала, ако беше сама. Заведе я в един магазин, пълен с навиващи се механични играчки. Показваше й статуите, парковете и уличните пазари. Спираха да слушат улични музиканти, някои от които бяха много, много добри. Пробва няколко шапки и успя да убеди Майк да си купи памучна риза от Бали. Докато се разхождаха и разглеждаха, непрекъснато разговаряха.

Разговорите й доставиха най-голямо удоволствие. За първи път Майк не се правеше на Шерлок Холмс, опитвайки се да измъкне нужната му информация. Не я разпитваше за баща й, съпруга й или пък за годините в гимназията. Сам се отпусна и го заразпитва за детството му. Майк сякаш нямаше никакви тайни от нея. С изключение може би на жените, с които е бил преди нея. Ако не бе забелязала колко е красив, как го гледат жените по улиците и съдеше само по думите му, щеше да си помисли, че никога не е имал жена.

Разказа й за осемте си братя и трите сестри, за родителите си и многото братовчеди, какво е учил в колежа и университета. Отговаряше на всичките й въпроси, но нито веднъж не спомена и дума за други жени.

В четири седнаха в един малък ресторант. Един приятно изглеждащ и добре сложен мъж мина край тях. Саманта се загледа след него и когато се обърна, видя че Майк я гледа странно.

— Мислиш ли, че тренира бодибилдинг? — попита невинно тя.

— По-скоро ми прилича на мъж, който тренира за корем — промърмори той, въпреки че ако на него му разрешаха, би се тъпкал само с бифтек и бира.

Смеейки се, Саманта поръча.

Докато се хранеха, тя го попита небрежно:

— Не си ли бил женен?

Не й отговори и тя го погледна. Гледаше я напрегнато.

— Сам — каза меко. — Аз съм на тридесет години и сърцето ми е свободно. Имал съм различни истории с жени. С Ванеса бяхме заедно две години, но никога не съм бил влюбен. В моето семейство приемаме женитбата много сериозно. Вярваме в обета, който си дават мъжът и жената. Досега не съм срещнал човека, с когото бих желал да прекарам остатъка от живота си. Не съм срещнал жената, за която да кажа, че е достатъчно добра, за да бъде майка на децата ми — пресегна се и взе ръката й. — Докато не се появи ти.

Тя си пое дъх и издърпа ръката си.

— Майк, аз не…

— Ако отново смяташ да разказваш онези приказки, че не желаеш да го правиш, не искам да слушам — той погледна пред себе си. — Сам — каза меко. — Искам да ти задам един въпрос, но обещай ми, че ще ми отговориш честно.

Тя кимна.

— Добре.

— Баща ти докосвал, ли те е някога? Имам предвид сексуално.

Тя усети за миг гневът да се надига в нея, но се овладя. Във време, когато всяко списание е пълно с истории на жени жертви на подобни действия от страна на родителите им, този въпрос не бе глупав.

— Не — отвърна, усмихвайки се. — Баща ми никога не е лягал до мен, никога не ме е докосвал по друг начин освен с родителска обич и нежност. Той беше много добър баща, Майк.

— Тогава защо…? — започна той, но се спря. Искаше да я попита защо го отхвърля, но не желаеше да чуе отговора. Може би причината бе просто той. Може би не го харесваше и затова го отблъскваше. — Друг тип мъже ли харесваш? — той я погледна. — Рейни например?

— Майк, ти си най-красивият мъж, когото съм срещала в живота си. Защо една жена трябва да харесва Рейни повече от теб?

Той не се усмихна. Всъщност отговорът й го обърка още повече. Въпреки че бе научил доста неща за нея, все още имаше липсващи парчета от мозайката мис Саманта Елиът. Колкото повече време прекарваше с нея, толкова повече се убеждаваше, че усилията да я спечели си заслужават.

Стана и сложи пари на масата.

— Готова ли си? Трябва да се връщаме. Имам среща довечера и трябва да се изкъпя.

Тя стана бавно. Първо й говори за сватбения обет, за деца и накрая казва, че има среща.