Катлийн Удиуиз
Като цвят по течението (18)

Глава осемнадесета

Уилям Торнтън не бе съвсем сигурен, че му е приятно да бъде събуден от хор кресливи птичи гласове още преди слънцето да се е издигнало над хоризонта. Но какофонията от странни песни, писъци и съскащи звуци, които долитаха откъм дърветата зад къщата така или иначе го разбудиха напълно. Когато разбра, че врявата няма да му позволи да спи повече, Уилям реши да излезе навън и да изследва тази дива пустош.

След като облече чифт панталони и запаса краищата на нощницата си в тях, той нахлузи ботушите на краката си, слезе долу, свали резето на вратата и излезе на верандата пред къщата. Току пред очите му прелетя сова, чиито широки криле пляскаха почти мързеливо в сравнение с бързото пърхане на малката птичка, която я преследваше, без съмнение, за да си отмъсти заради някоя сторена от нея пакост. Вероятно доста от птиците бяха използвали ранното утро, за да отмъкнат яйце или новоизлюпено пиле от нечие чуждо гнездо, и може би шумната глъчка се дължеше отчасти и на това.

Уилям постоя малко на верандата, за да подиша топлия, изпълнен с аромат на цветя въздух и да се наслади на окъпания в лунна светлина пейзаж наоколо, сетне слезе по стъпалата и се отправи по пътеката към реката. Слънцето щеше да се покаже след по-малко от час и тъй като предчувстваше, че изгревът над тази чудна, цветуща местност представлява неповторима гледка, той реши, че ще може да й се полюбува много по-добре от палубата на строящия се кораб, отколкото от къщата. Ето защо Уилям се запъти към кораба, но щом се приближи, забеляза, че до него е закотвена голяма лодка. Неколцина мъже сновяха между нея и строежа. Обзет от лоши предчувствия, той се спотаи зад едно дърво, за да разбере намеренията им.

Един грамаден мъж се заизкачва по скелето на недовършения кораб. На рамото си носеше дървено буре и по усилието, с което го вдигна, за да го подаде на друг мъж, чакащ на горната палуба, Уилям прецени, че трябва да е доста тежко. После първият мъж се върна обратно, за да вземе още едно буре. След него от лодката се появи и един висок, едър човек, който се запъти към кораба, подпирайки се на дълъг бастун, или по-точно не бастун, а бойно копие. Уилям познаваше тази походка и това копие, и макар с годините фигурата на мъжа да бе понаедряла, беше почти сигурен, че не греши. Подозренията му незабавно се потвърдиха, когато мъжът заговори на човека до себе си:

— Шест бурета с барут би трябвало да разцепят цялото това корабче на ситни трески. Така най-после ще си върна за онова, което ми откраднаха преди години двамата Торнтън.

Уилям крадешком отстъпи назад и тръгна бързо към къщата. Като внимаваше да не го забележат, той тихичко отвори входната врата, втурна се към спалнята на сина си и въпреки че почука, връхлетя вътре, без да дочака отговор. Стреснат от нахлуването му, Гейдж рязко се изправи, с което събуди сгушената до него Шимейн.

— Гейдж, ставай бързо! — нареди Уилям с тревожен шепот. — Долу край реката има неколцина мъже и ми се струва, че се готвят да взривят кораба ти. Ако не ме лъже паметта, човекът, който ги командва, не е никой друг, а самият Хорас Търнбул.

Гейдж изруга под сурдинка, отметна завивките и само с два скока се озова до стола, където бе оставил дрехите си вечерта. Като нахлузи припряно панталоните си, той попита:

— Колко са?

— Видях поне шестима, но съм сигурен, че има още. — С крайчеца на окото си Уилям забеляза как Шимейн грабна нощницата си, която лежеше захвърлена върху леглото и се зави презглава, за да я облече.

— Твърде много са за нас двамата. Няма да минем без пушки — измърмори Гейдж, докато надяваше ботушите си.

— И аз мога да помогна — предложи Шимейн, като подаде глава изпод завивките.

— Няма да мърдаш оттук! — изръмжа Гейдж. — Прекалено е опасно. Предпочитам да взривят проклетия кораб, отколкото да те загубя!

— Но, Гейдж, ти ме научи да стрелям! — възпротиви се тя, опитвайки се да закопчее нощницата си догоре. — Знаеш, че вече мога да се целя добре!

В спора им се намеси Уилям.

— Ако искаме да спечелим, ще трябва да се възползваме от всичко, което имаме на разположение, Гейдж. Ако Шимейн може да се скрие зад някое дърво и да стреля по разбойниците, вероятно ще успее да ги задържи за известно време. Така двамата с теб ще имаме възможност да се качим на кораба.

Гейдж затъкна в панталоните си чифт пистолети и погледна намръщено съпругата си.

— Добре, но само ако ми обещаеш, че ще стоиш надалеч, така че да не могат да те видят.

Шимейн не успя да отговори, защото отново се обади баща му.

— Побързай, Гейдж!

Когато Уилям побягна навън, следван от сина си, Шимейн скочи от леглото и облече халата си. От един шкаф в салона Гейдж извади две пушки и хвърли едната на баща си, заедно с един пистолет. Двамата мъже бързо заредиха оръжията и излязоха от къщата.

Щом се озоваха навън, Гейдж изпревари баща си и хукна към кораба. Миг по-късно вратата отново се отвори и през нея се промъкна Шимейн, стиснала в ръка тежък пистолет. Като изтича до най-близкото дърво, тя се скри зад дънера му и тревожно впери поглед след Гейдж и баща му.

Небето започваше да просветлява откъм изток и това позволи на Гейдж да види цялата суетня около кораба. Когато се приближи обаче, един от мъжете го забеляза, нададе предупредителен вик и стреля по него. За щастие куршумът прелетя на безопасно разстояние от Гейдж, който тутакси изпразни пушката си и просна мъжа по гръб с огромна дупка в гърдите.

Нямаше време да презарежда, затова захвърли пушката настрана и измъкна пистолетите от панталоните си, докато в същото време баща му вдигна своята пушка и видя сметката на друг един мъж, който тъкмо се канеше да стреля по Гейдж. Уилям притича до убития, грабна заредения му пистолет и незабавно го използва срещу трети разбойник, насочил пушката си срещу него. Мъжът отхвръкна назад, улучен право в сърцето, но докато тялото му се свличаше на земята, върху Уилям се нахвърлиха други двама. Той светкавично просна единия с точен удар с дръжката на пистолета и замахна с юмрук към брадясалата челюст на втория. Негодникът залитна назад, изчака малко, за да му мине световъртежа и пак се хвърли напред, но отново получи същото наказание.

В това време Гейдж вече беше на кораба. Насреща му изникнаха двама мъже, но той стреля едновременно с двата пистолета и улучи първия в лицето, а втория — в гърлото. Сетне грабна една дървена сопа и я стовари с все сила по голото теме на дебелия гигант, който бе изскочил иззад гърба на двамата си другари. Великанът отстъпи зашеметено няколко крачки назад, но бързо се съвзе и със свиреп рев се хвърли към противника си. Преди Гейдж да успее да го удари повторно, сопата бе изтръгната от ръката му и запратена настрани.

Когато гигантът замахна с огромния си юмрук към лицето му, той се наведе и ударът попадна във въздуха, изваждайки мъжа от равновесие. Гейдж се спусна към сопата, за да се опита да си я върне, но врагът му, който отново се бе окопитил със завидна бързина, прозря намерението му, сграбчи я в ръка и тръгна заплашително напред. Гейдж нямаше друг избор, освен да отстъпи бързо назад, но само след няколко стъпки бе спрян от струпаните едно върху друго бурета с барут. Грамадният мъж се възползва от това и замахна със сопата. Страховита болка разцепи главата на Гейдж и той се олюля като пиян, без да вижда нищичко пред себе си.

Видял, че противникът му е омаломощен, великанът се изхили зловещо, захвърли сопата и тръгна към него, потривайки доволно ръце.

Уилям стигна до горната палуба на кораба точно в мига, в който грамадният юмрук на мъжа се стовари в лицето на сина му. Гейдж се просна по гръб върху буретата, сетне бавно се надигна на лакти, но гигантът вече замахваше повторно.

Уилям се прицели в него и тъкмо се канеше да натисне спусъка, когато на палубата отекна пушечен изстрел. Коленете на исполинския разбойник бавно се огънаха и тялото му се свлече на земята. От зейналата над ухото му рана шурна водопад от кръв, която, обляна от розово-синкавото сияние на зората, изглеждаше някак неестествено блестяща. Уилям се обърна изненадано, любопитен да разбере кой е причинил смъртта на великана.

В далечния край на палубата стоеше Шимейн, стиснала в ръце все още димящата пушка. Въпреки че не се бе развиделяло достатъчно, ясно се виждаше, че цялото й тяло се тресе неудържимо. Беше убила човек!

Яростен вик привлече вниманието и на двама им към пълния мъж, който се изкачваше по стълбите. Когато се добра догоре, Хорас Търнбул спря, пое си тежко дъх и огледа касапницата на палубата. Продължаваше да стиска в ръка копието — оръжие, с което се бе научил да си служи на младини, като войник в пехотните войски. Беше напуснал армията сравнително бързо заради едно счупване на крака, но привързаността му към копието и умението да борави с него му бяха останали за цял живот, превръщайки го в нещо като талисман за бившия пехотинец, който скоро след оздравяването си бе започнал да трупа богатство предимно с нечестни средства и тъмни машинации. И до днес Хорас Търнбул носеше копието при мисии като тази, защото никога не бе успял да усвои добре стрелбата с огнестрелно оръжие.

Погледът му светна ликуващо, когато съзря човека, отмъкнал преди много години в Портсмут целия товар на кораба му. Беше седнал на едно буре и държеше главата си в длани, напълно омаломощен и беззащитен.

Търнбул вдигна копието и се прицели.

— Гледай, лорд Торнтън! — изрева той. — Сега и двамата ще си получите заслуженото! За сина ти смърт. А за теб — доживотна мъка по него, защото тъкмо ти го изпрати да открадне стоката ми!

— Търнбул, не-е-е! — изкрещя Уилям, но беше твърде късно.

Копието вече летеше напред.

Шимейн изпищя, но не бе в състояние да стори нищо друго, освен да гледа, парализирана от ужас. Уилям обаче не можеше да позволи синът му да умре, и то толкова скоро, след като го беше открил. Със светкавичен, отчаян скок той се хвърли пред Гейдж и копието се заби в гърба му. От гърдите на Уилям се изтръгна болезнен стон, но той се задържа на крака, обърна се към Търнбул и се прицели в него с пистолета, с който още не бе стрелял.

Богатият корабовладелец се вторачи в дулото на оръжието с пребледняло лице и очи, които сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Сетне вдигна поглед към Уилям и заклати глава като обезумял.

— Не… моля те! Не бива! — изломоти умолително той. — Ще ти дам цялото си богатство…

С оглушителен гръм пистолетът изплю от цевта си малкото оловно топче. Миг по-късно то сякаш отвори трето око между веждите на Търнбул. Подобно на тежка статуя, той се строполи до стълбата и остана да лежи там с увиснала над горното стъпало глава и с отворени, но невиждащи нищо очи.

Шимейн видя, че краката на Уилям също се подгъват и веднага изтича при него. С нечовешко усилие тя успя да го задържи и да го подпре на едно от буретата до Гейдж. От раната на гърба му струеше кръв, която бе обагрила бялата му нощница в зловещ тъмночервен цвят. Шимейн притисна ръка към рамото му, хвана дръжката на копието и се помъчи да го извади, но бе твърде слаба и всичките й опити завършиха с неуспех.

В този момент се чуха бягащи стъпки. Шимейн сепнато вдигна глава, но си отдъхна облекчено — беше Гилиън. На път за насам младежът бе видял труповете, пръснати край кораба и се бе втурнал като обезумял към палубата. Ето че тук имаше още два трупа. Той погледна сащисано към Шимейн.

— Какво е станало?

— Няма значение, Гилиън — отвърна рязко тя. — Помогни ми да смъкнем Гейдж и баща му в къщата. И двамата са ранени. Негова Светлост е много зле.

Гилиън и сам виждаше, че трябва да се действа незабавно. Той изтича до парапета и подвикна на баща си, който тъкмо изтегляше лодката им на брега.

— Бързо, татко! Господин Торнтън и баща му са ранени!

Фланъри Морган се втурна към кораба с учудваща за възрастта си пъргавина и след миг вече беше на палубата и помагаше на сина си да се справи с ранените. Не искаше да изважда копието в отсъствието на лекар, но за да намали поне болката от тежестта му, той сряза дългата дръжка, като остави само една малка част, колкото да може впоследствие острието да бъде хванато и издърпано. После отнесоха Уилям в стаичката му на тавана и се върнаха за своя „Капитан“.

Гейдж беше изпаднал в несвяст в прегръдките на жена си и за неин ужас не идваше на себе си. Двамата дърводелци го пренесоха в спалнята на къщата, където помогнаха на Шимейн да свали ботушите му и ризата, напоена с кръв от раната на главата му. Сетне Шимейн почисти раната и изтича горе, за да види с какво може да помогне на Уилям. С насълзени очи тя разряза нощницата на свекъра си и го съблече. Въпреки ужасяващата болка, той се помъчи да й помогне.

— Почивайте си, ако можете, милорд — каза подсмърчайки Шимейн и изтри с ръкав сълзите, които замъгляваха очите й.

— Как е Гейдж? — попита Уилям, стиснал зъби от болка.

— Не знам — отвърна задавено тя. — В безсъзнание е.

— Той трябва да оживее!

Шимейн имаше чувството, че всеки миг ще избухне в ридания, но бързо си пое дъх. Не биваше да се пречупва точно сега.

— И двамата трябва да оживеете!

Няколко минути по-късно Ерих Вернер пристигна на работа и веднага беше изпратен с Преди да доведе доктор Ферис. Ерих бе по-добър ездач от останалите работници, затова разчитаха на него да доведе лекаря колкото е възможно по-скоро. И наистина, само след около час Ферис се появи, яхнал собствения си кон, и беше качен право на тавана, за да прегледа Уилям, който лежеше на една страна в пълно съзнание. Лекарят помоли Гилиън незабавно да донесе от кухнята някакъв силен алкохол, защото това щяло не само да облекчи страданията на Негова Светлост, но и да му помогне да издържи на болката при изваждането на копието. След малко Гилиън се върна с бутилката уиски, която баща му държеше на борда на кораба заради навика си да удря по чашка, преди да си тръгне от работа.

— Наблюдавай Негова Светлост, докато аз прегледам сина му долу — нареди Колби Ферис на младежа. — Гледай да изпие колкото може повече… дори ако трябва и ти пийни с него за компания. Само се погрижи да остане достатъчно за промивка на раната.

Гилиън погледна съчувствено високия възрастен англичанин, който лежеше с лице към стената. Вероятно изпитваше нечовешка болка, а какво ли щеше да изпита, ако трябваше и да се изправи с това стърчащо от гърба му копие?

— Но как Негова Светлост ще пие и ще преглъ…?

Уилям го погледна с измъчена гримаса и кимна да му подадат бутилката. После се надигна на лакът с помощта на Колби и Гилиън, които побързаха да го подпрат с няколко възглавници. Доволен, че пациентът му не се противи, лекарят слезе долу, оставяйки ирландския младеж с необичайната задача да накара един английски лорд да се напие до забрава.

Раната на главата на Гейдж бе престанала да кърви, но беше много дълбока и откриваше част от черепа му. В момента Колби не можеше да прецени със сигурност състоянието на пациента си.

— Съпругът ви може да се отърве жив и здрав — каза той на Шимейн. — Но може и да не се оправи. Засега сложете на раната студен компрес и не го изпускайте от очи. Щом свърша с баща му, ще дойда да зашия скалпа му. Господин Торнтън явно е получил мозъчно сътресение и е възможно известно време да му се случва често да изпада в безсъзнание. Всичко зависи от това колко е голямо напрежението под черепа му.

Шимейн усети, че краката й се подкосяват и че по тялото й плъзва студ. Но тя стисна зъби, решена на всяка цена да се пребори с ужасяващия страх. Съпругът й се нуждаеше от нея! Не можеше да си позволи да припадне!

Суетнята в къщата беше успяла да събуди Андрю и Шимейн отиде да го облече и нахрани, преди самата тя да се измие и да се преоблече. После двамата с момчето пренесоха люлеещия се стол от неговата спалня в спалнята на родителите му и го поставиха до леглото, където лежеше Гейдж. Прегърнала Андрю, Шимейн започна бавно да се люлее в стола, да пее тихичко на детето и да се моли заедно с него всичко да се оправи и мъжът, когото и двамата обичаха толкова силно, да оздравее. Скоро Андрю се измъкна от скута й, качи се на леглото и се сгуши до баща си. Шимейн го последва и като обгърна с ръка момчето, положи длан върху гърдите на своя съпруг, за да подири утеха и спокойствие в силния, равномерен ритъм на сърцето му.

Колби Ферис се върна на тавана, за да провери как Гилиън се справя с Уилям, но завари Негова Светлост все още в съзнание, при това напълно трезвен. Гилиън обаче явно не носеше много на пиене, защото вече бе почнал да плете език. Като реши, че младежът се нуждае от глътка свеж въздух, а той самият — от двама силни мъже, които да държат Негова Светлост, Колби изпрати корабния дърводелец да повика Рамзи Тейт и Слай Тъкър, които помагаха на Фланъри да натовари труповете в каруцата, за да ги откарат в Нюпорт Нюз.

Надеждите на доктор Ферис, че уискито ще помогне на пациента му, не се оправдаха. Като изключим промиването на раната, то не послужи за нищо — Негова Светлост остана в пълно съзнание по време на цялата болезнена процедура по изваждане на копието от гърба му. Слава богу, нямаше засегнати важни органи, но раната беше много дълбока и промивката й с огнената течност бе истинско мъчение, което можеше да накара всеки мъж да припадне от болка. Но Уилям, когото бяха заставили да лежи мирно по корем, само стисна зъби и зарови лице във възглавниците. Цялото му тяло се тресеше от нечовешките усилия, които полагаше, за да не закрещи. Едва накрая, когато вече зашиваха раната му, силите на Негова Светлост се изчерпаха и той най-после благоволи да загуби съзнание. И докторът, и останалите мъже бяха смаяни от издръжливостта, волята и упоритостта на този възрастен човек.

Когато Колби отново се върна на долния етаж, намери Андрю и Шимейн сгушени в леглото до Гейдж. И двамата спяха дълбоко, но Гейдж се беше събудил и съзерцаваше съпругата и сина си така, сякаш бяха безценни съкровища.

— Как се чувствате? — попита тихо лекарят, след като заши раната.

— Сякаш са ме цапардосали по главата с огромен чук.

— Хм, радвайте се, че сте останал жив.

Гейдж сбърчи чело, опитвайки се да си припомни какво точно се бе случило.

— Лошо ли са ме ударили?

— Нямам представа. — Колби посочи с ръка Шимейн. — Според баща ви вашата съпруга е застреляла мъжа, който се е опитвал да ви убие. — Той помълча малко, за да остави новината да достигне до съзнанието на пациента му и да се полюбува на удивеното му изражение. — А според Шимейн баща ви се е хвърлил пред вас, за да препречи със собственото си тяло пътя на копието, което е било предназначено да прониже вашето.

Гейдж го погледна сепнато. Измина доста време, преди да събере смелост да попита, опасявайки се от най-лошото:

— Мъртъв ли е?

— Не, Негова Светлост ще се оправи. Освен ако раната не се инфектира, разбира се, но аз смятам, че уискито на Фланъри ще свърши добра работа. През живота си не съм пил толкова силен алкохол, а на Негова Светлост като че ли въобще не му подейства. Кълна се, че съм просто смаян от неговата твърдост и от способността му да издържа на болка. Подложихме го на адски мъки, а той нито веднъж не извика, нито за миг не загуби съзнание. Баща ви и съпругата ви трябва много да ви обичат, господин Торнтън.

Зашеметен от последните думи на лекаря, Гейдж почти несъзнателно произнесе в отговор фразата, която казваше неизменно всеки път, щом някой се обърнеше към него на фамилия:

— Името ми е Гейдж.

— Почивай си колкото можеш повече, Гейдж — посъветва го Колби. — Ако ме послушаш, ще се оправиш много по-бързо.

В този момент Гейдж си припомни по какъв повод се бяха видели с лекаря последния път.

— А как е Кели? Рамзи непрекъснато ми повтаря, че е много по-добре, но аз продължавам да се тревожа за нея. Трябва да роди съвсем скоро, нали?

— Кели се чувства отлично и наистина тези дни се очаква да роди. Ани постоянно се грижи за бъдещата майка и се вълнува не по-малко от самата нея.

— Рамзи иска да задържи Ани, за да помага на жена му — каза Гейдж, — но Кели смята, че не могат да си го позволят. Тя иска поне един от петимата им синове да отиде да учи в Уилямсбърг, затова гледат да пестят всеки фартинг. Ако зависеше от нея, щеше да прати на училище и петимата.

Доктор Ферис нерешително пристъпи от крак на крак.

— Всъщност, аз самият си мислех да купя Ани от теб…

Гейдж го погледна изненадано.

— Но нали казахте, че…

— Забрави какво съм казал. От Ани би излязла чудесна медицинска сестра, пък и напоследък си мисля, че няма да е зле да се оженя пак. Все още съм достатъчно млад, за да имам деца. Съпругата ми, Бог да я прости, беше бездетна. Ани мечтае да си има собствено дете и аз мисля, че бих могъл да й доставя тази радост. Може сега да не ме обича, но в бъдеще, кой знае…

— Предложихте ли й брак?

— Не, не бих могъл, защото тя е твоя собственост. Майърс ми се оплака, че си обещал да му я върнеш, а не си изпълнил обещанието си. Смята, че трябва да му дадеш още пари, задето си го измамил.

Гейдж изсумтя.

— Вече получи предостатъчно.

— И аз така мисля, но реших, че трябва да ти го кажа. Майърс обича да предизвиква скандали. Ето, наскоро се сдърпа с Роксана Корбин, задето бил казал пред госпожа Петикоум, че Роксана не е с всичкия си, ако продължава да вярва, че някой би се оженил за стара мома с конско лице като нея. Роксана дойде у тях и му заяви, че е безгръбначен червей, щом не се е осмелил да й каже в лицето какво мисли за нея. Е, той пък не се поколеба да повтори думите си пред нея и тя едва не му избоде очите. Майърс обаче не й остана длъжен, ами се нахвърли с юмруци върху нея. И всичко това на верандата пред дома му! Аз изтичах да ги разтърва, но, повярвай ми, все едно, че попаднах на две разярени, съскащи котки. Роксана беше здраво насинена, ама и Майърс имаше дълбоки резки от ноктите й по лицето и гърлото си. Не им предложих да им помогна, защото сметнах, че и двамата си го заслужават.

— Майърс трябва да бъде по-предпазлив, ако възнамерява да живее още дълги години — отбеляза Гейдж. — Ако човек предизвиква гнева на неподходящи хора, после може горчиво да се разкайва за глупостта си.

— Дипломатичността никога не е била сред най-силните му страни, както и двамата с теб добре знаем. Но се съмнявам, че Майърс може да ни навреди бог знае колко. В крайна сметка, сега ти си господар на Ани. Благодарение на теб тя е далеч от лапите на оня негодник и е намерила истинска приятелка в лицето на Кели. Животът й стана по-добър, а ако приеме предложението ми, двамата с нея можем да създадем семейство. Надявам се някой ден да успее да забрави за детето, което са й отнели. Ако си съгласен, мога да ти платя още сега парите, които си дал за нея.

— Напълно съм съгласен — каза Гейдж и въпреки болката се усмихна и въпросително вдигна вежди. — Ще ни поканите ли на сватбата?

Колби се засмя.

— Стига Ани да ме иска.

— Ще ви поиска.

Лекарят остави на масата кожена кесия с двадесет лири и тихо излезе от стаята. В настъпилата тишина Гейдж внезапно почувства как ръката, която лежеше върху гърдите му, започва гальовно да се движи нагоре-надолу, и сведе поглед към усмихнатата си съпруга.

— Казвала ли съм ви някога — прошепна сънено Шимейн, — че сте ми много, много скъп, господин Торнтън?

Сърцето му трепна радостно.

— Това означава ли, че ме обичаш, Шимейн?

— Да, господин Торнтън. Това означава, че много, много ви обичам.

Гейдж улови изящните й пръсти и ги поднесе към устните си за нежна целувка.

— И аз ви обичам, мадам. Много, много ви обичам.