Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Petals on the River, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 130 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
bobych (2008)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Катлийн Удиуиз. Като цвят по течението

ИК „Ирис“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)
  3. — Корекция от Еми

Глава десета

Шимейн посрещна утрото със страх. Не искаше да се среща очи в очи със своя господар, нито пък да бъде близо до него, защото знаеше, че и той като нея мисли единствено за изминалата нощ, когато я бе видял да се любува на голотата му като някаква долна развратница. Спомни си как веднъж бе докоснала неволно с ръка слабините му и колко зле се бе почувствала тогава, но случката от предишната нощ беше още по-унизителна. Копнееше да остане в леглото, докато Гейдж не замине за работилницата, но слугинските й задължения не й даваха право да се крие в стаята си като малодушна страхливка. Трябваше да слезе долу и да се опита да запази спокойствие, нищо че й идеше да потъне в земята от срам.

Слава богу, той вече беше излязъл на двора да свърши обичайната си сутрешна работа. Чак когато закуската бе сервирана, а Шимейн — измита и облечена, Гейдж се върна в къщата с кошница яйца и ведро мляко. Преди да ги остави на полицата в кухнята, той погледна одобрително подредената маса.

— Ухае много апетитно, Шимейн. — Откакто тя беше в дома му, беше започнал да очаква сутрешното ядене с огромно нетърпение, защото вкусните закуски, приготвяни от нея, можеха да се сравняват единствено с онези, които бе ял в бащиния си дом в Англия. — Няма ли вече да ядем? Умирам от глад.

От страх да не срещне погледа му, Шимейн съсредоточи вниманието си върху сместа, която пресипваше от един малък тиган в купата за сос.

— Закуската е готова, трябва само да се залее с този сос. Да събуждам ли вече Андрю?

— Остави го да спи. Прекара доста неспокойна нощ.

Колкото и невинна да бе тази реплика, за Шимейн тя прозвуча като остро напомняне за собственото й ужасяващо провинение. Лъжицата, която се канеше да сложи в сосиерата, се изплъзна между пръстите й и издрънча на пода под стреснатия й поглед. Шимейн се наведе да я вдигне, но едва не се сблъска с Гейдж, чиито рефлекси очевидно бяха по-бързи. Той взе лъжицата, изправи се и й я подаде с лек поклон, но тя само го стрелна плахо с поглед и я пое, без да каже нищо. Това събуди любопитството му. Нямаше как да не забележи ярко порозовелите й бузи и нерешителността в очите й. Като пристъпи по-близо до нея, Гейдж наклони глава в опит да привлече погледа й, но Шимейн побърза да потърси друга лъжица, отказвайки да вдигне очи.

Гейдж обаче не се предаваше така лесно. Той хвана брадичката й с два пръста, обърна лицето й срещу светлината и се взря изпитателно в нея.

— Какво ти е, Шимейн? — Гласът му беше топъл и мек. — Мислиш ли, че давам и пукната пара за това, че снощи ме видя гол? Или за това, че може да си задържала погледа си върху мен малко по-дълго, за да задоволиш моминското си любопитство? За бога, момиче, много добре знам, че си влязла в спалнята ми не за да ме съблазняваш, а за да успокоиш сина ми, и съм ти признателен, че го стори. Това, което трябва да направя, е да ти се извиня, задето те стреснах, но когато един мъж се изправи пред красива жена, невинаги може да контролира реакциите на тялото си. Не съм бил с жена, откакто умря Виктория, защото никоя от жените в града не ме привлича. Но когато те видях в спалнята си, в мен се пробудиха страсти, които се мъча да потисна откакто съм вдовец. Аз съм мъж, Шимейн, и не съм лишен нито от чувствата, нито от недостатъците на своя пол. Като мъж аз безкрайно се възхищавам на твоята красота и се наслаждавам на присъствието ти в моя дом. Доставя ми удоволствие да те гледам. Ти си нежна, очарователна, добра и красива. Ти украсяваш къщата и живота ми като изящно цвете, което гали сетивата със своя аромат и хубост. Познавам те от скоро, но това време ми бе напълно достатъчно да осъзная, че наистина те желая като жена. Но аз никога не бих те насилил, Шимейн… Никога не бих ти причинил зло. Искам да се чувстваш щастлива тук. Така че не се смущавай от онова, което стана снощи. Както навярно си се досетила, на мен ми беше приятно да ме гледаш. Можеш да ме укоряваш за това, ако искаш… или просто да ме приемеш като мъж, който силно се интересува от теб като жена.

От устните на Шимейн се отрони треперлива въздишка.

— Не исках да се изправям лице в лице с вас днес — срамежливо призна тя. — Мислех, че няма да мога да го понеса.

— Никога недей да се срамуваш от мен, Шимейн. За нищо на света не бих те упрекнал за това, че притежаваш чувства като всяко човешко същество.

Все още неуверена в себе си, а още по-малко — в мъжа, изправен пред нея, Шимейн кимна с глава към масата и промълви тихо:

— Закуската ви изстива, господин Торнтън.

— След вас, госпожице О’Хърн — отвърна Гейдж, като отстъпи назад с галантен поклон и разпери подканящо ръка.

— Тате, къде си? — извика Андрю от спалнята и след миг доприпка в салона.

— Ето те и теб, поспаливко — засмя се Гейдж и приклекна с разтворени обятия.

Момчето се хвърли със смях в прегръдките на баща си и мигом бе вдигнато високо във въздуха. Сетне Гейдж го притисна в скута си и игриво го щипна по коремчето, ръмжейки като страшен звяр, на което Андрю откликна с весел писък и звънлив смях.

Когато най-после го сложиха на високия стол, момчето огледа храната, сервирана на масата и се усмихна широко на Шимейн.

— Ями! Ями!

Гейдж се обърна към прислужницата си с усмивка.

— Мисля, че това означава: „Хайде да ядем“. Да изпълним ли желанието му?

Шимейн, която за пореден път бе запленена от нежността и обичта, царящи между баща и син, забрави за миг притесненията си, усмихна се и направи лек, почтителен реверанс.

— Тук съм, за да се подчинявам, милорд.

— Всички претенции към тази титла оставих в Англия — рязко каза Гейдж.

Тя объркано сбърчи чело.

— Наистина ли има лорд Торнтън?

— Да, баща ми — Уилям Торнтън, граф Торнхедж. — Той сви рамене небрежно. — Не звучи толкова внушително, колкото „маркиз“, но тук, в колониите, титлите и без това не означават нищо… поне за повечето хора.

Гейдж посочи пейката зад гърба й и й кимна да седне, след което зае мястото срещу нея. Веднъж й бе разказал историята на Стария Едноушко, за да я накара да се отпусне, а тази сутрин реши да пробва същото с разказ за злополучния опит на Слай Тъкър да избяга от една пчела, докато разтоварвал дърва от каруцата.

— Слай скочи от каруцата като подгонен от див звяр, но обувката му се закачи в една дупка на ръба й и той полетя напред като гюлле и се просна на земята. Носът му успя да остане здрав, но беше толкова насинен и одран, че всеки, който го видеше, прихваше да се смее. Слай поначало е благ човек, но присмехът и подигравките по повод на злощастния инцидент здравата го бяха ядосали. Дълго след това той постоянно мърмореше, че било по-добре да остави пчелата да го ужили, отколкото да весели хората с подутия си като патладжан нос.

Без да усети, Шимейн бе започнала да се смее на забавната история. Тя вдигна поглед и видя, че господарят й я наблюдава усмихнато с грейнали, топли очи, доволен, че е успял да превъзмогне смущението й. Шимейн признателно наведе глава.

— Благодаря ви, господин Торнтън.

Той се престори, че не схваща.

— Какво съм направил?

— Мисля, че много добре знаете — каза тя. — Бях дяволски разстроена заради онова, което се случи снощи, но вие ме накарахте да се смея и да забравя за момент този ужасен епизод.

Гейдж насмешливо наклони глава на една страна.

— Че какво толкова ужасно намираш в него?

Въпросът му я свари неподготвена. Как можеше да му обясни всички онези чувства, които я бяха обзели, когато съзна, че я е хванал да го съзерцава? Тя не успя да издържи на втренчения му поглед и отклони очи, но все пак му отговори:

— Това, че може да сте ме помислил за твърде дръзка, господин Торнтън.

Той вдигна рамене.

— Ти си просто едно невинно момиче, което иска да научи нещо повече за мъжете. За една неопитна девица е съвсем естествено да бъде любопитна.

— Изглежда, че знаете доста за жените, господин Торнтън — подкачи го тя.

Устните му трепнаха развеселено, а в очите му проблесна предизвикателен пламък.

— Със сигурност много повече, отколкото знаете вие за мъжете, госпожице О’Хърн.

Шимейн го зяпна стреснато. Нямаше как обаче да отрече твърдението му.

— Да — въздъхна тя накрая, като сведе поглед към чинията си. — Доста неща имам да уча за тях.

Гейдж се усмихна на себе си. Не можеше да си представи по-голямо удоволствие от това, тъкмо той да й бъде наставник в тази област.

 

 

Още не бяха приключили със закуската, когато Рамзи Тейт почука на задния вход и надникна вътре, за да попита:

— Може ли да вляза?

— Да, Рамзи, влизай — покани го Гейдж и му направи място на пейката до себе си. Нямаше как да не забележи тъмните кръгове около очите на приятеля си, но реши да не любопитства и попита само: — Ял ли си нещо?

— Нищо, което да изглежда толкова вкусно, честно казано — отвърна Рамзи с печална усмивка, но щом видя, че Шимейн става да донесе още една чиния, протегна ръка, за да я спре. — Не, госпожице, по-добре недейте. Закуската, дето я изядох, ми е заседнала в корема като тежка буца. Наготвих я сам и още съжалявам, че въобще я вкусих.

— Днес идваш много по-рано от обичайното — каза Гейдж. — Случило ли се е нещо?

— Моята госпожа е зле — мрачно отвърна Рамзи. — Безпокоя се за нея и ми се щеше днес да остана вкъщи. Може да й потрябвам за нещо.

На лицето на Гейдж се изписа загрижено изражение.

— Върви си у дома и остани там колкото дни е необходимо. Можем ли ние да помогнем с нещо?

— Ами… не съм много по готвенето. Ако можете да изпратите малко ядене за Кели и за най-малкото ми момче, Роби, ще съм ви много благодарен. Аз ще мина с каквото успея да сготвя сам, но не мисля, че е редно да карам Кели да търпи повече страдания от тия, дето вече я мъчат. По-големите ми синове отидоха да работят при чичо си за през лятото, тъй че в момента у дома сме само ние тримата.

Гейдж не искаше да ангажира Шимейн с тази работа, още повече, че не беше сигурен дали болестта на Кели не е заразна. Щом трябваше да се носи храна, щеше да я занесе той, а пък после щеше да се постарае да стои настрана от прислужницата и от сина си.

— Какво й е на Кели според теб?

Рамзи въздъхна тежко.

— Преди известно време ти казах, че Кели ще ражда още едно дете късно напролет. Но сега почваме да се тревожим, че нещо не е наред. По нейните сметки още е прекалено рано бебето да се появява на бял свят.

— Кели трябва да бъде прегледана от лекар — заяви категорично Гейдж. — Ако нямаш нищо против, ще оставя Шимейн и Андрю у вас, а после ще ида да доведа доктор Ферис от града. Някакви възражения?

Рамзи преглътна, за да задържи бликналите от очите му сълзи.

— Ще ти бъда много признателен, ако го сториш, Гейдж.

— Сега върви при Кели — каза Гейдж. — Ще дойдем възможно най-скоро.

— Благодаря ти.

* * *

Скоро след това Гейдж спря каруцата си пред къщата на Тейт и придружи сина си и Шимейн вътре. Андрю и тригодишният Роби веднага седнаха на пода в кухнята и се заиграха с дървените фигурки на животни, които Рамзи бе измайсторил за малкия си син. Рамзи поведе Гейдж и Шимейн към спалнята, където лежеше болната му съпруга. Щом стигна до леглото, той им кимна да се приближат, взе ръката на жена си в своята и й представи новодошлата.

— Кели, това е новата слугиня на господин Торнтън, госпожица Шимейн. Тя дойде да сготви нещичко за тебе и за малкия Роби.

Гейдж пристъпи до леглото.

— Шимейн ще се грижи за теб и за момчетата, докато аз доведа лекаря. Ще бъдеш в добри ръце, Кели.

Жената кимна, вдигна поглед към Шимейн и се опита да се усмихне.

— Радвам се да се запознаем, госпожице. Само дето ми се иска да беше при по-добри обстоятелства.

Гейдж и Рамзи излязоха от стаята, а Шимейн се зае да оправя възглавниците и завивките на жената, като попита услужливо:

— С какво мога да ви помогна?

— Можете да ми правите малко компания — предложи Кели с подкупваща усмивка. — Рамзи направо се побърква, щом някой от нас се разболее. Почти съжалявам, че не отиде на работа, защото не издържам, като почне да се суети наоколо.

— Без съмнение той обича много семейството си и затова се тревожи, когато не сте здрави — отбеляза меко Шимейн.

— О, зная, че е така — засмя се лекичко Кели, но внезапно я преряза остър спазъм. Тя стисна зъби и мълчаливо изчака болката да отмине. Сетне погледна Шимейн с насълзени очи. — Мислех си, че този път може да е момиченце. Вече имаме петима сина, ама тях ги износих съвсем леко, та се надявах сега като ми е толкоз’ трудно, най-сетне да си родя една хубава дъщеричка.

Шимейн стисна тънката й ръка.

— Не губете надежда, госпожа Тейт. Може би докторът ще успее да ви помогне.

Устните на Кели трепереха.

— Никога досега не съм била толкова зле. Страх ме е за горкичкото ми бебе.

Шимейн се приведе над нея и се взря в разтревоженото й лице.

— Бих казала, че досега сте имала голям късмет, госпожо Тейт. След като съм се родила, майка ми забременяла отново, но пометнала и не могла повече да зачене. Така че вие сте истинска щастливка, че имате цели пет прекрасни рожби.

Кели затвори очи, мърдайки беззвучно устни в гореща молитва към Бог, но след миг тялото й отново се сгърчи от болка.

— Като гледам как се мъча, госпожице, май ще загубя бебето, преди доктор Ферис да стигне до тук.

Шимейн я остави и изтича в кухнята. Гейдж беше заминал и в отсъствието му Рамзи обикаляше нервно из стаята, сякаш не можеше да си намери място.

— Сложете вода да се топли за всеки случай — разпореди се тя. — И пригответе чисти парцали и кърпи, но не ги носете в спалнята, докато не ви ги поискам.

— Да, да — объркано отвърна Рамзи и се зае да изпълни нарежданията й.

Шимейн нави ръкавите на роклята си, помоли се безмълвно на Бог да помогне на бедната жена и на нея самата, и побърза да се върне в спалнята.

— Вие знаете повече от мен за тези неща, госпожа Тейт. Но не мислете, че съм гнуслива или придирчива. Каквито и предвзети маниери да съм имала, пътуването от Англия до тук успя да ме накара да ги забравя. Така че ако сте склонна да ми се доверите, ще остана при вас и в случай че се наложи да ви помогна, преди да е дошъл лекарят, ще направя каквото трябва.

— Имам ви доверие — отговори шепнешком Кели. Толкова се страхуваше, че не можеше да лежи спокойно и вместо това непрекъснато се въртеше, мачкайки нервно завивките с пръсти.

— Опитайте се да се отпуснете — нежно каза Шимейн.

Спомняше си как Ани Карвър бе помогнала на една от затворничките да роди на кораба. Бебето се бе появило на бял свят с тежки деформации, вероятно заради глада и мизерията, на която бяха подложили майката. Умря още същия ден, но Ани беше успяла да утеши жената и да й помогне да превъзмогне болките и мъката. Сега обстоятелствата бяха по-различни, но Шимейн беше решена да помогне на Кели по същия начин. Едва ли можеше да й бъде полезна с нещо повече, защото нямаше никакъв опит.

— Помъчете си да си представите бебето и да разберете колко ще му помогнете, ако се успокоите. Не се напрягайте и не се тревожете — така го карате да се чувства нежелано. Оставете го да усети топлината и уюта на тялото ви. Затворете очи и вижте колко е красива дъщеричката ви. Мисля, че ще прилича на вас — с коса като зряла пшеница и с очи, сини като небето. Ще бъде гордостта и щастието на своите братя…

Стиснала здраво клепачи, Кели закима усърдно — наистина виждаше пред себе си образа на своето момиченце. Дишането й се успокои, а сълзите й пресъхнаха и се замениха с усмивка.

— Да, лицето й е красиво.

Шимейн се наведе и прошепна на ухото й:

— Виждате ли как я люлеете в скута си и й пеете приспивна песен?

Кели въздъхна щастливо.

— Да. Песента й харесва.

— Вие се усмихвате, госпожа Тейт — промълви Шимейн. Когато очите на жената се отвориха изненадано, тя лекичко се засмя. — И болката ви премина.

— Вярно! — Кели завъртя глава и погледна Шимейн просълзена. — Възможно ли е наистина? Ще успея ли да задържа бебето със самовнушение?

— Не знам, госпожа Тейт — чистосърдечно призна Шимейн. — Но ми се струва, че и за вас, и за него би било по-добре да се надявате и да сте спокойна, вместо да се боите и да се тревожите.

— Наричайте ме Кели, мадам. Вижда се, че сте истинска дама, също както господин Торнтън е истински джентълмен. На него му трябва жена като вас.

— Аз съм само негова слугиня — рязко каза Шимейн.

Последното, което искаше, особено след изпитанието от предишната нощ, бе тази жена да си въобразява, че господарят й възнамерява да се жени за нея, и не дай боже да подметне нещо по този въпрос пред самия него. Достатъчно много пъти вече се беше извинявала на Гейдж Торнтън.

— Това ще се промени — пророкува Кели с напълно уверен тон. — Така казва Рамзи. Каза, че господин Торнтън ви харесва.

— Господин Торнтън харесва как готвя — заяви твърдо Шимейн. — Нищо повече. Съпругът ви греши.

Кели бе смаяна от упоритостта, с която младата жена отхвърляше всякаква възможност за връзка с Гейдж Торнтън.

— Няма ли да се омъжите за него, ако ви предложи?

— Преди да дойда тук, бях сгодена… — Тя не успя да довърши. Споменът за годежа й изглеждаше странно далечен и откъснат от настоящето.

— Англия е на другия край на света, мадам, а пък господин Торнтън е тук и е готов за женене. Хубав младоженец ще бъде, не мислите ли?

— Разбира се, но аз… — Отново не й достигнаха думи.

— Мъжът, за който бяхте сгодена в Англия, беше ли хубав като господин Торнтън? — упорито продължи Кели.

— Не знам… — изпъшка Шимейн, смутена от въпросите й.

Всички млади дами в Англия единодушно считаха Морис дьо Мерсер за най-красивия мъж в цял Лондон. Но тя беше уверена, че Гейдж Торнтън би предизвикал в сърцата на същите тези дами не по-малък смут от този, който изпитваше самата тя. Струваше й се някак нелоялно дори да си помисли, че бившият й годеник е по-малко привлекателен. Но беше дяволски глупаво да разсъждава над въпроса кой от двамата е по-красив. В края на краищата, ако все пак намираше Гейдж Торнтън за по-привлекателен, това със сигурност се дължеше единствено на факта, че той бе наблизо, а Морис — на хиляди мили оттук.

— Обичате ли още годеника си?

— Някога мислех, че го обичам — колебливо отвърна Шимейн. — Но все едно е било преди хиляди години. Много неща се случиха от тогава насетне. Сега съм собственост на господин Торнтън и дори ако Морис ме открие, аз няма да мога да се омъжа за него, освен ако господин Торнтън не благоволи да ме освободи. Освен това, Морис може би вече изобщо няма да ме иска, като узнае за арестуването ми и за всичко останало.

— Господин Торнтън със сигурност ви иска.

— Този разговор ми изглежда напълно безсмислен — отсече Шимейн. Тази жена наистина я смущаваше с необоснованите си предположения. — Никой не може да каже със сигурност какво мисли господин Торнтън. Аз съм просто негова слугиня и смятам, че докато не чуя нещо по-различно по въпроса от собствената му уста, всякакви разговори на тема брак са проява на неуважение и излишно губене на време.

— Да, не е редно да гадаем какво възнамерява господин Торнтън — съгласи се Кели. — И без друго има достатъчно хора, дето само това правят.

Шимейн въздъхна с облекчение. Бе постигнала целта си. Тя стисна ръцете на жената и й се усмихна.

— Как се чувстваш сега?

— Леко уморена — призна Кели и също се усмихна. — Но съм по-добре.

— Може би малко почивка няма да навреди нито на бебето, нито на вас.

— Да, мисля, че сега мога да си почина… и да се надявам.

— Тогава ще ви оставя на спокойствие. Ако ви потрябвам за нещо, ще бъда в кухнята.

Кели се отпусна в леглото и затвори очи, а Шимейн тихичко се измъкна от стаята. Намери Рамзи да стои пред огъня и като видя посърналото му изражение, побърза да успокои страховете му.

— Съпругата ви вече се чувства много по-добре и ще може да си почине поне малко. — Напрежението от последните часове бе ясно изписано на лицето му и това я изпълни със състрадание. — Мисля, че и за вас ще бъде добре да поспите — каза тя меко. — Ще ви повикам, ако стане нещо.

 

 

Гейдж скочи от каруцата си и се запъти към къщата на лекаря. Една дребна женица чистеше ранните плевели в съседния двор, но щом го съзря да се приближава, се изправи и присви очи срещу слънцето, за да го вижда по-добре. А когато Гейдж почука на вратата, тя подвикна:

— Доктора го няма. Замина нагоре по реката заради някакъв счупен крак и май няма да си дойде скоро. Ако можете да пишете, оставете му бележка къде да отиде, като се върне. Докторът ми заръча да казвам така на всеки, който го търси. На верандата има перо, мастило и каквото там друго трябва.

Гейдж Торнтън се взря в парцаливо облечената жена, питайки се дали я е виждал и друг път, защото гласът й му звучеше странно познат. Когато се приближи до нея, забеляза, че цялата дясна страна на лицето и е насинена и подута. Но въпреки това той без затруднения разпозна в нея дребната затворничка от „Гордостта на Лондон“, която го бе убеждавала да купи Шимейн.

— Ани Карвър? — Отблизо лицето й изглеждаше още по-ужасяващо и Гейдж не можа да сдържи любопитството си. — За бога, жено, какво е станало с теб?

Ани объркано вдигна изцапаната си с пръст ръка и заслони с длан очите си от яркото слънце.

— Кой сте вие?

— Гейдж Торнтън. Аз купих Шимейн, помниш ли?

Жената нададе радостен вик и се плесна по челото.

— Господ да ме убие! Как да не ви помня, господарю? Как ще ви забравя? Отначало не ви видях добре заради туй слънце, дето ми блещи в очите. Как е Шимейн? — Внезапно погледът й трепна уплашено. — Да не е болна? Заради нея ли търсите доктора?

— Не, тя е добре, Ани. Всъщност дойдох заради един мой приятел. Жена му ще ражда в края на пролетта, но има много силни болки и… може дори да загуби бебето.

— Знам туй-онуй за тия работи — каза срамежливо Ани. — Преди да умре, мама беше акушерка. От нея се научих какво се прави, като трябва да помогнеш на родилка. Ама господарят никога няма да ме пусне да дойда с вас.

— Господарят ти ли ти причини това? — тихо попита Гейдж, като посочи нараненото й лице.

Смутена от въпроса, Ани вдигна колебливо рамене.

— Господин Майърс реши, че заслужавам някой и друг шамар задето изгорих обяда му. Каза ми да изляза да насека малко дърва, понеже в трапезарията било студено. Отне ми малко повечко време, отколкото си мислех. — Тя погледна въпросително към него. — Ами вие, господарю? Хубаво ли се храните, като ви готви Шимейн?

— С радост мога да кажа, че тя е изключителна готвачка, Ани. Не бих могъл да намеря по-добра, даже ако бях отишъл да я търся чак в Лондон.

Ани го изгледа замислено.

— Снощи оная госпожа Петикоум идва да приказва с господаря… Самюъл Майърс му е името… Разправяше как сте си купил затворничка да ви служи в леглото и как за малко не сте убил боцмана на „Гордостта на Лондон“, задето се опитал да ви я отнеме.

Гейдж едва успя да сдържи гнева си. Енергията, с която тази стара вещица разпространяваше злостните си клевети, наистина бе неизчерпаема.

— Госпожа Петикоум обикновено преувеличава всяка дума, която чуе, Ани, така че на твое място не бих се доверявал много на приказките й. Тя изглежда обича да изопачава фактите, за да придаде повече колорит на историите си.

Ани се надяваше, че Гейдж ще й каже нещо повече, но той нямаше никакво намерение да обяснява причините, заради които бе купил Шимейн, защото не виждаше смисъл да се оправдава пред всеки, дал ухо на гнусните приказки по негов адрес. Дори да се опиташе да го стори, с това само щеше да даде нов повод на старата клюкарка и на нейните приятелки за още сплетни и злорадство.

В този момент входната врата на къщата се отвори и на верандата се появи Самюъл Майърс. Едната му ръка беше скрита зад гърба му. Когато видя Ани и Гейдж, той пристъпи напред като надут петел и изрева със зачервено от ярост лице:

— Мързелива кучка! Не съм дал толкова пари за тебе, за да си говориш с всеки непознат, който минава край портата. Захващай се веднага за работа, преди да съм насинил и другата ти буза. И те предупреждавам, че за теб ще е най-добре да не се отплесваш от задълженията си, когато ме няма, защото иначе ще те скъсам от бой. Не мога да оставям магазина си през час, за да те проверявам. Клиентите ми ще си помислят, че съм напуснал града.

Гейдж изгледа мъжа изпод свъсени вежди. Каквато и да беше Мориса Хачър, за едно бе права — този дребосък беше по-отвратителен и от канален плъх. Не можеше да остави Ани на произвола му, без поне да се опита да й помогне.

— Дали бихте ми позволил да наема вашата слугиня за известно време, господин Майърс?

Изумлението на Самюъл Майърс бе повече от очевидно. Той намести очилата върху огромния си нос и впери поглед в Гейдж с подозрителна усмивка.

— Какво, господин Торнтън? Мигар една не ви стига, че искате и втора в леглото си?

Ако целта му беше да раздразни своя посетител, със сигурност успя да я постигне. Гейдж отвърна на злобния му, нагъл поглед с каменно изражение, но почувства как кръвта му кипва, а в гърдите му се надига вълна от враждебност. Единственото, което знаеше за събеседника си, бе, че е дребен търговец на дрехи, който се прави на джентълмен, докато Майърс явно бе чул предостатъчно слухове за него и би трябвало да смята Гейдж Торнтън за опасен човек, защото тъкмо такъв го изкарваха хорските езици. Без съмнение негодникът стискаше в грижливо скритата зад гърба си дясна ръка зареден за стрелба пистолет — иначе едва ли щеше да се държи толкова дръзко и самонадеяно, особено ако вярваше на мълвата за избухливия нрав на майстора на мебели.

— Съпругата на един от моите работници може да пометне всеки момент — отвърна Гейдж с добре овладян тон. Трябваше да внимава — не заради пистолета, а заради опасението, че ако прояви враждебност към този мерзавец, може да унищожи шансовете си да помогне на приятелката на Шимейн. — Ани казва, че би могла да бъде от помощ на госпожа Тейт. Ако й позволите да дойде с мен, с удоволствие ще ви платя за времето, в което няма да можете да я използвате. Не се знае кога ще се върне доктор Ферис, а никой от семейство Тейт няма представа какво да прави.

— Бихте могъл да заведете там и собствената си слугиня, господин Торнтън — подметна Майърс със саркастична усмивка. — Освен, разбира се, ако не можете да издържите да е далеч от вас толкова дълго време. Тя е дяволски хубава за ирландска кучка. Чудя се дали изглежда толкова добре и в леглото.

— Използвате думата „кучка“ прекалено свободно, господин Майърс. Освен това си позволявате да обиждате една дама — студено каза Гейдж, макар вътрешно да кипеше от толкова силна ярост, че се наложи да замълчи за момент, за да възвърне самообладанието си, преди да продължи: — Момичето вече е там и прави каквото може, но тя няма достатъчно опит и едва ли е способна да стори кой знае какво за госпожа Тейт.

Самюъл Майърс беше човек, винаги готов да изкара някоя и друга пара, а едва ли имаше по-лесен начин от това, да остави слугинята си да му спечели една добра сума.

— Откъде да знам, че ще ми върнете Ани?

Гейдж разбра, че ще трябва да предложи щедра гаранция, ако иска негодникът въобще да се заинтересува от сделката.

— Ако желаете, ще ви оставя депозит, равен на сумата, която сте платил за нея. Трябва само да ми покажете някакво доказателство за размера на тази сума и да ми дадете разписка, че ще ми върнете депозита, когато доведа Ани обратно.

— Дадох за нея петнадесет лири — каза Майърс и се ухили. — Но вие ще трябва да ми платите пет, за да я наемете.

— Пет лири! По дяволите, човече! Не я наемам за година!

— Или пет лири, или нищо — вдигна рамене търговецът и добави ехидно: — Работата, която изпълнява Ани при мен, е много важна и трябва да получа компенсация за забавянето, което ще ми причини отсъствието й.

Гейдж знаеше, че Майърс нарочно си придава важност, но реши, че е безсмислено да спори и вместо това предпочете да постави допълнителни условия.

— След като ще ви дам пет лири, очаквам Ани да остане при мен поне две седмици.

Търговецът се усмихна предвзето.

— Предполагам, че ще успея някак да се справя без нея за толкова време, но ви предупреждавам, че ако не ми я върнете, цялата сума остава за мен.

— Точно така, цялата — измърмори недоволно Гейдж. Този човек беше истински изнудвач. — Но настоявам да получа разписка, за да не ви хрумне да ме обвините, че съм ви откраднал слугинята.

— Ще си получите разписката — самодоволно отвърна Майърс. — Но Ани ще тръгне от тук с дрехите, с които дойде от кораба.

Гейдж вдигна учудено вежди. Роклята на слугинята бе ужасно износена и той нямаше представа защо един търговец на дрехи би могъл да държи толкова на подобен парцал.

— Освен, разбира се — продължи Майърс, — ако не искате да платите и за роклята.

Гейдж отхвърли предложението с презрителна усмивка.

— Можете да си задържите роклята, господин Майърс. Сигурен съм, че съм виждал по-хубави в коша за парцали на госпожа Тейт.

Няколко минути по-късно той се качи отново в каруцата си и потегли към дома на Рамзи Тейт, придружаван от Ани, която се бе преоблякла в роклята от плаването. Дрехата беше окъсана, но поне бе изпрана.

Гейдж знаеше, че Шимейн ще се зарадва, като види приятелката си. Самият той обаче трябваше сериозно да помисли и да намери начин да покрие загубите си, защото и през ум не му минаваше да връща Ани в дома на грубиян като Самюъл Майърс. Нямаше и как да я задържи при себе си, защото Шимейн му бе напълно достатъчна и не искаше повече жени в къщата си. Колкото до Рамзи Тейт и съпругата му, те имаха нужда от Ани в момента, но нямаше да могат да си позволят да я купят за постоянно, тъй като спестяваха почти всеки фартинг за обучението на синовете си. Засега Гейдж не бе способен да измисли никакъв друг вариант, но се надяваше, че все ще му хрумне нещо, преди да са изтекли двете седмици, за които бе наел Ани.

В това време Ани се въртеше неспокойно до него.

— Оставихте ли на доктора бележка, та да знае къде да дойде, като се върне?

— Погрижих се за това, докато ти се преобличаше.

— А сложихте ли я така, че да я намери веднага щом се прибере?

— Да.

— На някое сигурно място, където господин Майърс не може да я открие?

— Пъхнах бележката под вратата на дома му, а тя беше заключена — отговори Гейдж, раздразнен от безкрайните й въпроси.

— Ами ако не погледне надолу? Докторът не е в първа младост. Каза, че ще направи четирийсет и пет другия петък. — За Ани, която бе едва двадесетгодишна, човек на подобна възраст очевидно беше с единия крак в гроба.

— Ани, престани да се безпокоиш — нетърпеливо каза Гейдж. — Изнервяш и мен с всички тези въпроси.

— Простете, господин Торнтън — разкаяно промърмори тя. — Само исках да съм сигурна, че докторът ще дойде, защото не е хубаво приятелите ви да се осланят само на мене. Зная някои неща за раждането на бебета, за успокояване на треска и за лекуване на рани, ама все си мисля, че ще е по-добре да дойде по-учен човек.

— Учена или не, ти ще прекараш известно време при Кели, за да се грижиш за нея, и не можеш да разчиташ, че лекарят ще бъде под ръка, когато има най-голяма нужда от него. Рамзи Тейт работи за мен. Освен това ми е приятел и аз държа да направиш всичко, което е по силите ти за неговата съпруга, да бдиш над нея и — ако е възможно — да спасиш бебето й. Семейството означава много за Рамзи. Разбираш ли ме?

— Да, господарю — тихо отвърна Ани.

— Те имат малък син, за който ще трябва да се грижиш, докато Кели се изправи на крака — продължи той, като я погледна косо.

Внезапното въодушевление, която я обхвана, му показа, че Ани вече копнее да работи при семейство Тейт.

— О, с радост ще гледам малкия — каза тя с щастлива въздишка.

Щом пристигнаха в дома на Рамзи, Гейдж влезе в къщата да потърси прислужницата си и я откри да приготвя храна за обяд в кухнята. Той отиде до огнището, където Шимейн тъкмо бе коленичила, за да сложи самун хляб в желязната пещ.

— Доведох със себе си една жена, която ще остане да помага тук за известно време, така че ти и Анди можете да се върнете с мен у дома.

— Господин Тейт настоя да приготвя обяд за всички — каза тя, като затвори вратата на пещта и се изправи. — Беше категоричен, че трябва да останете да обядвате с него.

— Можем да останем, след като толкова държи на това — кимна Гейдж.

Шимейн се усмихна нежно.

— Сигурна съм, че вашето присъствие ще му помогне да се разсее, господин Торнтън. Откакто заминахте, той не може да си намери място. Отказа да легне да поспи, макар че му казах, че Кели се чувства по-добре. В момента цепи дърва в задния двор, само и само да се намира на работа и да не се измъчва от тревожни мисли. Може би ако поговорите с него, преди да си тръгнем, ще му помогнете да се съвземе.

— Ще направя каквото мога, Шимейн — отвърна той. — Междувременно защо не поканиш жената в спалнята и не я представиш на Кели?

Тя го погледна объркано, защото нямаше представа как би могла да представи на някого човек, когото сама не познава. Но когато Гейдж отстъпи встрани, за да даде път на жената, която бе довел, Шимейн нададе радостен вик и се хвърли в разтворените обятия на приятелката си.

— О, Ани! Толкова се тревожех за теб! — възкликна тя просълзена, като прегърна с обич дребната жена. Сетне обаче отстъпи назад, за да я огледа, и щастливото изражение на лицето й помръкна. Пръстите й нежно докоснаха подутото лице на Ани. — Господарят ти ли го направи или просто си се блъснала в някое дърво?

Ани махна пренебрежително с ръка.

— Остави сега лицето ми, милейди. Дай само да те погледам! — Тя обгърна тънката й фигура с поглед, после улови ръцете й в своите и се засмя доволно. — Изглеждаш чудесно! Просто чудесно!

— Ела в спалнята да се запознаеш с Кели — каза Шимейн, като я хвана за ръка. — А после ще ми разкажеш как се озова тук.

— О, ще ти кажа още сега. Нямаше да съм тук, ако твоят господар не беше дал двайсет лири за мен.

Шимейн се закова на място и бавно се извърна към приятелката си.

— Какво говориш, Ани? Нима господин Торнтън те е купил?

— Не точно — обясни Ани. — Плати пет лири, за да ме вземе под наем, тъй да се каже, ама ако не ме върне навреме, ще обеднее с двайсет лири. — Тя поклати глава, все още неспособна да повярва, че някой е могъл да похарчи толкова пари. — Твоят господин Торнтън трябва да е богат.

— Не е богат, Ани, просто е много, много прекрасен — отвърна Шимейн с радостна усмивка.

 

 

Доктор Колби Ферис — висок, сивокос мъж с изпито и вечно обрасло с неколкодневна брада лице — пристигна още докато обядваха. Ани, която очевидно беше взела присърце новите си задължения, посрещна лекаря с леген топла вода и чиста кърпа, за да измие и подсуши ръцете си, преди да влезе в стаята на болната.

— Майка ми казваше, че не е редно една акушерка да ходи от родилка на родилка, без да си мие ръцете. Това значело, че не уважаваш достатъчно клетите жени.

Високият лекар изгледа строго дребната женица.

— Млада госпожице, знаете ли колко бебета са дошли на този свят благодарение на мен?

Ани вдигна ръце на кръста си и упорито настоя на своето.

— Сигурно повече, отколкото мога да преброя, но какво лошо има в това да си измиете ръцете, с които сте пипал някой болник, или даже мъртвец… или… — Тя затърси друг подходящ аргумент и накрая махна с ръка към прозореца, откъдето се виждаше коня, с който бе пристигнал докторът. — Или пък оная смрадлива кранта?

В първия момент доктор Ферис изглеждаше слисан от нахалството на младата жена, но след кратко колебание потърка замислено брадичката си и избухна в смях за всеобщо облекчение на останалите присъстващи, които напрегнато бяха проследили цялата сцена.

— Нищо няма да ми стане, ако си измия ръцете. А какво ще кажеш за краката ми? Ще им хвърлиш ли един поглед?

Ани механично сведе очи и сепнато затули устата си с длан при вида на прашните му ботуши, проумяла, че е станала жертва на чувството му за хумор. Като наклони глава назад, за да срещне погледа му, тя го дари с широка усмивка, която придаде известен чар на грозноватото й лице.

— Засега ми стига да ги забършете с един парцал, обаче ви съветвам занапред да внимавате, защото всеки път, щом дойдете, ще ви посрещам на прага… поне през тия една-две седмици.

Докторът вдигна вежди, сякаш се бе засегнал от заплахата, но следващият му въпрос нямаше нищо общо с нея.

— Ами онова магаре, Майърс? Нима ще ти позволи да останеш тук, без да вдигне скандал?

Думите му изненадаха Ани.

— Ако искате да знаете, дойдох тук, понеже той ме пусна, тъй че не си мислете, че съм офейкала от господаря. Господин Торнтън може да ви покаже документ.

— Сигурно господин Торнтън се е бръкнал доста надълбоко, за да те измъкне от лапите на този звяр. Майърс никога не се е славил като щедър човек.

— О, бръкна се, и още как — съгласи се Ани и посочи с палец през рамо към своя благодетел. — Господин Торнтън трябваше да му даде двайсет лири — пет, за да ме наеме, и петнайсет за всеки случай, ако взема, че не се върна.

— И казваш, че Майърс наистина е подписал разписка?

Тя кимна объркано. Нямаше представа защо лекарят е толкова потресен от новината.

— Да, господарю.

Колби Ферис погледна Гейдж.

— Тогава ви съветвам да пазите добре разписката, сър, защото на Майърс не може да се разчита. Той ще се опита да ви измами… или да ви изкара крадец.

— Не познавам много добре този човек, но ми направи много лошо впечатление — призна Гейдж. — Можете да сте сигурен, че ще бъда внимателен.

Лекарят вдигна ръка към лицето на Ани.

— Предполагам сте наясно, че Майърс ще продължи да я бие, ако му я върнете.

— Имате ли някаква идея какво друго бих могъл да направя? — попита Гейдж с надеждата да намери разрешение на проблема си и кимна леко към Шимейн, която миеше лицето на Андрю в далечния край на масата. — Вече си имам прислужница, а в къщата ми няма място за още една.

Ферис поглади замислено брадата си.

— Виждал съм момичето да работи в дома на Майърс и знам какво може. — Той изсумтя. — Говоря за работа, която Майърс би трябвало да върши сам, вместо да товари с нея една толкова слаба жена.

— Нямате ли нужда от помощник? — поинтересува се Гейдж. — Ани казва, че има известен опит в акушерството и в гледането на болни. Вероятно бихте могъл да я използвате.

Лекарят стрелна Ани с поглед, който далеч не беше благосклонен.

— Какво? И да трябва да си мия ръцете всеки път, когато кихна? Бог да ме пази от подобна участ!

— Няма защо да се безпокоите за мене! — намеси се разпалено Ани, огорчена от реакцията му. — Щом свърша тук, ще се върна при господин Майърс. Какво толкова, че ме бил ударил по главата? Да не ми е за пръв път?

Доктор Ферис отиде до умивалника и продължи да търка ръцете и лицето си със сапун. Накрая, когато вече бяха съвсем чисти, той ги избърса с кърпата и се обърна към Ани с широка усмивка.

— Сега ще ми покажеш ли къде е госпожа Тейт? Или ще продължаваш да стоиш тук, наежена като разярен таралеж?

— Госпожа Тейт е по-добре, след като милейди Шимейн си поговори с нея. Защо не откупите Шимейн от господин Торнтън и не вземете нея за помощник? — язвително подхвърли Ани.

Гейдж изгледа свъсено дребничката жена.

— Затова ли дадох почти всичките си изкарани с тежък труд пари за теб, Ани? За да опитваш да продадеш Шимейн зад гърба ми?

— Май сте доста докачлив, като стане дума за нея, а? — ухили му се тя. — Сигурно много я харесвате.

— Да, харесвам Шимейн — твърдо заяви Гейдж. — И не смятам да я продавам. Ясно ли се изразих?

Ферис се обърна към Ани с едва прикрита усмивка.

— Това май означаваше, че е по-добре да си потърся друга помощничка.

— Точно това означаваше, бас държа — съгласи се тя през смях и хвърли закачлив поглед към Гейдж, който най-после благоволи да се усмихне.

— Хайде, докторе — каза Ани, като повика с пръст лекаря. — Ще ви покажа госпожата.

И тя го поведе към спалнята. Докато Рамзи обикаляше напред-назад из стаята в нов пристъп на безпокойство, Гейдж помогна на Шимейн да разчисти масата, въпреки упоритото й настояване, че не е необходимо да го прави. Не можеше да си тръгне, преди доктор Ферис да е прегледал Кели — първо, защото знаеше, че Шимейн иска да узнае резултата от прегледа, и второ, защото Рамзи щеше да се нуждае от него в случай, че новините се окажеха лоши. Освен това самият той бе загрижен за Кели. Рамзи и тя бяха негови приятели и Гейдж искаше да е край тях, за да им помогне с каквото може.

Не след дълго доктор Ферис се върна в трапезарията и обяви, че състоянието на бебето не можело да бъде определено. Не се знаело и дали Кели ще успее да го износи или ще пометне в идните седмици. Но ако искала да има някаква надежда да роди здраво бебе, било абсолютно задължително да остане на легло. Затова лекарят нареди на Ани да бди зорко над госпожа Тейт. Знаел колко е трудно да накараш една толкова работлива жена да лежи по цял ден, но не се съмнявал, че ако някой е в състояние да се справи с тази тежка задача, това е Ани. В края на краищата, нали беше успяла да го накара да си измие ръцете.

Освен това докторът мъдро посъветва Рамзи да се върне към своята работа, обяснявайки, че така ще е по-добре и за него, и за съпругата му.

— Кели би се измъчвала още повече, ако вижда мъжа си непрекъснато да се тормози край нея — аргументира се той. — Пък и работата ще запълва не само времето, но и мислите ви, и без съмнение ще намали собствените ви тревоги.

Преди да си тръгне, доктор Ферис обеща да се отбива редовно, за да проверява състоянието на Кели, а ако при тези посещения му давали и малко храна, това щяло да го облекчи и да бъде напълно достатъчно като възнаграждение.

— Надявам се, че Ани се справя с готвенето толкова добре, колкото и с хората — пошегува се накрая той.