Джоана Линдзи
Златокосият великан (16)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Рейна се раздвижи предпазливо и провери състоянието си. Не бе истински наранена. Устните я наболяваха, а между бедрата си чувстваше лека болка. Във всеки случай нямаше нищо счупено, въпреки че след като достигна върха си, Ранулф се строполи с цялата си тежест върху й.

Но я бяха заблудили. Уенда например твърдеше, че „това“ е нещо великолепно. Сигурно и Едуина споделяше същото мнение, след като му се отдаваше тъй често и охотно. Рейна не бе склонна да нарече преживяното великолепно, но от друга страна то не бе толкова страшно, колкото си мислеше, преди да се люби с великана. Вече бе загубила девствеността си и реши, че вече не бива да се плаши от плътската любов, макар че всъщност и не държеше особено на нея.

Съпругът й все още спеше и тя побърза да се облече. Стори й се безсмислено да го наблюдава такъв беззащитен, тъй като се разсейваше. Трябваше да съсредоточи мислите си върху куп важни въпроси, например как да обясни случилото се на лорд Саймън, който сигурно вече я очакваше в Клайдън.

Събуди я всъщност шум, долитащ отвън. Тя излезе пред палатката и забеляза, че около стотина мъже се приготвяха за тръгване. Скри се зад няколко храста и удовлетвори природните си потребности. Върна се обратно и Лензо й поднесе за закуска чаша бира и парче пресен хляб. Тя благодари на юношата, без да му се усмихне и той побърза да се оттегли. Момчето сигурно боравеше сръчно с оръжието, след като го обучаваше самият Ранулф, но що се отнася до вежливостта и възпитанието, присъщи на истинския рицар, имаше да се желае още твърде много. Струваше си оръженосците да останат с впечатлението, че все още им се сърди заради тяхното участие в отвличането. И двамата бяха длъжни да разберат веднъж завинаги, че войнските качества не са единственото, което трябва да притежава един рицар. Те все още нямаха добри обноски, липсваше им зрелостта, необходима в обществото, не бяха и достатъчно вежливи спрямо дамите. Длъжни бяха да овладеят тези качества, но най-вече нормите за общуване с благородните дами. Рейна възприемаше остро отсъствието на някои ненарушими правила, които трябваше да се спазват, пък било то и когато отвличаха дама.

Някой отново се приближи към нея — беше онази лицемерка, котката, която отново започна да се отърква в краката й. Рейна я изгледа намръщена.

— Аха, значи отново ми се мазниш, а? Да не си мислиш, че не съм разбрала що за стока си?

В отговор прозвуча само едно „мяу“. Приближи се Лензо с купа хранителни отпадъци в ръце и животното се спусна стремглаво срещу му. Рейна само поклати глава. Не й се искаше да се заиграва отново с глупавото животно, макар че можеше и да й се наложи — съпругът й очевидно възнамеряваше да вземе котката със себе си.

От палатката долетя някакво трополене и тя се отправи натам. В мига, в който разтвори процепа и светлината на утринното пролетно слънце нахлу вътре, Ранулф се втренчи в нея с подозрение.

— Къде е лейди Ела? — попита той навъсен.

Рейна се вцепени.

— Не знаех, че в лагера има и друга дама.

— Това е котката ми — поясни той.

— О! — За момент Рейна изгуби дар слово, след което попита:

— Нима сте нарекли котката си лейди Ела?

— Да! — отвърна той доволно, в погледа му проблеснаха весели искрици и на лицето му се появи подобие на усмивка — видът му бе направо фантастичен.

— Съименницата ви е най-умната котка, която познавам. Затова и названието „лейди“ й подхожда — продължи той.

Рейна се запита за коя ли дама става въпрос. Изглежда, че Ранулф не държеше особено на нея.

— Вашата Ела…

— Лейди Ела, моля.

— В момента лейди Ела закусва — процеди Рейна. Беше обидно, че се налага да титулува глупавото животно, но все още не желаеше да спори с младоженеца. — Да извикам ли вашия оръженосец?

— Още не!

Той се изправи в леглото и лененият чаршаф се свлече в скута му. Рейна се загледа встрани. Тази широка, златиста гръд привличаше погледа й като магнит, макар и упорито да се съпротивляваше на изкушението.

— Съблечете се.

Тя го изгледа невярваща.

— Не ви разбрах добре.

— Напротив, много добре ме разбрахте! — В дълбокият му глас се прокрадна топла нотка. — Искам да се убедя, че не съм сънувал миналата нощ, че наистина сте били моя.

— Достатъчно е само да хвърлите поглед на чаршафите и веднага ще разберете, че сте ме притежавали.

Той последва съвета й и изруга. На долния чаршаф имаше голямо петно кръв.

— Боже мили, да не съм ви убил?

— Едва ли — отвърна Рейна, а теменужените очи отново се впиха в нея. — Приличам ли ви на мъртва?

Лицето му помръкна.

— Приличате ми точно на благородната дама, за която се ожених. Искам да знам обаче дали е сън онова, което се крие под вашите дрехи? Съблечете се, и то по-бързо. Защото в противен случай ще ви…

— Стойте, където сте и не се приближавайте — извика тя с остър тон в мига, в който той отметна ления чаршаф от коленете си. Струваше й не малко усилие да го гледа право в лицето и да не отмества погледа си надолу, но все пак успя да се овладее. — Но преди да направите още някоя глупост помислете само какво ни предстои днес. Ако не тръгнем веднага, ще пристигнем в Клайдън по тъмно и моите хора няма да ме познаят лесно. И бездруго ще ми е трудно да обясня на лорд Саймън като как съм се омъжила тъкмо за човека, който ме е отвлякъл. Не искам да си имам проблеми с влизането в собствения си замък, и то само защото благоволявате да се излежавате цяла сутрин.

Той я загледа остро и дълго време не продума нищо. Най-накрая само повдигна рамене.

— Добре. Мога да почакам и до вечерта.

Аха, значи това е имал предвид, помисли си тя и избяга с облекчение от палатката. Смяташе да осъществи първоначалния си план и до втората брачна церемония да спи сама. Макари да загуби девствеността си, тя все още не се смяташе за омъжена — първо Ранулф трябваше да положи клетва за вярност пред лорд Хенри.

Рейна бе намислила вече какво точно да каже на Саймън Фиц Осбърн и останалите васали, но докато седеше пред Ранулф на огромния му кон, промени замисъла си. Великанът не й разреши да язди на собствения си кон, тъй като все още й нямаше доверие. Държеше тя да му бъде под ръка, за да не разбуни хората си срещу него. Рейна реши да не го разубеждава — съпругът й сам трябваше да достигне до извода, че тя приема сериозно брака им и не възнамерява да се освободи от него.

Обясни му, че що се отнася до васалите й, ще е значително по-просто, ако те двамата се престорят, че все още не са женени, но че възнамеряват да го сторят в най-близко време. Кажеше ли на хората си, че се е омъжила тъй бързо и тайно, щяха да възникнат подозрения дали не е била принудена насила да сключи брак. Рейна държеше васалите й да приемат Ранулф без всякакви задни мисли. Следователно се налагаше да ги извести колкото се може по-бързо, че именно той е мъжът, когото е избрала за спътник в живота.

Макар и с нежелание, той се съгласи с доводите й. Разбира се, успокояваше го фактът, че притежава копията на брачния договор и винаги можеше да ги покаже, в случай че Рейна започне някакви нечестни действия спрямо него. Наложи се Ранулф да съобщи и на своите хора за замислената измама и те незабавно проявиха готовност да потвърдят, че сватбата все още не се е състояла. Рейна се надяваше, че е пресметнала всички възможности, но, разбира се, бе наясно, че винаги може да се случи нещо неочаквано. В този миг обаче не й бе лесно да разсъждава съвсем ясно, тъй като я бяха обгърнали две силни, мускулести мъжки ръце. Като капак на всичко все още се чувстваше объркана от случилото се сутринта.

Не бе никак наясно как съпругът й приема нейната голота. Но дори и да не одобряваше тялото й, той не бе в състояние да отхвърли законността на скрепения договор, тъй като отне невинността й. Защо тогава поиска да я види гола? Дали щеше да пожелае онова, което види? Ужасен ли бе от фигурата й? Само потвърждение на някое предположение ли искаше или пък го беше яд, че е забравил как изглежда жена му?

Той смяташе, че е сънувал как са се любили и думите му й се сториха доста обидни. Дори и да не му е било приятно, тя все пак предпочиташе да споделят впечатленията си. Очевидно двамата не бяха преживели заедно станалото. Ако бе забелязала, че е пиян и затова не помни какво е вършил, тя може би щеше да го отблъсне… а може би и не. Но сега вече бе късно за каквито и да било предположения. Оставаше й един-единствен изход — да се погрижи следващия път Ранулф да не идва при нея пиян.