Александър Дюма
Жозеф Балзамо — бунтът на масоните (148)

146.
Две болки

Наистина Филип нямаше никаква представа къде живее Жозеф Балзамо, граф Дьо Феникс. Той обаче си спомни за маркиза Дьо Савини, дама с положение в обществото, у която бяха завели Андре през нощта на 31 май, за да се погрижат за нея. Не беше толкова късно, че да не може да я посети у дома й на улица „Сент Оноре“. Филип потисна безпокойството в ума и сетивата си. Качи се у маркизата и нейната камериерка без колебание му даде адреса на Балзамо на улица „Сен Клод“ в Маре. Филип веднага се отправи към посоченото място.

Обхванат от силно вълнение, хвана с ръка чукчето на вратата на подозрителната къща, където според догадките му бяха погълнати покоят и честта на клетата Андре. Почука уверено на вратата и според обичаите на дома тя се отвори. Филип влезе в двора, като държеше коня си за юздата. Не беше направил обаче и четири крачки, когато Фриц излезе от преддверието, застана на стълбите и го спря със следния въпрос:

— Какво желае господинът?

Филип погледна германеца, като смръщи вежди.

— Искам да говоря с господаря на дома — граф Дьо Феникс — отговори Филип, като завърза повода на коня си за една халка, а после се отправи към къщата и влезе вътре.

— Господинът не у дома — каза Фриц.

Колкото и да беше странно, Филип беше предвидил всичко с изключение на този прост отговор. За миг се обърка.

— Приятелю, трябва все пак да говоря с господаря ви още тази вечер — продължи Филип.

— Не мисля, че това ще бъде възможно.

— Налага се. Въпросът е от изключително значение.

Фриц се поклони, без да отговори.

— Излязъл ли е? — попита Филип.

— Да, господине.

— Много добре — заяви Филип, който започваше да трепери, — докато чакам, идете и кажете на вашия господар…

— Вече имах честта да ви уведомя, че господинът не си е у дома — възрази невъзмутимо Фриц.

— Ще го почакам.

— Казвам ви, че господинът не е тук — отговори Фриц. — Преди известно време къщата беше обхваната от пламъци и вследствие на пожара тя е необитаема.

— Но ти все пак я обитаваш, нали? — попита Филип, като на свой ред прояви безцеремонност.

— Обитавам я като пазач.

Филип вдигна рамене като човек, който не вярва и думичка.

— Всъщност няма значение дали господин графът си е у дома или не. Не сме свикнали нито в негово присъствие, нито в негово отсъствие при него да нахлуват със сила. Така че, ако не се съобразите с обичаите на дома, ще бъда принуден… да ви изхвърля — отговори спокойно Фриц.

И Фриц направи една крачка към младия човек, който, раздразнен и извън себе си, извади шпагата си.

Фриц не се развълнува при вида на оръжието, нито пък извика. Грабна от стената, където беше окачено някакво рицарско въоръжение, нещо като копие с късо желязно острие и го развъртя така, че още с първия удар счупи върха на малката шпага. В това време тайната вратичка откъм коридора се отвори и в тъмната й рамка се очерта силуетът на графа.

— Граф Дьо Феникс, обичай във вашата страна ли е лакеите да посрещат един благородник с оръжие в ръка или пък това е специален обичай само за вашия дом? — попита Филип.

— Кой сте вие, господине? — попита графът, който не виждаше добре Филип на слабото осветление.

— Човек, който иска на всяка цена да говори с вас.

— Ето една дума, която извинява напълно Фриц, понеже аз не искам да говоря с никого — каза Балзамо и добави с въздишка: — Ще ви простя, ако се оттеглите и не смущавате повече покоя ми.

— Приляга ви да искате покой — вие, човекът, който отне моя покой! — изкрещя Филип.

— Аз? Аз ли съм ви отнел покоя? — попита графът.

— Аз съм Филип дьо Таверне!

— Филип дьо Таверне — повтори графът. — Господине, бях добре приет у баща ви, бъдете добре дошъл в моя дом.

— А! Това е много добре — промърмори Филип.

— Бъдете така добър да ме последвате, господине.

Балзамо затвори вратата към тайната стълба и поведе Филип към салона, където видяхме да се разиграват доста сцени от историята, която разказваме, и най-вече — последната, сцената с петимата водачи.

— Добър вечер, господин Дьо Таверне — каза Балзамо с кротък и приглушен глас, който накара Филип да вдигне очи към него. Като видя каква гледка представляваше графът, младият човек неволно направи крачка назад.

Наистина графът беше сянка на самия себе си. В дълбоко хлътналите му очи вече нямаше светлина. Бузите му бяха отслабнали и очертаваха устата му като две огромни бръчки. Изпъкналите под кожата на лицето му кости всъщност го превръщаха в лице на мъртвец.

— Моля ви да извините моя прислужник, господине, но той наистина изпълняваше дълга си.

— Господине — каза Филип, — знаете, че в живота има изключителни ситуации, и аз се намирам точно в такава.

Балзамо не каза нищо.

— Исках да ви видя, исках да поговоря с вас — продължи Филип. — Най-сетне сте в ръцете ми, в моя власт и ще се изясним помежду си, ако вие пожелаете, но ви моля най-напред да освободите този човек — каза Филип и посочи с пръст Фриц, който се беше появил на вратата, сякаш за да попита господаря си какви са последните му заповеди по отношение на досадния посетител.

Балзамо обхвана Филип с поглед, с който целеше да отгатне намеренията му. Лице в лице с човек, който му беше равен по ранг и по изисканост, Филип беше възвърнал спокойствието и силата си. С леко движение на главата или по-скоро на веждите Балзамо освободи Фриц и двамата мъже седнаха един срещу друг. Филип беше с гръб към камината, а Балзамо се облакъти на една масичка.

— Говорете бързо и ясно, господине — каза графът. — Слушам ви единствено от доброжелателство. Предупреждавам ви, че ще се уморя скоро.

— Господине — започна Филип, — не ми обяснихте добре какво точно сте правили през прочутата нощ на 31 май от момента, в който сте отнесли сестра ми от полето на умиращите и мъртвите, чиито тела задръстваха площад „Луи XV“.

— Господине, откакто имах честта да ви видя последния път, ми се случи голямо нещастие — продължи Балзамо със същия тон. — Част от къщата ми изгоря, а с нея и много скъпи и ценни предмети, твърде ценни, разбирате ли, са завинаги загубени за мен. Поради мъката ми по изгубеното съм малко объркан. Затова ви моля да бъдете пределно ясен, в противен случай ще се сбогувам с вас веднага.

— О, не, не, господине, няма да се сбогувате с мен така лесно, както казвате. Ще уважа скръбта ви, ако покажете съчувствие към моята.

Балзамо се усмихна. Усмивката му изразяваше отчаяние и Филип вече я беше забелязал да блуждае по устните му и преди.

— Господине, изгубих семейната си чест — продължи Филип.

— И така да е, господине, с какво мога да ви помогна аз в това нещастие? — попита Балзамо.

— Можете да ми върнете онова, което изгубих, господине!

— А! Но вие сте луд, господине! — заяви Балзамо и протегна ръка към звънеца, но го направи толкова безволево и вложи толкова малко гняв, че ръката на Филип го спря начаса.

— Луд съм значи? — извика младежът с прегракнал от вълнение глас. — Не разбирате ли, че става дума за сестра ми? Тя беше припаднала и вие я държахте в ръцете си на 31 май. Заведохте я в един почтен по думите ви дом, а според мен — безчестен. Ще защитавам честта й и ще ви искам удовлетворение с шпага в ръка.

Балзамо вдигна рамене.

— Какъв плачевен глас имате, господине — каза Балзамо със същото тъжно нетърпение. — Направо ми проглушихте ушите. Да видим, значи идвате да ми кажете, че съм сторил зло на сестра ви. Кой, по дяволите, ви е казал, че съм се отнесъл зле със сестра ви?

Филип се поколеба, тъй като Балзамо беше произнесъл тези думи с толкова отчаян глас, че това можеше да означава две неща — връх на наглостта или проява на напълно чиста съвест.

— Кой ми го е казал ли? — подхвана отново Филип.

— Точно това ви питам.

— Сестра ми, господине.

— Исках да кажа, господине, че в моите очи изграждате за себе си и за сестра си доста жалка представа. Знаете ли, че това е една от най-грозните спекулации, с която си служат някои жени, когато честта им е накърнена. Дойдохте със заплахи като брадатите братя от италианските комедии. Искате с шпага в ръка да ме принудите да се омъжа за сестра ви, тъй като тя очевидно има нужда от съпруг, или пък да ми поискате пари, тъй като сте научил, че правя злато. Е, господине, сгрешили сте и в двете си намерения — няма да получите пари и сестра ви ще си остане неомъжена.

— Тогава ще пролея кръвта ви, ако въобще имате такава във вените си — извика Филип.

— Пазя кръвта си. Имах далеч по-сериозен повод да я пролея от този, който вие ми предлагате. Направете ми услугата да се оттеглите спокойно и безшумно, господине. Ако вдигнете шум, а всеки шум ми причинява болка, ще извикам Фриц, който само с един мой знак ще ви пречупи на две като тръстика. Вървете си.

Този път Балзамо успя да позвъни и тъй като Филип се опитваше да му попречи, отвори едно ковчеже от слонова кост, което беше на масичката пред него. Извади оттам пистолет за два патрона и го зареди.

— А! Толкова по-добре! — извика отново Филип. — Убийте ме!

— И защо да ви убивам?

— Защото ме опозорихте.

Младежът произнесе тези думи с толкова правдив глас, че погледът на Балзамо се изпълни с нежност и кротост.

— Нима е възможно да казвате истината? — попита той.

— Съмнявате ли се в думата на благородник?

— В такъв случай — продължи Балзамо — може би на госпожица Дьо Таверне й е хрумнала недостойната мисъл да ви тласне към такава постъпка? Иска ми се да го допусна… В такъв случай ще ви дам удовлетворение. Кълна се в честта си, че поведението ми към госпожица Дьо Таверне през нощта на 31 май е било безукорно. Нито честта, нито съдът на хората или Божието правосъдие биха открили нещо недостойно в моето напълно почтено отношение към нея, вярвате ми, нали?

— Но, господине… — промълви изненаданият младеж.

— Знаете, че не се боя от дуел, това се чете в очите ми, нали? Що се отнася до слабостта ми, не се заблуждавайте, тя е само привидна. Лицето ми е бледо и обезкръвено, но мускулите ми не са изгубили силата си. Искате ли доказателство? Вижте…

И Балзамо повдигна само с една ръка и без никакво усилие тежка бронзова ваза, поставена върху една маса, изработка на Бул^[1].

— Добре, така да бъде, господине — каза Филип, — вярвам ви за нощта на 31 май, но вие си служите с хитрост — давате ми дума, като умишлено допускате грешка по отношение на датата. Оттогава сте се срещали отново със сестра ми.

Балзамо се поколеба.

— Вярно е — каза той. — Срещнах я.

Челото му, което за миг се беше разведрило, отново се помрачи ужасно.

— А! Признавате, нали! — каза Филип.

— Да, видях я и след тази дата, но какво доказателство представлява този факт срещу мен?

— Доказва, че сте я потопили в необясним сън — това се случва вече три пъти, при вашето приближаване тя усеща признаците му, и сте се възползвали от нейната безчувственост, за да обвиете с тайна престъплението.

— Питам ви пак, кой твърди това? — извика на свой ред Балзамо.

— Сестра ми!

— Как може да го твърди, след като е била заспала?

— А, признавате значи, че е спяла?!

— Дори нещо повече, господине — признавам, че самият аз я приспах.

— И с каква цел, ако не с цел да я опозорите?

— Уви, наистина, с каква цел… — промълви Балзамо и обори глава на гърдите си.

— Говорете, за Бога, говорете!

— С цел, господине, тя да ми разкрие една тайна, която за мен беше по-скъпа от живота ми.

— Ах, хитрец, измамник!

— През онази нощ ли — продължи Балзамо, следвайки мисълта си, без да обърне внимание на заплашителния тон на Филип, — през онази нощ ли вашата сестра е била…

— Обезчестена? Да, господине.

Балзамо нададе вик.

— О, да, вярно, спомням си! Та аз си тръгнах, без да я събудя!

— А, значи признавате, признавате това! — извика Филип.

— Да, и през оная ужасна за всички нас нощ, господине, някой безчестник се е възползвал от съня й.

— О, подигравате ли се с мен, господине?

— Къде е в момента сестра ви?

— Там, където така успешно я открихте.

— В Трианон?

— Да.

— Ще дойда в Трианон с вас, господине.

Филип се смръзна от изумление.

— Допуснах грешка, господине, но не съм извършил престъпление. Оставих това дете в състояние на магнетичен сън. Е, добре, за компенсация на грешката ми, която би било справедливо да ми простите, ще ви помогна да научите името на виновника.

— Кажете го, кажете го!

— Не го зная — каза Балзамо.

— Кой го знае тогава?

— Сестра ви.

— Сестра ми ли?

— Ако тя обвини някого, ще повярвате ли?

— Да, защото тя е чист и невинен ангел.

Балзамо позвъни.

— Фриц, пригответе карета — каза той, щом германецът се появи.

След четвърт час двамата вече се качваха в каретата и Фриц, пришпорвайки конете в галоп, ги поведе към Версай.