Дъглас Адамс, Тери Джоунс
Титаник — звездният кораб (8) (По идея на Дъглас Адамс)

VII

Бяха успели вече да озаптят злите зайци. Шефът можа да успокои превъзбудените полицаи от отдела за граждански ред, протестиращите ясаканци лежаха на земята на разпердушинени кървави купчини и пъшкаха. Упражнението по справяне с тълпата бе минало с пълен успех, Флортин Риманкес козирува старателно и докладва на Блеронтинския Патлак:

— Всичко е под контрол, Ваше величествено благодеяние! Можете да изстреляте кораба.

— Но Леовинус още го няма — отвърна Патлака, който бе крайно притеснен от факта, че ще изпусне страхотната възможност да го снимат под ръчичка с Най-великия Гений, който Галактиката е Раждала Някога. Тъкмо това му трябваше, за да си вдигне падналия рейтинг — така беше казал агентът му по публичността. „Каквото и да правиш, гледай да те снимат с Леовинус“ И наистина, по време на цялата процедура това беше единственото и най-важно нещо, което се въртеше в ума на Патлака.

— Съжалявам, Ваше Най-висше превъзходителство — рече шефът на полицията и пак козирува рязко. — Тълпата долу наброява петдесет милиона. И започват да стават изключително непокорни. Скромно ви предлагам да приключваме с това изстрелване, тъй че моите момчета да се захванат веднага с разпръсването им, инак може всички да съжаляваме после.

Патлака разбираше за какво става въпрос. Тълпата вече се беше затворила над телата на извадилите лош късмет демонстранти от Ясака и той забелязваше, че по цялата територия ту тук, ту там избухваха сбивания.

— Много добре! — въздъхна той. — Не, благодаря! — и отказа предложения му сандвич с „рибен пастет“.

— Боя се, че се налага, Ваше Великолепие, това влиза в церемонията! — прошепна му припряно низшият чиновник.

Патлака изпъшка. Оркестърът засвири Блеронтинския национален химн и тълпата застана на главите си — винаги го правеха в знак на уважение към монархията.

— Господа, дами и други работи — произнесе в церемониалния микрофон Патлака на Блеронтис — Сандвичът с „рибен пастет“ е превъзходен!

Тълпата избухна в ликуване. Патлака отново въздъхна — „Колко е жалко всичко“, помисли си той.

— А сега имам чест да изстрелям този… най-велик звезден кораб, построен някога! Блеронтинци, сънародници мои, това е миг на гордост за всички нас. Кръщавам този звезден кораб… Титаник… Нека щастието споходи всички, които ще полетят с него!

И щом го рече, Патлака замахна с бутилката френско шампанско^[1] и тя се разби о арката на кораба. В този миг низшият чиновник дръпна канапа и покривалото, скривало досега огромния Звезден кораб, се свлече на земята в изящна розова копринена каскада.

Мнозинството ахна. Дори и народ, свикнал с гледката на огромни звездни кораби, не бе виждал подобна грамада с такъв безупречен дизайн.

— Не е ли прекрасен? — въздъхнаха безбройните наблюдатели — мъже и насочиха биноскопите си към обшивката в търсене на регистрационния номер.

— Мама го е строила… — шепнеха неомъжените майки-тийнейджърки на рожбите си.

— Истински триумф! — възкликна Главния репортер като изведнъж си спомни какво пишеше в сценария му точно за този момент.

Разнесе се призрачен рев, сякаш прибой, който се разбиваше на далечен бряг отвъд хоризонта на мисълта и знаменитият кораб внушително, величествено започна да излиза от строителния док. После набра скорост, залитна мъничко, поразтресе се, рязко смени курса и тъкмо когато тълпата се готвеше да изпищи в невярващ ужас, изчезна. Ей тъй на. Бе му се случило това, което по-късно щеше да се прочуе като СМПС (Спонтанен мощен провал на съществуването).

Само за десетина секунди цялото смайващо начинание приключи.