Сюзън Джонсън
Бялата графиня (2)

Глава 2

Още с влизането си в спалнята Кити съблече лилавата рокля, за да я смени с бялата батистена нощница, която бе захвърлила на леглото в суматохата след пристигането на Пьотр и неговия ескадрон. Развърза корделата и разпусна косите си. Събу обувките си и започна да гаси лампите. Цветята във вазите още не бяха изгубили уханието си, което е помогна поне за миг да забрави тревогите си, причинени от поведението на Пьотр и от вестите, пристигащи от фронта.

Но преди да посегне към последната лампа, някаква странна, непозната миризма подразни обонянието й. Нямаше нищо общо с аромата на цветята. Но миризмата беше тъй слаба, че Кити не успя да я разпознае. Едва когато пристъпи към леглото, графинята долови нещо познато — смесица от миризма на кожа, конско седло, мъжка пот и… водка.

Оскъдната светлина на нощната лампа върху тоалетката до леглото все пак се оказа достатъчна, за да различи фигурата на мъж, проснат по очи върху дамаската от бяла коприна, с която бе застлано леглото. Куртката му се бе свлякла до ръба на леглото, левият й ръкав опираше килима. Под нея се подаваше проблясващият в полумрака кавказки колан, към който бяха закачени кобурът и ножницата на сабята. Капитанът спеше непробудно, заровил лице във възглавницата, без да е свалил брича, ботушите и дори шпорите си. Под бялата риза и под елека от еленова кожа се очертаваха великолепно оформените мускули на Аполон Кузин. Защото графинята вече не се колебаеше — знаеше отлично кой е неканеният гост, узурпирал леглото й, Макар че спеше по очи, заровил лице във възглавницата й, част от лицето му оставаше открита. Издаде го извитата му вежда, добре очертаната скула и, разбира се, русата му коса. Кити припряно се огледа, изплашена да не би в някой от ъглите да се е спотаил Карим или Сахин — графинята вече бе забелязала, че те го следват навсякъде като верни хрътки. Но не, поне този път князът бе проявил капчица благоразумие да нахълта в спалнята й, без да мъкне със себе си своите телохранители.

Кити въздъхна облекчено и същевременно примирено. Очевидно тази нощ нямаше да може да спи в леглото си. Проснатият по очи княз беше прекалено едър, за да го отмести. Пък и глупаво беше да го чака да се събуди, за да му нареди да напусне спалнята й. На разсъмване кавалерийският ескадрон щеше да стигне до вертепа на онази Мадам Зоя. Аполон, след като си отспи, ще се метне на седлото и ще се присъедини към приятелите си. Но загрижена да опази скъпата дамаска на леглото, с нежна бродерия, спомен от чеиза на покойната й майка, Кити без много да се замисля, се зае да изуе ботушите му. Особено опасни бяха острите шпори, способни да разкъсат дори най-здравия плат, ако князът се опита в просъница да се обърне по гръб или настрани.

Кити едва бе успяла да стисне левия му ботуш, за да го изхлузи, когато внезапно, дори неусетно се озова просната по гръб насред широкото легло, притисната от яките му бедра, чиито мускули усещаше дори през кожения кавалерийски брич. Годините военна служба, борбата за оцеляване сред полудивите кавказки племена, както й месеците, прекарани в непрекъснато дебнене с червените отряди, при това на живот и смърт, бяха изострили до крайност сетивата, инстинктите и рефлексите на Аполон. Още щом усети, че нечии предпазливи пръсти докоснаха крака му там, където свършваше ботушът, макар и полусънен, капитанът веднага се хвърли върху неизвестния нападател и ловко го повали по гръб. Фронтовият живот отдавна го бе приучил да спи съвсем леко.

— Господ да ми е на помощ! — Той отпусна пръстите си, стегнати в стоманен обръч около нежната шия на Кити, и се усмихна виновно, щом проумя, че под него лежи жена. Не, това явно не е било вражеско нападение. Адреналинът престана да препуска в артериите му и да изопва нервите му.

— Прощавай, душичке — тихо промълви той и погали шията й в опит да заличи червените следи от пръстите си. Силните му ръце, които допреди миг й причиняваха такава болка, сега — в старанието си да я погалят и да измолят прошката й — се оказаха неочаквано нежни и гальовни.

Едва сега Аполон се вгледа по-внимателно в красавицата, безпомощно лежаща под него. Странно, от нея се разнасяше толкова приятно и нежно ухание. Усети заоблените й бедра, все още притиснати към неговите. Порази го извивката на раменете й, ръцете й, гърдите й, устните й. Всичко това вкупом събуди у него спомени за жарките, страстни нощи, когато други красавици, макар и недотам прелестни, бяха лежали под него, изтегнати в томителна нега. Все пак за такъв млад, дързък и очарователен покорител на женските сърца подобна ситуация не бе необичайна — и друг път му се бе случвало, след поредното порядъчно пийване, да се озове в леглото с някоя от по-дръзките местни хубавици.

Но точно сега Аполон отчаяно се нуждаеше от ласкави женски ръце, от опияняваща топлина на младо и гъвкаво тяло — след мрачните седмици, прекарани в дебнене в тила на противника, след изтощителните нощни преходи в скованата от лед степ.

Наведе се и я целуна, без да отрони дума. Не, не беше нежна тази целувка, а груба, варварска, целувка на зажаднял за женска плът самец, който пред нищо няма да се спре, решен на всяка цена да постигне своето. Огнена тръпка пролази по гърба на Кити. Никога никой не я бе целувал така покоряващо и пламенно, така… обричащо. Усети напора му чак в гърлото си, в корема си. Цялата се сви вътрешно и настръхна — може би женският й усет й подсказа, че този миг може да промени из основи живота й. Спонтанно надигналото се в гърдите й опиянение заглуши паническия вик и той заседна нейде много преди да достигне до устните й.

В това време ръцете му нито за миг не останаха мирни — трескаво я заопипваха навсякъде. Той я притисна още по-плътно и тя вече окончателно нямаше накъде да бяга. Не можеше дори да изкрещи — устата му тъй силно затъкваше нейната, хапейки устните й с необуздана, дива страст — че тя се изплаши да не предаде Богу дух от задушаване. Най-много я влудяваше неуморимият му, тръпчиво-дразнещ език. Но и ръцете му не оставаха по-назад — за пръстите му скоро не остана недокоснато, непогалено местенце по тялото й. Кожата й, възпламенена и настръхнала, усещаше съблазнителния им допир дълго след като те се бяха отместили още по-надолу, към слабините й, вече разтърсвани от горещи конвулсивни вълни. Аполон усети първите й сковани, плахи реакции, от което още повече се разгорещи и спусна устни надолу, за да обсипе с целувки полуразголените й гърди.

Освободена най-сетне от опустошаващите му устни, Кити жадно си пое дъх, преди да изкрещи отчаяно:

— Не! Стига! Стига, Аполон, недей… Не бива! — изхлипа тя, отчаяна, че не успя нито на сантиметър да помръдне мускулестото му тяло.

Опитът й да се освободи всъщност само го развесели:

— Защо, Марусенка, се завря в леглото при мен, щом не щеш ласките ми? Ех, ти, душко… Зная ви аз всичките. Отначало винаги така крещите, а после човек не може да се отърве от вас. — Той се захили самодоволно. — Не, скъпа моя, с този номер нищо няма да постигнеш… — ласкаво промърмори той във вдлъбнатината под ухото й, докато ловките му ръце чевръсто затършуваха от кръста й надолу, та чак до бедрата. Веднага след това големите му ръце обхванаха полукълбата й, за да ги притиснат страстно и неудържимо към таза му. От горещия му допир тя ахна, изумена, стресната и засрамена. Никаква преграда не беше за него тънката й батистена нощница — напротив, нейното виене и мачкане още повече го възбуди. Изпаднала в паника, Кити се напрегна и с последно отчаяно усилие се опита да се извърти изпод туловището му, но нищо не постигна — освен това, че бедрата й се оголиха напълно, а набъбналата му мъжественост плътно се опря в корема й. Обезумялата жена изхриптя в ухото му:

— Аполон, моля те! Умолявам те, пусни ме, ох… Моля те…

Аполон се надигна, изгледа я подигравателно и се засмя.

— Няма смисъл да ме молиш, Марусенка. Почти цял месец не съм докосвал жена!

Разкъсвана от гняв и от надигащата се в слабините й възбуда, Кити обаче не пропусна да си зададе въпроса: „Коя ли е тази Маруся? Да не би да ме бърка с никоя невзрачна селянка? Или още по-лошо — с полковата курва?“ Веднага се извърна, за да втренчи поглед в лицето му, и полупритворените му очи, замъглени от водката. Внезапно изпита облекчение от разкритието, че той не знаеше коя бе тя. Слава Богу, не я беше разпознал!

Отчаяното „Не“, задъхано изтръгнало се от гърлото й, съпротивата й, опитите й да се изскубне от желязната му хватка подействаха на княза като ръкавица, хвърлена в лицето му. Всъщност колкото по-силно се мяташе тя под него, толкова по-щедро му разкриваше съблазнителните си форми — все едно че се опитваше да укроти бика, размахвайки червен плащ пред пламналия му взор. И без това пулсиращата набъбналост между бедрата му, запотени от кавалерийския брич, не му даваше нито миг покой. В сетен отчаян опит Кити се насили да стегне плътно бедрата си — когато той плъзна десницата си между тях, а лявата му ръка здраво стискаше двете й китки, извити над главата, оставяйки устата й беззащитна пред устните му. Целуваше я безспир, алчно, задъхано, мълвейки името Маруся… Графинята, попаднала в капан, отново напрегна колене и ги притисна едно към друго, но силната му ръка, безмилостна като острата му казашка сабя, се впи между краката й, за да продължи неумолимо нагоре. Аполон открито се наслаждаваше на кадифената й кожа, галеше я, милваше я, опипваше я сладострастно. Личеше си похватът на опитния любовник, стилът на галантния ухажор, който знаеше кога да бъде груб и кога — нежен. Пред очите й, притворени в тръпнещо очакване, се изви огнена вихрушка. Нещо странно ставаше в мозъка й… Откъде, от кои негови дълбини изплуваха тези възпламеняващи вълни, примесени с чувството за вина, за грях, за срам и позор? Озадачена от самата себе си, графинята дори не осъзна, че остави, макар и неволно, ръцете му да шарят на воля под нощницата й, забързани да докоснат всяко кътче от тялото й.

Езикът му сякаш запечата устата й с нежно притискане, едновременно настойчиво и приласкаващо. Пръстите му погалиха нежните косъмчета между бедрата й. Кити простена, разтърсена от поредния пристъп на страстта, изумена от насладата, разливаща се по цялото й тяло.

„Като че вече е готова да ме приеме…“, премина неясна мисъл през съзнанието на княза, порядъчно замъглено от внушителното количество водка, което бе погълнал на пиршеството. Поне така му подсказваше опитът, натрупан от толкова много любовни авантюри. Затова се отмести от нея и припряно се зае да смъква ботушите и брича си.

Макар че тялото на Аполон престана да я притиска, Кити остана отмаляла, като покосена върху леглото. Сякаш неведома сила бе изсмукала последните й сили. Но тъй като се усети освободена от властната му прегръдка, тя се съвзе и една спасителна мисъл проблесна в пламналия й мозък.

— Ще започна да крещя, ако ме докоснеш още веднъж… — просъска тя с отчаян шепот. — Само след минута тук ще дотърчат всичките слуги от имението!

Аполон я изгледа през рамо и набързо прецени доколко реална бе тази заплаха. Въпреки опиянението от водката, умението му да преценява светкавично всяка промяна в обстановката отново се пробуди, усъвършенствано през фронтовите месеци. Отказа се да сваля шпорите от ботушите си, за да бъде готов по-бързо да се метне на седлото, ако се наложи да се спасява с бягство.

— Кълна се, че ще закрещя така, че ще събудя цялата къща! — продължи Кити заплашително, но вътрешното й чувство й подсказваше, че няма да го направи, въпреки че гласът й прозвуча с категорична искреност.

Хрумна й още нещо, което окончателно я отказа от намерението да изпълни заканата си — как щяха да си обяснят слугите тази изключително деликатна и непристойна сцена: чужд мъж в леглото на господарката на имението, а самата тя само по нощница, и то доста фриволна?

Аполон, колкото и да беше пиян, замаян и разгорещен, също се досети, че тези заплахи бяха изречени единствено за да заглуши угризенията си. Жените винаги го бяха удивлявали със способността си да измислят най-невероятни ходове и прийоми, за да бранят сърдечните си увлечения. Опитното му око безпогрешно разпозна издайническите признаци — дори бе готов да се закълне, че надушва мускусния мирис на нейната женственост, на надигащата се в гърдите й изпепеляваща страст. Познаваше ги той жените, о, как добре ги познаваше… Едни и същи, от единия та чак до другия край на необятната руска земя. И тази тук вече бе готова. „Не, скъпа, сигурен съм, че няма да се разкрещиш…“

Но за миг-два той застина неподвижен, може би за да прецени за последен път решението си. Тръсна глава и се зае решително с брича, после за секунди смъкна ризата през глава, за да се върне при очакващата го, тръпнеща млада жена. Напълно гол, с широки рамене и тесен ханш, с толкова възбудена мъжественост, че тя едва не ахна — в първия миг, щом зърна какво е приготвил за нея между бедрата си, тръпка пробяга по гърба й, примесена с неясен страх и сладостно предвкусване. Мъждукащата светлина на единствената неизгасена нощна лампа се оказа все пак достатъчна, за да забележи загорялата му кожа и яките му мускули, когато той пропълзя към нея, гъвкав като леопард.

Кити познаваше Аполон от години, но бегло. Едва сега й предстоеше да го опознае напълно. Приближи се тъй близо до нея, че тя усети топлината, излъчвана от тялото му. На това оскъдно осветление косата му изглеждаше като златна. Без въобще да я докосне, той плъзна поглед по снагата й, изучаващ, изпитателен и същевременно предизвикателен. Младата графиня остана поразена от желанието, стаено в очите му, както и от безсрамната му голота. В гърдите й се надигна страст, която я връхлетя тъй бързо, както пламъкът обхваща изсъхналите клони при летните горски пожари.

В спалнята цареше тишина, нарушавана единствено от издайническото проскърцване на леглото, принудено да поеме много по-голяма тежест. Аполон протегна ръце и развърза с ловките си пръсти ширита, обрамчващ деколтето на бялата й батистена нощница. После внимателно разгърна бродерията, въздъхна леко и се усмихна по своя очарователно безгрижен маниер, без да откъсва искрящите си очи от буйно надигащите се гърди на графинята, изваяни като че ли от слонова кост. Спусна пръсти по падината между тях и едва тогава сведе глава към пламналото й лице.

Кити покорно разтвори устни и Аполон Кузин най-после намери топлината, за която беше жадувал през тягостните зимни месеци на фронта.

С предизвикателна лекота той пое долната й устна, прокара език по влажния й ръб, а после, още по-бавно и възбуждащо, по белите зъби, за да продължи с деликатната извивка на горната й устна. Дръзкият му език не се укроти нито за миг, подканващ, настояващ за още и още, но тъй като не бързаше да притисне устни към нейните, а само леко ги докосваше с върха на езика си, усещането беше неимоверно възбуждащо. За секунди само кожата на Кити настръхна в трепетно очакване.

Тъкмо бе потънала в омайна нега, когато я прониза парещ импулс — пръстите му докоснаха оголените зърна на гърдите й. Вече втвърдени, те настръхнаха още повече, но той не спря сладкото мъчение — ръцете му обходиха нежните извивки на гърдите й, притискайки горещата й плът. Младият капитан спираше само за миг, за да провери с пипане забързаните удари на сърцето й, готово да изхвръкне от гърдите й като птиче от клетка. После ръцете му продължиха към бялата й шия. Тънките му пръсти деликатно проследиха очертанията на брадичката й. Кити, още замаяна от изкусителната целувка — вече знаеше, че няма да забрави до края на дните си тази безкрайно нежна целувка, както и онази първата, варварската, — когато галещите му пръсти я подтикнаха да му се отдаде. Гърдите й се надигнаха, раменете й се изпънаха назад. Аполон веднага откликна, приближи се още по-плътно до нея, а устните му жадно се спуснаха отново надолу, към гръдта й, приказно белееща се в полумрака. Имаше много агресивност в устните му — те гонеха тръпките по кожата й с настървението, с което хищниците преследват плячката си. Зашеметена от неспирните целувки, с които Аполон започна да я обсипва навред — по гърдите, ръцете, корема и бедрата — Кити успя само да изохка, поразена от неговата настойчивост. Вече никой не можеше да я разубеди в истинността на думите му — само мъж, който с месеци не се е докосвал до жена, може да бъде така необуздан. За миг, в един блажен миг на предвкусване на пълното им сливане, Аполон затвори очи, преди да легне върху нея. Подпря се на лакти, но не спря с целувките по лицето, веждите, зад ушите, после по шията, за да се върне отново на устните й, въодушевен от блестящите й в полумрака очи, преливащи от възторг, от благодарност, от очакване… от желание да му се отдаде докрай.

Кити бе удивена от себе си — никога не бе подозирала, че е способна на толкова страстни изблици. Макар че се разкъсваше от противоречиви чувства — от неудържим копнеж и от изгарящ срам, който за нейна изненада, още по-силно я възбуждаше. В редките моменти, когато съзнанието й за кратко се проясняваше, тя безуспешно се опитваше да го спре, да отблъсне ръцете му… но много по-трудно, всъщност невъзможно се оказа за нея да обуздае безумните си фантазии.

— Не, не… недей… — отчаяно зашепна Кити и се опита да отвърне устните си от неговите, все тъй напиращи, ненаситни и горещи. Изви се под него, като гъвкава самка, с което само го влуди още повече. Невъзможно бе за нея, дребна, крехка и слаба, да отмести едрото му тяло, и то точно сега, когато той целият бе напрегнат и устремен към нея… решен да проникне, да се слее с нея. Аполон въобще не се трогна от протестите й. Само сграбчи ръката й, която отчаяно го блъскаше по голата гръд, и я дръпна надолу, още надолу, докато вцепенените й пръсти неволно напипаха коравата му мъжественост. За да се вцепенят съвсем… поне в първите мигове след ненадейния допир. А той, зарадван от толкова интимното съприкосновение, изохка сластно и притисна ръката й със своята.

— Да! — прегракнало изхриптя той, напълно уверен, че нищо вече не може да го спре да я обладае, дори и Сатаната с тристате си дявола, изскочили от преизподнята.

Сведе глава над гърдите й. Устните му захапаха зърното й, леко потърквайки го със зъби и нежно погалвайки го е език, а Кити, изпаднала в изнемога, се отказа от безсмислената съпротива. В един невъобразимо сладостен, опияняващ миг младата графиня бе готова да се откаже от всичко, само и само да задоволи непоносимо мъчителния копнеж, възпламенил сетивата й.

Най-после Аполон отлепи устни от зърното й, тя простена тихичко, но той веднага се наведе отново над нея, пое с устни другото зърно и стоновете й мигом стихнаха в очакване на следващите огнени импулси.

— Разбрах вече как мога да те укротявам, Маруся — зашепна й той, след което леко се засмя: — Почакай, след малко така ще те разбудя, че ще закрещиш! Още малко, душичке, много малко…

Ловко промуши коляното си между конвулсивно стегнатите й бедра. Повече не можеше да чака да склони пред напора му, пък и усещаше, че тя цялата беше възпламенена и готова да го приеме в себе си…

Кити вече нямаше сили да мисли за нищо друго, освен за това колко едър и набъбнал бе той там, долу. Не можа да намери сили да отлепи пръстите на изтръпналата си ръка от топлата му пулсираща мъжественост.

— Ох… не, не, не мога, прекалено е огромен… Н-н-н-е мога — заекна тя, изплашена от гледката.

Но Аполон не обърна внимание на протестите й, само се настани по-удобно върху нея.

— Много добре знаеш, че можеш да го поемеш, Маруся, мила моя. Прекалено дълго си била без любовник, там е цялата работа — усмихна се той. — Също като мен…

— Не, моля те, не! Не мога! Ще умра… Не го искам!

— Искаш го, скъпа, о, как го искаш. Та то си личи от две версти — ласкаво й отвърна той и изпробва отвора, който така го привличаше, за да открие горещата му влажна мекота. — Ето, сега! — Аполон леко въздъхна, щом усети как тя конвулсивно се стегна. — Ще започна съвсем бавно, полека… По мъничко… — възбудено зашепна младият мъж, губещ вече търпение. Добре беше, че богатият му опит с жените го бе научил да не избързва. В никакъв случай не биваше да й причини болка. Ръцете му ловко обгърнаха бедрата на Кити, преди да ги повдигнат леко нагоре. — Сега, ей сега, Марусенка, ще те зарадвам, ще те сгрея, ех, как ще те сгрея! — Веднага щом бедрата й се разтвориха, за да му сторят път, той започна да прониква, съвсем полека, предпазливо, в нейната влажна топла мекота. — Ето… Ето, видя ли? — задъхано изхриптя князът, — колко лесно било… — Той умело продължаваше напред, все напред. — …да го поемеш… докрай!

Дъхът й секна, щом го усети у себе си. Едва сега тъй дълго сдържаната й чувственост се взриви, експлодира, лумна в изгаряща нужда. Стенеща от неспособността си повече да издържа на заливащите я вълни на шеметна наслада, младата графиня обви импулсивно ръце около врата му. Господи, такъв любовник дори и в най-греховните й сънища не се бе появявал! Сладострастните импулси, пронизващи снагата й след всеки негов тласък, я принудиха да се извие в дъга, после да се сгърчи конвулсивно и спонтанно да се притисне към него, с цялата сила, на която беше способна, с жар, за която не подозираше, че се бе таила в утробата й. В очите й, потъмнели от желание, не се четеше нищо, освен безмълвния вик: „Още! Още!“ Ушите й, заглъхнали от бученето на кръвта, долавяха единствено полугласно мълвените от него любовни слова. Предусещаща наближаването на екстаза, Кити беше на косъм от загубата на свяст.

Вече напълно опознал тялото й, Аполон леко се изви, за да проникне още по-надълбоко в нея и малко по-нагоре. Именно тази незначителна промяна на наклона щеше да й достави нова, още по-неземната наслада — опитен любовник, князът владееше до съвършенство всички еротични техники. За Кити околният свят сякаш потъна в небитието, озарявано от време на време от ослепителните проблясъци на неописуеми усещания. Всяко негово нахлуване, завъртане и устремно притискане я въздигаше до предела, отвъд който тя бе сигурна в това — сърцето й нямаше да издържи и ще се пръсне от прекомерно щастие. Вече сама не помнеше за кой път го притискаше, още и още, за да го притегли по-плътно към себе си, за да го подмами още по-навътре. За да я дари с блажена забрава, за да се наслади за сетен път на омаята да го усеща в себе си. Но той не се поддаде на изкушението и се откъсваше за миг-два от нея в отчаяно усилие да удължи вълнуващото изживяване. Изтегляше ли се обаче, вършеше го тъй нежно, плавно и внимателно, че тя получаваше задоволителна утеха при всяка мимолетна раздяла с великолепната му мъжественост, шепнейки гальовно в ухото й:

— Почакай, о, почакай малко, Марусенка. Не бързай, котенце мое… така ще ти стане още по-хубаво…

И макар че всяка фибра на тялото й крещеше, че не може да чака, нито секунда дори, той все пак успяваше да я накара да изчака — опитът му с десетките любовници го бе научил колко е важно търпението в любовната игра, защото тъкмо така осигуряваше — и на нея, и на себе си — още по-покоряваща вълна от наслада при всяко следващо съприкосновение.

Всеки път, когато той се отдръпваше, ноктите й се впиваха в гърба му, страстно, до кръв, в отчаян опит да го задържат по-близко, още по-близко, по-плътно, за да не изгуби тя нито капчица от удоволствието. Развихреното й женско сладострастие разпалваше още повече ентусиазма и въображението му. Скоро Аполон престана да се съобразява с всякакви правила, техники и пози. Не издържа и реши да запрати по дяволите дори драгоценния си интимен опит. Не знаеше вече той ли е отгоре или тя е отдолу. Преплитаха ръце и крака в невъобразимо кълбо. Аполон внимаваше само за едно — да бъде колкото може по-навътре в нея. От въодушевление, че е така страстно желан, мозъкът му се възпламени, изпращайки все повече и повече кръв към втвърдената му пулсираща мъжественост, набъбнала неимоверно много. Той самият не помнеше друг път да е бил в такава върхова форма. Замахът му сега стана по-отчетлив, по-силен, по-яростен.

По едно време, изпаднал в забрава, започна да прониква така ожесточено в нея, че се изплаши да не я разкъса. Но не, нищо подобно, тя само се мяташе още по-буйно под него, разтворила съвсем бедрата си, за да го улесни да прониква докрай. След съвсем лека пауза, мъничко преди да се издърпа напълно, захласнат от стоновете, от мятащата се коса, от жарта, с която се впиваха ноктите й в разкървавения му гръб, Аполон отново се устреми в нея, забързан, задъхан, твърд и устремен. От резкия му тласък тя отначало се стегна, за да се отпусне след няколко секунди, омекнала като листенцата на роза, отмаляла и задъхана. И всеотдайна. Изцяло негова, като играчка в ръцете му. Разбира се, Аполон не пропусна да се възползва от мига. Дланите му, тръпнещи и галещи, се спуснаха по бедрата й за да ги разтворят още. Обгърна я отвсякъде и отново възстанови фантастичния си ритъм — проникване, изтегляне, пак проникване и пак изтегляне… което я доведе до пълно обезумяване.

Да, и този път той се оказа прав. Сега беше по-добре. Много, много по-сладостно…

В един миг обаче задъхващият се гол мъж рязко промени темпото, ускори го до максимум — и тя, и той не можеха повече да издържат. Забравили за целия останал свят, забравили за времето, спряло и за двамата, плътно притиснати един към друг в мъчително сладостната тръпка от огнените приливи и отливи на страстта. Щом усети горещия дъх, опарил лицето й, Кити — вече доведена току до прага на кулминацията — успя само да изстене приглушено. Дори въздух не й бе останал. Затова се отпусна, напълно покорена, докрай обладана, отдадена, за да се разтвори съвсем, за да я изпълни той още, още, още… Защото усещаше, че Аполон вече нямаше сили да се сдържа. И точно тогава младата графиня, извита в невъзможна дъга, чу вик, изтръгнат като от пещера… толкова приглушен, сякаш идваше иззад стена от памук. Покъртена до най-съкровените дълбини и на тялото, и на душата, зашеметена от разкритието, че някой мъж може да й дари такава неописуема наслада, в първия миг Кити въобще не осъзна, че този невероятен вик бе неин.

Аполон сведе очи към полуотворените й устни, лепкави от екстаза, и си позволи една, само една самодоволна усмивка. Да, знаеше го, още от самото начало го знаеше, че и тази Маруся накрая ще закрещи. Като всички останали Марусенки. Щастлив, че бе успял да я задоволи по такъв възхитителен начин, той отпусна глава на запотената й шия с последна томителна въздишка на уста, след което напрегна мишци и изду жилите по врата си за последния довършващ напън, за да се отдаде докрай, да се разлее без остатък в тази потръпваща, невероятна сластна жена.

Но не му искаше да излезе от нея, о, как не му се искаше! Обгърнат от топлата й плът, преситен от щастие, преливащ от чисто мъжката гордост, че бе успял да задоволи партньорката си, която — както все още си въобразяваше — той въобще не познаваше. И то да я задоволи по такъв великолепен начин, какъвто тя дори не бе сънувала… Плахо се опита да се оттегли, макар че превъзбудената, до болка набъбнала мъжественост просто отказваше да спадне веднага, както бе с предишните му любовници. Ала тя веднага се стегна и отказа да го пусне. Странно, нейното свиване така го възбуди, че той отново усети окуражаващ прилив на кръв в слабините си. Нима не бе свършил докрай? Започна отново да навлиза в нея, този път удивен не от нея, а от себе си. Кой знае защо, омаломощената графиня и на това се възпротиви, простенвайки плахо:

— Не…

Но Аполон вече не можеше да я чуе, също както преди, в началото на тяхното опияняващо сливане. И след учудващо кратко време в слабините й се разляха нови вълни, за да я обгърнат като концентрични кръгове и да стигнат чак гърлото й. На Аполон му бяха достатъчни само няколко кратки, отмерени, изумително лови маха напред, назад, пак напред, навътре, нагоре, още, още по-навътре… и всичкото това придружено с безмълвни, но парещи милувки, за да изведе сразената Кити отново до върха със спонтанен, почти животински вик за завършек.

Смаяният княз вече сам не знаеше как да укроти своята мъжественост, подута от притока на кръвта, отказваща да му се подчинява. Вече не той командваше члена си, по-скоро членът му диктуваше заповедите. Зачервен, с блестяща в полумрака бронзова кожа, офицерът, израснал от юноша сред коне и конюшни, я яхна с лекота, като че ли бе решил да обязди кобилка, отначало полека, но ритмично уверено и твърдо, подмамващо съблазнително, деликатно дори, докато Кити реагира с първите спонтанни потръпвания. Едва тогава княз Кузин се позволи да ускори ездата, да я засили с всеки пореден тласък, вече съвсем обезумял, докато накрая рухна върху нея, с треперещи крайници, окончателно сломен от този тъй дълго сдържан втори оргазъм.

Двамата останаха да лежат върху леглото, напълно изтощени. Тишината се нарушаваше само от пращенето на цепениците в кахлената камина. Меката приглушена светлина на нощната лампа нежно обгръщаше сплетените им тела на изпомачканото легло. Мъжествената му фигура почти изцяло закриваше дребната графиня, изящна като порцеланова статуетка в непринудената си голота. Бродираният юрган лежеше смачкан в краката им, избутан в края на леглото, а някъде под него бе свряна батистената й нощница. Графинята лежеше по гръб, със затворени очи, с коси, разпилени в безпорядък около умореното лице. В цялата спалня се стелеше невидима, но отчетливо доловима сладостна нега.

Мускулестото тяло на Аполон, лъщящо от пот, я притискаше здраво и не й позволяваше да помръдне. Лицето му си остана приковано върху белоснежната й шия, по която още личаха белезите от страстните му целувки. Графинята усещаше всяко повдигане и отпускане на мощния му гръден кош при поредното вдишване или издишване, сякаш и тя поемаше дъх ведно с него.

След дълго изчакване Кити най-сетне издебна момента, в който дишането на княза се успокои напълно. Опита се да го отмести, но не успя да го помръдне дори. Само главата му леко се килна назад, горещият му дъх я парна, а наболата му брада я одраска по шията. Кити отново се напрегна, но и този път не успя да се освободи от него. Едва тогава осъзна, че изтощеният Аполон е заспал непробудно. Тежеше й много в тази поза, а ръцете му продължаваха, макар и несъзнателно, да обгръщат талията й. При най-лекото й раздвижване той конвулсивно стягаше хватката си около тънкия й кръст. Явно нямаше да се събуди скоро, а не можеше да бъде отместен, камо ли да бъде скрит някъде, където нямаше да го види камериерката й. А времето неумолимо напредваше. Кити също бе изтощена до смърт, но щастлива след тази фантастична любовна нощ.

На няколко пъти през нощта тя се сепваше в просъница, и то винаги когато Аполон помръдваше в съня си. Два или три пъти младата жена пробва да се измъкне изпод него, но все не успяваше, пък и усилията й с всеки следващ опит ставаха все по-немощни. Случи се веднъж и той да се пробуди, сгрят от топлата й, щедро разголена плът. Аполон лениво повдигна полупритворените си клепачи, но скоро пак ги склопи, унесен от ритмичното повдигане на голите й гърди. Кити, като че ли предусетила пробуждането му, вдигна изящната си ръка и нежно го погали по лицето. Сетне същата тази ръка се спусна по мускулестите му гърди, по стегнатия му корем, все така спонтанно и неосъзнато, за да продължи още по-надолу, за да напипа онази част от тялото му, която именно я бе накарала да забрави за всичко останало. Младият мъж мигом потръпна и също раздвижи ръцете си. Отново сработи безпогрешният усет на мъж, роден за любовник — пръстите му със съвършена точност и кадифена мекота напипаха най-чувствителните й точки, за да я помилват и приласкаят. На Кити, естествено, й се стори, че това вълшебно преживяване е само сън — един приказен сън, изпълнен с блянове — така че реагира точно като на сън, прилепвайки се плътно към него, както котка се сгушва в скута на господаря си. Тази безмълвна и спонтанна любовна игра, ленива до безкрайност, продължи почти до разсъмване, когато в спалнята започна да просветлява. Едва тогава князът се смили над нея, отмести се настрани, след което тя положи главата си във вдлъбнатината под рамото му и двамата любовници се унесоха в кротък, непробуден сън.