Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- А Midsummer Night’s Dream, 1594–1596 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 33 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
История
- — Добавяне
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
В гората край Атина.
Лизандър, Деметрий, Елена и Хермия спят на земята.
Влизат Титания и Кросното. Грахчо, Прашинко, Паяжинко, Синапчо и други Елфи ги придружават. Зад тях се появява, невидим, Оберон.
ТИТАНИЯ
О, мой прекрасни, в цветното легло
на своята робиня разреши
да кичи туй издигнато чело
и милва тези клюмнали уши!
КРОСНОТО
Къде е Грахчо?
ГРАХЧО
Моля?
КРОСНОТО
Уважаеми Грахчо, почешете ме, моля ви се, по тила. Къде е господин Паяжинко?
ПАЯЖИНКО
Моля?
КРОСНОТО
Господин Паяжинко, любезни ми месье Паяжинко, оплетете ми, моля ви се, онази червенокрака дива пчела, която е кацнала там на репея! Вземете й торбичката с мед и ми я донесете! Но не бързайте, драги, защото сляпата кучка слепи ги ражда. Хи-ха! Сиреч торбичката може да се пукне, а аз не искам да ви видя целия потънал в мед! А къде се дяна господин Синапчо?
СИНАПЧО
Моля?
КРОСНОТО
Добре, добре. Без толкова церемонии!
СИНАПЧО
Как бих могъл да ви бъда полезен?
КРОСНОТО
Като помогнеш на господин Паяжинко при чесане — то на тила ми. Би трябвало да ида на бръснар, защото, струва ми се, какво че лицето ми е чувствително обрасло. А пък аз съм едно такова деликатно магаре, че когато космите ме дразнят, почвам да се дръгна, с извинение за израза.
ТИТАНИЯ
А музика не искаш ли, мой мили?
КРОСНОТО
Виж, за музика — ще знаете — имам отлично ухо. Може! Нека изкарат там нещо с хлопка и звънци!
ТИТАНИЯ
Не искаш ли да хапнеш, обич моя?
КРОСНОТО
Че да хапна, защо не! Крина добър, сух овес например кой отказва! Или още по-добре — една хватка сено. Сладкото сенце няма равно на себе си!
ТИТАНИЯ
Един от моите най-ловки елфи
от катеричите запаси може
да ти домъкне лешничета вкусни!
КРОСНОТО
Ако ме питаш, бих предпочел шепа сушен грах. Само че сега по ме привлича спанака. Хи-ха! Искам да кажа, че усещам известно наклонение към спане. Нека всички тези ме оставят на мира!
ТИТАНИЯ
Добре, пък аз ще те прегърна нежно.
Придворни, оставете ни сами!
Елфите излизат.
Тъй повет и бръшлян в едно се сплитат
и дивата лоза тъй с бряста едър
венчава се, обвързвайки го страстно
с безбройните си пръстенчета вити.
О, как те любя! Как за теб копнея!
Заспиват.
Влиза Пък.
ОБЕРОН (излиза напред)
Ела и виж царицата ни, Робин!
От чара е духът й тъй заробен,
че вече почвам да я съжалявам.
Видях я преди час отвъд гората
за урода си дарове да дири,
и смъмрих я, че бе дошла дотам,
със цветове уханни да венчава
сплъстеното му дългоухо теме —
такъв позор, че капките роса
по техните венчета бяха сякаш
не бисери от източни морета,
а сълзи, със които те горките
оплакваха злочестата си участ.
Когато нагълчах я до насита
и чух я за пощада да ме моли,
поисках й индусчето. Веднага
тя прати своите феи да го вземат
и заведат във моите покои.
В отплата с таз тревица на Диана
аз погледа й ще освободя
от странната магарешка заблуда.
А ти, мой Пък, стори от тоз любовник
да падне дългоухата глава,
така че той, пробудил се със всички,
спокойно да се върне във Атина
и да си спомня тези случки нощни
като измислици на странен сън!
Но нека със Титания започнем.
Докосва клепките на Титания с вълшебната трева.
Както беше, пак бъди!
Виждай, както по-преди!
Нека в твоите гърди
разумът да победи!
Титанио, от сън се събуди!
ТИТАНИЯ (събужда се)
Какъв безумен, чуден сън видях!
Мой Обероне, влюбила се бях…
ОБЕРОН
Да, влюбила и до ушите, знам,
в ушите на това магаре там!
ТИТАНИЯ
Но, значи?… Как възможно е това? Чудовище!
Понасям го едва!
ОБЕРОН
Свали му, Робин, грозната глава!
И тихо там! Титания, викни
на елфите си, с песни и свирни
петимата тук спящи втори път
с упойка по-дълбока да приспят!
ТИТАНИЯ
Свирете, елфи!
Тиха музика.
ПЪК
С утрото от тоз калпак
да не ти остане знак
и отново да си пак
само късоух глупак!
ОБЕРОН
По-силно, музикантите! Така!
Титания, подай сега ръка,
във чест на обичта ни подновена
да залюлеем люлката зелена
на младите. А утре, моя фея,
среднощната венчавка на Тезея
ще украсим със танца си крилат
и одарим със тройна благодат,
че и за тез, потънали във сън,
венчален ще е утринният звън!
ПЪК
Утрото, царю, пристига.
Чувам глас на чучулига!
ОБЕРОН
Подир сенките на мрака
нека литнем, че ни чака
обиколка на земята
с бързината на луната!
ТИТАНИЯ
Но, летейки, обясни ми:
как е станало, любими,
че заспала ме завари
с тези смъртни за другари?
Излизат. Звук на рог. Влизат Тезей, Хиполита, Егей и Свитата.
ТЕЗЕЙ
…И доведете горския пазач,
защото сме привършили обряда,
и в тази утрин розова желая
любимата ми да послуша лая
на моите кучета. Пазача, казах!
Пуснете ги във западния дол!
А с вас, царице, там, на оня връх,
да се качим, та по-добре да чуем
как лаенето кучешко се слива
със ека на клисурата звънлива!
ХИПОЛИТА
Веднъж ме взеха Кадм[39] и Херкулес
на остров Крит в един бездънен лес,
на лов за мечки с кучета от Спарта.
Наистина не знаех дотогава,
че куча хайка може да издава
тъй звънка глъч: гори, води, небе —
цял свят като че ли превърнат бе
в раздор съзвучен и във нежен грохот!
ТЕЗЕЙ
От соя на спартанските копои
са именно и кучетата мои:
с висящи бърни, пясъчни на косъм,
с уши, обиращи росата утрин,
с крака извити и със бичи гуши.
Не прекомерно бързи може би,
но гласовити и с нагласа вярна
като камбанки от една звънарна.
Ни в Спарта, ни в Тесалия, ни в Крит,
не вярвам лай тъй звънък и открит
от зов ловджийски да е бил извикван
или приветстван от ловджийски рог!
Сама съдете впрочем… Охо-хо!
Кои са тези нимфи във тревата?
ЕГЕЙ
Това е дъщеря ми, господарю.
Тук спи Лизандър. А пък тук — Деметрий.
А тази е Елена, дъщерята
на стария Недар. Недоумявам,
какво ги е събрало във гората!
ТЕЗЕЙ
Навярно са дошли по тъмно тук,
за да извършат майските обреди
ведно със нас. Но я кажи, Егее,
не трябваше ли дъщеря ти днеска
да съобщи каква съдба избира?
ЕГЕЙ
Да, днеска, княже.
ТЕЗЕЙ
Да засвири рог!
Звук на рог и викове зад сцената. Лизандър,
Деметрий, Елена и Хермия се събуждат и скачат на крака.
Добрутро. Мина Валентиновден[40].
Защо едва сега на тези птички
дошло им е на ум гнезда да вият?
ЛИЗАНДЪР
Пощада, княже!
ТЕЗЕЙ
Нека станат всички!
Вий двама сте съперници. Кажете,
какво ви е сближило духовете,
та спят една до друга две омрази
и никоя не мисли да се пази?
ЛИЗАНДЪР
Пресветли княже! Аз съм тъй объркан!
И още сънен, нищо не разбирам!
Но мога клетва за едно да дам:
че как съм се намерил тук не знам!
Бих казал само… да, тъй беше май че…
да си призная честно, ние двама
със Хермия сме тук, защото бяхме
побягнали със нея от Атина,
за да подирим място, дето няма
да ни заплашва нейният закон.
ЕГЕЙ
Достатъчно! Да, именно законът!
Законът, господарю, с пълна сила
да се приложи срещу тоз негодник!
Те щяха да ни окрадат, Деметрий,
те щяха да се изпарят, отнели
от теб оназ, която любиш, знам;
от мене — мойта власт да ти я дам!
ДЕМЕТРИЙ
О, княже мой, Елена съобщи ми
за техните кроежи да избягат
и хукнах аз след тях, а тя след мен.
Ала не зная по какво вълшебство,
но явно по вълшебство, любовта ми
към Хермия се разтопи във миг
подобно сняг напролет и за нея
сега си спомням, както за играчка,
която съм желаел като малък.
А цялата ми обич, вяра, радост,
предмет на тез очи и тяхна сладост
е тя! Елена! Бяхме ний сгодени,
преди да видя Хермия. Замаян,
тогаз отблъснах любовта й, както
отблъсва здравата храна болник,
но днес отново, оздравял във миг,
добивам прежния си вкус към нея
и чувствам: тя ме прави да живея!
ТЕЗЕЙ
Красиви влюбени, добра сполука
ви срещна с мен! Подробностите после.
Над твоето желание, Егее,
властта ми този път ще надделее:
ведно със нас ще съчетаем в храма
навеки тези двете с тези двама.
А тъй като напредна утринта,
лова за друго време ще отложим.
Обратно към Атина! Днеска там
ще бъде ден наистина голям!
Да тръгнем, Хиполита!
Излиза заедно с Хиполита, следван от Свитата.
ДЕМЕТРИЙ
Усещам всичко смътно и далечно,
като планински гребен, който чезне
сред облаци!
ХЕРМИЯ
За мен пък всичко някак
се раздвоява, сякаш че го гледам
с очи несъгласува ни!
ЕЛЕНА
А аз пък
намерила съм сякаш скъпоценност
и чувствам я и моя, и не моя!
ДЕМЕТРИЙ
Дали сме будни? Още ми се струва,
че виждам сън! Кажете, преди малко
наистина ли тука беше Князът?
ЕЛЕНА
Да, беше! С Хиполита!
ХЕРМИЯ
И с баща ми!
ЛИЗАНДЪР
И ни покани с тях да ни венчаят!
ДЕМЕТРИЙ
И, значи, тез неща не са измама?
Тогава да ги следваме във храма —
и нека из обратните пътеки
подробно своя сън разкаже всеки!
Излизат.
КРОСНОТО (събужда се)
Като ми дойде реда, извикайте ме! Аз почвам след „Пираме мой прекрасен“. Хей! Клине! Пискуне, кърпачо на духала, къде духна? Носльо, медникарю! Хей, Комар! Господи, драснали са, докато съм спал! Ама пък каква фантазия сънувах! Какъв приятен кошмар! Ума да ти се вземе! Но да не съм магаре, да седна да го разказвам и тълкувам на всеки!… Сънувах, че съм… Не, просто не мога да го кажа!… Сънувах, че съм станал… Сънувах, че имам… Не, само някой смешник, от тези нацапаните в лицето и цапнатите в устата, може да изрече какво сънувах, че имам!… Човешко око не е чуло, ухо не е видяло, ръка не е вкусила, сърце не може да изкаже и език не може да си представи какво беше то! Ще кажа на Клина да напише по него балада, че да я вмъкнем в пиесата. Аз ще я изпея и ще я наречем „Сънят на Кросното“, защото беше само сън, уви!… Ще я изпълня съвсем в края на пиесата, когато съм вече умрял, и ще покося голям успех!