Уилям Шекспир
Сън в лятна нощ ^[0] (5)

ВТОРА СЦЕНА

 

ТИТАНИЯ

        Сега лек танц и песничка приспивна,

        след туй в една третина от минута

        да бъдете на работа отново:

        едни да чистят розовите пъпки

        от червеите в тях; със примки други

        да ловят прилепи, за да си шием

        от ципите им мантии; а трети

        разрошения бухал да пропъдят,

        че стига се е пулил и е хулил

        прищевките ни странни. Хайде, пейте!

        И после оставете ме да спя!

 

ПЪРВА ФЕЯ (пее)

                „Ежове, змии петнисти,

                път да нямате оттук!

                Гущери и слепи глисти

                кът си изберете друг!“

 

ХОР

                „Нани, нани, нани, на!

                Славей пей сред тишина

                и Титания красива

                сред ухания заспива;

                чарове, вълшебства грозни,

                зли магии, черни козни

                нямат върху нея мощ.

                Спи, царице, лека нощ!“

 

ВТОРА ФЕЯ (пее)

                „Паяци, оси досадни,

                да се махате завчас!

                Охлюви и жаби гадни,

                няма място тук за вас!“

 

ХОР

                „Нани, нани, нани, на!…“

                                        и т.н.

 

ОБЕРОН

        Щом откриеш мигли ти,

        в теб любов да запламти

        към когото и каквото

        първо зърне ти окото!

        Ако случи се пред теб

        пъргав рис, бизон свиреп,

        тигър, лъв, чакал, глиган —

        той да бъде твой избран!

        Събуди се, щом е близко

        нещо грозно или низко!

 

ЛИЗАНДЪР

        Аз май загубих вярната пътека,

        а ти, мой ангел, май се умори.

        О, Хермия, какво ще кажеш, нека

        отдъхнем тук до светлите зари!

 

ХЕРМИЯ

        Но подири си кът за сън тогава.

        От този мъх легло за мене става.

 

ЛИЗАНДЪР

        Защо така, когато би могло

        да сме една душа — едно легло?

 

ХЕРМИЯ

        Не, скъпи мой! Бъди разумен ти,

        от мене по-далеч се отмести!

 

ЛИЗАНДЪР

        О, Хермия, ти грешно подразбра

        във думите ми мисъл недобра.

        „Една душа — едно легло“ бе само

        във смисъл, че понеже тъй голямо

        е мойто чисто чувство, то аз мога

        да легна тук без никаква тревога,

        че спейки тъй — любима до любим —

        и в недушевен смисъл ще преспим.

 

ХЕРМИЯ

        Умела игрословица това е,

        ала макар със думи да играе,

        Лизандър — знам — във мислите не мами,

        и нека е проклета резкостта ми,

        ако прозрял е в моите слова

        и сянка от съмнение в това!

        Но, скъпи мой, любими мой прекрасен,

        стой по-далеч, макар и безопасен,

        че момък нравствен и мома свенлива

        да прекаляват с близостта не бива.

        Спокойна нощ! До сетния ти ден

        да свети в тебе любовта към мен!

 

ЛИЗАНДЪР

        До сетния ми ден, о, ангел мой!

        И щом угасне тя, да дойде той!

 

        Дано ти прати сън с отмора сладка

        най-нежният от всички изпращачи!

 

ХЕРМИЯ

        Дано пристигне част от тази пратка

        до твоите усмихнати клепачи!

 

ПЪК

        Всякъде в гората бях,

        ала нийде не съзрях

        тоя, който ще опита

        силата, в туй цвете скрита.

        Тъмно. Тихо. Нито звук.

        Но почакай! Ей го тук!

        Той е! В дрехи от Атина!

        Ха! Та, значи, ти отмина

        влюбената в теб мома.

        Я! И тя е тук! Сама!

        Смелост нямала, горката,

        да полегне до ръката

        на безстрастния любим!

        Нищо, ний ще му платим!

 

        Тука црък! И тука црък!

        Тез очи ще пръсне Пък,

        тъй че, щом излезе вън

        наемателят им — Сън,

        през откритата врата

        да се вмъкне любовта

        и на него да попречи

        в тях да се завърне вече.

        Сбогом! Най-учтив поклон!

        Имам среща с Оберон!

 

ЕЛЕНА

        Убий ме, но поспри! Аз губя сили!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Като търчиш след мене десет мили!

 

ЕЛЕНА

        Във тъмното недей ме изоставя!

 

ДЕМЕТРИЙ

        Аз тъкмо туй се готвя да направя!

 

ЕЛЕНА

        Задъхах се от тоз напразен лов!

        След всеки зов той става по-суров!

        О, Хермия, с какво измиваш ти

        тоз поглед свой, та толкоз той блести?

        Със сълзи? Туй да беше твойта тайна,

        аз бих била от тебе по-сияйна!

        Не, аз съм грозна. Вече го разбрах.

        Щом всеки звяр пред мен побягва в страх,

        какво се чудя толкоз на това,

        че и Деметрий ме търпи едва!

        Кое лъжливо криво огледало

        измамната надежда ми е дало,

        че моя грозен лик ще изличи

        на Хермия блестящите очи!

        Но що е туй? Лизандър! На земята!

        Убит? Ранен? Заспал? О, майко свята!

        Лизандре, ако жив си, говори!

 

ЛИЗАНДЪР (събужда се)

        И ще се хвърля в огъня дори

        за теб, Елена! Чудо съвършено,

        в такава степен от петно лишено,

        че виждам през прозирното ти тяло

        сърцето бързо-бързо затуптяло!

        Ах, тоз подлец Деметрий! Де е той?

        О, име тъй добро за меча мой!

 

ЕЛЕНА

        Недей така, Лизандре! О, недей!

        Не е подлец Деметрий, ни злодей.

        Щом тебе твойта Хермия обича,

        какво от туй, че той след нея тича?

 

ЛИЗАНДЪР

        Каква ти Хермия! Аз нея вече

        не искам да я виждам отдалече!

        Не Хермия — Елена любя аз!

        Кой враната не би сменил завчас

        за гълъбица! Разумът човешки,

        докато още зрее, прави грешки,

        но моят разум вече е съзрял

        и разума на тоя свят прозрял,

        посочва той на чувствата ми ясно

        кое е грозно и кое — прекрасно.

        Прекрасното е тука! То личи

        във тези ослепителни очи,

        разлистващи ми страници любов,

        където всеки ред ще бъде нов,

        така че увлекателната книга

        до гроба ще ми стига и престига!

 

ЕЛЕНА

        Дали за присмех съм била родена!

        Или за грях съм с него наградена?

        Не стига ли, не стига ли това,

        че досега две ласкави слова

        не съм заслужила от своя скъп,

        та нужно е сега на моя гръб

        и ти да трупаш гаврите си зли?

        Недей, Лизандре, че боли, боли!

        Във рицарските правила нима

        изисква се, злочестата мома,

        от някого щом вече носи рана,

        от другиго да бъде подиграна.

 

ЛИЗАНДЪР

        Не я съгледа! Спи! И слава богу!

        Спи, Хермия! Дотегна ми ти много!

        Тъй както, щом със сладки преядем,

        за дълго не ги вкусваме съвсем,

        или тъй както ересите разни,

        напуснат ли ни, най са ни омразни,

        така за тебе — ерес и пресита —

        Лизандър вече няма да запита.

        Решение щом взима, той е твърд:

        Елена ще го има свой до смърт!

 

ХЕРМИЯ (събужда се)

        Лизандре! Помощ! Помощ! Извади

        змията! Тук! Във моите гърди!

        О, скъпи! Нещо страшно преживях!

        Лизандре, виж ме — още тръпна в страх!

        Но где си ти? Лизандре! Где си? Боже!

        Лизандре! Де изчезнал е? Где може

        да е отишъл? Обади се, мили!

        Ах, губя от предчувствието сили!

        Не, няма го! Не се обажда той!

        Аз тръгвам да намеря, мили мой,

        на таз гора във мрачната утроба

        едно от двете: тебе или гроба!