Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Седем невести за седмина братя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fern, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 121 гласа)

Информация

Начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
ultimat (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Lindsey (2008)
Допълнителна корекция
asayva (2014)

Издание:

Издателство „Торнадо“, Габрово

Редактор Мая Арсенова

Коректор Велина Парахулева

Техн. редактор Никола Калпазанов

Оформление на корицата PolyPress — Габрово

ISBN 954-19-0006-2

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от asayva

Глава двадесет и четвърта

Мадисън я беше прегърнал толкова силно, че тя имаше чувството, че ще се счупи в ръцете му. Целуваше я със страст, породена от прекалено дългото въздържание. Езикът му танцуваше в устата й и събуждаше необуздани желания, но Фърн чувстваше мускулите на стомаха си стегнати. Напрежението обхвана постепенно цялото й тяло и Мадисън го усети.

— Искаш ли да спра? — Гласът му беше дрезгав от вълнение.

— Просто ме прегърни.

В топлината на обятията му се чувстваше едновременно сигурна, уверена, обичана. И никакви опасения не можеха да помрачат това усещане. Ръцете му — топли, успокояващи — се движеха по гърба й. Постепенно тялото й се отпусна, гърдите й се втвърдиха.

Но мъжът, който я беше нападнал, не беше се задоволил само с това, да я съблече до кръста. Неприятното усещане се върна, когато ръцете на Мадисън докоснаха гърдите й.

Другият мъж беше мачкал гърдите й. Беше й причинил болка. Беше я целувал, докато тя почти припадна. Беше я съборил на земята и се отпуснал върху нея с тежестта на цялото си тяло. Беше почти обезумяла от страх.

Но сега беше различно. Мадисън бе човекът, когото тя обичаше. Доставяше й удоволствие да го прегръща, да го целува — той не я насилваше, а тя беше тук по свое желание. И все пак, когато ръцете му покриха гърдите й, спомените от онази нощ нахлуха в съзнанието й.

— Кажи ми, ако искаш, ще спра.

Една част от нея искаше, а друга — не. Не отговори нищо. Той нежно разтри тила й с ръце, обгърна раменете й и я притегли към себе си.

— Искам да ти хареса — каза тихо той. — Не е добре, ако не ти харесва.

— Сигурно ще ми хареса. — Тя наистина го искаше.

Ръцете му се мушнаха под ризата й. Допирът до голата й кожа я накара да извика, но това беше вик на удоволствие. Дланите му бяха меки и нежни, без груби мазоли. Преди да свикне с мисълта, че ръцете му галят кожата й, те се придвижиха нагоре към гърдите й. Тялото й се изпъна. Беше гола под ризата.

— Само леко ще те докосна — няма защо да се страхуваш.

Но тревогата беше вече проникнала в съзнанието й.

Ръцете му докоснаха добре оформените й гърди и тя си помисли, че ще се разпадне на парчета. Усещанията, които я изпълваха, бяха толкова силни и противоречиви, че тя не знаеше точно какво чувства. Вкопчи се в него, пръстите й бяха впити в меката плът на гърба му.

— Тук ли те нарани? — попита Мадисън.

Тя само поклати глава — не можеше да говори.

— Аз няма да те нараня. Ще спра, ако искаш, но скоро ще изпиташ удоволствието, което и аз изпитвам.

Фърн се съмняваше и едва се сдържаше да не избяга. Всяка фибра на тялото й крещеше, протестираше, но когато вече си мислеше, че не може да издържи повече, си каза, че трябва или да задържи Мадисън, или да го остави да си отиде завинаги. Последното не искаше да направи, макар че й се струваше, че се намира в ада. Въпреки неприятните спомени, Фърн осъзна зараждането на ново чувство — сякаш гърдите й пламнаха и огън изгаряше вътрешностите й. Все още беше напрегната, но вече неподвластна на страха. По тялото й се разля топлина, образувайки малки кръгове и Фърн откри причината за това вълшебство. Мадисън леко масажираше зърната й с върха на пръстите си.

— Той не правеше така — само успя да промълви тя.

— Той не те е обичал.

Това беше разликата. Миналото нямаше значение. Щом Мадисън я обичаше, никога нямаше да я нарани. Единственото, което искаше, бе да се научи да не се страхува от близостта му.

Той свали ризата й от раменете, без да я разкопчава съвсем и преди Фърн да разбере какво става, долепи устни до нежното й рамо и обсипа с целувки шията и ухото й. Фърн се разтапяше от удоволствие. Наклони глава на една страна, докато той продължаваше да целува шията и раменете й, а ръцете му галеха твърдите й гърди. Изтръпна от ужас, когато той наведе глава и обхвана с устни едното зърно. Изненадата в гласа й премина в стон от удоволствие, докато устните му покриваха с целувки тялото й.

Тя се бореше с неприятните спомени, но те пак се върнаха. Спомни си грубите ръце на мъжа върху гърдите си, зъбите му, които оставяха следи по нежната й кожа. Но ръцете на Мадисън галеха гърдите й, а езикът му я милваше леко. Никаква болка, никаква грубост, само приятна тръпка по тялото, която изместваше напрежението. Фърн чувстваше такова силно желание за физическа близост, каквото досега не беше подозирала, че може да съществува.

Мадисън обхвана с устни едната й гърда и Фърн се сви в очакване на болката, но вместо това усети омаломощаваща наслада и изцяло се отдаде на тази приятна агония. Мадисън я сложи на леглото и тя отново почувства безпокойство, когато той се наведе над нея, но не беше за дълго.

— Искам да те докосна.

Фърн го каза спонтанно, преди още да осъзнае желанието си. В момента, когато устните им се сляха, тя разбра, че точно това искаше — никога преди не беше докосвала мъж! Когато той съблече най-напред палтото си, после ризата и вратовръзката, вълнението й нарасна, фигурата му беше слаба и стегната, беше леко окосмен по гърдите и стомаха. Фърн протегна ръка към него, първоначално несигурно, докосна твърдите косми на гърдите му, но като набра смелост, прокара ръце по тях и с удоволствие забеляза, че това му харесва. Ръцете му бяха слаби, но мускулести. На едното му рамо имаше белег.

— От крадци е — поясни той. — Бяха заобиколили Хен. Ние с Монти ги изненадахме.

Фърн проследи с ръка извивката на шията, гладко избръснатото лице и чувствените устни. Челото му беше студено, веждите — гъсти, вените на слепоочията му пулсираха. Когато докосна неуверено гърдите му, той трепна и тя помисли, че го е заболяло и си дръпна ръката, но Мадисън я взе и я сложи пак на гърдите си.

— Гъделичкаш ме.

Тъй като не му вярваше напълно, тя продължи да го гали неуверено, но с изненада установи, че гърдите му се втвърдиха. Наведе се смело и го целуна. Той не помръдна и тя целуна и другата. Той пак не помръдна и тя я навлажни с език. Мадисън трепна от удоволствие и това я зарадва. Значи можеше да му достави наслада! Обгърна лицето му и го покри с целувки, а когато той легна върху нея, тя не помръдна, беше й приятно да усеща как космите гъделичкаха гърдите й.

— Боли ли те? — Той веднага се отдръпна.

— Не, но не знаех, че гърдите ми са толкова чувствителни.

— Прекрасни са.

— Радвам се, че ме харесваш.

— Всичко в теб ми харесва.

— И аз те харесвам. Не знаех, че е толкова приятно да докоснеш мъж.

— Най-хубавото предстои.

— Най-хубавото е да лежа тук в прегръдките ти. Останалото също е хубаво, дори чудесно, но това е най-хубавото.

— Не се ли страхуваш вече?

— Не.

— И не искаш да спрем?

Тя само поклати глава.

— Слава богу! — възкликна Мадисън. — Не знам дали щях да го понеса.

— Не можем ли просто да лежим тук? — попита Фърн, но съзнаваше, че вече беше късно да спират.

— Трябва ли?

— Не.

— Кажи ми, ако нещо те притеснява.

Но тя не се страхуваше вече. Изпълваше я само приятно предчувствие и учудване. Беше й трудно да го признае дори пред себе си, но когато ръката му погали бедрата й, тя изпита желание също да изследва всяка част от тялото му. Той правеше такива чудеса с нейното. Цялото й същество се съсредоточаваше в мястото под ръцете му. Устните му галеха гърдите, а ръката му — вътрешната страна на бедрата и стомаха. Мускулите й се свиха, когато усети, че той разкопчава й панталона, но не помръдна, тръпнеща в очакване. Вече не се страхуваше от него.

— Никога преди не съм се любил с жена, която носи панталон. Толкова е странно.

— Всичко, което правим, ми изглежда странно — отговори Фърн, докато той събуваше панталоните й.

— Ще те накарам да повярваш, че когато един мъж и една жена се обичат, това е най-естественото нещо на света.

Фърн не знаеше дали е естествено, но беше най-приятното изживяване.

— Ако не искаш да загубя контрол над себе си, не бързай толкова — въздъхна Мадисън, когато тя несръчно започна да разкопчава панталоните му.

— Какво искаш да кажеш? — Тя веднага се дръпна.

— Нищо, което би те наранило — увери я той. — Просто мъжът не може да контролира тялото си така, както жената.

Фърн не разбра — тя въобще нямаше власт над своето.

Тогава ръката му се плъзна към триъгълника между бедрата й и Фърн започна да диша учестено. Той я масажираше с длан. Коленете й бяха плътно прибрани едно до друго.

— Отвори ги.

— Какво ще правиш?

— Все още нищо.

Фърн разтвори краката си и той нежно проникна с пръст в нея. Тя изохка и впи ръце в леглото.

— Няма да те нараня.

Но тя не изпитваше страх. Това, което чувстваше в момента, беше най-прекрасна агония. По всяка частица на тялото й се разливаше неземна наслада. В замаяната й глава се зарея мисълта дали можеше да накара Мадисън да се чувства по същия начин и мушна ръката си в панталона му, но той трепна.

— Съжалявам. — Тя веднага я дръпна.

— Няма нищо. Просто не очаквах.

— Сигурен ли си, че трябва да го направя?

— Помогни ми да се съблека.

Тя разкопча панталона му и го смъкна надолу. Гледаше го очарована. Трябваше да го докосва толкова нежно, колкото той нея. Обърна се на една страна и прокара ръка по гърба му, после се спусна надолу към бедрата. Усмихна се, защото мускулите му трепваха под ръката й. Вече по-уверено плъзна ръка от вътрешната страна на бедрата към слабините му и с изненада установи колко са окосмени. Приличаше й на крепост, издигната срещу нашественици. Беше й приятно да си представя, че е нашественик, а Мадисън — беззащитна жертва. Продължи да го гали и изведнъж от устните му се изтръгна стон, какъвто не беше чувала досега. Това беше вик на задоволство и щастие, но и на пълна капитулация. Беше се предал напълно на нейната воля. Скоро той изостави пасивната си роля, обърна се към нея и сложи ръката си на корема й, след това я премести надолу и отново проникна в нея с ръка. Тя не можеше повече да се контролира, мяташе се насам-натам и с цялото си тяло жадуваше да достигнат кулминационната точка на любовната игра, която предполагаше, че ще настъпи скоро.

— В началото може да боли малко — прошепна Мадисън. Но тя не се страхуваше от болката. Тялото й се извиваше и конвулсивно трепереше, сякаш беше изпаднала в транс. Когато проникна в нея, имаше чувството, че става нещо нереално: усещаше го вътре в себе си, беше я изпълнил цялата.

Лека, пронизваща болка… Тялото й се изпъна, когато той я облада напълно. Искаше да проникне още по-навътре и по-навътре. Колкото повече тя се стараеше да потуши огньовете в себе си, толкова пламъкът ставаше по-силен, докато накрая тя напълно се разтопи в него. Осъзнаваше всяко негово докосване. Сякаш от разстояние чуваше стоновете си, молбите си Мадисън да задоволи желанията й, безумните й усилия да го накара да я облекчи, преди да полудее. Заби нокти в гърба му. Когато напрежението стана непоносимо, впи зъби в рамото му. Имаше чувството, че той й е предал своята енергия. Вълни от непознати досега усещания я заливаха, като всяка следваща беше по-мощна от предишната. Притисна се към него, теглеше го все по-навътре и по-навътре към огнището на страстта си. Тялото й се изопваше все повече и повече. Приличаше на навита пружина на катапулта, която продължава да се навива и имаше чувството, че в един момент тялото й ще се разпадне на милион частици. После агонията започна да стихва и се разпръсна в нея като водопад от ярки светлини.

За първи път в живота си не се чувстваше самотна. Беше част от Мадисън, неразривно свързана с него и никога повече нямаше да бъде сама. Беше негова и той беше неин. Бяха свързани навеки в един съюз, който никой не можеше да разруши. Притисна се силно към него, въодушевена не само от откритията си в любовта, но и от новите си отношения с Мадисън.

След днешния ден всичко изглеждаше осъществимо. Изведнъж се почувства страшно изтощена и с лек стон се отпусна на леглото. Дълго време лежаха в мълчание.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Мадисън най-после.

— Да.

— Вече не се страхуваш, нали?

— Само от това, че никога няма да ме обичаш толкова, колкото аз теб.

— Това е нещо, за което никога няма да се наложи да се притесняваш.

Мълчание.

— Трябва ли да се връщаш в хотела?

— Спи ли ти се?

— Не.

— И на мен.