Дейвид Линдзи
Пътешествие към Арктур (5)

5. НОЩТА НА ЗАМИНАВАНЕТО

Върнаха се обратно и завариха къщата с тъмни прозорци и полуотворена врата, както я бяха оставили. Явно Краг още не беше пристигнал. Маскул обиколи стаите, като запалваше клечка кибрит във всяка, и след като ги провери, можеше да се закълне, че очакваният гост не е стъпвал в сградата. Пипнешком двамата с Найтспор се отправиха към библиотеката и тъй като нямаше какво друго да правят, седнаха на тъмно в нея и продължиха да го чакат. Маскул запали лула и се зае с останалото уиски. През отворения прозорец долиташе равномерното, монотонно като във влак бучене от морето под скалистите брегове.

— Краг трябва да е в кулата — прекъсна тишината Маскул.

— Да — кимна Найтспор, — подготвя заминаването.

— Предполагам, че не очаква да отидем да му помогнем — отбеляза Маскул. — Кой знае защо не успях да изкача повече от десетина стъпала. Сигурно стълбището има някакво магнетично притегляне.

— Такава е силата на тежестта на Торманс — промърмори Найтспор.

— Разбирам… или по-скоро не разбирам, но няма значение.

Маскул продължи да пуши мълчаливо и да отпива от време на време глътка неразредено уиски.

— Кой е Суртур? — ненадейно попита той.

— Всички ние сме глупци, които слепешката търсят истината. Той е мъдрецът — рече Найтспор.

Маскул се замисли.

— Може и така да е. Нищо не зная за него, а името му само по себе си ми въздейства. Познаваш ли го лично?

— Сигурно… забравих… — гърлото на Найтспор сякаш пресъхна.

Маскул удивен вдигна очи, но не можеше да различи лицето му в тъмната стая.

— Нима познаваш толкова много изключителни личности, та дори забравяш някои от тях? А… ще го срещнем и там, където отиваме?

— Ти ще срещнеш там смъртта, Маскул… — отвърна спътникът му. — Не ми задавай повече въпроси, не мога да им отговоря.

— Е, тогава ще продължим да чакаме Краг — приключи студено разговора Маскул.

След десетина минути чуха почукване на входната врата и с леки стъпки някой изтича нагоре по стъпалата. С разтуптяно сърце Маскул се изправи.

Хванал фенер с треперлив пламък в ръка, на прага на библиотеката се появи Краг. Нахлупената на главата шапка му придаваше строг и дори страшен вид. Той задържа за миг оглед върху двамата приятели, после влезе в стаята и остави фенера на масата. Слабата светлина едва обагри стените.

— Все пак дойде, Маскул? — вместо поздрав констатира Краг.

— Така изглежда — отвърна едрият мъж. — Няма да изказвам обаче благодарности за гостоприемството ти.

Краг въобще не обърна внимание на хапливата забележка.

— Готов ли си за тръгване? — попита той.

— Разбира се, щом кажете. Хич не е забавно тук — отговори Маскул.

Краг го измери с остър поглед.

— Чух те, че закъса по стълбището в кулата. Явно не успя да я изкачиш.

— Не — съгласи се Маскул, — и дано не се окаже сериозна пречка, тъй като научих от Найтспор, че ще тръгнем от площадката на върха на кулата.

— Разнесоха ли се съмненията ти? — продължаваше Краг.

— Да, Краг, сега съм без предубеждения и съзнанието ми е отворено. Нямам търпение да видя какво можеш.

— Не искам нищо повече. Но като ще ходим пак в кулата, знаеш ли, че няма да издържиш гравитацията на Торманс, след като не успя да изкачиш стълбите?

— Отново ви казвам, че това е сериозно препятствие и аз определено не съм в състояние да се справя с него — промърмори Маскул.

Краг порови в джоба си и измъкна оттам сгъваем нож.

— Свали сакото и си вдигни ръкава — нареди той.

— Каните се да ме порежете? — учуди се Маскул.

— Да, и не създавай затруднения. Ще има сигурен ефект, какъвто въобще не би могъл да предположиш.

— Все пак, да те порежат нарочно с джобно ножче… — засмя се Маскул.

— Ще бъде от полза, Маскул — прекъсна го Найтспор.

— Хайде тогава — подкани го Краг, — протегни ръка и ти, господин вселенски аристократе, че да видим, от какво е съставена твоята кръв.

Найтспор също се подчини.

Краг разгъна най-дългото острие на джобното ножче и досущ като дивак рязна ръката на Маскул над лакътя. От дълбоката рана бликна кръв.

— Трябва ли да го превържа сега? — попита Маскул с изкривено от болка лице.

Краг се изхрачи върху раната.

— Свали си ръкава. Повече няма да кърви.

После той се зае с Найтспор, който изтърпя манипулацията с мрачно безстрастие. Краг хвърли ножа на земята.

Страхотна болка от раната нагоре обля цялото тяло на Маскул и той си помисли, че ще припадне, но внезапно отслабна и остана само бодежа в порязаната ръка, който все пак беше достатъчно остър и го дразнеше непрекъснато.

— Готово — рече Краг, — сега можете да дойдете с мен.

Той взе фенера и се насочи към вратата. Двамата мъже побързаха да последват светлината и след малко шумът от стъпките им по незастланото стълбище отекна глухо в празната къща. Краг ги изчака да излязат и затръшна вратата с такава сила, че прозорците издрънчаха.

Докато преминаваха бързо през двора, Маскул го хвана за ръката.

— Горе на стълбището чух някакъв глас.

— Какво ти каза той? — попита Краг.

— Че ще замина аз, а Найтспор ще се върне обратно.

— Ето че пътуването ни стана известно — подсмихна се Краг. — Имаме си и зложелатели… Е, ти искаш ли да се върнеш?

— Не знам какво искам — отвърна Маскул. — Просто гласът ми се стори твърде необикновен и затова го споменах.

— Не е лошо, че чуваш гласове — каза Краг. — Недей да си мислиш обаче, че всичко, което идва от света на нощта, е разумно.

Щом се озоваха пред отворената врата на кулата, Краг тръгна по спираловидното стълбище и чевръсто го изкачи с фенера в ръка. Смутен от спомена за първия си мъчителен опит, Маскул го последва. Беше преодолял вече пет-шест стъпала, когато установи, че продължава да диша спокойно страхът му се смени с облекчение, после с изненада и той забъбри като девойче.

Краг мина пред прозореца на първия етаж, без да спира, но Маскул се покатери в амбразурата, за да зърне отново великолепната гледка на Арктур. Телескопичната леща беше загубила магическите си свойства и сега беше само обикновено стъкло, през което се виждаше обикновеното небе.

Продължиха да се изкачват. Щом минаха покрай втория и третия прозорец, Маскул отново надникна през амбразурата, ала видя само познатия пейзаж и повече не се спря.

Междувременно Краг и Найтспор бяха отишли напред с фенера и му се наложи да продължи в тъмнота. Почти беше стигнал до върха на кулата, когато съзря жълтеникава светлина зад една открехната врата. Спътниците му се намираха в малка стая, отделена от стълбището със стена от грубо одялани дъски. Беше мебелирана оскъдно и нямаше нищо, което да е свързано с астрономията. Фенерът беше оставен на масата.

— Стигнахме ли последния етаж? — попита Маскул, след като влезе и любопитно се огледа.

— Да, над главите ни е само площадката — отговори му Краг.

— Защо прозорецът на първия етаж не е вече телескопичен?

— А, изпуснал си добрия случай — засмя се Краг. — Ако тогава беше стигнал догоре, щеше да се насладиш на доста зрелищни картини. Например от петия прозорец се виждаше Торманс като на релефна карта. Шестият пък показва тамошния пейзаж отблизо… Но това вече не е необходимо.

— Защо? Какво трябваше да направя? — не разбираше Маскул. — И какво общо има необходимостта?

— Откакто те порязах, всичко се промени, приятелю. Затова успя да изкатериш стълбището и вече не беше нужно да спираш en route^[1] и да се прехласваш пред илюзии.

— Чудесно! — възкликна Маскул, на когото не му стана съвсем ясно какво искаше да каже Краг. — Значи вече се намираме в бърлогата на Суртур?

— Той просто поживя тук известно време.

— Бих искал да ми опишете тази мистериозна личност, Краг — помоли Маскул. — Навярно няма да имаме друга възможност.

— За Суртур важи същото, което ти казах за прозорците. Безполезно е да си губиш времето в опити да си го представяш, след като сме се отправили натам, където ще го видиш на живо.

— Е, да тръгваме тогава — рече Маскул и разтри уморените си очи.

— Трябва ли да се събличаме? — обади се Найтспор.

— Разбира се — отвърна Краг и започна да сваля дрехите си с бавни и неумели движения.

— Защо? — обади се Маскул, но все пак последва примера на спътниците си.

Краг се удари в гърдите — широки и рунтави като на маймуна.

— Кой знае каква е модата на Торманс? — каза той. — Може би там ще ни поникнат нови органи. Е, не е задължително, естествено.

— Така ли? — удиви се Маскул и за миг спря да се съблича.

Краг го тупна силно по гърба.

— Нови органи на удоволствието, Маскул. Не би ли ти харесало това?

Тримата мъже вече бяха голи, както майка ги е родила. Радостта и възбудата на Маскул се увеличаваха с приближаването на часа на отпътуването.

— Да пийнем на изпроводяк! За успех! — извика Краг, взе една бутилка и счупи гърлото й с пръсти. Нямаше никакви чаши и затова той наля кехлибареното вино в някакви пукнати купи.

Като видя, че другите двама пият, Маскул обърна наведнъж чашата си. Питието сякаш беше забъркано от течно електричество… Краг се свлече на пода и се претърколи, размахал крака във въздуха. Опита се да събори Маскул върху себе си и двамата се сборичкаха на шега. Найтспор не взе никакво участие в забавленията им и не спря да обикаля стаята напред-назад като гладно животно, затворено в клетка.

Ненадейно отвън долетя проточен пронизителен стон, сякаш фея вещаеше нечия смърт. Стенанието изведнъж секна и повече не се повтори.

— Какъв беше този глас? — попита Маскул и нетърпеливо се освободи от ръцете на Краг.

Краг избухна в смях.

— Шотландски дух, който опитваше да имитира звука на гайдите от предишния си живот. В чест на заминаването ни.

Найтспор се обърна към Краг.

— Маскул ще спи ли през време на пътуването? — попита той.

— И той, и ти, стига да желаете, скъпи ми алтруисте. Аз съм пилот, а вие, пътниците, можете да се забавлявате, както намерите за добре.

— Тръгваме ли най-после? — Маскул губеше търпение.

— Да, Маскул, сега ти ще преминеш своя Рубикон. И то какъв Рубикон, приятелю! Знаеш ли, че светлината пътува сто години от Арктур дотук? А ние въпреки това ще стигнем дотам за деветнайсет часа.

— Искаш да кажеш, че Суртур е пристигнал вече? — продължаваше да пита Маскул.

— Суртур е там, където е — каза Краг. — Той е велик пътешественик.

— Няма ли да го видя?

Краг се изправи, приближи се към Маскул и го погледна в очите.

— Никога не забравяй, че сам пожела това. Малцина на Торманс знаят за него нещо повече от теб, ала паметта ще ти бъде лош съветник.

Краг тръгна пръв по малката желязна стълбичка през люка на вентилационната шахта, която водеше към равния покрив, като им показваше пътя. Щом и тримата се качиха горе, той запали електрическо фенерче.

Маскул разгледа със страхопочитание кристалното торпедо, което трябваше да ги пренесе през пространството. Съоръжението беше дванайсет метра на дължина и три на широчина и височина. Резервоарът с арктуриански ретро-лъчи беше отпред, а кабината — зад него. Носът на торпедото сочеше югоизток. Машината бе положена върху равна платформа, издигната на около метър от пода с цел торпедото да излети безпрепятствено.

Краг насочи светлината на електрическото фенерче към вратата, за да улесни другите. Преди да влезе, Маскул изгледа взискателно за последен път гигантската далечна звезда, която оттук насетне щеше да им бъде слънце. Навъси се и потрепери леко, после влезе и се настани до Найтспор. Краг се качи пред тях в седалката на пилота. Преди това изхвърли фенерчето през вратата, която се затвори херметично.

Краг дръпна лоста за стартиране. Торпедото се плъзна по платформата и бавно се отдалечи от кулата в посока към морето. Скоростта му чувствително нарасна, макар и не прекомерно, поне докато не достигнаха границите на земната атмосфера. Краг отпусна лоста и торпедото полетя по-бързо от светлината, като мисълта.

Маскул не можеше да види през кристалните стени непрестанно променящата се панорама на небосвода. Оборваше го и дрямка. Той премигна с очи дванайсет пъти, но на тринайсетия не успя да се разсъни и потъна в дълбок сън.

Найтспор запази през цялото пътуване отегченото си изражение. Смяната на небесните картини като че ли не представляваше за него никакъв интерес.

Краг седеше с ръка на лоста, вторачен във фосфоресциращите карти и инструменти.