Уди Алън (автор)

Уди Алън Woody Allen
американски режисьор
Уди Алън на фестивала в Кан (2016)
Роден	Алън Стюарт Кьонигсберг 30 ноември 1935 г. (89 г.) Ню Йорк, Ню Йорк САЩ
Религия	юдаизъм[1] агностицизъм[2]
Националност	САЩ
Учил в	Нюйоркски университет
Режисура
Активност	1950–днес
Значими филми	„Вземи парите и бягай“ „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“ „Поспаланко“ „Ани Хол“ „Манхатън (филм, 1979)“ „Дани Роуз от Бродуей“ „Пурпурната роза от Кайро“ „Хана и нейните сестри“ „Радио дни“ „Съпрузи и съпруги“ „Мистериозно убийство в Манхатън“ „Могъщата Афродита“ „Да разнищим Хари“ „Проклятието на скорпиона“ „Мач пойнт“ „Вики, Кристина“ „Каквото дойде“ „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“ „Полунощ в Париж“ „Син жасмин“ „Почти нормален“ „Социален живот“ „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ „Банани (филм)“ „Секс комедия в лятна нощ“ „Нюйоркски истории“ „Сенки и мъгла“ „Дребни мошеници“ „Холивудски финал“ „И още нещо“ „Мелинда и Мелинда“
Оскари	Най-добър режисьор 1977 – Ани Хол Най-добър оригинален сценарий 1977 – Ани Хол 1986 – Хана и нейните сестри 2012 – Полунощ в Париж
Златен глобус	Най-добър сценарий 1985 – Пурпурната роза от Кайро
Награди на БАФТА	Най-добра режисура 1977 Ани Хол 1986 Хана и нейните сестри Най-добър филм 1985 Пурпурната роза от Кайро Най-добър сценарий 1977 Ани Хол 1979 Манхатън Най-добър оригинален сценарий 1985 Пурпурната роза от Кайро 1986 Хана и нейните сестри 1992 Съпрузи и съпруги „Най-добър оригинален сценарий“ 2014 Син жасмин
Семейство
Баща	Мартин Кьонигсберг (1900 – 2001)
Майка	Нети Чери (1906 – 2002)
Съпруга	Харлин Роузен (1956 – 1962; развод) Луис Ласър (1966 – 1969; развод) Сун-И Превин (1997-днес)
Партньор	Даян Кийтън (1970 – 1971)[3] Мия Фароу (1980 – 1992)
Деца	Ронан Сиймъс Фароу
Подпис
Уебсайт	www.woodyallen.com Страница в IMDb
Уди Алън в Общомедия

Хѐйуд „У̀ди“ А̀лън (на английски: Heywood „Woody“ Allen; роден А̀лън Стюарт Конигсберг; 1 декември 1935 г. (на английски: Allan Stewart Konigsberg)^[4][5]), по-известен като Уди Алън (на английски: Woody Allen), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, комедиант и музикант (джазов кларинетист).

Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. като Алън Стюарт Конигсберг^[6] в Бронкс, Ню Йорк, и израства в Бруклин.^[7] Син е на бижутера и келнер Мартин Конигсберг (1900 – 2001)^[8][9] и Нети Конигсберг (1906 – 2002), счетоводителка в семейния магазин. Семейството е еврейско, като бабите и дядовците му са имигранти от Русия (Литва) и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски,^[10][11] а родителите му са родени в Манхатън.^[10] Алън има една сестра, Лети (р. 1943), която става продуцент на много от филмите му.

Започва кариерата си като автор на забавни сценарии през 50-те години на миналия век, пишейки скечове и сценарии за телевизията като същевременно публикува няколко книги с къси хумористични откъси. През първите години на 60-те започва да се занимава със stand-up комедия като набляга на монолози, вместо на традиционни шеги и развива образ на несигурен, интелектуален и нервен, които според самия него, не притежава в истинския си живот. През 2004 г. Comedy Central поставя Алън на 4-то място в техния списък със 100-те най-добри stand-up комици, докато класация на Guardian в Англия го поставя на 3-то място.

От средата на 60-те години на миналия век, Алън вече пише и режисира филми, първоначално специализирайки в т.нар клоунада, преди да започне да създава по-драматични материали, повлиян от европейското арт кино през 70-те години, като винаги поддържа и двата жанра до ден днешен. Често е свързван като част от новата Холивуд вълна от режисьори от средата на 60-те до края на 70-те години на миналия век. Редовно участва в собствените си филми, обикновено в роля, която сам изгражда като комик. Някои от най-известните от неговите над 50 филма са „Ани Хол“ (1977), „Манхатън“ (1979), „Хана и нейните сестри“ (1986) и „Престъпления и прегрешения“ (1989). През 2007 г. казва, че „Спомени от прахта“ (1980), „Пурпурната роза от Кайро“ (1985) и „Мач пойнт“ (2005) са най-добрите му филми.

Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.

Алън е автор на три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.

Има множество награди и номинации, включително три Оскара за най-добър оригинален сценарий (за „Ани Хол“, „Хана и нейните сестри“ и „Полунощ в Париж“).

Сред актьорите, които са печелили „Оскар“ за роля във филм на Алън, са Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Мира Сорвино, Даян Уийст, Пенелопе Круз и Кейт Бланшет.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Успехът му идва с „Ани Хол“, който получава 4 Оскара, включително за най-добра актриса за Даян Кийтън. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден, едва на сутринта от филмовия си агент.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-ра, за да представи колажа на Нора Ефрон „New York on Film Tribute“, месеци след събитията на 11 септември 2001. Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.

Разочарован от американската публика и критика, снима три филма в Лондон, след което се мести в Испания, където снима филма „Вики Кристина Барселона“. Снимките започват през юли 2007 г.

През 2010 г. излиза филмът „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“, който има малък успех. През 2011 г. излиза „Полунощ в Париж“, романтично-фантастична комедия с Оуен Уилсън в главната роля. Филмът получава много положителни отзиви и 4 номинации за „Оскар“. Удостоен е със „Златен глобус“ и „Оскар за най-добър оригинален сценарий“, присъдени на Уди Алън.

През 2012 г. излизат наведнъж два филма с участието на Уди – „На Рим с любов“ и „Париж-Манхатън“.

През юли 2013 г. на екран излиза нов филм на Алън – „Син жасмин“, посрещнат изключително топло от световната кинопреса.

През 2014 г. Алън е удостоен с почетната наград „Златен глобус на името на Сесил Демил“ за изключителния си принос към световното киноизкуство.

Алън е бил женен три пъти: за Харлийн Розен от 1956 до 1959 г., Луиз Ласер от 1966 до 1970 г. и Сун-И Превин от 1997 г. Той също така имаше 12-годишна връзка с актрисата Миа Фароу и връзки със Стейси Нелкин и Даян Кийтън.

През 1956 г. Алън се жени за Харлийн Розен. Той е на 20, а тя на 17. Бракът продължава до 1959 г. ^[12] Росен, която Алън нарича „Страшната г-жа Алън“ в негов стендъп акт, го съди за клевета в резултат на коментари, които той прави по време на телевизионно участие малко след развода им. Росен е била сексуално насилена пред апартамента си. Според Алън вестниците съобщават, че тя е била „насилвана“. В интервюто Алън казва: „Познавайки бившата ми съпруга, вероятно не е било грубо нарушение“. В интервю за „Шоуто на Дик Клавет“, Алън повтаря коментарите си и каза, че е бил съден за „1 милион долара“. ^[13]

През 1966 г. Алън се жени за Луиз Ласер. Двамата се развеждат през 1970 г. Ласер осигурява гласовия дублаж във филма на Алън „Какво става, Тигър Лили?“. Появява се в още три негови филма: „Вземете парите и бягай“, „Банани“ и „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса* (*Но се страхувахте да попитате)“.

Според „Лос Анджелис таймс“ филма „Манхатън“ се основава на романтичната връзка на Алън с актрисата Стейси Нелкин. ^[14] Тя играе и малка роля в „Ани Хол“, Алън никога не признава тази връзка, която започва, когато Стейси Нелкин е на 17 години и е ученичка в Ню Йорк. ^[15][16][17] През декември 2018 г. „Холивуд репортер“ интервюира Бейби Кристина Енгелхард, която казва, че е имала осемгодишна афера с Алън, започнала през 1976 г., когато е била на 17 години (срещнали са се, когато е била на 16), и че вярва, че героя на Трейси в „Манхатън“ е комбинация от произволен брой други предполагаеми млади любовници на Алън от този период, не непременно Нелкин или Енгелхард. Когато попитаха Алън по темата, той отказва коментар. ^[18]

• „Не пийте водата“ (1969)
• „Какво ново, котенце?“ (1965)

• „Париж-Манхатън“ (2011)
• „Home“ (2006)
• „Да събереш парчетата“ (2000)
• „Агентът“ (2000)
• „Мравката Z“ (1998)
• „Измамниците“ (1998)
• „Слънчевите момчета“ (1995)
• „Сцени от големия магазин“ (1991)
• „Крал Лир“ (1987)
• „Подставено лице“ (1976)
• „Изсвири го пак, Сам“ (1972)
• „Казино Роял“ (1967)
• „Какво ново, котенце?“ (1965)

• „Поспаланко“ (1973)

На български език

• Ако импресионистите бяха зъболекари. София: Народна култура, 1982 (2 изд., Труд, 2008)
• Странични ефекти. София: BNV 99, 1990 (2 изд., Ера, 1996)
• Без перушина. София: BNV 99, 1993
• Квит сме.... София: Труд, 1997
• Аз пиша чрез филми. Разговори със Стиг Бьоркман. София: Колибри, 2003
• Пълна анархия. София: Труд, 2011
• Мисли и остроумия. София: Фама, 2011
• Три едноактни пиеси. София: Black Flamingo, 2013

Цитирани източници

• The Religious Affiliation of Woody Allen, influential director and actor // Adherents.com. Adherents.com, 2014. Архивиран от оригинала на 2019-01-07. Посетен на 9 юли 2015. (на английски)
• Woody Allen Biography (1935– ) // Filmreference.com. Filmreference.com, 2010. Посетен на 9 март 2010. (на английски)
• Lax, Eric. Woody Allen: A Biography. 1991. (на английски)
• Newman, Andy и др. Curse of the Jaded Audience: Woody Allen, in Art and Life // nytimes.com. The New York Times, 5 юни 2002. Посетен на 16 януари 2008.
• Norwood, Stephen Harlan et al. Encyclopedia of American Jewish history, Volume 2. ABC-CLIO, 2008. ISBN 9781851096381. (на английски)
• Martin Konigsberg // variety.com. Variety, 16 януари 2001. Посетен на 22 октомври 2014. (на английски)

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Уди Алън.

• Уди Алън в Internet Movie Database
• Уди Алън в

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat

п б р Уди Алън 1960-те години Какво става, Тайгър Лили? (1966) Вземи парите и бягай (1969) 1970-те години Банани (1971) Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате (1972) Поспаланко (1973) Любов и смърт (1975) Ани Хол (1977) Интериори (1978) Манхатън (1979) 1980-те години Спомени от звезден прах (1980) Секс комедия в лятна нощ (1982) Зелиг (1983) Дани Роуз от Бродуей (1984) Пурпурната роза от Кайро (1985) Хана и нейните сестри (1986) Радио дни (1987) Септември (1987) Another Woman (1988) Нюйоркски истории (1989) Престъпления и прегрешения (1989) 1990-те години Алис (1990) Сенки и мъгла (1992) Съпрузи и съпруги (1992) Мистериозно убийство в Манхатън (1993) Куршуми над Бродуей (1994) Не пийте водата (1994) Могъщата Афродита (1995) Всеки казва обичам те (1996) Да разнищим Хари (1997) Знаменитост (1998) Сладък и гаден (1999) 2000-те години Дребни мошеници (2000) Проклятието на скорпиона (2001) Холивудски финал (2002) И още нещо (2003) Мелинда и Мелинда (2004) Мач пойнт (2005) Сензацията (2006) Мечтите на Касандра (2007) Вики, Кристина, Барселона (2008) Каквото дойде (2009) 2010-те години Ще срещнеш висок тъмнокос непознат (2010) Полунощ в Париж (2011) На Рим с любов (2012) Син жасмин (2013) Магия в полунощ (2014) Почти нормален (2015) Социален живот (2016) Въртележка (2017) Един дъждовен ден в Ню Йорк (2019) кратки филми Men of Crisis: The Harvey Wallinger Story (1971) Едипово разстройство (1989) Sounds from a Town I Love (2001) книги Квит сме (1971) Без перушина (1975) Странични ефекти (1981) Чиста анархия (2007)