Сара Кирш
Тъжен ден

Аз съм тигър сред дъжда

водни струи козината ми браздят

капки в очите ми влизат

 

Тътря се бавно, подмятам лапи

по „Фридрихщрасе“

и сред дъжда в огън пламтя

 

Пред колите на червено пресичам

влизам в кафене за горчиво питие

изяждам оркестъра и се люшкам нататък

 

На „Алекс“^[1] рева бясно срещу дъжда

кулата се намокря, загубва си златния пояс

(ръмжа: всеки прави, каквото умее)

 

Но вече вали цяла седмица

Тъй че съм гневен до пръсване

 

Фуча и улицата опразвам

после сядам при почтените чайки

 

Всички те гледат наляво към Шпрее^[2]

 

И когато аз могъщият тигър рева

разбират: мисля че би трябвало тук

да има и други тигри

 

1967