Сара Кирш
Тогава няма да е нужен огън

Тогава няма да е нужен огън

Земята ще е пълна с топлина

гората ще изпуска пара, а моретата

ще кипнат — облаците млечнобелите животни

ще се стълпят: могъщо облачно дърво

 

Слънцето ще избледнее в целия си блясък,

осезаем ще е въздухът и аз ще го държа

далеч отекващ вятър ще свисти

в очите ми, но няма да заплача

 

Ще тръгнем съвсем голи

през жилища без порти и без сенки

ще сме сами понеже никой няма да ни следва няма

да ни откаже и постеля: ще са онемели

кучетата няма да опазват

крачките ми отстрани: езиците им

ще са надути и без звук ще са сковани

 

Единствено небе ще ни обгръща и пенливи дъждове студът

не ще го има повече, а камъните

вкоравените цветя телата ни като коприна между тях

ще излъчват топлина и светло ще е в нас плътта ни ще е сребърна

 

Утре ти ще бъдеш с мене в рая.

 

1985