Сара Кирш
През лятото

Полето е слабо населено.

Въпреки гигантските ниви, машини,

Селата се гушат сънливи

В чимширените градини; рядко

Камък улучва котките.

 

През август се сипят звезди.

През септември надуват ловджийския рог.

Още лети сивата гъска, разхожда се щъркелът

Из неотровените ливади. Ах, облаци

Като планини хвърчат над горите.

 

Ако тук не поглеждаш вестник,

Светът е напълно в ред.

В каза̀ните със сливово сладко

Красиво се отразява лицето ти,

Огненоалени светят нивята.

 

1976