Сара Кирш
При белите теменуги

При белите теменуги

в парка както той ми нареди

стоя под върбата

несресана старица обезлистена

виждаш тя ми казва няма да дойде

 

Ах казвам крака си е счупил

глътнал е рибена кост, някоя улица

внезапно е преместена или

не може от жена си да се отърве

много неща нас хората спират

 

Върбата се люлее, проскърцва

може пък вече да е мъртъв

изглеждаше ми блед когато под палто̀то те целуна

може би върбичке може би

та нека се надяваме че повече не ме обича

 

1967