Читателски коментари от zelenkroki

Авторът и героят му в тази красива приказка по действителен случай достигат до читателите на Читанка чрез доброволния принос на човека осъществил корекцията на текста за електронния формат. Поклон пред труда и скромността на — https://chitanka.info/user/taliezin, когото изгубихме през октомври 2022 г. Вграденото човешко време за другите, направеното от taliezin — остава. Поклон и светъл път, родолюбиви труженико!

Когато разпалено и нервно разказваше за нощта в града, винаги имаше едно в повече „и аз“, след многото „а те“: „а те излязоха, видях ги как ходеха с пушките, и аз се скрих, изчаках и после побягнах, а те се обърнаха, и аз се изкачих бързо в къщата, и те се затичаха, ама късно, и аз вече отварях калъфа в къщата пред гостите, и аз седнах на стола, и аз засвирих, и така чак до полунощ.“ Или: „и те ме подгониха, а аз се скрих зад ъгъла и после аз бавно си ходех по улицата, все едно съм поляк, обикновен поляк, а те гледаха всекиго, ама аз си свирках и аз си се качих в колата, която ми бяха пратили от къщата на пан Володьовски, и после аз си свирих, и аз забравих, че има гето и война.“

[Край на цитата]

Тангото на Доброто със Злите сили, на Живота със Смъртта, на смелстта със страха, на спокойствието с буйните чувства: танцът на „Аз“ с „Тебе“ е преплетен с участието на „Те“, затова не само социалните послания на ритмите, не само прозренията на автора, но и комбинацията на изумруденото с рубиненото в цветове — всичко се смесва в творбата.

Година след форматирането на романа за Читанка продължавам да се удивлявам на тази сложна плетеница от истории на уникални персонажи, която преразказва по различен начин общите човешки търсения.

Желая приятно четене на онези, които тепърва ще срещнат Тангото в рапсодията на Емил Лазаров.

@womanhood: В раздел „Бележки“ на библиографската информация за книгата в Библиоман е записано:

Това издание е първият превод на пълния нецензуриран текст на „Майстора и Маргарита“.

Бележки за изданието, от което е направен преводът:

М. А. Булгаков

Собрание сочинений в пяти томах

Том пятый

Мастер и Маргарита. Письма

Москва. „Художественная литература“. 1990

Предполага се, че задавате въпроса заради затруднения с ползването на Библиоман. (https://biblioman.chitanka.info/books/1468)

Защо там са данните, за които питате — ето защо: https://forum.chitanka.info/introducing-biblioman-t5477.html

Chisensha, според комуникацията ми с автора, втората част е предстояща. Поне към началото на 2017 година беше така. Имаше го адресът му из Мрежата, Потърси връзка, за да съобщиш за развитието. Книжарниците продават с корица, на която пише „Книга първа“, но в Читанка е ползван графичният файл, изпратен от автора.

„Чакайте първо да видим какъв е тоя остров Кресло.“

Не Ви ли впечатлява съвпадението на думите, например? :)

„… специално към читателите, които може рано или късно да си помислят, че тази история е удар по една част от тази държава.

Тя не е удар по никого и по нищо. […] накратко, нещата за които воювахме. Не може да я пропуснете, наистина.“

Винаги ме удивлява желязната логика на такова заключение. :)

Благодаря на доброволците, които направиха пропуска невъзможен.

http://chitanka.info/text/33680-pod-kupola.epub

От тази връзка се сваля файл с размер над 2 мегабайта. Проверете и за отделните томове, връзките са при „Включено в книгите:“.

@penkoo,

Линкът с илюстрацията на проблема не е достъпен. Опитай отново от тази връзка, или потърси другите варианти за контакт или сигнал за грешка на Читанка. Тук се коментират самите произведения, „беседата“ ни ще бъде изтрита най-вероятно. :)

Това е връзката, от която се избира сваляне на epub-файла:

http://chitanka.info/book/6712-zhyltite-ochi-na-krokodilite.epub

615 KB — още като започва процеса на сваляне, има информация какъв е размерът на файла. Повторете опита си и вероятно ще се получи: понякога свързаността или сървърът създават временно проблем.

„А пък водовъртът, дето кацата влетя в него, тъй рендосал бреговете, че не може да се припари:“

Този цитат е използван от съставителите на РБЕ в том 2, на стр. 318 от второто издание на Речника (2002 г.).

Изворите сочат да е използвано издание на книгата от 1970 г., стр. 171.

В Моята библиотека за изданието на „Диви разкази“ от 1968 г. различието при това изречение е във формата на членуване:

„А пък водовърта, дето кацата влетя в него, тъй рендосал бреговете, че не може да се припари:“

Продължението обаче също е различно.

Видно, във всяко издание се е използвала различна правописна и пунктуационна форма за един и същи текст.

Така е то.

@Пешо от квартала: При мене се виждат 8 картинки в електронното произведение. При текста.

Поздрави!

И няма художествена измислица, типичен образец за някогашен „кастинг“. Истински.

Авторът и героят му са доста далече от днешните шоу-програми. Ще ги надживеят.

В посока на позитивното мислене този разказ е поместен в един сайт:

http://www.pozitivnoto.info/2011/11/angelyt-na-spravedlivostta.html

на 8.11.2011.

Изглежда разумен изводът, а остават въпроси: Във вечно равновесие ли са доброто и злото? Защо да не е възможно доброто, без да се налага да унищожава съществуващо зло? Дуалният и полярен свят, в който живеем, са ни обрекли първо да виждаме злото, а след това доброто, така ли?

И най-неприятната случка: За детето, което ще стане злодей, по-доброто решение било удавяне. Никакъв хуманист не е Елин Пелин. Време е да го забранят за четене. Комисията по дискриминация къде гледа?!

Да, добре е всеки учител да я има като настолно четиво „Здравейте, ученици!“. Но не е ли малко тъжно, че все на магически личности и огромно напрежение, да се търси компромис между наредбите и действителността, се крепи чарът на професията учител?