Читателски коментари (за „Тангото на живота “ от Емил Лазаров)

  • 1. zelenkroki (5 юли 2020 в 15:36)

    Когато разпалено и нервно разказваше за нощта в града, винаги имаше едно в повече „и аз“, след многото „а те“: „а те излязоха, видях ги как ходеха с пушките, и аз се скрих, изчаках и после побягнах, а те се обърнаха, и аз се изкачих бързо в къщата, и те се затичаха, ама късно, и аз вече отварях калъфа в къщата пред гостите, и аз седнах на стола, и аз засвирих, и така чак до полунощ.“ Или: „и те ме подгониха, а аз се скрих зад ъгъла и после аз бавно си ходех по улицата, все едно съм поляк, обикновен поляк, а те гледаха всекиго, ама аз си свирках и аз си се качих в колата, която ми бяха пратили от къщата на пан Володьовски, и после аз си свирих, и аз забравих, че има гето и война.“

    [Край на цитата]

    Тангото на Доброто със Злите сили, на Живота със Смъртта, на смелстта със страха, на спокойствието с буйните чувства: танцът на „Аз“ с „Тебе“ е преплетен с участието на „Те“, затова не само социалните послания на ритмите, не само прозренията на автора, но и комбинацията на изумруденото с рубиненото в цветове — всичко се смесва в творбата.

    Година след форматирането на романа за Читанка продължавам да се удивлявам на тази сложна плетеница от истории на уникални персонажи, която преразказва по различен начин общите човешки търсения.

    Желая приятно четене на онези, които тепърва ще срещнат Тангото в рапсодията на Емил Лазаров.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.