Читателски коментари (за „Тангото на живота “ от Емил Лазаров)

Не ги разбирам тези работи, как при новодобавените четива са се наредили една след друга — рапсодия в бяло и смарагдова рапсодия?

Без да се доближава до същността на „повествованието“, ето един жаргонен цитат, който определя настоящето българско със замах, и е съвсем актуален:

— Та му преведи саа, ама внимавай тука саа: сто години сме по-напред от вас, ей, преди Англия сме сто години, по̀ сме напред. Тоя техният Айнщайн ли беше, кой беше, ряпа да яде, не разбира нищо той! А? Немец ли е? Няма значение, пак е техен човек и пак нищо не разбира! Така го сметнах аз, нали виждаш, че излезе сметката! Сто години не е малко, ей, преди тех сто години! Ама какво значи това? Какво ли? Че това, което виждаш тука, ще стане и при вас, ама след сто години! И при нас беше преди сто години чисто, тревичката подстригана, тия номера, английските номера, нъл тъй. А днеска нали виждаш как сме? Счупени прозорци, мърляво навсекъде, боклук навсекъде, трева нема — ми да, това е бъдещето, така ще е и при вас! Ама след сто години! А нашето тука — това е прогресът, това ще стане в света! Розовички такива сте, някакви чистички, след сто години да ви видя аз! А за мириканците — не ми говори, мани ги, още са по-назад.

Когато разпалено и нервно разказваше за нощта в града, винаги имаше едно в повече „и аз“, след многото „а те“: „а те излязоха, видях ги как ходеха с пушките, и аз се скрих, изчаках и после побягнах, а те се обърнаха, и аз се изкачих бързо в къщата, и те се затичаха, ама късно, и аз вече отварях калъфа в къщата пред гостите, и аз седнах на стола, и аз засвирих, и така чак до полунощ.“ Или: „и те ме подгониха, а аз се скрих зад ъгъла и после аз бавно си ходех по улицата, все едно съм поляк, обикновен поляк, а те гледаха всекиго, ама аз си свирках и аз си се качих в колата, която ми бяха пратили от къщата на пан Володьовски, и после аз си свирих, и аз забравих, че има гето и война.“

[Край на цитата]

Тангото на Доброто със Злите сили, на Живота със Смъртта, на смелстта със страха, на спокойствието с буйните чувства: танцът на „Аз“ с „Тебе“ е преплетен с участието на „Те“, затова не само социалните послания на ритмите, не само прозренията на автора, но и комбинацията на изумруденото с рубиненото в цветове — всичко се смесва в творбата.

Година след форматирането на романа за Читанка продължавам да се удивлявам на тази сложна плетеница от истории на уникални персонажи, която преразказва по различен начин общите човешки търсения.

Желая приятно четене на онези, които тепърва ще срещнат Тангото в рапсодията на Емил Лазаров.