Петата вълна от Рик Янси
Докато четях поредицата в началото, историята ужасно много ми заприлича на една руска такава… Там деца разкриваха извънземни, които ни превземаха с едни бонбони… Т.е. на важните хора даваха едни фалшиви бонбони, които представляваха (явно) сложен механизъм, превръщаш човешкото съзнание в такова на определен извъмземен (според кой е в „бонбона“ естествено). А за да се прикрият- на децата и на ненужните раздаваха истински бонбони… Чел съм я преди близо 30 години и малко помня от нея, но тази история доста я наподобява, но издигната на много по- високо киво и доста „ошлайфана“.
Като цяло не е лоша, приятна е за четене (поредицата) и не смятам, че е загуба на време.
Малко ми е дразнещо, как напоследък голяма част от „фантастите“ залагат на пет-шестнайсет годишни да спасяват света и как винаги са по- умни от по- възрастните. Но предполагам се целят в съответната публика…
Легендата от Мари Лу
Като цяло още в началото поредицата ти създава усещане за насоченост към 16–17 годишни читатели.
В последствие подразбрах, че авторката е започнала да я пише още на 14 годишна възраст и ми се изясни защо.
Поне в първата част донякъде ми напомни на филма Equilibrium от… 90те мисля. Силно милитаризирана страна под диктатура, здраво промиване на мозъци, желязна хватка, най- добрият от най- добрите се обръща срещу диктатора…
Обаче книгите си струват четенето. Е, любовната завръзка е малко сладникава, но едното прочитане си заслужава.
Войната на старците от Джон Скалзи
Някаква идея къде могат да бъдат намерени останалите книги на български? Че тук ги няма…
Лявата ръка на Бога от Пол Хофман
За разлика от последните два коментара- напълно не препоръчвам поредицата. Стигнал съм до средата на вторият том и изключително много ми коства да продължа. Героите са далеч от „пълнокръвни“, в действителност са доста плоски и елементарни. Автора се отплесва, страница след страница, в ненужни и доста скучни описания, които от своя страна не допринасят кой знае колко много за развитието на историята.
На Фраксс само ще спомена, че въпреки цялото мракобесие християнската църква не е изгорила почти никой. Да не говорим за млади девойки, стари баби и котките им.
Като цяло всичко минава под знака на някакъв извратен нихилизъм.
А на които твърдят, едва ли не, с въодушевление, че „светът е мръсен и жесток“ им препоръчвам да попътуват поне малко из този свят преди да дават подобни определения.
Ангелски танц от Налини Синг
За момента сък докъм средата. Фентъзи… Стандартна любовна история, само гееоите са представени за ангели. Нищо фентъзи няма в този буламач. Скука и посредственост.
Затворническата планета на варварите от Руби Диксън
Не съл виждал кориците предварително. Свалих през замунда цялата база на читанка и с инструмента, предоставен от читанка, просто филтрирах фентъзи и научна фантастика за даден период. След конвертирането им в *моби вариант за Киндъл няма корици.
Малкия брат от Кори Доктороу
Книгата засяга един доста модерен пробоем- повсевместното следене на всичко и на всеки уж заради неговото благо. Като цяло съдържа интересни идеи, но авторът е доста слаб съответно произведението е доста повърхностно.
Въпреки всичко книгата увлича, но няма нищо общо с фантастиката.
Странникът от Джон Туелв Хокс
Доста посредствена книга, пълна с изтъркани клишета и развиваща старата теория за повсевместно наблюдение (Матрицата се справяше по- добре). Разбира се- не липсват и добрите стари тамплиери, защитаващи различните от дълбока древност, та до днес. Нищо че са изпоизмряли, а (естествено) врагът им е много по многоброен и могъщ от тях.
На половината на книгата съм и ще я дочета единствено защото не обичам да оставям книги недочетени.
Вяра от Джон Лав
Подкрепям изцяло Пеков. Малко странна книга, малко много ми идваха на моменти философските отнасяния на автора. Но наистина „почти“ описва книгата най- добре.
Смятам, че си заслужава четенето.
Рунически знаци от Джоан Харис
Според мен доста посредствена книга. Продължението е същата стока.
Инигите на авторката нямат нищо общо с фентъзито.
Чиста проба порно с космически сюжет. Но по тази логика може да наречем фентъзи абсолютно всяка любовна книга.
Повтарям- лошо написано порно с блудкав сюжет, колкото да има нещо между сексуалните сцени.
Във филмите с Джена Джеймисън има повече смисъл, отколкото в романите на Руби Диксън.
Подменена от Аманда Хокинг
Онзи ден момиче (и племе) което се превръща в дракон, днес тролове… Явно на вампирите им мина времето.
Вече на всяка тийн полюция и лепват етикета фентъзи… ????♂️
„Момчето беше много привлекателно, но в това нямаше нищо чудно, защото в подобна къща не можеха да живеят грозни хора“
Повърхностна колкото си искаш.
Огнена светлина от Софи Джордан
Вече водят фентъзи какво ли не.. ????♂️
С няколко думи- момиче умеещо да се превръща в драконбяга от ятото си (базовата причина е, че искат да я ползват за разплод със сина на баш шефа катл единствена огнедишаща) и се влюбва в ловец на дракони…
Хора, това си е обикновен любовен роман. Даже в бозата „Здрач“ имаше повече фантастика..
Проломът от Патрик Лий
Жалко, не мога да чета на руски. Книжката е интересна, не е нещо кой знае какво, но на мен ми хареса като цяло.
Момиче на пружина от Паоло Бачигалупи
За мен книгата не блести с нищо. Достатъчно интересна е за да бъде прочетена веднъж, но толкова.
Може би ако беше част от поредица изграждаща нова вселена… Но така…
Дарба за един милион долара от Иън Сомърс
Съгласен, книгата е лековата и детинска. Напомня ми малко на Пърси Джаксън. Но пък не е лоша за тийнейджъри.
Червена страна от Джо Абъркромби
"Пое дълбоко дъх и препусна в тръс към залязващото слънце. "
Прочетох я. Вгорчи ми удоволствието от цялата поредица.
Гласът на острието от Джо Абъркромби
Монца и Герои са си самостоятелни книги сами по себе си, но аз съжалявам, донякъде, че по случайност прочетох първо Герои. Абъркромби може да не е добър създател на вселени (както отбеляза горе), но книгите дават една хубава основа за изчитането на Герои, изясняват се немалко ситуации…
А за Ериксън… Малазанската книга е… Просто Е!
Спомням си едно меме… Такаи не го открих повече за да си го запазя… Бяха споменати няколко автора… Единият убивал надеждата, другият убивал вярата, споменат беше Р. Р. Мартин, че убивал всички… Накрая беше Ериксън- убива всичко…
Отмъщението на Монца от Джо Абъркромби
Често, през половинатабвреме и аз го сравнявах със Спароу.
А нима отмъщението за смърта на брат и не е принцип?
И кое му е принципното на Коска? Да погазва всякакви принципи? Ама бил спрял да пие? Ама защо- защото иска да си спаси насрания задник, а не заради някакви си там принципи…
Бруталност?
По- добре да не попадаш на Малазанската хроника… :)
Читателски коментари от SAMOTNIQT_VOIN