Читателски коментари

Много приятно четиво, както и останалите от тази поредица!

Има такъв стил, нарича се фенфикшън. В българското интернет пространство няма обособени сайтове за фенфикшъни, но има много на английски, на руски и други езици. Един от най-големите е fanfiction.net. Ето и един на руски: https://fanfics.me. За да пишеш фенфикшън, не ти трябва разрешение от автора, по света има сигурно милиони фенфикшъни на различна тематика, най-много сякаш са по Хари Потър и Междувзездни войни. Фенфикшън на български съм виждала основно по форумите, повечето недовършени. Тук беше пуснат откъс от един фенфикшън преди години: https://chitanka.info/text/1877-hari-potyr-i-sjankata-ot-planinite. За съжаление авторът твърди, че е изгубил останала част от текста и няма да може да се прочете до края.

Първоначално много ми хареса и не разбирах негативните коментари, но към средата и аз започнах да се дразня. Настина стана много хаотично, а и тази история за брата накрая беше излишна. Много рядко давам 4, но не мисля, че заслужава повече.

Досега от всички прочетени книги на СЕФ единствено „Да целунеш ангел“ ми беше по-специална. Тази е втората, която ме впечатли.

Свежа история, с остроумни герои. Следях препирните им с голям интерес. На няколко места се смях с глас. Отива в графа любими.

Четейки тази книга се чудя как е възможно да вземеш основите, героите и обстановката на поредицата за Хари Потър и да ги сложиш в друга конфигурация, за да създадеш импровизация. Дали има такъв стил в литературата? За пръв път чета подобно нещо и не проумявам. Да има пиеса, Хари Потър и прокълнатото дете… Но с одобрението на Дж. К. Роулинг. Книгата прочетох с интерес.

Страхотна книжка! И рецептите накрая са класика.

За мен тази първа част от четирилогията „Асеновци“ е много хубава историческа книга, а Фани Попова-Мутафова бих я сравнил с Александър Дюма. Защото тя представя в романа си исторически събития, от които може да се научи много и изобразява интригите в царския двор, които стават причина за упадъка на Българското царство. Макар че има и знатни хора с благородни сърца, които служат на българските царе, все пак царете биват погубени от завистливите и алчни техни приближени.

Благодарности на сайта Моята библиотека, че предоставя такива хубави книги!

Има сюжет. Има на какво да се смееш. Определено добра проза. Но не е най-доброто, което съм чел от този автор.

Приятно криминале, подправено с малко „фентъзи“. И ерудирано. Асоциациите са качествени.

Абе, направо си е расистко. Ама не елементарно-расистко, а така — подредено. Да не мислите, че мътнокожите много ни обичат? Аз съм за здравословния расизъм.

Ха! Дивотия. Ама интересна. Иносказателна. Ха!

Студентски фолклор. Ама е написано наистина хубаво. Защо ли си спомних за „Дами канят“?

Хубаво криминале. Което може да бъде прочетено със същото удоволствие, отново след 4–5 години.

Зле прикрита ирония към време, с което нямаме основание да се гордеем.

Прочетох коментарите към разказа. Присъединявам се към тях. Умно, тъжно, черно. Но във финала има описание на един залез, който подсказва още нещо. Не съм уверен, че го разбрах. Поставих петица, но не съм сигурен дали не трябваше да поставя отличен. Ако бях поставил отличен, пак щях да се колебая. Този разказ ме разцентрова.

Срещах този разказ като драматизация. Хем ти става леко, като го четеш, хем добре се усеща „подтекста на текста“.

Авторката винаги пише добре и увлекателно. Дадох пет, защото главната ме дразнеше доста на моменти.

За пореден път се убеждавам, че авторът умее да пише неподправено искрено. Хем тъжно, хем весело.

Статия-есе с малко очерков елемент. Авторът умее да поставя въпроси. Провокационно. Наборът от различни факти води в една точка.

Приятна публицистика. Авторът умее да провокира читателите си. Без да влиза в излишни полемики.