Грехът на Малтица от Лиляна Михайлова
За мен Лиляна Михайлова е сред недооценените наши автори! Спомням си нещо, което прочетох преди време, по повод нейната кончина през 2010 година и много ме натъжи:
„… беше от горните етажи на нашата литература, но никой не и го каза.“
Целувката на пирата от Катлийн Драймън
Много постно написано и безинтересно
Следите остават от Павел Вежинов
Имам чувството, че сме живели в различни държави..
Нима знаехте всичко това като дете?
Или паметта ви удобно попълни всичко със сегашни знания?
Детството през режима беше вълшебно, факт!
Под опека от Сандра Браун
Хареса ми, доста заплетен трилър,и за пръв път имаше толкова еротика в книга на Сандра Браун ;)
Освободителят от Виктор Суворов
И какво общо има със социализма фактът, че в партийните структури правят кариера само малоумни и безгръбначни нагаждачи??? Питам аз и отговор не искам!!!…
Що се отнася до Резун, четейки произведенията му, човек никога не трябва да забравя една проста истина — че той е мигрант със смъртна присъда в Русия. В същото време не е глупав мъж, работил е достатъчно дълго в ГРУ и е пределно наясно, че бегълци като него са по-ценни живи, отколкото мъртви за новите си господари само докато плюят активно родината си. ГРУ ли — екзекутират ги и хвърлят вината върху службите на противника. Както направиха с Георги Марков. А на Резуна му се живее, така че няма да се учудя, прочитайки в някоя от следващите му книги как членовете на ЦК на КПСС на конгресите си са се замеряли с лъжички чер хайвер и похърквали под ритъма на Брежневото чене :)
Ритуал в смъртта от Нора Робъртс
И аз ! Няма ли кой да преведе и другите книги от поредицата! В един руски сайт видях, че има вече към 60 !
Пристрастена съм към тази поредица!
Някои обвиняват Суворов, че преувеличава, други казват, че откровенно лъже за порядките при социализма. Моето мнение е, че показва картината в естествени цветове, и краски, но откъм перспективата на гледната точка на човек видял недостатъците, и на двете системи характерни за неговото съвремие. Днес политическата ситуация привидно е твърде различна, но замо погледнете в партийните организации на отделните партии, там в най- голяма степен са се запазили много от похватите на „онова време“. Като член на партия смело мога да потвърдя, че времето все едно е консервирало стълбата за политическо издигане. Днес подобно на времето за което пише, в политическите организации няма особенно значение, нито какво можеш, нито какви компетенции имаш в професионално естество. Важно е на кого си човек, важно е, колко хора имаш зад и пред себе си, важно е да можеш да пазиш гърбът на човека над теб, важно е да можеш да агетираш успешно, па ако ще да разказваш небивалици, ако ще и откровенни лъжи. Суворов дава добър пример в главата „как се става главком“, по подобен начин видях как хора станаха депутати, кметове, председатели на огромни партийни сруктури. Социализма си има своите позитиви, но това съвсем не значи, че описаното от Суворов не е истина. Дори напротив, ако имаше, кой да изкрещи тия истини навреме, то може би онзи социален строй можеше да съществува успешно и днес, или поне огромна част от неговите приемущества да бъдат припознати и внедрени в една нова по- справедлива система.
Братята с лъвски сърца от Астрид Линдгрен
„В дома на Отца ми има много жилища“ това е от Библията. Твърди се, че след смъртта отиваш там, където ти е мястото. Доколко е вярно-нямам представа. Бил съм Оттатък(макар и за съвсем за кратко) вече мина една година оттогава. И преживяното няма нищо общо с ендорфините. Смъртта е врата, но къде точно отиваш-Господ знае.
Орденът на ясновидците от Саманта Шанън
Започва добре, но после затъва в лондоНски техни си разбойници и е скучно. Явно,още не са дошли на ГРУ Апапите.
Забравените превъзходни български романи са твърде много, повече отколкото можете да си представите!
„Грехът на Малтица“ от Лиляна Михайлова е един от значимите между тях.
Чудесно написана и структурирана, тази кратка книга ни отвежда в смутното време преди Априлското въстание, когато малцината дръзки избраници са решавали съдбата на робското ни племе. И това е бил единствения им грях — тежък, непростим, но необходим!
Препоръчвам!
P.S. При ново издание би било добре да се извадят част от турцизмите в текста като бележки под линия. Ще е от полза за по-младите читатели.
Греховни тайни от Лоръл Маккий
Едва я дочетох. Много скучна и зле написана. И за един път не става.
Действието се развива във времето преди освобождението. Малтица, мразена заради близки отношения с турците, всъщност подпомага революционната дейност. Накрая тя отива да предаде на държавата едни пари, събирани за делото, мислейки че името и ще бъде изчистено, когато се узнае какво е вършела всъщност. Но попада на подъл чиновник, който ги прибира в джоба си.
Прекрасен, вдъхновяващ роман, който учи, че трябва да отстояваш това, в което вярваш, дори в момента да не срещаш разбиране от другите.
Чрез образа на героинята е пресъздаден духа на българката от онова време. За мен тази книга е преклонение пред героите, чийто имена не са останали записани за историята. Книга, коато оставя трайна следа в душата на читателя!
Неприятности от Кели Фейвър
Приятно книжле. Имам предвид всички части на поредицата. Надявам се скоро и останалите части да са готови.
Чест и величие от Джули Гарууд
Харесвам произведенията и но забелязвам от последните книги че края е много претупан като че ли писателката бърза да го напише , това прави произведенията малко безинтересни
Контролът от Виктор Суворов
Безпорно конкретната книга е красиво литературно четиво, НО…
Суворов описва социлаизма с тъмните му краски, това доближава хората до реалност далеч от днешната. Но в книгите си някак не отбелязва, че описаната от него картина е присъща както за СССР, така и за Япония, Германия, САЩ, Англия…
Робинята на викинга от Хедър Греъм
Главната героиня е изключително дразнеща. Толкова изхабени листи за едно същество, което не знае какво иска. Поведението й е безумна поредица от глупости.
Библиотеката на мъртвите от Глен Купър
Прекрасна книга!
Оризовата майка от Рани Маника
Хареса ми.И много.За мен беше пътуване .Във времето,нравите и най вече- душата човешка.Тя е е от тези книги,дето чакат подходящия момент и възраст( може би),за да бъдат разбрани.
Когато слънцето беше бог от Зенон Кошидовски
Интересен, макар и доста поостарял разказ за изследването и преоткриването на някои от най-древните евразийски и южноамерикански цивилизации. Книгата е излязла през 1956 година и в нея има доста соц пропаганда, която определено втръсва на читателя по някое време.
Книгата върви малко наивно, но прохождането на археологията си има своя чар и заслужава да ѝ отделите от времето си.
Отделно, авторът някак твърде удобно забравя, че по това време (XVI-XIX век), Русия е една от най-изостаналите и мракобесни империи на планетата. И отгде ги найдоха тез пролетарски революционери из Мала Азия?
На мен ми бе най-интересно да чета първата част — за историята на малоазийските цивилизации и по специално за тази на шумерите. За тях знаех най-малко.
Забавно е, как някак руските и после съветските учени са разгадали робството, дълбоките класови и имуществени различия на шумерите, а не са видели същото под носа си в Руската империя и СССР. :)
В скана на читанка липсват оригиналните илюстрации, но от колеги читатели знам, че тези в книжното тяло не са на особенна висота. Въпреки, че в последните години наизлязоха толкова филми по специализираните канали, интернет е пълен с допълнителна информация, то все пак „Когато слънцето беше бог“ все още може да послужи на децата и юношите, като разпали въображението им за древното и непознатото!
Ново, редактирано издание с качествени снимки би вдъхнало пълноценен живот на тази интригуваща компилация от есета за зората на археологията.
Цитати:
„Библията се оказва сборник, компилация от праисторически народни митове, предания и легенди.“
„Владеят минойците средиземноморието, търгуват с целия познат им свят, с културата си влияят на всички народи, но изповядвали квиетизъм…“ Дорогой Зенон, узбагойся!
„Интересен факт — над 120 години след откриването им, критско-минойската йероглифната писменост и линейно писмо А остават неразчетени!
Линейно писмо Б се оказва архаичен старогръцки. Най-вероятно континенталните гърци са разработили Линеар Б на базата на минойската писменост.“
По-ниската ми оценка бе повлияна и от явната некохерентност на историите в текста. Не знам какво общо имат преоткриването на забравените градове от миналото, с конкистата на испанските главорези в Централна и Южна Америка?
P.S. Ние всички сме духовни наследници на шумерите!
Читателски коментари