Серия
Спейс Бийгъл
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Black Destroyer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 8 гласа)

V

Часовоят на капитанския мостик взе протегнатото удостоверение на Гросуенър и продължително, с явно недоверие, го разглежда.

— Като че ли всичко е на ред — измърмори той накрая. — Но до този момент не съм пускал вътре хора под четиридесетте. Каква длъжност имате?

Гросуенър се усмихна:

— Аз съм на най-ниската степен на една нова наука.

Часовоят отново погледна в удостоверението, върна го на Гросуенър и запита:

— Нексиализъм? Това пък какво е?

— Приложна наука от типа всичкология — отговори Гросуенър и прекрачи прага.

Когато миг по-късно неволно се обърна, видя, че войникът гледа учудено след него, и това го накара да се усмихне и веднага да забрави за малкия инцидент. На мостика стъпваше за първи път. С любопитство се огледа на страни и остана поразен и възхитен. Конструкцията на пулта бе достатъчно компактна, но като цялостно съоръжение той бе масивен. Различните секции бяха вградени на огромни извити етажи. Дължината на всяка метална дъга бе двеста фута и от етаж на етаж се преминаваше по стръмни стълби. Различните съоръжения на кораба можеха да се управляват направо от пода или още по-бързо от телескопическото кресло, което висеше под тавана на края на стрела на кран, снабден с електрическо захранване.

Долу беше залата, където стотина удобни кресла очакваха да бъдат заети. Те бяха достатъчно широки, че в тях да се настани човек със скафандър. Гросуенър седна, без да привлича внимание. Още двадесетина души тихо разговаряха помежду си. Минута по-късно от личния кабинет на капитана се появиха Мортън и мистър Лит. Командирът седна, а директорът започна да говори без предисловие:

— Както ни е известно, най-важната машина за чудовището от всички в машинната зала е електрогенераторът. То изглежда в пристъп на паника го е задействало още преди да започнем пробива през вратата. Какви мнения ще изкажете?

Пенънс се надигна от мястото си:

— Нека първо някой обясни едно нещо: какво направи то с вратите?

— Съществува такъв вид електронна обработка — отговори Гросуенър, — при която металите могат да се закалят до невероятна степен, но не съм слушал досега някой да го е правил без наличието на десетки тонове специално оборудване, каквото на нашия кораб няма.

Кент се обърна раздразнено:

— За какъв дявол ни е да знаем как го прави? Щом ние не можем да пробием вратите с атомните дезинтегратори, значи краят е близко. Звярът може да прави с кораба каквото си поиска.

Мортън поклати глава:

— Ние трябва да направим някакъв план, за което и сме се събрали. — После извиси високо глас. — Зеленски!

Пилотът се надвеси от креслото за управление. Гросуенър трепна — досега не бе забелязал, че горе има някой.

— Какво желаете, сър? — попита Зеленски.

— Включи двигателите!

Зеленски полетя с креслото си към главния превключвател и тържествено премести огромния лост. Последва тласък, корабът се разтърси, раздаде се гръмко бръмчене и подът се разтресе. Минаха няколко секунди и трептенето спря — машините преминаха в основния си режим на работа, а звукът, тъй силен преди малко, се превърна в почти незабележимо вибриране.

Тогава Мортън продължи:

— Аз искам за този звяр да се произнесат различните експерти. Сега трябва да се разгори дискусия между представители на различни области на знанието и независимо от различните теоретически предложения да разработим ясен практически подход.

„Боже! — тъжно се усмихна Гросуенър, — колко лесно и ефикасно се справи с Гросуенър по име Елиът, нексиалист по професия“. В това, което сега искаше Мортън — обединяването на много науки — се състоеше нексиализмът. Но той се досещаше, че няма да попадне сред групата експерти, и се оказа прав.

След два часа усилени дискусии директорът заяви с уморен глас:

— Мисля, че е редно да направим тридесет минути почивка. Приближаваме се към преломния момент на пренията. Ще ни трябва пълна мобилизация на силите.

Гросуенър реши да отиде в своя отдел. Нито му се ядеше, нито му се почиваше. Възраст като неговата, само на тридесет и една години, позволяваше да прекарва продължително без храна и сън. Той знаеше, че за този половин час е длъжен да реши проблема с чудовището.

Бедата бе в това, че учените се съгласиха с плана, който не бе до край обмислен. Множеството елитни специалисти обединиха знанията си на едно доста повърхностно ниво. Всеки накратко поясни идеите си пред хора, които не са свикнали да обхващат цялото богатство на асоциациите, скрити във всяко съждение. Затова в плана на атаката липсваше най-важното — вътрешната цялостност.

Гросуенър изстина при мисълта, че единствено той, младият човек, благодарение на особената тренировка на ума, е в състояние да забележи слабите страни на този план. За първи път от качването си на борда преди половин година разбра каква голяма промяна е станала с него в нексиален смисъл. Всички предишни образователни системи бяха остарели и това бе най-малкото, което можеше да се каже за тях. Самият Гросуенър не вярваше прекалено на получените знания. В разработката им не бе взел участие. Но като випускник на Нексиалния фонд и съответно като лице намиращо се на кораба с особена цел, той не намираше друг изход, освен да намери определеното решение и с всички достъпни нему средства да убеди ръководството в правотата си. Работата бе там, че нямаше достатъчно информация. Зае се да я добива по най-бързия от възможните начини: започна да върти по телефона на различните отдели. В повечето случаи беседваше с подчинените, като всеки път се представяше като началник-отдел. Това си имаше определен ефект. Колегите съобщиха маса полезни факти, макар и не всички. Намираха се и типове от вида:

— Трябва да попитам за разрешение шефа.

Един от началник-отделите — Смит — лично говори с него и му предаде поисканата информация. Друг бе още по-учтив и помоли да позвъни, след като унищожат котката. Отделът по химия остави за накрая. Обади се и попита за Кент, като се надяваше той да е зает и бе готов да каже на подчинения: „Тогава вие ми кажете нужните ми сведения“. Но за негово изумление и раздразнение веднага го свързаха със самия Кент.

Началникът на химиците го изслуша с нескривано нетърпение и рязко отсече:

— Вие можете да получите нашата информация по обичайните канали. Но за откритията, направени на котешката планета, няколко месеца няма да съобщаваме нищо, докато не ги проверим и препроверим.

— Мистър Кент — настоя Гросуенър, — моля ви най-настойчиво да дадете съгласието си да ми съобщят резултатите от количествения анализ на атмосферата на котешката планета. Това може да има решаващо значение за плана, приет на днешното заседание. Сега е невъзможно да ви обясня всичко, но ви уверявам…

Кент рязко го прекъсна:

— Момченцето ми — просъска той и дори свирна, — времето на академичните дискусии свърши. Вие изглежда не съзнавате, че се намираме в положение на смъртна заплаха. Ако нещо не стане както трябва, и вие, и аз, и останалите ще бъдем просто убити. Това не ви е упражнение по интелектуална гимнастика. А сега ви моля да не ме безпокоите повече десет години.

Раздаде се тракване и Кент се изключи. Гросуенър няколко секунди бе като зашеметен от обидата и напълно почервенял. После тъжно се усмихна и продължи с въпросите си. В графиката на висшите вероятности сред останалото бяха и контролните отбелязвания в специално напечатани колонки, които показваха количеството на вулканическата пепел в атмосферата на планетата, жизнените цикли на различните растения по данни на предварителните изследвания на техните семена, видовете хранителни системи на животните, които се хранеха с тези растения и чрез екстраполация — в какви рамки би се оформил строежът на същите тези животни.

Гросуенър работеше бързо и тъй като трябваше само да запълва графите на предварително изработената таблица, скоро графикът бе готов. Това бе сложно нещо и трудно можеше да се обясни на човек, който и понятие си няма от нексиализъм. Но за него картината бе ясна до най-малките детайли. При извънредни произшествия той показваше възможности и решения, които не биваше да се пренебрегват.

Под заглавието „ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ“ той написа: „Всяко прието решение трябва да съдържа предпазен клапан“. С четири екземпляра на доклада се отправи в математическия отдел. Пред вратата имаше часовои — преди ги нямаше — явно за защита от котката. Когато те отказаха да го пуснат при Мортън, той поиска среща с един от директорските секретари. Накрая от съседния кабинет се появи млад човек, вежливо разгледа графика и заяви, че „ще се опита да го предложи на вниманието на директор Мортън“.

Гросуенър мрачно отговори:

— От такива фокуси до гуша ми е дошло. Запомнете добре, ако този лист не попадне в ръцете на директора, аз ще се обърна за помощ към Бюрото за разследване. Тук става нещо дяволски забавно, за което се споменава в доклада, който аз предавам в кабинета на директора, и ще се случи по-лоша беда…

Секретарят бе пет години по-възрастен от Гросуенър. Изглеждаше студен и неприветлив. Той се поклони и отговори с усмивка, която изглеждаше като издевателство:

— Директорът е много зает човек. Търсят го от всички отдели. Доста от тях се славят с огромни постижения и съответния престиж, който им дава предимство пред някои млади науки… — той се запъна, — и учени. — После сви рамене. — Но аз ще го попитам дали би искал да погледне вашия график.

— Помолете го да прочете „ПРЕПОРЪКИТЕ“ — добави Гросуенър. — За останалото едва ли ще му стигне времето.

Секретарят се поклони:

— Ще ги предам на неговото внимание.

Гросуенър се отправи в каютата на капитан Лит. Командирът го прие и внимателно го изслуша. После се захвана да изучава графика. Помисли и поклати глава.

— Военните — започна той с особения си безизразен тон. — решават подобни проблеми малко по-различно. Ние сме готови да се подложим на определен пресметнат риск и да се опитаме да постигнем целите си. Вашето мнение, че най-разумно ще бъде, ако дадем на това същество да се махне, е противно на моята позиция. Едно разумно създание е предприело враждебни действия срещу военен кораб. Ситуацията е нетърпима. По мое убеждение то е предприело такива действия, като е съзнавало какви ще бъдат последствията. — И надменно се усмихна. — Като казвам последствия, разбирам неговото унищожаване.

Гросуенър се разтрепера от мисълта, че крайният резултат напълно може да се окаже унищожаването на тези, които с помощта на остарели и негъвкави методи се опитват да се справят с налетялата ги неизвестна напаст. Той вече отвори уста с цел да възрази, че въобще не предлага да се пусне котката, но капитан Лит се надигна:

— А сега аз трябва да тръгвам — заяви той и повика един офицер. — Покажете на мистър Гросуенър пътя.

— Аз знам къде се намира вратата — тъжно произнесе той.

Оказа се в коридора и първата му работа бе да погледне часовника си. До началото на щурма оставаха четири минути. Унило се насочи към мостика. Трудно намери свободно кресло — залата беше почти пълна. Минута по-късно се появиха директорът и капитан Лит. Заседанието започна. Мортън нервно се разхождаше пред събралите се хора. Косите му, винаги грижливо сресани, сега стърчаха в безпорядък. Агресивно издадената напред брадичка подчертаваше необикновената му бледост. Внезапно той се спря на едно място. Когато заговори, гласът му заскърца пронизително:

— Да се убедим, че плановете ни са координирани, моля експертите по ред да доложат в какво се състои участието им в борбата с това чудовище. Мистър Пенънс, започнете пръв.

Пенънс се изправи. Не беше висок на ръст, но изглеждаше голям, може би поради властния си вид. Както и всички останали, той бе преминал специална подготовка, но поради особеностите на професията си се нуждаеше от нексиализма по-малко, отколкото който и да било в тази зала. Беше изучавал теория и история на машините. Според служебната му справка той бе изследвал развитието на техниката на сто планети. Сигурно нямаше такива неща в практическата инженерия, които да не познаваше.

— В отделението за управление поставихме реле — заяви той, — което по график ритмично ще включва и изключва машините. Превключвателят ще сработва по сто пъти в секунда. Като следствие ще възникнат различни вибрации. Възможно е една или две от машините да изпаднат в резонанс, но едва ли ще се стигне до разрушаването им. Основната ни цел е да попречим на звяра да действува и да си пробие път през някоя от вратите.

— Моля, мистър Хеърли! — извика го Мортън. — Ваш ред е!

Длъжността му се наричаше „главен свързочен инженер“ и в служебната справка се отбелязваше, че се стреми да овладее всички знания в избраната от него област. Придобитите научни степени доказваха, че притежава ненадминат ортодоксален научен запас. А иначе изглеждаше леко сънен, сякаш тази процедура му беше напълно дотегнала. Той се изправи лениво. Като приказваше, гълташе по някой звук. Гросуенър забеляза, че спокойният му маниер на изказване въздействува на хората. Разтревожените лица се отпуснаха. Хората по-свободно се облегнаха на креслата си.

— Ние монтирахме вибрационните екрани — заговори Хеърли, — които действуват на принципа на отражението. Когато ние нахлуем в помещението, котаракът ще започне да ни залива с поток от енергия, но всичко ще се върне обратно. Освен това имаме достатъчно запаси енергия, с която ще го нагостим с помощта на преносимата мортира. Не може да бъде неограничена неговата способност да преобразува различните видове енергия с изолираните си нерви.

— Вие, Зеленски! — повика го Мортън.

Когато Гросуенър премести погледа си, главният пилот вече стоеше прав. Бе се изправил така бързо, сякаш бе очаквал да го повикат. Гросуенър го изгледа с възхищение. Пилотът притежаваше стегната фигура, слабовато лице и необикновено подвижни сини очи. Видът му подсказваше за сила и съобразителност. Но от справката следваше, че някакви задълбочени знания не притежава. Тях ги заместваха здравите нерви, мълниеносната реакция и способността да действува с точността на часовник.

— Доколкото разбрах от казаното досега, няколко удара се нанасят в една точка. Щом съществото усети, че не може повече да търпи — ще стане още нещо, което ще засили страха и объркаността му. В разгара на експеримента аз изключвам антиускорителя. Директорът заедно с Гънли Лестър смятат, че съществото не знае нищо за антиускорението. Това е разработка от технологията на междузвездните полети и до нея едва ли може да се стигне по друг път. Ние предполагаме, че когато първите ефекти започнат да въздействуват на котката — вие сигурно помните онова чувство на обърканост, което сте изпитали при първата си среща с това явление — тя няма да знае какво да прави.

Той седна на мястото си.

— Следващият е Корита — обяви директорът.

— Аз мога само да ви благословя — подхвана археологът. — По моята теория чудовището притежава особеностите на престъпник от началните векове на всяка цивилизация. Смит заяви, че е изумен от техническите му познания. Моето мнение е, че пред нас е истинският обитател, а не потомък на жителите на мъртвия град. Което доказва, че противникът ни наистина е безсмъртен, отчасти това пролича и от начина на дишане — използува както хлор, така и кислород, а може и въобще да не диша. Но работата не е в това, че е безсмъртен. Независимо от това, че умее да управлява енергията, си загуби ума в асансьора, когато за пръв път попадна на кораба. При предлагането на храна от страна на Кент той се поддаде на бликналите емоции и разкри неуязвимостта си срещу вибрационното оръжие. Няколко часа по-късно чудовището извърши масови убийства. Както виждате, действията му показват, че това е подлата хитрост на примитивен и егоистичен разсъдък, който или не разбира процесите в тялото си, или не го прави от научна гледна точка и си няма представа на каква обширна организация се противопоставя.

Прилича на онзи тевтонски воин, който усещал превъзходството си над престарелите римски учени, взети поотделно, и въпреки това ученият е бил част от могъщата цивилизация, която карала тевтонците благоговейно да се прекланят. Следователно пред нас е примитив и той днес е в далечния космос напълно отрязан от привичното си обкръжение. Така че — да вървим и да победим!

Мортън се вдигна от мястото си. На масивното му лице се заизвива крива усмивка.

— По моя първоначален план — заговори той — призивът на Корита трябваше да послужи като прелюдия на нашия щурм. Но през последния час аз получих писмо от един млад учен, който се намира на борда на нашия кораб и представлява наука, която ми е малко известна. Самият факт, че е на кораба, говори за това, че аз трябва да изслушам неговото мнение. Той е толкова убеден, че знае решението на тази проблема, че се яви не само при мен, но и при капитан Лит. Ние с капитана единодушно се съгласихме, че на мистър Гросуенър следва да се предоставят няколко минути, да изложи решението си и да ни убеди в правотата си.

Гросуенър се надигна и усети известна слабост в краката си.

— В нексиалния фонд ни учеха — започна той, — че зад фундаменталните аспекти на всяка наука се крие объркано кълбо от връзки с останалите науки. Разбира се, това е стара истина, но има разлика между създаването на идеи и осъществяването им на практика. Ние във фонда разработваме приложни методики. В моя отдел използвам няколко забележителни машини, които могат да се обучават. Сега нямам достатъчно време да ги описвам, но мога да ви покажа как те могат да се използуват, за да решим какво да правим с котарака.

Първо: изказаните заключения досега са направени на повърхностно ниво и не проникват в дълбочината на проблема. Сега ние притежаваме достатъчно факти, които да оформят достатъчно ясна и отчетлива картина на подбудите на поведение на тази котка. Какво ни казват тези факти. Преди осемнадесет века основните растения на планетата започнали да получават по-малко слънчева енергия в определен вълнов диапазон. Причината — изхвърляне от вулканите на голямо количество пепел в атмосферата. В резултат за съвсем кратко време растенията са загинали. Вчера един наш изследователски катер засече на около сто мили от града няколко живи същества, по размери почти като земни елени, но явно по-разумни и които са били толкова предпазливи и наплашени, че е било невъзможно да бъдат хванати. Наложило се да ги застрелят и отделът на мистър Смит е направил частичен анализ на телата им. Съдържанието на калий и разположението му е подобно на това в човека. Никакви други живи същества не са забелязани. Възможно е това да е един от източниците на калий за котката. В стомаха на убитото животно биолозите откриха части от растения в различна степен на смилане. Изглежда, съществува цикъл: растителност — тревоядни — хищници. Най-вероятно, когато растенията загинали, хранещите се с тях животни са измрели в съответното съотношение. Така да се каже, всички запаси от храна на нашата котка или котки са изчезнали за няколко дни.

Гросуенър погледна присъстващите — всички внимателно го слушаха, освен Кент, който нетърпеливо се въртеше на креслото си и мислите му явно витаеха на друго място. Нексиалистът побърза да продължи.

— В Галактиката знаем много примери на пълна зависимост на дадени форми на живот от един единствен източник на храна. Но досега не сме срещали нито един пример на разумна форма, която да има толкова ограничено меню. Изглежда тези същества не са отглеждали културни растения за храна и естествено още по-малко — за храна на храната си. Наистина липсата на предвидливост ни изглежда напълно неправдоподобна, но всякакви обяснения, които не я отчитат, са сами по себе си неправдоподобни.

Гросуенър отново млъкна, но само да си поеме дъх и затова не погледна никой от присъстващите в лице. Засега бе невъзможно да приведе доказателство на това, което се канеше да заяви. Всеки началник-отдел би трябвало да има на разположение почти месец да провери наличните факти, които касаеха неговата наука. Сега можеше да направи само едно — да изкаже крайния извод, нещо, на което не се реши нито при съставянето на графиката на вероятностите, нито при разговора с капитан Лит.

— От фактите не бива да се бяга — насочи се той направо към извода си. — Котката не е строител на този град и не е дори потомък на неговите строители. Тя и подобните на нея са животни, върху които строителите са извършвали различни опити. А какво е станало с истинските стопани? Можем само да гадаем. Може да са загинали във война преди осемнадесет столетия? Този град е почти изравнен със земята. Внезапната поява на вулканична пепел в такива огромни количества ни казва много неща. Емоционалният човек едва не направи същото и затова ние не бива да съдим прекалено строго изчезналата раса. Но към какво ни насочва това?

Гросуенър събра повече въздух в гърдите си и продължи:

— Ако котката бе от строителите, ние досега щяхме да съберем достатъчно доказателства за цялото й могъщество и щяхме да знаем как да й се противопоставим. Тъй като това не е строител, то ние имаме работа със звяр, който не осъзнава ясно мощта си. Ако го прогоним в някой ъгъл и там го притиснем силно, той може да откопае в себе си способности, още неосъзнати от него, и да унищожава хората и да управлява машините. Ние трябва да му дадем възможност да избяга. Щом се окаже извън кораба, той ще бъде в ръцете ни. Това е всичко. Благодаря за вниманието.

Мортън огледа залата:

— Джентълмени, какво ще кажете?

Кент нетърпеливо скочи.

— По-голяма дивотия не съм чувал през живота си. Възможности! Вероятности! Измислици. Ако това наистина е нексиализмът, то трябва по друг начин да го излагат, че да ме заинтересуват.

Смит мрачно отбеляза:

— Не мога да преценя това обяснение, преди да сме изследвали тялото на котката.

Главният физик на кораба Фон Гросен заяви:

— Съмнявам се, че дори обследването може определено да докаже, че този звяр е бил някакъв вид опитно мишле. Анализът на мистър Гросуенър е явно противоречив и такъв ще си остане.

Стана Корита:

— Теорията на мистър Гросуенър може да се потвърди от следващо изследване на града — започна той предпазливо. — Не бива напълно да изключваме цикличността на историята, тъй като у такъв получен по експериментален път разум може да има тенденция да отразява мирогледа и вярванията на тези, които са го обучавали.

Главният инженер Пенънс се надигна:

— Една от спасителните ни лодки се намира в ремонтния цех. Тя е разглобена наполовина и заема единствената ни стационарна люлка. Ако трябва да му предоставим изправна лодка, ще ни потрябват толкова усилия, колкото и за общия щурм, който се каним да проведем. Разбира се, ако той се провали, то може да пожертвуваме и лодка, въпреки че аз не мога да разбера как звярът с нея ще напусне кораба. Там ние нямаме въздушни шлюзове.

Мортън се обърна към Гросуенър:

— Какво ще кажете на това?

— Въздушен шлюз има в края на коридора, който преминава край машинното отделение. Ние трябва да му осигурим достъп до там.

Капитан Лит подскочи от мястото си:

— Както вече ви говорих, мистър Гросуенър, когато бяхте при мен, ние военните по-решително гледаме на такива неща. Ние добре знаем, че загуби ще има. Мистър Пенънс правилно изказа моето мнение. Ако атаката ни се провали или усложни, то тогава ще разгледаме и другите възможни мерки. А сега на работа.

Това бе заповед. Евакуацията започна веднага.