Дорийн О. Малек
Пантерата и перлата (8)

ГЛАВА 7

Сара помисли, че ще припадне, но успя да запази равновесие, като се облегна на масата.

— Може да умре?

Мемтаз кимна разтревожена.

— Простреляли са го. Куршумът е все още в рамото му. Valide pashana изпрати човек в Анкара, за да повика опитен лекар, но пътят до там е дълъг, Господарят кърви обилно.

Сара не бе в състояние да каже нещо. Откакто бе дошла в Двореца на орхидеята, Калид се бе превърнал в нещо постоянно в живота й, нещо сигурно и неизменно и мисълта, че той може да пострада, просто никога не й бе хрумвала.

— Пашата няма ли свой собствен лекар? — попита тя след дълга пауза.

— Има, господарке, но е далеч оттук. Пашата го изпрати да се погрижи за един свой приятел в Кукуксу, на азиатския бряг на Босфора.

— Откъде знаеш?

— Така се говори в двореца. Господарят е получил раната рано тази сутрин и всички са много обезпокоени.

Сара се отпусна тежко на леглото си, мислите й препускаха тревожно. Мемтаз чакаше търпеливо. Накрая Сара вдигна глава.

— Мемтаз, мислиш ли, че мога да получа разрешение да се срещна с valide pashana?

Мемтаз не беше много сигурна.

— Вие сега сте затворничка, господарке. Знаете ли колко време трябваше да убеждавам Ахмед, докато се съгласи да пусне продавачката тук?

— Но обстоятелствата корено се промениха! Животът на пашата е в опасност, а аз бих могла да му помогна, ако Козем ми позволи да се погрижа за него.

— Да се погрижите за него? Не, господарке, това никога няма да ви позволят. Само главният евнух и членовете на семейството…

— Мемтаз, ще поговориш ли с Ахмед, когато донесеш вечерята ми? — прекъсна я Сара. — Козем ще го послуша. И сама бих го направила, но не мога да изляза оттук.

Мемтаз сведе покорно глава.

— Ще направя това, за което молите, господарке. Но се учудвам защо искате да помогнете на господаря. Мислех си, че най-съкровеното ви желание е да избягате от него. Или се страхувате от това, което може да ви се случи, ако той умре?

Сара дори не се бе замислила за последствията от смъртта на Калид. Ако Калид наистина умре, щяха да я продадат на пазара за роби. Или пък да я оставят в харема за следващия паша, който и да е той.

— Не мисля чак толкова напред, Мемтаз. Само провери дали ще мога да посетя тази вечер valide pashana. Моля те.

Мемтаз се поклони и излезе. Сара се приближи до прозореца и се загледа в покрития с червени керемиди покрив на Къщата с птиците, като се молеше бабата на Калид да се съгласи да я приеме.

* * *

Когато същата вечер Сара бе въведена в покоите на Козем, забеляза, че старата жена бе пребледняла като платно. Изглеждаше спокойна, но това очевидно бе привидно, защото ръката, с която държеше чибука, трепереше.

Сара бе избрала много внимателно дрехите, с които щеше да се яви пред Козем. Бе обула сребристи шалвари, кафтанът й бе в пурпурен цвят, прорязан със сребърни нишки. Сара пристъпи по-близо до старата жена, която бе сама, заобиколена от красивите си предмети и мебели. Те очевидно представляваха нейна утеха на стари години.

— Можеш да седнеш — проговори Козем и Сара се подчини, като седна в края на покрития с дамаска диван.

— Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете — отвърна Сара.

— Главният евнух каза, че прислужницата ти е била много настоятелна. Изглежда, за съвсем кратко време си спечелила безрезервната й преданост.

— Важно е да получа разрешението ви да се погрижа за Калид.

— Защо? — погледът на Козем проникваше право в душата й.

— Баща ми бе лекар в Бостън, valide pashana. До смъртта му преди две години, аз през цялото време му помагах. Мисля, че мога да помогна и сега.

— Не разбра въпроса ми. Защо искаш да спасиш Калид? Мислех, че за теб той е похитител, мъчител. Само преди няколко дни ти не оправда доверието ми и се опита да избягаш от него. Логично е да си помисля, че искаш да го видиш как страда. Не разбирам какво те накара да дойдеш при мен.

Сара изпусна дълбока въздишка.

— Вярно е, че не искам да ме затварят тук против волята ми. Но Калид се държеше с мен… човешки и аз никога не съм искала да му отмъщавам. Винаги съм знаела, че според собствените му разбирания се е отнасял с мен много добре.

Козем изпусна една след друга няколко струйки дим.

— Не мисля, че си откровена, но ми е добре известно, че хората от Запада обичат да се самозаблуждават. Чувствата ти към внука ми са объркани и са по-дълбоки, отколкото ще си признаеш. Но този въпрос можем да оставим за по-късно. Точно сега трябва да му помогнем. Ела с мен.

Козем се изправи и Сара я последва. Двете жени излязоха от покоите и придружителите им веднага застанаха от двете им страни. Преминаха бързо покрай мъжкото отделение на двореца и покрай група войници, които веднага се отдръпнаха встрани, когато видяха старата господарка.

Сара никога не бе влизала в покоите на Калид. Външната стая бе обзаведена изненадващо аскетично. Беше украсена с няколко военни трофея и семейни оръжия, на две от стените имаше рафтове с книги. Във вътрешната стая на леглото, гол до кръста, лежеше изпадналият в безсъзнание Калид, до когото стояха няколко служители и главният евнух. Раната на рамото му бе зачервена и възпалена, кожата около нея бе тъмносива от барута. Дългите мигли хвърляха сянка върху страните му, дишането му бе накъсано. Гъстата му черна коса бе загубила блясъка си, сега беше разрошена и висеше на кичури, мокри от пот. Челото му и мястото над горната устна също бяха осеяни с капчици пот, а цветът на лицето му бе сивкав. На една маса до леглото му бяха поставени кана с вода и леген, сапун и чисти превръзки.

Сара обърна поглед към Козем, която внимателно я наблюдаваше. Като се стараеше да не покаже на старата жена тревогата си, Сара седна в края на леглото и докосна с треперещи пръсти кожата около раната на Калид. Беше гореща, много гореща.

— Раната е започнала да се инфектира — каза Сара с повече спокойствие, отколкото чувстваше в действителност, тъй като не бе сигурна дали ще успее да се справи сама. Но не можеше да остави Калид в ръцете на знахари и лечители магьосници, каквито щеше да извика Ахмед. — Куршумът е все още в раната и трябва да се извади на всяка цена.

— Какво означава това? — Козем я погледна разтревожено.

— Трябва да го извадя — отвърна Сара.

— Вие! — възкликна главният евнух. Той почти не говореше английски, но толкова можа да разбере.

— А можете ли да ми посочите някой друг? — Сара се обърна към него, като премина на турски. — Лекарят на Калид е далеч, а аз имам опит в тези неща. — Тя страшно преувеличаваше, но се молеше да успее да спаси Калид.

— В Империята има много лекари, хирурзи и знахари. По моя заповед всеки един може да бъде повикан в двореца — отвърна гневно Ахмед.

— Сара ще го направи — обади се тихо Козем.

Главният евнух я изгледа свирепо, но и двамата знаеха, че в това положение нейната дума е закон.

— Ти можеш да си вървиш — продължи Козем. — Застани на пост пред вратата. Вземи и другите с теб.

Ахмед се подчини неохотно, мускулите на челюстта му потрепваха нервно, но той отстъпи встрани, след това излезе, като затръшна вратата след себе си.

— Не мисля, че е добре да ядосвате Ахмед — отбеляза Сара, като попи потта от челото на Калид.

— Той ревнува от теб. Твоето влияние е твърде силно — отвърна Козем. — Преди да дойдеш в двореца, внукът ми слушаше само него.

— Не съм забелязала Калид да ме е слушал за каквото и да било.

— Подценяваш властта си над него.

Козем наблюдаваше внимателно Сара, докато тя изми раната на Калид с растително масло и сапун и я изплакна внимателно. Раната бе започнала да гноясва, мястото около нея бе твърдо. Сара трябваше да действа бързо.

— Имам нужда от малък, остър нож и най-силния алкохол, който може да се намери.

— Ракия? — попита Козем.

Сара поклати отрицателно глава.

— Ром ще е по-добре.

Козем сбърчи нос.

— Ром може да се купи на пазара — отвърна презрително тя. Беше очевидно какво мнение имаше за високо ценената от европейците напитка.

— Тогава изпратете някой да купи. Още сега. Ще ми трябват също свежи зелени листа от дъб или явор. Когато се смачкат и се положат върху раната като лапа, имат успокояващ ефект.

— Какви са тези дървета? — попита Козем, тъй като английските думи й бяха непознати.

— Кажете на Мемтаз да ми ги донесе. Тя знае. — Мемтаз идваше от едно село на Черно море, в което почти всички познаваха лечебните свойства на растенията. — Освен това ще се нуждая от помощта й да извадя куршума от раната.

— Ще получиш всичко, което ти трябва — отвърна решително Козем и излезе.

Сара започна да попива потта от челото на Калид, като със свободната си ръка измери пулса му. Той беше ускорен, сърцето му биеше силно, за да навакса загубата на кръв. Сара се опита да запази присъствие на духа и да си спомни всичко, което бе научила, помагайки на баща си, но не успя. Просто седеше, впила поглед в бледото лице на Калид, очите й плувнаха в сълзи и тя едва сподави едно ридание.

Когато водеше борба с него и му се противопоставяше, можеше да отхвърли чувствата, които изпитваше към него, можеше да извика на помощ гнева, който заглушаваше всички други чувства, които не искаше да признае дори пред себе си. Но когато го видя така, болен и безпомощен, отново я връхлетя цялата нежност и копнеж, които бе потискала до този момент. Тя пое едната му ръка в своята и я притисна до бузата си. Не бе в състояние да спре горещите сълзи, които вече се стичаха по страните й. Какво ще прави, ако не успее да го спаси? За момент се отдаде на самосъжалението, след това пусна ръката на Калид и извади носната си кърпичка от ръкава си. Избърса очите си, като се опитваше да се успокои. Точно тогава в стаята влезе Козем със сребърен поднос, върху който блестеше острието на нож. Сара го взе и го разгледа внимателно.

— Мисля, че ще свърши работа.

— Как е той? — осведоми се Козем.

— Все в същото състояние.

Докато пристигна слугата с рома и Мемтаз с листата, Калид започна да се мята и да стене от треската. Сара вля малко от силната течност между полуотворените му устни. Той се задави и извърна глава.

— Дръж главата му, Мемтаз — нареди бързо тя. — Трябва да изпие повече, в противен случай ще изпитва силни болки и ще се мята. Няма да мога да извадя куршума.

Калид се давеше и кашляше, но погълна по-голямата част, а когато жените положиха главата му на възглавницата, отново потъна в безсъзнание.

— Мисля, че трябва да повикаме Ахмед да го държи, докато разрязвам раната — обърна се Сара към Козем. — Алкохолът не е достатъчен, за да остане неподвижен. Наистина не знам колко още бих могла да му дам.

Козем кимна и направи знак на Мемтаз да повика главния евнух.

— Ако мислите, че няма да понесете това, което ще направя, по-добре е да си тръгнете.

— Ще остана — отвърна твърдо Козем.

Сара въздъхна. Спорът само би бил загуба на време, а треската на Калид се влошаваше с всяка изминала минута.

— В такъв случай трябва да пазите тишина — Козем не възрази.

Мемтаз се върна с главния евнух и Сара му обясни, че трябва да държи здраво и неподвижно тялото на Калид. След това изля останалата част от рома върху раната, без да обръща внимание на изпълнените със съмнение погледи, които си размениха присъстващите.

— Готов ли си? — обърна се тя към Ахмед. В отговор той само кимна.

— Дръж го здраво.

Силните му ръце притиснаха по-здраво Калид към леглото. Сара внимателно направи разрез в единия край на раната. Калид започна да стене и да се мята наляво-надясно. Ахмед натисна още по-силно ръцете му към леглото.

— Откри ли го? — попита разтревожено Мемтаз, докато бършеше потта от челото на господаря си.

Сара поклати отрицателно глава. Заби острието в друга посока и попадна на нещо твърдо. Калид извика от болка и се опита да се привдигне. Сара заби ножа по-дълбоко и извади сплескано парче метал с големината на монета.

— Ето го! — извика победоносно тя, като хвърли куршума върху масата. Раната започна да кърви обилно, но тя попи кръвта, отвори друго шише с ром и я поля отново.

— Можеш вече да го пуснеш — обърна се към Ахмед, който отпусна хватката си. Калид започна да бълнува нещо неразбираемо, като мяташе глава по възглавницата.

— Сега трябва да превържем раната. — Сара се обърна към Мемтаз, която кимна и й подаде листата.

Сара ги счука, докато пуснаха зелен сок, а Козем я наблюдаваше със смесица от любопитство и напрежение.

Сара наложи листата върху отворената рана, след това покри лапата с памучна превръзка, която върза здраво. Когато свърши, ръцете й пулсираха от болка, по челото й се стичаха струйки пот, но тя се усмихна доволна.

— Готово!

Козем се изправи на крака и без да каже нищо, целуна Сара по бузата, след това бързо излезе. Ахмед се обърна към Сара и се поклони.

— Afiyet seker olsun.

Това беше повече от благодарност, благословия и Сара кимна, трогната.

— Има ли още нещо, което мога да направя за вас? — попита Ахмед.

— Можеш да донесеш едно легло тук. Тази нощ ще остана при Калид.

— Както желаете, господарке.

За пръв път я наричаше така и Сара се усмихна. Изглежда с това, което беше направила бе спечелила доверието и уважението му. Когато той се върна с малко сгъваемо легло, Сара с благодарност се отпусна в него, като само подсуши ръцете си, без да си направи труда да махне изцапаните си с кръв дрехи, толкова уморена беше.

— Събуди ме след два часа.

— Както наредите, господарке — отвърна Ахмед и зае мястото си пред вратата.

* * *

Няколко пъти през нощта Сара сменя превръзките на Калид и на сутринта раната вече не изглеждаше толкова възпалена. Тя не се отдели от него през целия следващ ден, а вечерта той отвори очи и я погледна.

— Калид! — извика тя. — Познаваш ли ме?

Той помръдна слабо пръсти, след това отново затвори очи. Целият беше потънал в пот, треската му бе преминала.

— Съобщи на старата господарка, че внукът й ще се оправи. — Младата жена се обърна към Ахмед, неспособна да скрие радостта си.

Ахмед се поклони и отиде да предаде съобщението. След малко се върна заедно с Козем, която постави ръка на челото на Калид.

— Треската е преминала.

Сара кимна.

— Той каза ли нещо?

— Все още не. Но отвори очи и ме погледна с бистър и ясен поглед и мисля, че ме позна.

— Разбира се, че те е познал. — Козем я изучава мълчаливо в продължение на няколко секунди, после добави: — Исках ти да се грижиш за внука ми, защото съвсем не си безразлична към него, колкото и да отричаш. Любящите ръце са най-доброто лекарство. Ти му помогна повече от всеки лекар, който бихме могли да намерим.

Развълнувана и трогната, Сара не отговори нищо, само извърна поглед встрани.

— С какво бих могла да ти помогна сега? — попита Козем.

— Той трябва да пие много течности, за да възстанови по-бързо кръвта, която изгуби. Вода, сокове, шербет, всичко. По-добре е в следващите два дни да не поема твърда храна, супа или бульон от месо ще са достатъчни.

— Ще дам нареждания в кухнята. Мемтаз ще ти донесе бульона веднага щом стане готов.

Сара кимна.

— Благодаря — добави Козем. — Ще съм ти благодарна до края на дните си за това, което направи за внука ми, Сара Уулкът.

* * *

Калид лежеше сред огнено море, а рамото му пулсираше от болка, която упорито не искаше да спре. Някъде отдалеч долавяше гласове, някакви хора го докосваха и го местеха, но всичко това сякаш се случваше с някой друг. Постепенно болката намаля и стана по-поносима, тогава Калид започна да осъзнава положението, в което се намираше. Разбираше, че е ранен сериозно, и си спомни нападението на бедуините, в което беше прострелян.

Над него се бе надвесила жена. Знаеше, че е жена, защото миришеше прекрасно. Познаваше този аромат — това не беше някой от тежките ориенталски парфюми, а едва доловимата миризма на лимон; такава есенция Сара си правеше сама, като вземаше лимонени кори от кухнята и ги стриваше. Но, разбира се, това не може да е Сара, тя беше заключена по негова заповед. Как е възможно тя да е тук? Сънуваше ли?

Калид отвори очи, но дори това леко движение му струваше огромно усилие. Сара затягаше превръзката на рамото му. Когато забеляза, че той я гледа, за миг замръзна на мястото си, след това му се усмихна и каза нещо, което той не можа да разбере. Бе поставила свободната си ръка на гърдите му. Бавно, много бавно, Калид постави ръката си върху нейната и стисна лекичко пръстите й, Сара му се усмихна топло. Калид не бе в състояние да държи по-дълго очите си отворени, но в съзнанието му остана усмихнатото й лице, докато отново потъваше в дебрите на съня.

* * *

— О, не! — възпротиви се Калид, когато Сара поднесе купа с бульон пред устните му.

— Хайде, Калид, трябва да го изпиеш. Бульонът ще ти помогне да възвърнеш силите си — настоя Сара.

Той стисна упорито устни и извърна глава настрани.

— Добре тогава. Мислех си, че гориш от нетърпение да станеш от леглото! — добави Сара с престорено безгрижен тон.

Калид въздъхна примирено и й направи знак отново да му даде купата. Пое я с две ръце и я пресуши на един дъх.

— Ти си истински тиранин! — промълви уморено той, като отпусна назад глава.

— Имам от кого да се уча. — Сара се засмя, доволна от себе си.

— Ти, изглежда, си в чудесно настроение — заяви раздразнено той, като потърка раненото си рамо. Да, мисля, че тази размяна на ролите много ти харесва.

Сара отмести ръката му от раната.

— Може би наистина ми харесва. Това, което знам със сигурност, е, че се възстановяваш много бързо.

— Защо? — Той не отделяше поглед от лицето й.

— Това е доказателство за лекарските ми способности — отвърна Сара, като отново се усмихна.

— А може би е доказателство за забележителната ми издръжливост. — Калид затвори очи.

— Разбира се, това също. Искаш ли да ти донеса нещо друго за ядене?

— Единственото, което искам, е да се изкъпя.

— Утре.

— Същото каза и вчера.

— Почакай още един ден — поклати глава Сара.

— Ахмед ще ме отнесе в мъжката баня веднага след като заспиш.

Сара обърна поглед към него. Имаше няколкодневна брада и все още изглеждаше уморен, но очите му отново горяха с онзи жив пламък, толкова характерен за него, а тъмните сенки бяха изчезнали.

— Няма да направиш това.

— Защо не?

— Защото си достатъчно разумен, макар че можеш да бъдеш упорит като магаре. Успях да ти помогна дотук, ще ме слушаш и ще правиш каквото ти кажа, ако искаш да се възстановиш напълно.

— Изпълнена си със самодоволство, така ли?

— Да, така е. Освен това трябва да ти кажа, че съм объркана. Как бе възможно да ти се случи такова нещо? Не те ли охраняват постоянно, когато си извън двореца?

Калид отвори очи и втренчи поглед в нея.

— Знаеш, че не е така. Имаше ли охрана с нас, когато яздихме до оазиса?

— Не.

— Не вземам охраната с мен, когато не ми е необходима. Това означава, че ми трябва само при мъжествени случаи и церемонии.

— Не е много умно, не мислиш ли?

Калид извърна поглед.

— Ти би ли искала навсякъде, където отиваш, да те следва цяла тълпа?

— Предполагам, че не.

В този момент се появи главният евнух и се поклони.

— Valide pashana иска позволение да влезе.

— Ето че пак иска да ме види — отбеляза сухо Калид, а Сара се разсмя. — Кажи на баба ми, че може да влезе.

Ахмед отново се поклони и излезе, за да съобщи отговора на Козем, след това отстъпи встрани, тъй като тя буквално влетя в стаята, цялата сияеща.

— Погледни се, Калид! — извика радостно тя. — Съвсем скоро ще можеш да излезеш на лов!

Когато Козем влезе, Сара се изправи на крака. Внезапно всичко наоколо се завъртя пред очите й и тя трябваше отново да седне, като се отпусна тежко на леглото.

— Добре ли си? — Калид рязко се изправи и я хвана за ръката.

— Какво има, скъпа? — Козем се втурна разтревожена към нея.

— Не знам. Чувствам се малко замаяна.

— Разбира се, че ще се чувстваш замаяна. Не си се отделяла от леглото на внука ми от пет дни. Кога за последен път си се хранила?

— Не знам. Не мога да си спомня.

— Как си могла да допуснеш да я оставят без храна! — Калид се обърна към баба си, а лицето му бе навъсено като буреносен облак.

Козем хвана Сара за ръката и й помогна да се изправи.

— Калид е прав, вината е моя. Толкова се тревожех за него, че съвсем забравих болногледачката му. Миналата нощ изобщо успя ли да заспиш?

— Спах тук, на това легло.

Козем се обърна към главния евнух.

— Заведи Сара в покоите й и кажи на Мемтаз да й занесе нещо за ядене. След това съобщи на всички, че не трябва да я безпокоят до утре сутринта. Тази нощ аз ще се грижа за пашата.

— Но… — Сара хвърли кратък поглед към Калид.

— Върви! — отвърна той. — Ще се оправя.

Сара бе твърде изтощена, за да спори с двамата едновременно.

— Добре. Но ако Калид отново развие температура през нощта, повикайте ме.

— Да развие ли? Какво да развие? — погледна я неразбиращо Козем.

— Искам да кажа, ако треската отново се възобнови.

Козем кимна, след това Ахмед отведе Сара, като затвори тихо вратата зад тях.

— Как можа да ми причиниш това? — обърна се гневно Калид към баба си, когато останаха сами.

— Какво съм ти причинила?

— Позволи на Сара да ме види в това състояние.

— Тя спаси живота ти!

— Тя ме видя слаб и стенещ като дете, безпомощен и зависим. Сега вече никога няма да ме обикне.

Козем седна на мястото, където преди това бе седяла Сара, потупа го нежно по ръката и се усмихна.

— Нищо чудно, че тя не иска да спи с теб, Калид. Ти изобщо не разбираш жените.

— О, я млъквай! — сопна й се уморено той. — Думите ти сега нямат никакъв смисъл. Сара ще ме презира, ще ме съжалява.

— Тя те обича.

— Не ставай смешна.

— Тя изобщо не те остави и за минутка сам, Калид. Упорито настояваше сама да се грижи за теб, когато Ахмед предложи да извикат някои лечители.

— И какво доказва това? Може би просто е искала да спаси живота ми, за да не попадне след смъртта ми в по-лоши ръце. Каквато и да е причината, Сара има милостиво сърце. Щеше да постъпи по същия начин, дори ако й бе занесла прегазено на пътя куче.

— Мога да позная любовта, Калид — поклати глава Козем.

— Но това са чувства на лекар към пациент! Баща й е бил лекар, а тя от малка е свикнала да му помага. От поведението й изобщо не следва, че означавам нещо за нея. Сара просто следва традицията в семейството си да помага на другите. Още повече, тя е американка. Те всички са такива.

— Какви?

— Помагат, загрижени са, както казват англичаните, правят добро. Американците са известни с тези си качества по целия свят. Няма друга страна, в която благотворителността да е на такава почит, както в тяхната.

— Калид, вгледай се в себе си, вслушай се във вътрешния си глас. Търсиш всяко друго обяснение на поведението й, освен най-очевидното.

— За мен не е чак толкова очевидно. Ти изобщо нямаш представа в каква среда е израснала Сара. В Оксфорд съм се срещал с много американци — те не приличат на никоя друга нация. При нещастия или лошо стечение на обстоятелствата проявяват най-доброто от себе си, точно това ти видя в Сара през последната седмица. Веднага щом се оправя, съчувствието й към мен ще се изпари и тя отново ще започне да ме проклина, ще хвърля обиди в лицето ми и ще се опитва да избяга.

Главният евнух се върна и зае мястото си до вратата.

— Сара заспа ли? — попита го Козем.

Ахмед кимна утвърдително.

— Нахрани се, след това си легна.

— Добре. — Козем се изправи и целуна внука си по челото. — Мисля, че грешиш — добави тя.

Калид я проследи с поглед, докато излезе, след това се обърна към Ахмед.

— Донеси ми ракия.

— Но Сара каза…

— Не ме интересува! Донеси каквото ти поръчах. Веднага!

Ахмед се поклони и излезе.

* * *

Когато на следната утрин Сара отиде при Калид, видя, че той се бе изкъпал и избръснал. Изглеждаше почти както преди да го ранят. Което веднага я накара да застане нащрек. Калид веднага забеляза реакцията й.

— Не съм разрешавала да се къпеш — каза тя вместо поздрав.

Калид лежеше на диван в двора при мъжката баня, изложил лицето си на лъчите на слънцето. Зад него весело се плискаше фонтан.

— Ти вече не раздаваш заповеди.

— Ето, това е твоята благодарност! — Сара седна на каменната балюстрада на фонтана. — Не се заяждай с мен, Калид. Просто се тревожа за състоянието ти.

Калид не й обърна внимание. Приведе се напред и започна внимателно да изучава шахматната дъска пред себе си.

— Кой играе с теб? — попита Сара.

— Ахмед.

— И кой печели?

— Аз — отвърна кратко той.

„Разбира се“, помисли си Сара.

— Ти с черните ли играеш? Калид кимна утвърдително.

— Офицерът към кон, четири — каза Сара. Калид рязко вдигна поглед към нея.

— Играеш шах?

— Баща ми ме научи.

Калид въздъхна и отблъсна шахматната дъска.

— Би трябвало да се досетя.

— Изненадана съм, че играеш.

— Защо?

— Не знаех, че шахът е познат в тази страна.

Калид я погледна смаяно, след това избухна в смях.

— Какво е толкова смешно?

— Играта на шах възниква в Азия. Самото име съвпада с титлата ми, аз съм шах, което на персийски означава „крал“.

— Съжалявам, но що се отнася до културата на твоята страна, съм напълно невежа.

— Тогава ще ти разкажа. Шахът всъщност е индийска игра. Играта била пренесена в Персия преди около хиляда и триста години, а арабите я взели от тях, когато завладели страната. Отнесли я със себе си в Испания и оттам тя се разпространила в цяла Европа. Американците са я заели от европейските заселници и, страхувам се, тя ви е известна съвсем отскоро.

— Е, вече знам.

Сара махна превръзката от рамото на Калид, за да прегледа раната. Беше суха, кожата — розова и набръчкана.

— Сега можеш да постоиш и без превръзка. — Свежият въздух ще подейства добре.

— Какво използва, за да наложиш раната? — Калид проявяваше искрено любопитство. — Козем спомена нещо за листа от някакви дървета.

— Точно така. Индианците много отдавна са открили, че зеленият сок има успокоителен ефект. Изглежда, предотвратява инфекцията.

— Индианците са местните хора в Америка, нали?

— Да.

— И европейците им отнели собствената им земя?

Сара се поколеба, после кимна.

— Спомням си, че в Англия четох за това. Защо тези хора се наричат индианци? Те със сигурност не произхождат от Индия.

— Не. Европейските пътешественици, които открили Америка, всъщност търсели път към Индия, за да не се налага да се заобикаля Африка. Когато пристигнали в Америка, си помислили, че вече са в Индия, и нарекли местните хора индианци^[1]. Просто съвпадение на имена.

— Разбирам.

— Разбира се, проблемът за новия път е бил решен с построяването на Суецкия канал.

Калид кимна.

— Наистина знаеш много неща. — Калид не бе в състояние да скрие възхищението си.

— С изключение на шаха — отвърна Сара и двамата се разсмяха.

— Така става, когато имаш професия като моята — добави Сара. — Учиш децата на много и различни неща и сам се обогатяваш.

Сара забеляза, че на дивана до него лежи разтворена книга.

— Какво четеш?

— Мистър Марк Твен, чието истинско име се оказва, че е Самюел Клемънс — отвърна Калид, без да сваля поглед от лицето й.

Сара го погледна изненадано.

— Да, спомням си, когато ми каза, че любимият ти писател е Марк Твен — продължи Калид. — Затова ти поръчах някои от книгите му от една английска книжарница в Константинопол.

— Защо не ми ги даде?

— Когато ми ги доставиха, вече бях заповядал да те затворят в покоите ти. Бях много разгневен, затова ги оставих при мен.

Сара прехапа долната си устна, за да не се разсмее.

— Постъпката ти е детинска, не мислиш ли?

— Да — отвърна той и въздъхна. — Ти наистина изваждаш на повърхността най-лошото от мен.

— Как се нарича книгата? — изпълнена с интерес, Сара се приведе напред, за да прочете заглавието.

— Последната му книга — „Хъкълбери Фин“. Разказва се за бездомно момче и черен роб, които пътуват по една голяма река.

— Мисисипи.

— Откъде знаеш?

— Твен винаги пише за нея. Времето, което е прекарал по реката, представлява за него истински извор на теми и идеи Дори псевдонимът му е свързан с реката.

— Как така?

— Когато бил млад, управлявал речен кораб, а терминът „Марк Твен“ означава два плафтера^[2]. Това е минималната дълбочина, при която един кораб може да премине при отлив и да не заседне в коритото на реката.

— О! Все пак книгата е доста трудна. В по-голямата си част е написана на някакъв местен диалект, който почти не мога да разбера.

— Тогава ще я взема — заяви Сара.

— Добре. — Калид се усмихна, забелязвайки нетърпението й.

— Какви други книги си поръчал?

— „Том Сойер“, „Принцът и просякът“, има и още — усмихна се съблазнително той. — Всичките са в покоите ми. Ще наредя на Ахмед да ти ги донесе.

— Трябва да поръчаш „Животът по Мисисипи“. Тя разказва за времето, когато Твен се е учил да управлява кораб. Книгата е много остроумна и весела.

— Ще ти я поръчам — отвърна тихо Калид.

— Благодаря.

Сара отклони поглед за момент. Когато се обърна, забеляза, че Калид бе облегнал глава на възглавницата си, затворил очи. Косата му блестеше като абанос на слънчевите лъчи. Силното му мускулесто тяло, голо до кръста, приличаше на скулптура от блестящ бронз, единственият му недостатък бе раната на рамото. Сара почувства как в гърлото й заседна буца.

— Трябва да те оставя да почиваш — прошепна тя. Калид не отговори. Тя се наведе по-близо до него и видя, че дишането му бе равномерно и спокойно. Спеше. Сара отмести леко кичур коса от челото му, след това прекоси двора и се насочи към изхода, където я чакаха евнусите, за да я отведат в харема.

* * *

Когато на следващия ден Сара отиде в покоите на Калид, той не беше там. Ахмед й каза, че пашата отишъл да поязди. Сара се втурна навън и премина като вихър по коридора, в края на който имаше двама войници. Те веднага препречиха пътя й Ахмед я следваше бавно.

— Ахмед, кажи им, че трябва да ме пуснат да отида в конюшните. Калид все още не трябва да язди. Това може да влоши състоянието на раната му.

Главният евнух даде с висок глас заповедите си, войниците се отдръпнаха и Сара веднага хукна по посока на конюшните, където Калид тъкмо оседлаваше Хан.

— Калид, моля те, не трябва още да яздиш! От тръскането раната ти може да се отвори! — извика Сара, застанала на входа и останала без дъх от стремителния си бяг.

— Тъкмо смятах да пояздя в заграждението — заяви Калид. — Хан се нуждае от движение.

— Остави някой от конярите да го разходи.

Калид се обърна с лице към нея. Той отново носеше свободната памучна риза и бричове, които използваше за езда, ботушите му бяха високи до коляното. На Сара й заприлича на пират.

— Защо не се присъединиш към мен? Можеш да яздиш Уста и да наблюдаваш да не прекаля. Главният коняр ми каза, че докато съм бил на легло, ти си идвала и си се упражнявала, така че би трябвало да можеш да поддържаш крачка с мен. Шалварите са като панталоните, така че можеш веднага да започнеш, без да се налага да се преобличаш.

Сара разбираше, че той я дразни, но беше твърде загрижена за него и прие предложението му. Качиха се на конете и започнаха да обикалят в широкото заграждение. Сара бе доволна, че се бе съгласила да го придружи, защото денят беше хубав, по-хладен от обикновено, и свежият въздух щеше да им се отрази добре.

— Е, как се справям? — подкачи я отново Калид.

— Доста добре — отвърна Сара, като яздеше бавно от едната му страна.

— Ако падна от седлото, извикай помощ. Не мисля, че можеш да ме вдигнеш сама.

— Вдигала съм те много пъти, докато беше ранен — отвърна Сара и го погледна.

Калид извърна поглед. Очевидно не искаше да говори по този въпрос.

— На всеки човек се случва да се разболее или да претърпи нещастие, Калид — продължи внимателно Сара. — Никога не съм те смятала за свръхчовешко същество.

— Ти дори не мислиш, че изобщо съм човешко същество. — Калид дръпна по-рязко юздата на Хан.

— Какво трябва да означава това? — Сара също забави хода на кобилата.

— Мислиш си, че мога да съм постоянно около теб, без да изпитвам желание да те любя — отвърна грубо той.

Сара не отвърна нищо.

— Хайде да се връщаме в конюшните — предложи Калид, като изостави опасната тема. — На Хан му стига толкова движение, освен това поръчах обяд за двама ни в покоите ми.

— Сигурен си бил, че ще се появя, когато разбера, че се готвиш да яздиш.

— Точно така.

— Съжалявам, че съм толкова предсказуема.

— Изобщо не си предсказуема. Ти си просто отлична болногледачка.

Те върнаха конете в конюшните и докато прекосяваха градината, Калид се обърна към нея и започна направо:

— Не съм ти благодарил, че спаси живота ми.

— Аз просто…

Той спря и я хвана за раменете, като я извъртя към себе си.

— Козем ми разказа какво си направила. Не ми е лесно да изразя благодарността си…

— Да, знам — отвърна тихо тя.

Той въздъхна и я привлече към себе си.

— Но въпреки това съм ти благодарен и искам да го знаеш — каза той, като я прегърна. Сара облегна глава на гърдите му и долови ударите на сърцето му.

— Моята малка американка — продължи нежно той, като започна да гали косите й. — Как бих могъл да предположа, когато те видях в двореца на султана, че ще станеш толкова важна за мен?

Сара обви кръста му с ръце и се притисна още по-плътно до него, тъй като почувства в очите си да напират сълзи. Той беше чувствителен, но не позволяваше тази част от него да бъде забелязана.

— Тялото ти е като излято по моето — добави той, като се усмихна. — Подхождаме си чудесно.

Сара почувства пръстите му, които от косата се преместиха на врата й и започнаха нежно да я галят. Тя зарови лице в ризата му, вдъхвайки боровия аромат на сапуна му, и пак се притисна към него.

— Какво има? — Той я отдалечи от себе си.

— Помислих си какво можеше да се случи, ако не бях тук, когато те простреляха.

— Не мисли за това сега. — Калид пое ръката й в своята. — Хайде да вървим. Гладен съм. — Когато влязоха в покоите му, вече ги чакаше разкошен обяд — агнешки котлети, козе сирене, оризов пилаф, както и сини домати и други зеленчуци, печени в зехтин на бавен огън. Калид отпрати слугите, след това наля вино в две чаши. Сара не докосна своята.

— Опитай го, Сара. Виното се нарича ретзина. Сигурно ще ти хареса.

Тя отпи една глътка и се намръщи.

— Има някакъв особен вкус.

Калид кимна.

— Това вино се произвежда в Гърция. Отначало може и да не го харесаш. Същото беше и с мен. Но сега го намирам чудесно.

— Не искам да свиквам с този вкус.

— Още агнешко? — усмихна се той.

Сара поклати отрицателно глава.

— Но ти ядеш много малко!

— Все още се опитвам да свикна с храната тук.

Калид се пресегна през масата и обхвана с пръстите с горната част на ръката й, която се виждаше през прозрачния ръкав.

— Бих могъл да те прекърша като суха клонка — лицето му имаше замислено изражение.

— Трябва да признаеш, че понякога точно това ти се е искало да направиш.

Калид стана от дивана, заобиколи масата и коленичи пред нея.

— Това, което искам сега — каза той с подрезгавял от страст глас, — е да покрия с целувки всяка част от тялото ти и да го направя свое.

Сара се подчини. Замаяна и очарована гледаше, когато той разкопча блузата й и се приведе напред, за да целуне нежната й кожа, а ръката му леко обви кръста й. Когато Калид я привлече към себе си, тя се поколеба за момент, но след това се предаде на удоволствието. Стресна се, когато той разкъса прозрачния корсаж, плътно прилепващ към тялото й, но това също трая само един кратък миг. Устните му поеха жадно едното зърно, докато ръката му започна да гали другата гърда. Сара не се възпротиви, когато той смъкна ръкавите й и захвърли блузата настрани.

Калид зарови лице между гърдите й, устните му оставяха горещи следи по кожата й. Премаляла от удоволствие, Сара притвори очи. Когато Калид се изправи, тя нетърпеливо протегна към него ръце. Той я вдигна и я отнесе на едно покрито с възглавници килимче. Излегна се до нея и я прегърна, като я целуваше бавно, нежно, завладявайки устните й със своите. Тя се притисна към него и отвърна с жар на целувката му. Разтвори леко устни, за да пропусне езика му, който изискваше, завладяваше, настояваше. После езикът му прокара влажна диря по нежната й шия, към гърдите, докато тя се превърна в разтопено злато в ръцете му. Удоволствието я завладяваше на топли, пулсиращи вълни. Сара зарови пръсти в гъстата му черна коса, забеляза зачервените му от прилива на възбуда страни, устните му, влажни и подпухнали от целувките й. Езикът му прокара бавен, чувствен кръг около пъпа й, Сара простена и се отпусна отмаляла върху възглавниците. Изпусна въздишка на разочарование, когато Калид се отмести от нея, но това бе само за да съблече ризата си, която той дори не си даде труд да разкопчее, а измъкна направо през главата си. Сара нетърпеливо протегна ръце към него. Изпитваше отчаяна нужда отново да почувства допира на кожата му до своята. Калид се отпусна на колене и отново я прегърна, като този път се остави на милувките й. Сара целуна шията му, гърдите, розовата кожа на раната му, след това пое едното му зърно в устата си, като се стараеше да повтори това, което той бе направил с нея. Калид изстена и я повали по гръб, погледът му я изгаряше.

— Когато спаси живота ми, разбрах, че не ме мразиш. — Гласът му бе дрезгав от възбуда. — Защо иначе ще го правиш?

— Не те мразя — прошепна Сара. — Никога не съм те мразила.

Той плъзна ръка под тялото й, а тя се притисна към него, като преплете крака с неговите. Изненада се от силата, с която мускулестото му тяло я притискаше. Когато почувства между бедрата си твърдата му мъжественост, се вцепени. Усетил реакцията й, Калид прокара леко ръка по гърба й. Почти на момента тя се отпусна и той отново я целуна. Галеше гърдите й, докато тя не изстена и не се изви като дъга към него. След това пръстите му се плъзнаха под колана на шалварите й, като с едно движение ги смъкна до глезените й. Сара повдигна бедра, за да му помогне. Бе твърде възбудена, за да му се противопостави Жените от харема не носеха долно бельо, Калид помилва гладкия й корем, след това пръстите му се спуснаха към мекия златист триъгълник между бедрата й. Кожата й беше покрита със ситни капчици пот, очите й бяха полуотворени, а дишането й излизаше на пресекулки от гърдите й — Сара бе готова за него. Когато помилва гладкото й, копринено бедро, тя отново се изви към него, очаквайки с нетърпение следващата му ласка. Калид плъзна ръка между бедрата й. Сара се сепна, но след това въздъхна и се предаде. Калид не можеше да се владее повече. Реакцията й бе по-невъздържана и страстна, отколкото си бе представял. Трябваше да получи това, което желаеше най-много още от първия момент, когато я бе видял. Обхвана хълбоците й с ръце, повдигна я и продължи интимната милувка с устни.

Сара се вцепени от изумление и в следния миг се опита да го отблъсне. Но след това я заля нова вълна на удоволствие, тя се отпусна назад, неспособна да му се противопостави. Устните му бяха меки, влажни, влудяващи, езикът му я милваше, галеше, изследваше, дарявайки й такова удоволствие, което тя никога не бе предполагала, че съществува. Зарови отново пръсти в косата му, неспособна да издаде и звук. Чувстваше допира на кожата му от вътрешната страна на бедрата си, ръцете му я държаха здраво, докато той я вкусваше бавно, сладко, влудяващо.

На Сара й се струваше, че ще изгуби съзнание, никога през живота си не се бе чувствала по този начин, никога не бе имала такава близост с мъж. Накрая тялото й потрепера, разтърсено в мощен оргазъм. Младата жена се отпусна притворила очи. Калид събу панталоните си и се намести върху нея, като я накара да обвие крака около кръста му.

Сара изви тяло под него, за да го посрещне. Сега голотата му не я плашеше, напротив, изпитваше огромно удоволствие от допира на телата им. Инстинктивно се нагласи така, че да го поеме. Чу го как изстена и това я изпълни с удовлетворение, което никога не бе изпитвала преди. Плъзна ръка между телата им и го докосна нежно. Той зарови глава в рамото й и я притисна по-плътно към себе си. Сара притвори очи, клепачите й вече се спускаха, когато замаяният й поглед попадна на масата, на която бяха обядвали, и по-нататък, на леглото на Калид.

Върху него имаше брокатен корсаж, който тя веднага разпозна. Корсажът на Фатма!

Сара рязко отвори очи и се вцепени. Калид си помисли, че тя все още се смущава, и започна да я гали и да й нашепва успокоителни слова.

Замаяна от удоволствие, Сара се опита да възвърне способността си да мисли. Само след секунда той ще проникне в нея и въпреки че отчаяно го желаеше, не можеше да позволи това да се случи. Тя не означаваше нищо за него, нищо повече от една играчка за удоволствие, като Фатма и другите жени от харема. Ако сега се поддадеше на желанието си и се любеше с него, можеше да забременее от мъж, който не я обичаше, за когото не бе нищо повече от обикновено развлечение.

— Не! — извика тя, като се опита да го отблъсне от себе си.

Той бе вече стигнал твърде далеч, за да спре, но вдигна глава и впи невярващ поглед в лицето й. Вената на врата му пулсираше бясно. След това изразът му стана твърд и непреклонен, той хвана ръцете й и я притисна с цялата си тежест. Имаше намерение да стигне докрай.

— Моля те! Не ме насилвай! Девствена съм. — Сара извърна лице настрани.

След цяла вечност, както й се стори, той се помръдна и се изправи рязко. Сара се пресегна и взе един шал от леглото му, за да се прикрие. Когато погледна крадешком към него, забеляза, че бе седнал на дивана, обхванал главата си с ръце.

— Калид…

Той вдигна едната си ръка, за да я накара да замълчи. Между тях се възцари тишина, заредена с напрежение След няколко минути стана и обу панталоните си, след това й хвърли копринената роба, удряйки я с нея през лицето.

Сара се опита да избяга от стаята, но Калид я хвана, когато минаваше покрай него, и грубо я разтърси.

— Би трябвало да наредя да те бичуват до смърт — процеди през зъби. — Тук си имаме дума за жена, която възбужда мъжа докрай и след това му отказва! — Калид бе извън себе си от ярост.

— Не исках да направя това — отвърна Сара, като се опитваше да се отскубне от него, но без резултат.

Ръцете му я държаха като стоманени клещи, никой не би повярвал, че този човек съвсем наскоро е бил ранен.

— Какво искаш да кажеш?

— Исках да те спра още в началото, но…

— Но? — настоя той, без да сваля поглед от лицето й.

Тя го погледна с такъв копнеж, че той почувства как отново го обзема желание.

— Желая те — продължи тихо тя. — Сигурно си много доволен да го чуеш. Когато ме докосваш, чувствам, че ми е невъзможно да ти се противопоставя.

— Това не е съвсем вярно — отбеляза мрачно той. — В противен случай нямаше да водим този разговор.

— Сигурна съм, че не съм първата жена, на която въздействаш по този начин — продължи тя, все едно той не бе я прекъснал. — В това е твоят коз, нали?

— Коз? — Калид бе объркан.

— Няма значение. Няма да отстъпя.

Сара почувства как в очите й напират сълзи, опита се да ги възпре, но напразно.

— Защо не отстъпиш? И двамата имаме нужда от това! — Ръцете му все още бяха на раменете й. Това бе въпрос, който винаги си бе задавал.

— Защото ти не ме обичаш, Калид! — отвърна тя. Сълзите вече свободно се стичаха по страните й. — Искаш да ме съблазниш, за да ме накараш да се самозабравя, като се поддам на инстинктите си. Това, което искаш, е да СПЕЧЕЛИШ.

Калид не отвърна нищо, ръцете му паднаха отстрани на тялото му.

— Ти искаш само едно: да разбереш чия воля е по-силна — добави Сара, избърсвайки сълзите си с ръка, като дете.

Той й обърна гръб, така че тя да не може да види въздействието, което му оказаха думите й.

— Ами ако наистина те обичам? — попита тихо.

— Ако наистина ме обичаше, щеше да знаеш, че аз трябва да съм единствената жена в живота ти. Трябва да знам, че ти ме цениш така, както аз теб. Няма да позволя да бъда използвана известно време и после да бъда заменена от първата жена, която пожелаеш.

Калид се обърна рязко с лице към нея.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Известно ми е, че си викал Фатма при себе си всяка нощ, докато аз бях затворена — отвърна тихо тя, като посочи към корсажа, който лежеше ма леглото.

Калид се опита да запази безстрастното изражение на лицето си, но вътре в себе си ликуваше. И то защо му бе отказала! Тя ревнуваше! Едва забележимо се усмихна.

— Фатма знае как да достави удоволствие на един мъж — каза той, добавяйки масло в огъня.

Забеляза как Сара се сви от болка.

— Чудесно! — отвърна тя с леден тон. — Сигурна съм, че двамата ще си доставите огромно удоволствие и ще бъдете щастливи. А между другото, какво ще стане с мен? Отново ли ще ме заключиш?

— Не искам да те заключвам — отвърна уморено ти, като прокара пръсти през косата си. — Бих искал да ти дам избор да си отидеш или да останеш, но се страхувам, че ще предпочетеш да си отидеш…

— Защо е толкова важно за теб да ме съблазниш? — Сара бе също толкова изморена. — Аз ли съм единствената жена, която ти се е противопоставяла толкова дълго?

— Ти си единствената жена, която изобщо някога ми се е противопоставяла — отвърна той, като скръсти ръце пред гърдите си. Белегът на рамото му бе в рязък контраст с медната кожа.

— Предполагам, че това е, защото си купил всичките жени, така ли е? — продължи горчиво Сара. — Също като кучетата, те искат господарят им да бъде доволен от тях.

— Аз купих и теб, но това не повлия на нашите отношения.

— Аз не бях за продан. Изглежда все още си объркан от този факт.

— Въпреки това сега си тук. Мога всеки момент да спра някой цигански керван и да те заменя за някоя по-отстъпчива любовница. Имай го предвид.

Калид се отправи към външната врата и удари с юмрук по нея. Ахмед се появи на момента, заедно с още двама евнуси.

— Отведете Сара в харема — нареди кратко той. Ахмед се поклони и даде знак на Сара, която все още бе облечена в робата на Калид, да го последва.