Джоана Линдзи
Затворницата на дракона (16)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Дъхът на Роина направо секна. Очите й се затвориха от ужас. Фулкхърст ще я насили така, както тя го беше направила! Няма да й бъде приятно, както на него не му беше. Но защо трябва да го прави, след като така силно я мрази и му е противно да я докосва? Разбира се, отмъщението за него е най-важно, тя беше опознала тази част от характера му. Но да се съблече…

— Ако трябва да ти помогна?…

— Благодаря, ще се справя сама.

Извърна се, за да разкопчае бродираната си яка. Той веднага я сграбчи за раменете и я обърна към себе си. Какво беше направила отново, за да го ядоса?

— Знаеш, че трябва да те гледам как се събличаш. Така се възбуждам. Който ти е дал този съвет, жено, не е сгрешил. Запомни само едно: ако не получа това, което ми се полага като мъж, ще съжаляваш! Няма да имаш втора възможност, защото ще повикам друг на помощ. Не, още десет мъже. Сигурно няма да са ти толкова противни, както аз?

Роина се взря в очите му. Дали има намерение да изпълни заканата си, или отново само я заплашва? Изглеждаше достатъчно жесток, за да го направи. И достатъчно ядосан. Но ако гледа как я изнасилват, няма да е същото.

Пръстите й започнаха да се трудят над копчетата на блузата. Опита се да си припомни съветите на Милдред, но всичко беше изхвърчало от ума й. Стаята стана прекалено светла от лъчите на следобедното слънце. От горещината ръцете й трепереха непохватно. Осъзна, че изобщо не е пленителна в момента.

Кръвта на Уорик вече бушуваше. Осъзна, че страхът й го възбуждаше, а не зачервените й страни, нито девическата срамежливост, нито дребното й тяло, което отново щеше да се разкрие пред него. Изведнъж разбра, че не трябва да я гледа. В противен случай не би успял да я унижи.

Уорик тихо изруга. Заобиколи леглото и вдигна веригата. Искаше да я нагласи под леглото просто за да я изплаши още повече.

Червената й рокля вече беше на пода. Когато вдигаше полите на ризата, за да я изхлузи през главата си, Роина забеляза движението му.

— Не прави това — примоли се тя, като местеше поглед от веригата към жестокото му лице. — Няма да се съпротивявам, обещавам ти!

— Ще бъде същото, абсолютно същото! — отсече той. Роина гледаше как поставя веригите така, че краката й да са разтворени.

— Не е същото…

— Защото не си мъж. Твоите крака трябва да са разтворени, за разлика от моите.

В съзнанието й нахлуха живи образи и тя затвори очи. Щеше да й стори същото, без да й даде възможност дори да му се помоли.

— Бавиш се прекалено дълго! Не си играй с търпението ми — предупреди я тихо Уорик.

Роина захвърли ризата си на пода и се покатери върху леглото. Отчаяно се надяваше да я напусне този вледеняващ ужас. Легна още преди да й е заповядал. Тялото й беше вцепенено буквално като дъска. Стиснала плътно клепачи, само чуваше стъпките му.

— Разтвори си краката! — Роина изпъшка, но се подчини. — По-широко!

Пръстите му се вкопчиха в глезена й и закрепиха студеното желязо. Белезницата не пасна така, както на него. Другият й крак бързо последва първия. Уорик изруга. Веригата не беше достатъчно дълга, за да стигне до китките й.

— Ще намерим друго разрешение.

Тонът му преливаше от недоволство. Облада я надежда, че може и да не използва веригите, все пак. После разбра, че го е подценила. Насилникът бързо се върна с две въжета, които пристегна около китките й, после към белезниците. Трябваше да бъде същото. Тя щеше да чува дрънченето на желязото и да усеща тежестта му, също както беше станало и с него.

Роина се задърпа в белезниците. Паниката почти я остави без дъх. Господи, нима и той се беше чувствал толкова безпомощен и изплашен? Не, неговото е само гняв. Все пак няма да бъде точно същото. Тя няма да се съпротивлява, за да избегне докосването му.

Когато в устата й грубо бе втъкнат един парцал, Роина окончателно се потресе. Беше забравила за това, но не и той. Не искаше да слуша горещите й молби. За разлика от нея, той не изпитваше никакво чувство за вина. Този мъж търсеше отмъщение, а тя се опитваше да спаси живота на майка си.

Жената лежеше безпомощна и в очите му светна задоволство. Искаше й се да не е видяла това, или поне да се беше съблякъл, преди да й запуши устата. Очевидно вече беше готов и това я успокои малко. Трябва да издържи. Вече знаеше какво е усещането, когато е вътре в нея. Щеше да издържи.

— И тук ли си девствена, както беше там? — Ръцете му се настаниха върху гърдите, за да й покаже за какво намеква. Роина го гледаше, за да прецени кога ще спре да си играе с нея. А той правеше точно това. Изненада се от нежността на допира му. Толкова беше изплашена, че не можеше да усеща друго.

Дълго си игра с гърдите й. Когато приключи, беше още по-намръщен. Роина помисли, че ще умре от страх. Тя не знаеше, че е недоволен, защото не беше успял дори мъничко да повдигне зърната й, да я възбуди. Без да променя изражението си, той плъзна ръка надолу и пъхна пръст в нея.

Толкова й стана неприятно, че чак изпъшка. Насилникът се намръщи още повече.

— Значи няма да изпиташ същия срам като мене?

Нямаше представа от какво е толкова недоволен и за какъв срам намеква. Би направила всичко, само за да изчезне това негово ужасно изражение. Но как да стане с тези тежки вериги? Роина започна да трепери. Тресеше се съвсем слабо, но той забеляза това.

— Затвори си очите, да те вземат мътните! Добре е, че се страхуваш от мен, но няма защо да го правиш вечно. Няма да ти сторя нищо повече от това, което ти ми причини. Знаеш какво се случи, така че престани да трепериш от страх!

Луд е да мисли, че ще успее да му се подчини. Според думите му, той няма нищо против тя да се страхува от него, но не и сега. Боже, как би могла да му се подчини?

Затвори очи. Така поне няма да вижда красноречивото му изражение. Дори ужасните неща, които щяха да последват, бледнееха пред това мръщене. Той започна да я гали. Не само по гърдите, а по цялото тяло.

Пръстите му я успокояваха. Роина започна да усеща и други неща, освен страх. Ръцете му бяха загрубели, но докосването им — нежно. От топлия му дъх я побиваха тръпки.

Когато впи устни в зърното й, тревогата продължи само миг. Обля я топлина, която се разля по цялото й тяло и се съсредоточи ниско в корема. О, никак не й беше неприятно това усещане… То й припомни, че не винаги й беше неприятно да го докосва. Дали и той се чувстваше така?

Усетил търсената реакция, той стана по-настойчив. Тялото й несъзнателно се извиваше и търсеше милувките му. Когато ръката му се плъзна надолу, тя се скова. Този път обаче пръстът му не я обезпокои. Обратното — хвърляше я в някакво опиянение. Роина толкова се успокои, че забрави кой и защо й прави това. Усещането беше всепоглъщащо и вълнуваше най-тайните и неподозирани кътчета у нея.

Не разбра кога е легнал отгоре й. Когато го усети, че прониква в нея, очите й се разтвориха от изненада. Лицето му беше върху нейното. Погледът му излъчваше такъв мъжки триумф, че тя неволно се сви. Беше се подпрял на ръце. Единственото място, където се докосваха, беше това на тяхното сливане. Роина не би могла да погледне натам. Просто не успяваше да откъсне поглед от неговия.

— Ето, сега знаеш какво е да не можеш да владееш предателското си тяло — измърмори доволен той. — Сега аз успях да победя страха ти. — Роина яростно завъртя глава. Той само се изсмя и проникна по-дълбоко в нея. — Може и да отричаш, но доказателството е в топлината и влагата между краката ти. Това исках, жено! Да те подготвя за себе си, както ти го правеше. Срамът да не можеш да отречеш това ще те спохожда всеки път, когато те обладавам.

Роина отново затвори очи, но това беше грешката й. Усети как цял я е изпълнил отвътре. Това не беше ново за нея, но досега не е била подготвена точно за такова чувство. Разликата беше голяма, както между деня и нощта. Всеки тласък я караше да очаква с нетърпение друг по-силен, по-дълбок… Докато започна да крещи в парцала. Погълна я удоволствие, несравнимо с нищо друго на земята.

После той я остави, отпусната и задоволена. Когато успя да възвърне способността си да мисли, я погълна срамът. Невероятно беше, че е открила удоволствието в това мъчение. Ръцете на заклетия й враг я бяха отнесли на седмото небе. Сега вече знаеше как се е чувствал. Мразеше го, че й го беше показал!