Катрин Каултър
Дивият барон (15)

15

— И това, майко, с най-противните подробности, е онова, което й е причинил Джордж.

Кипеше от гняв към брат си, който ги бе напуснал и никога нямаше да може да отговаря за стореното.

Бе възнамерявал да не разказва действителната история на майка си, но, вярна на невероятно хитрата си природа, тя го бе събудила насред дълбок сън и бе измъкнала истината от него, преди да отвори дори едното си око и да разбере какво всъщност става. Сега бе ядосан на себе си заради това, но не можеше да промени стореното. Тя го бе надхитрила, но го бе направила добре.

Вече бе напълно разсънен и се проклинаше, задето спеше така дълбоко. Шарлот, застанала до прозореца, гледаше към терасовидните градини.

— Съжалявам, майко — обади се младият мъж, — не исках да разбереш, нямаше нужда. Но ти си проницателна като игуменка. Хвана ме натясно.

Лейди Маунтвейл се обърна с лице към него.

— Да, прескъпи мой, мозъкът ти никога не работи на пълни обороти непосредствено след като си се събудил.

И замълча. Закрачи напред-назад из спалнята на сина си. Той все още бе в леглото, разбира се. За разлика от него майка му ставаше рано. И винаги бе в най-върхова форма рано сутрин. А сега бе едва шест часа.

Роухън все още не съжаляваше за нищо от стореното предишната вечер. Не бе променил нито едно от намеренията си, особено пък това да се ожени за Сузана.

Обичаше името й. То просто лягаше на езика му. Предполагаше, че дори когато бе вбесен, неговото произнасяне щеше да му действа като лекарство.

— Знаеш ли, прескъпи мой, приятно ми е, че си искал да предпазиш ушите ми от истината за безчестието на брат си. Но аз си знаех, че ти никога не би се оженил за едно момиче, за да го държиш скрито. Ти щеше да парадираш с него и да го глезиш до пресищане, както сега възнамеряваш да направиш със Сузана и с Мариан. — Гласът й внезапно прозвуча особено решително. — Но вече край на предпазването на Джордж. Онези, които трябва да бъдат предпазени, са Сузана и Мариан. — Започна отново да крачи. — Почти пет години — промълви тя, по-скоро на самата себе си и на камината, отколкото на барона. След това се обърна с лице към сина си, подпрян на лакти върху леглото, разчорлен, с леко набола брада, от което трапчинката на брадичката му изпъкваше още по-ясно. — Но що за човек е бил Джордж? — възкликна най-сетне Шарлот, неспособна да остави тази болезнена тема. — Струва ми се, че не съм го познавала.

— Не знам. Възнамерявам да отида в Оксфорд, за да открия истината. Несъмнено е познавал човека, който отвлече Сузана заради картата. Съжалявам, майко.

— Знам. Аз също съжалявам. Кога заминаваш за Оксфорд?

— Трябва да тръгна веднага, след като получа съгласието на Сузана да се венчаем в тесен кръг. Никой друг — нито приятелите, нито съседите, нито дори Фиц — не трябва да знае истинското положение на нещата. Онова, което науча, също ще опитам да запазя в тайна.

— Да, така би било най-добре. И аз мисля, че трябва да се ожениш за Сузана преди да тръгнеш за Оксфорд. Тя е много горда. Джордж я е предал, направил я е на глупачка и тя несъмнено се огъва под смазващата тежест на този факт. Най-вероятно се чувства безполезна, нежелана, не струваща пукната пара. Да, трябва да се ожениш за нея. В противен случай, страхувам се, тя може да се опита да напусне Маунтвейл, за да ти спести тази благородна саможертва. Венчавката трябва да бъде съвсем потайна. Ще успееш ли да се сдобиеш със специално разрешително?

— Да, колкото се може по-скоро.

— Ще осиновиш ли Мариан?

— Разбира се.

Младият мъж се почеса по гърдите, усети погледа на майка си и побърза да се покрие със завивките. Тогава си даде сметка, че тя гледаше през него, а не в него. Е, тя му бе майка, в крайна сметка.

— Поне няма да се налага да се тревожим за нея, след като ти стане съпруга. Тя разбира правилата на играта. Може да си остане тук, в Маунтвейл Хаус, в разкош и удобство, докато ти си стоиш в Лондон и правиш каквото ти сърце желае.

— Защо мислиш, че ще искам да бъда сам в Лондон? Всъщност, майко, когато отивам в Лондон, ще ги вземам и тримата с Мариан и Тоби.

Баронесата се взира дълго в сина си, без да произнесе звук.

— Но тя не е като мен, нито пък е от слабохарактерните душици — рече най-после тя. — Сама ми го каза снощи. Да, Сузана ще бъде нещастна. Не само заради теб. Помисли си само за твоите любовници, прескъпи мой, за всичките приеми, балове, за Клуба на четирите коня, за операта, за…

— Смея да кажа, че на нея операта ще й хареса и… — Гласът му секна рязко като откъртил се от скала камък. Внезапно си бе дал сметка как говореше на нея, майка си. Впи поглед в пръстите на краката си, като ги размърда под одеялото. И се изкашля. — Т.е., естествено, че когато пожелая да се отдам на задоволяване на моите апетити, ще се погрижа тя също да се забавлява добре. Не може да не знаеш, че ще го сторя.

Съмнението се изпари от красивото лице насреща му. Още нямаше седем сутринта, тя нямаше никакъв грим, слънцето нахлуваше през източния прозорец и въпреки това пред него стоеше една от най-красивите жени, които бе виждал в живота си.

— Точно това щеше да направи и скъпият ти баща. Разбира се, аз постъпвах по същия начин с него, когато си позволявах волности. Именно това прави един брак успешен. И мъжът, и жената трябва да проявяват внимание към нуждите и наклонностите на другия. Никога няма да забравя случая, когато скъпият лорд Уестминстър умря при онази ловна злополука. Бях съсипана. Скъпият ти баща изобщо не се отдели от мен до и дълго след погребението. — Внезапно лицето й придоби строго изражение. — Знаеш, разбира се, че трябва да създадеш наследник, преди Сузана да бъде свободна да се отдаде на удоволствия, нали, прескъпи мой?

— Майко, не мисля, че това ще има някакъв ефект. Страхувам се, че тя ще бъде от съпругите, които се месят. — Побърза да вдигне ръка, за да я накара да почака. Последното му желание бе Шарлот да започне да дава инструкции на Сузана как да се грижи за един женкар. Но последните му думи очевидно я бяха ужасили. — Аз ще се справя с нея, майко, ще видиш, ще я науча на всичко, което е нужно. Не е необходимо ти да се занимаваш с тази работа. Това е мое задължение. Разбрахме ли се?

— Така ми се струва, прескъпи мой. Мъж с твоята репутация би трябвало да може да накара всяка жена да разбере начина му на мислене, независимо дали му е съпруга или не.

— Да, права си, разбира се. Така, а сега ще стана, за да се уверя, че Сузана не е побягнала от Маунтвейл Хаус. Обещай, че няма да говориш с нея.

— Добре. Как е коремчето на Мариан?

— Заспа в ръцете ми, докато бяхме долу в кабинета. Така и не си даде сметка, че наоколо няма никакво пиано. Сигурно ще трябва да я уча на шотландския танц днес. Мисля, че стана дума точно за шотландски танц. Да, ще й хареса да скача насам-натам и да си смуче пръстите, докато Фиц отмерва ритъма на пианото.

Лейди Маунтвейл изви безупречните си вежди при тази картина — синът й, мъж с достойна за истински укор репутация, да танцува с едно момиченце.

Половин час по-късно Роухън се запъти към стаята на Сузана, като си подсвиркваше.

Сабин, камериерката на майка му, подреждаше четките и гребените върху тоалетката. През последните години тя бе опитвала неведнъж да го вкара в леглото си. Той спря в мига, в който я забеляза и започна да отстъпва заднишком, без да вдига шум.

— Милорд! А, ето ви. За да видите мадам ли? Чиста загуба на време. Не, на вас би ви допаднала повече жена с по-интересни привички, с по…

— Сабин, къде е лейди Маунтвейл?

— Вашата съпруга ли имате предвид?

Бе сгрешил, като не се бе досетил, че всеки слуга в радиус петдесет мили вече ще е запознат и с най-дребните подробности.

— Да, моята съпруга — отвърна той. — Къде е тя?

— Мърмореше си нещо под носа, милорд, но какво, не съм сигурна. Интересуваше се къде й е куфарът, но когато я попитах защо й е, не ми отговори. Не, тя… как го казвахте, остана като втрещена и излезе от стаята.

Младият мъж спря на прага, дари камериерката с ослепителна усмивка и рече:

— Вече съм женен, Сабин.

Тя плесна с ръце пред гърдите си и възкликна:

— Е, и?

Роухън вдигна нагоре длани и излезе. Къде, по дяволите, бе Сузана?

— А, Тоби. Къде си се запътил?

— Опитвам се да открия Сузана, сър.

— Защо не погледнеш в детската, а аз ще попитам Фиц.

Така и никой не я намери.

— Може би — каза икономът, придобил нов тип достойнство сега, след като младата жена бе станала господарка на Маунтвейл Хаус, — нейно височество е с братя Харкър, за да научи нещо повече за състезателните котки. Ози ми каза, че това коте май било готово да хвърли топа, но да спечели победата за нейно височество.

„Нейно височество.“ Щом Фиц я признаваше за такава, значи всичко бе наред. Никой — дори граф Нортклиф, известен с изключителната си арогантност и надменност — не би си позволил да не се съгласи с Фиц. Забавното бе, че икономът все още не бе решил, дали състезанието с котки не бе под достойнството на нейно височество.

— Не, по-вероятно е да планира бягството си от мен.

— И аз бих се замислил над подобен вариант, ако се бяхте оженили за мен и ме бяхте крили в продължение на четири години.

— О, каква ужасяваща мисъл.

Както му бе станало навик да прави всяка сутрин, Роухън посети пленника, за да види дали не е решил да говори. Този ден вратата бе отворена; пазеше лакеят Рори.

Сузана стоеше над непознатия; той изглеждаше все така много блед и главата му все така бе с превръзка.

— Постой навън, Рори — рече съвсем тихо баронът.

Влезе безшумно и затвори вратата зад себе си.

— Защо не ми кажеш истината? — казваше точно в този момент тя.

Очевидно не за първи път му задаваше същия въпрос.

— Разкарай се — заяви без много церемонии нейният похитител и се изплю, като за малко не улучи полите й.

Очевидно имаше доста неприятни навици.

— С Джордж бяхте приятели, нали? Спомням си, че ти бе единият от мъжете, с които се запознах през онзи ден в трапезарията на страноприемницата. Казваш се Ламбърт, нали?

— Ти си лекото момиче на Джордж, нали? Да, знаех, че си ти. А ти си мислеше, че си му съпруга. Как сме се смели на това. И му струваше само десет лири на тримесечие. Най-евтината любовница, която може да има един мъж.

И непознатият се разсмя, грубо, просташки, но Сузана все още не се предаваше.

— Не ти вярвам. Разправяш лъжи за човек, който е мъртъв и не може да се защити. Моля те, кажи ми истината за Джордж. Трябва да разбера повече за него. Ти Ламбърт ли си или Тиодор Миках?

Мъжът обърна лице към стената.

— Ти си Ламбърт, нали?

Този път пленникът отстъпи. Обърна бавно глава към нея.

— Ти ще ми дадеш проклетата карта и аз ще ти кажа всичко за Джордж.

— Няма никаква карта. Или ако има, не знам къде е. Вече ти казах. Това е самата истина.

— Тогава значи Джордж е направил нещо друго с нея. Чудя се какво ли е то?

— Продължавай да се чудиш, Ламбърт — обади се Роухън, като се показа от мястото си в ъгъла и тръгна към тях. — Сега, след като вече знаем кой си, скоро ще разберем за какво изобщо става дума.

— Долно копеле. Джордж казваше, че с голи ръце ще започнеш да ринеш, ако разбереш някога за това. Обясняваше, че трябва да внимава много с теб. И че само си се правел на ленив и добросърдечен, но всъщност в теб се криели опасни дълбини, които не би желал да проучи. Изглежда брат ти не е бил достатъчно предпазлив, а? Върви да търсиш, няма да откриеш абсолютно нищо. Без картата е невъзможно да успееш.

И отново се обърна към стената.

— Мисля, че е време да вървите в тъмницата, мистър Ламбърт — произнесе съвсем бавно баронът.

Имаше обаче един проблем. Този негодник знаеше за фалшивия брак на Джордж. Какво щеше да стане, ако го разгласеше пред целия свят? Беше дошъл моментът да бъде безмилостен.

Ламбърт не бе изпратен в тъмницата. Същия следобед обаче, след като доктор Фоксдейл обяви, че е в достатъчно добро здравословно състояние, двама лакеи го придружиха до Ийстбърн, където бе предаден на капитан Мълдун заедно с едно дълго писмо от лорд Маунтвейл. Нещастникът щеше да работи във флотата на Негово величество в продължение на шест години или докато умре, в зависимост от това кое щеше да се случи първо.

Роухън не се сещаше какво друго може да направи. Този път откри Сузана в компанията на Ози Харкър насред сериозна дискусия.

— …да, ваше височество, има много методи за обучение на котките в надбягване. Мистър Битл, да речем, стои над главата на бедното създание и удря с ръце, ама наистина много силно, точно в ушите му. Изкарва акъла на животинчето. И то хуква, вирнало опашка, но в повечето случаи стига до под полата на най-близката дама.

Младата жена се усмихна, тъй като историята бе наистина забавна, но в същото време си мислеше: „Трябва да спра това. Всички ме наричат «миледи». Това е ужасна грешка. Трябва да си тръгна.“

— Благодаря, Ози. Но сега трябва да се погрижа за нещо важно.

Отдалечи се от него, навела глава; Роухън знаеше точно какво си мисли. Проследи я и откри с изумление, че от всички възможни стаи тя се запъти точно към кабинета. Премигна невярващо, когато Сузана много бавно и предпазливо заотваря едно след друго чекмеджетата на бюрото. После измъкна касата. За нейно нещастие, тя бе заключена.

— Не мислиш ли, че ще бъде по-лесно да се омъжиш за мен, отколкото да се изправиш пред съдията? Никой не гледа с добро око на кражбата на пари.

Сузана въздъхна дълбоко. Раздруса за последен път касата, после я върна в долното чекмедже на бюрото.

— Щях да ти върна парите — отвърна тъжно тя.

— Как?

Този път улучи целта. Тя се изправи в цял ръст като истинска Диана. Трябваха й само лък и стрела. Дори вирна брадичка.

— Ами, мисля, че просто мога да отида в Оксфорд и да си намеря защитник, който да ми плаща повече от десет лири на тримесечие.

— Знаеш ли, Сузана, проблемът на Джордж е бил там, че не е знаел как да те предпази, за да не забременееш. А това никога дори не ти е дошло наум. Ако Мариан не се бе родила, той можеше да продължи да ти се наслаждава, без да се тревожи за деца. Каза ми, че не се появявал често през последните две години. Причината е била там, че се е страхувал да не забременееш отново.

Не беше се сетила за това; беше усетила само болка от отхвърлянето.

— Човек с твоята репутация… ами да, откъде би могъл да знаеш какво е чувствал или планирал брат ти? Може би изобщо не е било така, както разправяше онзи негодник Ламбърт. Може да ми е наговорил всичко това просто от желание да ми причини болка. Все пак аз му се изплъзнах, а ти го простреля.

— Възможно е, но това не променя въпроса. Защо просто не сложим точка на това? Омъжи се за мен, Сузана. Утре вече ще съм осигурил нужното ни разрешително. Местният викарий, мистър Байъм, е отдавнашен приятел на семейство Карингтън. Той никога няма да ни предаде. Може да ни венчае още утре. Тогава няма да е нужно да се притесняваш и да крадеш пари от мен.

— Да, вярно. Тогава ще да се притеснявам само с коя от твоите приятелки си, когато не си с мен.

— Знам. Това е непреодолим проблем, нали? Човек с моята репутация трябва да защитава доста неща за своя образ, нали? Защо просто да не забравим за моите приятелки? — Размаха ръце като фокусник и щракна с пръсти. — Готово! Проблемът не съществува. Какво ще кажеш?

— Джордж ме предаде. Не бих понесла да се свържа с друг мъж, който даже няма да се преструва, че не ме предава.

— Може би — рече той много бавно и предпазливо, — може би двамата с теб бихме могли да помислим върху тази възможност никога да не се предаваме един друг. Ще бъдем само двамата. Сами ще си осигуряваме забавленията и удоволствията. Мисля, че мога да се закълна в това. А ти би ли могла?

Младата жена го изгледа така, сякаш най-голямото й желание бе да го цапардоса през носа.

— Не ставай смешен! Не искам никога повече да ме докосва някой мъж, толкова сте ужасни. Мразех това. Имаше само пот, смущение и унижение. И противно сумтене и клатене… — Погледна го така, сякаш току-що бе изрекла богохулство в лицето на някой ангел. Плесна се с длан през устата и почервеня до корените на косата си. — Забрави, че съм го казала — произнесе между пръстите си тя. — Не съм го казвала, нали? Не, със сигурност съм достатъчно добре възпитана, за да не изръсвам подобни приказки, как мислиш?

— Да, но го каза. Съжалявам.

— Не, сигурно не си ме разбрал правилно. Моля те, Роухън, остави ме да открадна малко пари. Ще те оставим и тримата и никога повече няма да трябва да се тревожиш заради нас.

Баронът се взираше в ноктите си. Бяха късо подрязани и лъскави. Искаше му се да вкара тези пръсти в нея, искаше му се…

— Знаеш ли, Сузана, физическата любов между мъжа и жената не трябва да бъде ужасна и смущаваща. Изобщо не разбирам какво значи унижение при правенето на любов. Какво би могло да бъде унизително в това? Наистина има пот, но това не е чак толкова лошо, при положение, че си доставяш удоволствието.

Тя го съзерцаваше така, сякаш току-що пред очите й му бе изникнало трето ухо. Отново вирна брадичка.

— Тъй като не съм казвала нищо, нямам представа за какво говориш.

Тогава Маунтвейл се приближи до нея. Хвана я за ръката и я измъкна иззад бюрото. Притегли я към себе си. Сузана се помъчи да се отдръпне, натисна го с длани в гърдите, но той бе по-силен и изпълнен с решимост.

— Кажи „да“, Сузана.

Поклати глава, вперила поглед във врата му.

Той започна да гали гърба й с нежни, спокойни движения нагоре-надолу.

— Всичко ще бъде наред, само се съгласи.

Най-накрая тя вдигна очи към трапчинката на брадичката му.

— Ти си много мил човек, каквато и да е репутацията ти. Би трябвало да съм най-голямата нещастница, за да приема предложението ти. Би трябвало да нямам капчица почтеност. Брат ти не вярваше, че ставам за нещо друго освен за леглото му, но очевидно и това не е било на особено високо ниво. Не мислеше, че струвам повече от десет лири на тримесечие. Ти не може да желаеш да се пожертваш заради младежките прегрешения на брат си, нали?