Дамян Дамянов
Много жени…

Много жени съм обичал, признавам.

Мен — не чак толкоз… Живот, грехове…

Любих, разлюбвах… Останаха две…

Едната угасва, старей, догорява…

Другата грее…Ах, мама, жена ми…

Едната — отворила мойте очи,

другата (жено, недей, не плачи!)

дано ги затвори (прости, че те мамих!)

Много жени съм залюбвал, разлюбвал…

Две ми остават… Умрат ли и те,

третата иде… Ах, мойто дете,

помни от баща си: животът е хубав.

Пази си го дъще! Бил лош, бил измамен —

един си е той. И красив, и голям.

Него в наследство аз ще ти дам…

 

…Малка е още — не знай дъщеря ми…