Рей Бредбъри
От прахта родени (2)

Глава 1
Градът и неговото място

Отначало, каза хиляди пъти прабабата, имало само място в обширната тревиста равнина и хълм, на който нямало абсолютно нищо освен още трева и едно дърво, криво като черна мълния, и на това дърво не растяло нищо, докато не дошъл градът и не се появила Къщата.

Всички знаем как градовете набират нужда по нужда, докато сърцата им изведнъж не затуптяват и не започват да изпомпват хората към техните местоназначения. Но как, питате вие, се появяват къщите?

Истината е, че един пътуващ за Далечния запад дървар се облегнал на дървото и предположил, че сигурно си расте там още отпреди Иисус да реже греди и да рендосва дъски в бащината си работилница или Пилат Понтийски да си измие ръцете. Дървото, казвали някои, призовало Къщата от хаоса на бурите и странстванията на Времето. Щом се появила там, тя дълбоко вкоренила избите си в китайските гробища. Къщата била толкова великолепна — с фасада, за последен път виждана в Лондон — че фургоните, които възнамерявали да прекосят реката, започнали да се колебаят и семействата решили, че щом това пусто място е достатъчно подходящо за папски палат, царствен паметник или замък на кралица, едва ли има причина да го напуснат. И така, фургоните спрели, конете били напоени и когато се озърнали, семействата видели, че и обувките, и душите им са пуснали корени. Толкова ги била поразила Къщата, която се издигала до дървото със ствол като мълния, че се страхували да не ги преследва в сънищата им, ако я напуснат, и да им провали удоволствието от всички очакващи ги нататък места.

И така, първо се появила Къщата и нейното появяване станало предмет на нови легенди, митове или пиянски небивалици.

Изглежда, че над равнините се надигнал вятър и донесъл себе си лек дъждец, а той се превърнал в буря, която се развихрила със страшна сила. От полунощ до зори ураганът помел всичко подвижно между градовете-фортове в Индиана и Охайо, оголил горите в северен Илинойс, стигнал до все още нероденото място, утихнал и като с ръка на невидим бог, струпал дъски и керемиди, строителен материал, който оживял и много преди изгрев-слънце се оформил в нещо, мечтано от Рамзес, но довършено от Наполеон, избягал от сънуващия Египет.

Имало достатъчно греди, за да стигнат за покрива на катедралата „Свети Петър“, и достатъчно прозорци, за да ослепят ято отлитащи на юг птици. Имало веранда, която отвсякъде заобикаляла къщата. Зад прозорците имало цял кошер, лабиринт от стаи, достатъчни за все още неродени отделения, взводове, батальони и легиони, но обитавани от обещанието за тяхното идване.

И така, Къщата била довършена и покрита преди звездите да се стопят в светлина и дълги години се издигала сама на върха на своя хълм, кой знае защо, без да може да призове бъдещите си деца. Във всяка цепнатина трябвало да има мишка, щурец — във всяко огнище, дим — в многобройните комини, и почти човешки същества, зъзнещи на всяко легло. И също: бесни кучета на двора, живи капчуци на покрива. И всичко това очаквало някакъв мощен гръм от отдавна стихналата буря да извика: „Начало!“

И накрая, след дълги години, това наистина се случило.