Рей Бредбъри
От прахта родени (12)

Глава 11
Много завръщания

Невероятно, но каквото се качваше горе, трябваше да слезе долу.

С вихрушка от мрак над целия свят ветровете задухаха назад и каквото се извиси в небето, започна да се колебае на ръба на хоризонта и се изсипа върху американския континент.

Над цял северен Илинойс се струпаха буреносни облаци. Заваля, заваля върху души, върху отлетели криле, върху сълзи от хора, които се бяха отказали да пътуват, бяха дошли на Завръщането и бяха тъжни, вместо радостни.

В небесата на Европа и Америка онова, което бе започнало като весело събитие, сега се беше превърнало в нещо меланхолично, покрито с облаци на гнет, предразсъдъци и недоверие. Обитателите на Завръщането дойдоха на прага на Къщата, вмъкнаха се през прозорците, мансардите и избите и бързо се скриха, за да слисат Семейството, което се чудеше кой е дошъл. Второ Завръщане? Дали не настъпваше свършекът на света? Да, поне на техния свят. Този дъжд от души, тази буря от изгубени хора, струпани на покрива, натъпкани в избата сред бъчвите с вино, чакаше някакво откровение и това накара членовете на Семейството да се съберат на съвет и един по един да поздравят онези, които трябваше да се скрият от света.

И първата от тези странни изгубени души се намираше в един влак, пътуващ на север през Европа, пътуващ на север към мъглите, към прекрасните напоителни дъждове…