Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Совпадение, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 4 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Защо отново и отново ме тегли насам? Не зная. Някога казваха „тегли го към местопрестъплението“. Но нали аз не съм престъпник? Или все пак… Не зная. Но всяка година, през септември, когато листата жълтеят по дърветата, аз вземам отпуск, отивам в космопорта, наемам яхта звезден клас и летя към самотната звезда КМ-15.

…Тя се намира почти по средата на пътя от Земята до Лотан. Точно затова тогава излязох от подпространството. Омръзнаха ми ярките пластмасови стени, омръзна ми сивата мътилка в илюминаторите. Реших да изляза в обикновения космос. Още повече, че предлога за това беше подходящ — звездата, в чийто район летях, почти не беше изследвана.

Аз се настаних в пилотското кресло, затегнах петнайсетината колани и ремъци. Автоматите провериха изправността на кораба, киберпилотът намали скоростта до светлинна. И налягането на хиперполето моментално изхвърли кораба в обикновеното пространство.

В онзи момент не рабрах нищо — екраните бяха заляни от ослепителна светкавица, по приборите забягаха червени светлини. После всичко влезе в нормите, само броячът на енергия показваше рязко снижаване внатрупаната на кораба мощност. А иначе всичко беше наред — черен, пустинен космос, мътно жълта звезда и астероидно поле, заменящо планените й. Красиво. Но на мен не ми беше до красота.

Върнах назад видеозаписа и пуснах забавено възпроизвеждане. И видях как нещо кръгло и блестящо потъва в пламъка на анихилацията на някакви си хиляда километра по курса на кораба. Автоматите са действали строго по инструкцията — забелязвайки в момента на излизането непознато тяло, са го унищожили. Иначе ако се врежем в него с околосветлинна скорост…

Разбира се, ако пред кораба имаше друг кораб, автоматите биха ме върнали обратно в подпространството. Но онова, което се беше изпречило пред нас, не приличаше на земен или лотански зведолет. Честно казано, това можеше и да е просто астероид. Или някакъв стар маяк, оставен тук от хората или пилигримите…

Но имаше и трета възможност. Чуждопланетен кораб, липсващ в компютърния каталог. Тогава се превръщах, дори и неволно, в убиец.

Отново и отново ме тегли насам. Със седмици кръжа около забравената от Бог звезда. Понякога почти вярвам, че съм станал причина за смъртта на разумни същества. Нали сребристото тяло, чийто неясен контур се беше съхранил на видеокристалите, толкова приличаше на звездолет… И целият въпрос е в това, как са могли да се пресекат пътищата ни. Вероятността за съвпадение е толкова нищожна, че може да не се взема предвид. Ако чужденецът също е изплувал от подпространството за да се полюбува на непознатата звезда, то появяването ни на едно и също място по едно също време е твърде невероятно. Освен ако не е летял около звездата достатъчно дълго… Но какво, какво може да прави тук? Тукняма нито планети, нито разум. Какво е накарало чуждия звездолет да кръжи по смъртоносна орбита, очаквайки моето появяване? Какво?

Отпуската ми свършва — уви, дори относителното време понякога е твърде реално. И търсенето е към края си. Нищо интересно няма сред астероидите край мъртвата звезда. Онова, сигурно, все пак не е бил кораб… Аз се настаних в пилотското кресло, затегнах петнайсетината колани и ремъци. Автоматите започнаха проверката на кораба. И в този миг по екраните се разля виолетова светкавица. Някой излизаше от подпространството. Близо, съвсем близо… Аз положих ръка върху пулта, блокирайки охранителните системи. Може би чужденецът ще мине покрай мен. Но в дълбините на душата си не вярвам в това. Часът настъпи и пътищата ни се пресякоха отново. Това е като разплата. Вече знам какво е теглело чуждоземеца към тази звезда, към мъртвата красота, застинала в космоса.

Съвестта.

 

 

…Отново и отново ме тегли насам. Защо? Някога казваха „тегли го към местопрестъплението“. Но нали аз не съм престъпник? Или все пак… Не зная. Но всяко двуслънцие, когато зеленият диск на Голямата звезда изплува върху ослепително бялата точка на Малкото, аз се отделям от семейното дърво, изтеглям корените си и потеглям към далечното поле на космодрума, за да стартирам отново към самотната звезда…

 

1999 г.

Край
Читателите на „Съвпадение“ са прочели и: