Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death on the Nile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 85 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Агата Кристи. Смърт край нил

Роман

Библиотека „Лъч“, № 67

Разузнавачески и приключенски романи и повести

 

Преведе от английски Огнян Дъскарев

Редактор Анна Сталева

Художник Стоян Христов

Художествен редактор Александър Стефанов

Технически редактор Маргарита Воденичарова

Коректор Янка Андонова

 

I издание. Литературна група VI.

Тематичен № 23 9536622411/5557—16—83

Дадена за набор на 21. XII. 1983 година. Подписана за печат на 20. III. 1983 година. Излязла от печат на 13. V. 1983 година. Поръчка № 3. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. Усл. изд. коли 13,19. Цена на книжното тяло 1,45 лева. Цена 1,55 лева.

 

Издателство „Народна младеж“

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1983 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Смърт край Нил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
„Смърт край Нил“
Death on the Nile
АвторАгата Кристи
Първо издание1937 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаБезмълвният свидетел
СледващаСреща със смъртта
„Смърт край Нил“ в Общомедия

„Смърт край Нил“ (на английски: Death on the Nile) е книга на английската писателка Агата Кристи, издадена за първи път през 1937 г. във Великобритания. Книгата е от поредицата с Еркюл Поаро. Действието се развива в Египет, главно по река Нил.

Съдържание

Докато е на вечеря Еркюл Поаро вижда млада жена, Жаклин дьо Белфор (Джаки), да вечеря и да танцува с годеника си, Саймън Дойл. Той забелязва също, че Джаки е страстно влюбена в Саймън, дори прекалено много. Бащата на Джаки е бил френски граф, граф дьо Белфор, а майка ѝ е била американка. Баща ѝ е имал любовница, с която е избягал. Майка ѝ загубва цялото си състояние на Уолстрийт, оставяйки Джаки без пукната пара. На следващия ден, Жаклин води Саймън при най-добрата си приятелка, богатата наследница Линет Риджуей, с надеждата, че Линет ще предложи работа на Саймън. Три месеца по-късно Саймън прекратява годежа си с Жаклин и вместо за нея се жени за Линет.
Случва се така, че Поаро среща двойката по време на медения им месец в Египет, където той самият е на ваканция. Поаро е свидетел на среща между Дойл и Жаклин, при която Дойл изглежда на ръба. По-късно, Линет се приближава към Поаро и му признава, че Жаклин ги следи от сватбата им и ги притеснява. Докато Саймън е бил с Жаклин, той се влюбва в Линет. Животът на Линет и Саймън е подложен на стрес, и те искат Жаклин да ги остави на мира. Поаро се опитва да вразуми Жаклин, настоявайки да се отдели от Саймън и „да не отваря сърцето си за злото“. Тя отказва да го послуша, заявявайки, че Линет е откраднала Саймън от нея, омайвайки го с богатството си. Жаклин споделя, че си представя как убива Линет и дори носи малък пистолет в чантичката си.
В опит да се изплъзнат от Жаклин, Дойл плануват да останат за по-дълго в Кайро, като тайно резервират пътуване по река Нил, както между другото прави и Поаро. Корабът се казва Карнак. Те пътуват с влак и с още два кораба, но въпреки това Жаклин успява да хване дирите им и се появява на борда заедно с тях. Другите пътници са:

  • Писателката Саломе Отърбърн и дъщеря ѝ Розали
  • Мисис Алъртън и сина ѝ Тим
  • Американският попечител на Линет Андрю Пенингтън, който се натъкнал на нея в Египет
  • Френската прислужница на Линет – Луис Борже
  • Американката Мари ван Шойлер и младата ѝ братовчедка Корнилия Робсън
  • Мед. сестра на мис ван Шойлер – Мис Бауърс
  • Младеж на име Фъргюсън, отявлен комунист
  • Италиански археолог, Гуидо Рикети
  • Млад адвокат на име Джим Фенторп
  • доктор Беснер

Докато правят обиколка на някои древни руини, голям скален блок пада и почти уцелва Линет и Саймън. В първия момент те заподозират Жаклин, но откриват, че през цялото време е била на кораба и следователно няма как да го е извършила.
Поаро среща приятеля си Полковник Рейс, който се присъединява към останалите след пътешествие. Рейс казва на Поаро, че един от пътниците е престъпник, който е извършил няколко убийства, но все още не му е известен кой е той.
Същата нощ Жаклин влиза в салона, където Саймън и Линет играят бридж с други пътници. Жаклин започва да си поръчва питиета и ги изпива доста бързо. Линет и повечето от другите напускат; остават само Жаклин, Саймън, Корнелия Робсън и г-н Фанторп. Пияната Жаклин разказва на Корнелия как Саймън я е изоставил заради Линет. Саймън се опитва да я успокои, но неуспешно. Тя изважда пистолета си и го застрелва в крака, след това изпада в нервна криза и в истерично състояние на угризение, заплашва да отнеме живота си. По настояване на Саймън, Корелния и г-н Фанторп помагат на Жаклин да се върне в каютата, след което отиват да извикат доктор Беснер да прегледа Саймън. Мед. сестра Бауърс остава в каютата на Жаклин през цялата нощ. По-късно Фанторп казва на Беснер, че пистолетът липсва.

Престъплението

На следващия ден откриват Линет застреляна в главата. Рейс взима ситуацията под контрол и моли Поаро да му помага в разследването. Има няколко инкриминиращи улики – например „Ж“ написано с кръв на стената над главата на Линет. Мис Бауърс, обаче, уверява Поаро, че Жаклин е била през цялото време в каютата си, под влиянието на успокоителни хапчета. Доктор Беснер обяснява, че Линет не е можела да напише нищо, тъй като пистолетът я е убил моментално. Раната на Саймън е толкова сериозна, че не му е позволявала да се движи, дори и да е искал.
Рейс и Поаро решават, че Линет има някой враг измежду пътниците, който се е възползвал от сцената в салона. Непознатият е откраднал пистолета след като всички са напуснали, застрелва Линет и оставя улика, която да уличи Жаклин. Поаро забелязва, че перлената огърлица на Линет липсва от стаята ѝ.
Когато го разпитват, Саймън разкрива, че бащата на Линет се е оженил за момиче, на име Ана Харц, дъщерята на мултимилионера Леополд Харц. Риджуей е съсипал финансово няколко души, в стремежа си да натрупа богатство. Измежду пътниците има някой, чийто баща е един от тези, изгубили всичко.
След това Поаро разпитва пасажерите. Няколко от тях са чули звук, който описват като отваряне на шампанско. Други са чули шум от цопване малко след полунощ. Мис ван Шойлер твърди, че е погледнала през прозореца и е видяла Розали Отърбърн на перилата, да хвърля нещо в морето. Розали отрича да е напускала каютата си. Малко след това, оръжието на убийството е открито в Нил – пистолетът на Жаклин, увит в липсващия шал на мис ван Шойлер. Според Поаро това няма никакъв смисъл. Ако някой е искал да уличи Жаклин, е било по-логично да остави пистолета на местопрестъплението.
Прислужницата на Линет -Луис Бурже е разпитана в каютата на доктор Беснер, докато той самият се грижи за Саймън. Тя заявява, че не е видяла нищо в нощта на убийството, но би могла да види, „ако“ беше напуснала каютата си. Луис разкрива, че предшественицата ѝ Мари е искала да се омъжи за инженер на кораб, на име Флийтууд, но Линет открила, че е женен с три деца, и настояла Мари да прекъсне връзката. Флитууд се заканил, че ще убие Линет.
Жаклин моли Поаро да я пусне за малко при Саймън за да му се извини. Въпреки всичко, което се е случило, тя все още е много влюбена в него. Поаро ги оставя сами.
Когато Рейс обявява, че каютите ще бъдат претърсени за липсващите перли, мис Бауърс им ги връща, признавайки, че мис ван Шойлер ги е взела, тъй като е клептоманка. Поаро изследва огърлицата и открива, че е фалшива, което значи, че истинските перли са откраднати по-рано.
Поаро разбира, че Саломе Отърнърн е алкохоличка и това, което Розали е хвърлила зад борда са тайните запаси от алкохол на майка ѝ. Розали признава това, но твърдо настоява, че не е видяла никой да напуска каютата на Линет в нощта на убийството.
Луис е намерена мъртва в каютата си, намушкана до смърт. Тя стискала част от банкнота с висока стойност. Рейс и Поаро заключават, че тя трябва да е видяла убиеца да напуска кабината на Линет и се е опитала да го изнуди. Тъй като оръжието на убийството липсва, раната на Луис е могла да бъде причинена от тънко острие, подобно на скалпел. Доктор Беснер се сепва при предположението, че един от инструментите му е бил използван за извършване на убийството.
Поаро и Рейс влизат в каютата на Беснер за да кажат на него и Саймън какво се е случило. Саломе Озбърн влиза и заявява, че знае кой е убил Линет и Луис, защото е видяла човека да влиза и излиза от каютата на Луис. Саймън ѝ изкрещява веднага да каже. Но преди да успее да разкаже историята, е произведен изстрел отвън, който я уцелва. Преди Поаро и Рейс да успеят да реагират, стрелецът изчезва, изпускайки пистолет, който Поаро разпознава като пистолета на Андрю Пенингтън.
След като използва малките сиви клетки, Поаро обявява, че е решил случая; според него най-важните улики са:

  • Фактът, че Поаро пие само вино по време на вечеря, докато двамата му обичайни сътрапезници, сем. Алертън, пият нещо друго.
  • Две шишенца лак за нокти в каютата на Линет, едната с етикет „Кардинал“ (много тъмно червено), а другото с етикет „Роуз“ (светло розово), но съдържанието и на двете било с червен цвят.
  • Фактът, че пистолетът на Жаклин бил хвърлен зад борда и
  • Обстоятелствата покрай смъртта на Луис и Мисис Отърбърн.

Решението на загадката

Преди да обясни как е било извършено престъплението, Поаро решава да изясни някои по-малки мистерии, като задава въпроси на някои от пасажерите:

  • Андрю Пенингтън признава, че е спекулирал нелегално с авоарите на Линет; той се е надявал да възстанови средствата преди тя да навърши пълнолетие, но заради брака си тя получава пълен контрол над имуществото. Научавайки за брака ѝ, Пенингтън се запътва към Египет, за да се опита да накара Линет да подпише документи, чрез които да не бъде подвеждан под отговорност; той се отказва от плана си, когато открива, че Линет е интелигентна жена, която чете всичко, преди да подпише; в отчаянието си, той се опитва да я убие като блъска част от скалата върху нея, но се кълне че не я е застрелвал.
  • Фанторп разкрива, че е упълномощен от адвоката на Линет да я проследи до Египет, за да шпионира Пенингтън
  • Оказва се, че Тим Алъртън е крадец на бижута, работещ заедно с братовчед си. Тим откраднал перлите от каютата на Линет и ги заменил с фалшиви, но и той се кълне, че не я е убивал; той не знае дали Линет е била вече мъртва, когато е влязъл; Розали разкрива, че е видяла Тим да влиза и да излиза от каютата на Линет, но тъй като е влюбена в него, се опитва да го предпази; Поаро оневинява Тим за убийството и се съгласява да не съобщава за кражбата на полицията; Тим обещава да се поправи и моли Розали да се ожени за него, за радост на майка му.
  • След като Рейс чува за телеграма, която получава Рикети, в която е използван код, който Рейс разпознава, той разбира, че Рикети е престъпникът, който преследва.

Най-накрая Поаро обяснява пред Рейс, мис Робсън и доктор Беснер как и кой е извършил убийството. Първоначалната им идея, че убиецът се е възползвам от разправията в салона е била погрешна; всъщност убийството е планирано месеци преди това – от Жаклин и Саймън.
Преди убийството, един от двамата слага упойващо вещество в бутилката вино на Поаро.
Жаклин използва Корнелия Робсън за свидетел и се преструва, че застрелва Саймън в крака. В действителност, тя пропуска целта, а Саймън разлива червено мастило (което е сложил в шишенцето за лак за нокти) върху крака си, за да изглежда все едно е ранен. Докато Корнелия излиза заедно с Фанторп и Жаклин и отива да повика доктора, Саймън напуска салона. Той взима пистолета, изтичва до каютата на Линет, по дясната част на кораба, докато останалите са в лявата. Саймън застрелва Линет и написва „Ж“ на стената с кръв, връща се в салона и се застрелва в крака. Той използва шала на мис ван Шойлер за заглушител. Слага два куршума в пистолета, за да изглезда, че е стреляно само веднъж, увива го в шала и го хвърля през прозореца в Нил. Доктор Беснер го преглежда и установява, че е зле ранен и не може да се движи, давайки му перфектното алиби.
За нещастие, Луис вижда Саймън да влиза и излиза от каютата на Линет. Тя се опитва да го изнуди. Саймън го казва на Жаклин, докато Поаро ги е оставил насаме. Жаклин открадва скалпел от доктора и влиза в каютата на Луис под претекст, че ще ѝ даде парите и я пробожда. От своя страна, Мисис Отърбърн вижда Жаклин да влиза в каютата на прислужницата. Мисис Отърбърн изтичва да съобщи на Поаро какво е видяла. Саймън, извиква на Мисис Отърбърн достатъчно силно за да може Жаклин да чуе, че планът им е изложен на риск. Жаклин бързо изтичва до съседната каюта на Пенингтън, взима пистолета му и застрелва Мисис Отърбърн.
Поаро обяснява, че подозренията му се повяили, когато Луис говорила хипотетично, казвайки, че ако била излязла навън е щяла да види убиеца. Детективът заключава, че единствената причина да се изрази така, е че убиецът е в каютата и тя се е надявала да спечели пари чрез изнудване. Освен Поаро и Рейс, единствените други хора в каютата били доктор Беснер и Саймън. Тъй като е можела да говори с Беснер по всяко време, той стига до извода, че тя трябва да е говорила на Саймън, тъй като той е под наблюдение и не се знае дали е щяла да може да говори отново пред него.
Подозренията на Поаро назрели и от факта, че шалът на Мис ван Шойлер има, дупка, което значело, че е използван за да се заглуши изстрел. Това било странно, защото около раната на Линет имало обгаряне, което значи, че пистолетът е държан непосредствено до главата. Тъй като има свидетели, които твърдят, че при застрелването на Саймън не е имало шал, значи трябва да е бил произведен трети изстрел, за който никой нищо не знае.
Упояването на Поаро също говори за преднамереност, а не за импулсивно убийство.
Накрая Саймън и Жаклин признават. Жаклин казва, че винаги са се обичали със Саймън и него никога не го е било грижа за Линет. Всичко е било театър, за да може Саймън да наследи парите ѝ. След период на траур, Саймън и Жаклин са щели да се сдобрят и оженят. Жаклин казва, че идеята за убийството е на Саймън, но че тя го е планирала, тъй като Саймън не е достатъчно умен да го направи сам. Преди това той се е опитал няколко пъти да открадне пари от работодателите си, но е бил хванат и уволнен. Жаклин била човек на идеите, а Саймън – на действията. Заедно, те планирали почти перфектното убийство. Жаклин твърди, че Линет наистина се опитала да открадне Саймън от нея, така че не съжалява за плана, въпреки че се радва, че не тя е трябвало да дръпне спусъка.
Докато пътниците слизат от кораба, Жаклин разкрива, че има втори пистолет, който е скрила в каютата на Розали Отърборн, докато са претърсвали кораба. Тя застрелва Саймън и себе си, за да се спаси от по-ужасна и унизителна смърт. Поаро признава, че е знаел за втория пистолет, и е искал да даде шанс на Жаклин да избере по-хуманния изход.
В добавка на Тим и Розали, се оказва, че има и втора неочаквана връзка: Корнелия Робсън приема предложението на доктор Беснер, пред изумения Фъргюсън, който я е ухажвал, по неговия си непохватен начин, по време на цялото пътуване. Става ясно също и че Фъргюсън е псевдоним, и че всъщност той е аристократ, който е започнал да се интересува от комунизъм, докато е учил в Оксфорд.

Връзки с други творби

  • В глава 12, мис ван Шойлер споменава на Поаро, че имат общ познат, г-н Руфъс ван Алдин, който е познат от Мистерията в синия експрес.
  • Във втората част, глава 21, Поаро споменава, че е открил червено кимоно в багажа си. Прави се връзка с Убийство в Ориент Експрес.
  • Когато Поаро среща Рейс, Кристи пише: Еркюл Поаро се бе срещнал с полковник Рейс една година по-рано в Лондон. Те били гости на много странна вечеря – вечеря, която завършила със смъртта на странен мъж, техния домакин.” Става дума за Карти на масата.

Адаптации

Смърт край Нил

Агата Кристи адаптира романа за пиеса, чиято премиера е на 17 януари 1944 г. под името Скрит хоризонт, през 1946 г. започва да се играе в Уест Енд под името Убийство край Нил, и на Бродуей по-късно същата година под същото име.

Крафт Телевижън Тиътър

Телевизионна версия на живо на романа под името Убийство край Нил е представена на 12 юли 1950 г. в Америка като едночасова пиеса, част от поредицата Крафт Телевижън Тиътър. Участват Гай Спол и Патриша Уийл.

Смърт край Нил 1978 г.

Романът е адаптиран в изключително успешен филм, излъчен през 1978 г., с участието на Питър Устинов за първото му от шестте появявания в ролята на Поаро. Участват още плеяда от звезди като: Бети Дейвис (Мисис ван Шойлер), Мия Фароу (Жаклин дьо Белфор), Маги Смит (Мис Бауърс), Луис Чилс (Линет Дойл), Саймън МакКоркиндейл (Саймън Дойл), Джон Финч (Фъргюсън), Оливия Хъси (Розали Отърборн), Анджела Лансбъри (Мисис Отърборн), Джейн Бъркин (Луис), Джордж Кенеди (Пенингтън), Джак Уордън (Беснер), Дейвид Нивън (полковник Рейс). Направени са леки промени: премахване на някои от героите – Корнелия Робсън, Рикети, Алъртън, Фанторп. Романтичният интерес, който проявява Тим Алертън в романа, във филма е прехвърлен на Фъргюсън.

Радио 4 на Би Би Си

Романът е адапиран като поредица от пет части за радио 4 на Би Би Си през 1997 г. С ролята на Поаро се нагърбва Джон Мофат. Поредицата се излъчва веднъж на седмица – от четвъртък 2 януари до четвъртък 30 януари.

Случаите на Поаро

Смърт край Нил, телевизионна адаптация, излъчена 2004 г., като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с участието на Дейвид Сушей. Тази версия остава вярна на романа. Все пак има някои различия: някои от героите са изпуснати, като Мис Бауърс, Фанторп и Рикети; значително различие има накрая на романса между Тим и Розали: вместо да завърши с щастлива любов, Тим внимателно отказва на Розали и има намек за това, че или Тим е хомосексуален или има връзка с жената, която може и да е, а може и да не е неговата майка. Друга разлика: тялото на Луис Бурже е открито в гардероба, а не под леглото ѝ.
Кастът включва: Емили Блънт (Линет), Джей Джей Фийлд (Саймън), Емма Грифитс Малин (Жаклин), Джеймс Фокс (полковник Рейс), Франсис де ла Тур (Мадам Отърбърн), Зо Телфърд (Розали Отърбърн) и Дейвид Соул (Пенингтън).

Компютърни игри

Смърт край Нил се превръща в компютърна игра тип „скрити предмети“. Играчът е в ролята на Поаро в търсене на улики и разпитване на заподозрените на основата на информацията, която открива.

Графичен роман

Смърт край Нил е адаптиран за графична новела през 2007 г. от Франсоа Ривие.

Международни заглавия

  • арабски: جريمة في وادي النيل (Смърт край Нил)
  • китайски: 尼罗河上的惨案 (Трагедия по Нил)
  • чешки: Smrt na Nilu (Смърт край Нил)
  • хърватски: Smrt na Nilu Смърт край Нил)
  • датски: Døden på Nilen (Смърт край Нил)
  • нидерландски: Moord op de Nijl (Смърт край Нил)
  • естонски: Surm Niilusel (Смърт край Нил)
  • фински: "Kuolema Niilillä" (Смърт край Нил)
  • френски: Mort sur le Nil (Смърт край Нил)
  • немски: Der Tod auf dem Nil (Смърт край Нил)
  • гръцки: Έγκλημα στο Νείλο (Престъпление по Нил)
  • унгарски: Poirot kéjutazáson (Поаро на приятно пътешествие), Halál a Níluson (Смърт край Нил)
  • индонезийски: Pembunuhan di Sungai Nil (Смърт край Нил)
  • италиански: Poirot sul Nilo (Смърт край Нил)
  • японски: ナイルに死す (Смърт край Нил)
  • норвежки: "Hun fulgte etter" (Тя ги преследва), по-късно преименувано на "Mord på Nilen" (Смърт край Нил)
  • полски: Śmierć na Nilu (Смърт край Нил)
  • португалски: Morte no Nilo (Смърт край Нил)
  • румънски: Moarte pe Nil (Смърт край Нил)
  • руски: "Убийство на пароходе <<Карнак>>" (Убийство на кораба Карнак), „Смерть на Ниле“ (Смърт край Нил)
  • сръбски: Смрт на Нилу (Смърт край Нил)
  • испански: Muerte en el Nilo (Смърт край Нил) и Poirot en Egipto (Поаро в Египет)
  • шведски: Döden på Nilen (Смърт край Нил)
  • тайландски: ฆาตกรรมแม่น้ำไนล์ (Смърт край Нил)
  • турски: Nil'de Ölüm (Смърт край Нил)

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death on the Nile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Рейс въздъхна с облекчение, когато вратата се затвори след него.

— Постигнахме повече, отколкото се надявах. Признание в измама. Признание в опит за убийство. Това е най-доброто, което можем да направим. Всеки би признал най-много опит за убийство, но не и самото престъпление.

— Понякога това е възможно — каза унесено Поаро и очите му блеснаха.

Рейс го погледна с изненада.

— Имате ли някакъв план?

Детективът кимна. След това изброи на пръсти:

— Градината в Асуан. Показанията на мистър Алертън. Двете шишенца с лак за нокти. Моята бутилка с вино. Кадифеният шал. Изцапаната носна кърпичка. Пистолетът, оставен на местопрестъплението. Смъртта на Луиз. Смъртта на мадам Отърбърн. Да, всичко е на мястото си. Пенингтън не го е извършил, Рейс!

— Какво? — попита с изумление Рейс.

— Пенингтън не е убил Линет Дойл. Вярно е, че е имал мотиви. Вярно е, че е искал да го направи, но само се е опитал. И това е всичко. За това престъпление е било необходимо нещо, което Пенингтън е нямал! За това престъпление са нужни дързост, мигновени и безпогрешни реакции, решителност, самообладание, изобретателен и хладнокръвен ум. Пенингтън не притежава тези качества. Той не би извършил престъпление, освен ако не е сигурен, че ще бъде в безопасност. А това престъпление е било много рисковано! Висяло е на косъм. За него е била необходима дързост. А Пенингтън не е дързък. Той е само проницателен.

Рейс го погледна с уважението, което един умен мъж дължи на друг.

— Добре сте обмислили всичко — каза той.

— Да, но има едно-две неща. Онази телеграма например, която Линет Дойл е прочела. Бих искал да изясня това.

— Ей, богу, забравихме да попитаме Дойл. Той щеше да ни каже, но тогава дойде бедната мисиз Отърбърн. Отново ще го разпитаме.

— По-късно. Преди това искам да говоря с един човек.

— С кого?

— Тим Алертън.

Рейс се учуди.

— Алертън? Добре, да го извикаме.

Той натисна звънеца и изпрати бележка по стюарда.

Тим Алертън влезе и запита:

— Стюардът ми каза, че искате да говорите с мен?

— Да. Седнете, моля.

Тим седна и ги погледна с внимание, но личеше, че е леко отегчен.

— Мога ли с нещо да ви помогна? — каза той любезно, но без особено въодушевление.

— Може би в някои отношения — отговори Поаро. — Но това, което действително искам от вас, е да слушате.

Тим учтиво вдигна вежди.

— Разбира се. Аз съм най-добрият слушател в света. Можете да разчитате, че ще кажа „Ааа!“ точно когато трябва.

— Много добре. Вашето „Ааа!“ ще бъде много изразително. Но да започнем. Когато се запознах с вас и майка ви в Асуан, бях силно привлечен от вашата компания и реших, че майка ви е една от най-очарователните жени, които съм срещал.

Отегченото лице се оживи за миг и очите блеснаха.

— Тя е… необикновена.

— Но вниманието ми бе привлечено отново, когато споменахте името на една дама.

— Така ли?

— Да, на мадмоазел Джоана Саутууд. Виждате ли, напоследък слушах за нея. — След кратка пауза той продължи: — През последните три години Скотланд ярд беше твърде обезпокоен от някои кражби на бижута. Това бяха, така да се каже, обири в светското общество. Моят приятел, главният инспектор Джап, стигна до заключението, че обирите не са дело само на един човек, а на двама, които действуват много ловко. Той беше убеден от големия си личен опит, че кражбите се вършат от хора с добро обществено положение. И накрая вниманието му бе привлечено от мадмоазел Джоана Саутууд. Всички жертви бяха нейни приятелки или познати и във всички случаи й бяха заемали въпросната скъпоценност или й я бяха давали за малко да я разгледа. Освен това тя живееше много по-охолно, отколкото доходите й позволяваха. От друга страна, беше съвсем ясно, че не тя извършва самата кражба, тоест подмяната. В някои случаи тя беше в чужбина, когато бижутата се подменяха. Така че постепенно главният инспектор стигна до определен извод. За известен период от време мадмоазел Саутууд имаше връзки със „Сдружението на съвременните бижутери“. Той подозираше, че тя дава там откраднатите бижута; след това те се прерисуват много точно и някой неизвестен и небрежен в работата си бижутер им прави копие, като третата част от операцията — успешната подмяна, се извършва от някой друг, който не е имал нищо общо с бижута или имитации и копия на скъпоценни камъни. Инспектор Джап не знаеше кой е този човек. По време на един разговор вие се изпуснахте и казахте някои неща, които ме заинтересуваха. Пръстенът, който изчезнал, когато сте били в Майорка, фактът, че сте били на гости в къща, където е била извършена такава подмяна, близостта ви с Джоана Саутууд. Очевидно не одобрявахте моето присъствие във вашата компания и се опитахте да отдалечните майка си от мен. Разбира се, това може би се дължеше на лична антипатия, но реших, че не това е причината. Бяхте твърде обезпокоен, за да прикриете страха си, като се държите приятно и възпитано. Е, добре! Перлите изчезнаха след убийството на Линет Дойл. Сигурно ви е ясно, че веднага се досетих за вас! Но не бях съвсем доволен от себе си, защото, ако сте действували двамата с мадмоазел Саутууд, както подозирах (а тя беше близка приятелка на Линет Дойл), тогава би трябвало да бъде извършена подмяна, а не безочлива кражба. Но след това перлите неочаквано бяха върнати и какво се оказа? Че не са истински, а имитация. Тогава разбрах кой е истинският крадец. Фалшивата огърлица беше открадната и след това върната, същата фалшива огърлица, с която вие преди това бяхте подменили истинската.

Поаро погледна младия мъж пред себе си. Под загара лицето на Тим бе пребледняло. Той не притежаваше опита и хладнокръвието на Пенингтън.

— Наистина ли? И ако е така, къде съм сложил истинските перли? — опита се да каже с подигравателен глас Тим.

— И това знам.

Лицето на младия мъж изведнъж се състари.

— Мислих дълго за това — поде Поаро, — и реших, че могат да бъдат само на едно място. Истинските перли са скрити в една броеница, която виси на стената във вашата каюта. Тя е покрита с изящна дърворезба. Мисля, че сте я купили специално за това. Интересното е, че зърната на тази броеница се отвинтват. Във всяко едно от тях има перла, увита в секотин. Разчитали сте, че повечето полицейски инспектори уважават религиозните символи, освен, ако явно има нещо съмнително. Постарах се да открия как мадмоазел Саутууд ви е изпратила фалшивата огърлица. Тя е направила това, защото вие дойдохте тук от Майорка, когато сте разбрали, че мадам Дойл ще прекара в Египет медения си месец. Според мен тя е била изпратена в книга с издълбан квадратен отвор в средата. Книгите не предизвикват съмнение и практически никога не се отварят в пощата.

Настъпи дълго мълчание. После Тим каза тихо:

— Спечелихте. Беше добре замислено, но всичко има край. А сега, предполагам, не ми остава нищо друго, освен да изпия горчивата чаша.

Поаро леко кимна.

— Знаете ли, че сте били видян през онази нощ?

— Видян? — сепна се Тим.

— Да, в нощта, когато Линет Дойл умря, някой ви е видял да излизате от каютата й малко след един часа сутринта.

— Вижте, да не би да мислите, че… Не съм я убил аз! Кълна се в това! Бях в ужасно състояние. Така се случи, че избрах точно онази нощ… Господи, колко ужасно беше:

— Да, сигурно сте преживели неприятни моменти. Но сега, след като знаем всичко, бихте могли да ни помогне. Беше ли жива мадам Дойл, когато откраднахте перлите?

— Не знам. Честна дума, не знам, мосю Поаро! — каза дрезгаво Тим. — Бях разбрал, че нощем ги държи на нощната си масичка до леглото. Промъкнах се вътре, много внимателно опипах масичката, смених истинските перли с фалшивите и тихо излязох. Разбира се, помислих, че спи.

— Чухте ли я да диша? Сигурно сте се ослушали за това?

Тим се замисли.

— Беше много тихо наистина. Но мисля, че не я чух да диша.

— Почувствувахте ли някаква миризма на дим във въздуха, както след неотдавнашен изстрел с огнестрелно оръжие?

— Мисля, че не. Не мога да си спомня.

— Е, няма никакъв напредък — въздъхна Поаро.

— Кой ме е видял? — попита Тим с любопитство.

— Розали Отърбърн. Тя е идвала откъм другата част на кораба, видяла ви е да излизате от каютата на Линет Дойл и да се отправяте към вашата.

— Значи тя ви е казала.

— Тя нищо не ми каза — отвърна спокойно Поаро.

— Но откъде знаете тогава?

— Защото съм Еркюл Поаро и сам се досещам. Когато я запитах, знаете ли какво ми отговори? Каза: „Не видях никого“. И излъга.

— Но защо?

— Но това е още по-сериозна причина, за да ви каже всичко.

— Изглежда, че тя не е мислела така — сви рамене детективът.

Тим каза със странен глас:

— Тя е необикновено момиче. Сигурно животът й не е бил лек с човек като майка и.

— Да, преживяла е тежки дни.

— Бедното дете — прошепна Тим. След това погледна Рейс: — Е, и какво сега, сър? Признавам, че взех перлите от каютата на Линет. Ще ги намерите точно там, където казахте, че са. Вината ми за това е доказана. Но отричам всичко, което твърдите за мис Саутууд. Нямате никакви доказателства срещу вея. А по какъв начин съм се сдобил с фалшивата огърлица, е моя работа.

— Много сте коректен — измърмори Поаро.

— Винаги джентълмен! — усмихна се Тим и прибави: — Може би си представяте колко се обезпокоих, когато открих, че майка ми се е привързала към вас! Не съм такъв закоравял престъпник, че да ми е приятно да седя рамо до рамо с известен детектив точно преди да предприема рискован удар! На някои хора това прави удоволствие, но не и на мен. Откровено казано, страхувах се.

— Но това не ви попречи да извършите кражбата.

Тим сви рамене.

— Не се страхувах толкова много, че да се откажа. Подмяната трябваше да стане все някога, а на този кораб имах прекрасна възможност за това. Каютата на Линет бе през две от моята, а самата тя беше толкова заета с проблемите си, че едва ли щеше да забележи нещо.

— Питам се дали това е вярно…

Тим го изгледа и попита:

— Какво искате да кажете?

Поаро натисна звънеца.

— Ще помоля мис Отърбърн да дойде за минута.

Тим се намръщи, но нищо не каза. Един стюард се появи, получи нареждането и излезе.

Розали дойде след няколко минути. Тя погледна изненадано Тим. До неотдавна бе плакала и очите й бяха зачервени. В нея не бе останало нищо от предишното предизвикателство и мнителност. Седна и отправи покорен поглед към Рейс и Поаро.

— Много съжаляваме, че ви безпокоим — каза внимателно Рейс.

Той беше малко недоволен от Поаро.

— Няма значение — отговори тихо момичето.

— Трябва да изясним един-два въпроса — започна Поаро. — Когато ви попитах дали сте видели някого на дясната палуба в един и десет тази сутрин, вие отговорихте отрицателно. За щастие успях да открия истината без ваша помощ. Мосю Алертън призна, че е бил снощи в каютата на Линет Дойл.

Тя погледна бързо Тим. Той кимна рязко със сурово и мрачно лице.

— Греша ли в часа, мосю Алертън?

— Не, напълно сте прав.

Розали го гледаше изумена. Устните й затрепераха… полуразтвориха се.

— Но вие не сте… не сте…

Той каза бързо:

— Не, не съм я убил. Аз съм крадец, а не убиец. Съвсем скоро всичко ще разберете. Целта ми бяха перлите.

Поаро продължи:

— Според самия него мосю Алертън отишъл в каютата й снощи и е сменил истинската перлена огърлица с фалшива.

— Истина ли е? — Розали го гледаше със сериозни тъжни очи, очи на дете.

— Да — каза Тим.

Настъпи мълчание. Полковник Рейс неспокойно се размърда.

Поаро проговори с необикновен глас!

— Това е, както казах, версията на мосю Алертън. Думите му отчасти се потвърждават от вашите показания, мис Отърбърн. С други думи, има доказателства, че той е бил в каютата на Линет Дойл снощи, но няма доказателства защо е бил там.

Тим го погледна с удивление.

— Но вие знаете защо!

— Какво знам?

— Е, добре, знаете, че взех перлите.

— Но да, да! Знам, че сте взели перлите, но не знам кога сте ги взели. Това може да не е станало снощи… Току-що казахте, че Линет Дойл не би забелязала подмяната. Но не съм толкова сигурен. Да допуснем, че е открила това… Да допуснем дори, че е разбрала кой го е направил… Да допуснем, че снощи е заплашила да разкаже всичко и вие сте знаели, че тя не се шегува… и да допуснем, че сте подслушали скандала в салона между Жаклин дьо Белфор и Саймън Дойл, и веднага след като всички са си отишли, тихо сте влезли вътре, взели сте пистолета и един час по-късно, когато корабът е утихнал, сте се промъкнали в каютата на Линет Дойл и за да сте сигурен, че няма да бъдете разобличен…

— Господи! — промълви Тим. От пепеливото лице две изтерзани, пълни с болка очи гледаха с безмълвна молба Поаро.

Детективът продължи:

— Но ви е видял още един човек — камериерката Луиз. На другия ден започнала да ви изнудва. Заплашила ви е, че ако не й платите добре, ще разкаже какво е видяла. Разбрали сте, че ако се примирите с изнудването, това ще бъде началото на края. Привидно сте се съгласили и сте й казали, че ще дойдете точно преди обяд в каютата й с парите. Там сте я намушкали, докато е брояла банкнотите. Но отново сте нямали късмет. Някой ви е видял да влизате в каютата й — той се полуизвърна към Розали, — това е била вашата майка. Отново е трябвало да действате безразсъдно, рисковано, но сте нямали друг изход. Чули сте Пенингтън да говори преди няколко дни за револвера си. Изтичали сте в каютата му, взели сте го, подслушали сте разговора ни пред каютата на доктор Беснер и сте застреляли мадам Отърбърн, преди да каже името ви.

— Нее-е! — извика Розали. — Той не е извършил това!

— След това сте побягнали към кърмата — единственото нещо, което сте могли да сторите. После сте се обърнали и когато се втурнах след вас, вие вече се преструвахте, че идвате от срещуположната страна. Държали сте револвера в ръкавици; когато ги поисках, те бяха в дожоба ви…

— Кълна се в бога, че в това няма ни дума истина — каза Тим.

Но треперещият му, неуверен глас прозвуча неубедително.

И тогава Розали Отърбърн изненада всички:

— Разбира се, че не е истина! И мосю Поаро знае, че е така! Той си има причини, за да твърди това!

Поаро я погледна с изненада. Лека усмивка заигра по устните му.

— Мадмоазел е твърде умна… Но съгласете се, че уликите бяха правдоподобни.

— Защо, по дяволите… — започна със засилващ се гняв Тим, но Поаро вдигна ръка.

— Против вас има много улики, мосю Алертън. Това исках да разберете. А сега ще ви кажа нещо по-приятно. Все още не съм изследвал онази броеница в каютата ви. Но може би ако направя това, няма да намеря нищо. И тъй като мис Отърбърн продължава да твърди, че не е видяла никого снощи на палубата, е, добре, срещу вас няма никакви улики. Перлите са били взети от една клептоманка, която след това ги е върнала. Ако искате да ги видите с мадмоазел, те са в една кутийка на масата.

Тим се изправи на крака. Остана за миг безмълвен. Когато заговори, думите му като че ли прозвучаха сухо, но, изглежда, задоволиха слушателите.

— Благодаря! Няма да има нужда да ми давате друг шанс!

Той отвори вратата пред момичето и то излезе; като взе малката картонена кутийка, Тим я последва.

Закрачиха един до друг. Тим отвори кутията, извади фалшивата огърлица и я захвърли далече в Нил.

— Край! — каза той. — Когато върна кутията на Поаро, вътре ще бъдат истинските перли. Как можах да бъда такъв глупак!

Розали каза тихо:

— Преди всичко защо започнахте?

— Искате да кажете как започнах? О, не знам. От леност, скука, а и това ме забавляваше. Толкова по-интересно е, отколкото да стоиш в някоя канцелария. Сигурно ви звучи ужасно, но виждате ли, в това ме привличаше нещо — главно рискът може би.

— Мисля, че разбирам.

— Да, но никога не бихте го направили.

Розали се замисли за миг и лицето и стана сериозно.

— Не, никога — каза тя просто.

— О, скъпа моя, вие сте очарователна… прекрасна. Защо не казахте, че сте ме видели снощи?

— Помислих, че ще ви заподозрат.

— Вие подозирахте ли ме?

— Не. Не вярвах, че можете да убиете някого.

— Да. Не съм от тази сплав, от която са направени убийците. Аз съм само един нещастен крадец на дребно.

Тя плахо докосна ръката му.

— Не говорете така.

Той хвана ръката й.

— Розали, искате ли… знаете какво искам да кажа. Или винаги ще ме презирате и ще ми натяквате?

Тя се усмихна леко.

— Има неща, за които и вие може да ми натяквате…

— Розали, скъпа…

Но тя го задържа за минута.

— А Джоана?

— Джоана? — извика внезапно Тим. — Вие сте като майка ми. Джоана изобщо не ме интересува. Тя има хищни очи и конско лице. Изключително непривлекателен представител на Нежния пол.

След малко Розали каза.

— Майка ви никога не бива да узнае това.

— Не съм сигурен — отвърна замислено Тим. — Мисля, че ще й кажа. Тя е силен човек и ще издържи. Да, мисля, че ще разруша майчинските й илюзии. Тя ще бъде толкова доволна, когато разбере, че съм имал само делови отношения с Джоана, че ще ми прости всичко останало.

Бяха стигнали до каютата на мисиз Алертън и Тим почука решително на вратата. Тя се отвори и мисиз Алертън застана на прага.

— Розали и аз… — започна Тим и спря.

— О, скъпи мои — промълви тя и прегърна Розали. — Мое скъпо, скъпо дете. Така се надявах, но Тим беше непоносим, преструваше се, че не те харесва. Но, разбира се, не можа да ме измами!

Розали каза сподавено:

— Вие бяхте винаги толкова мила с мен. Исках да…

Тя млъкна и зарида щастливо на рамото и.