Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death on the Nile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 84 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Агата Кристи. Смърт край нил

Роман

Библиотека „Лъч“, № 67

Разузнавачески и приключенски романи и повести

 

Преведе от английски Огнян Дъскарев

Редактор Анна Сталева

Художник Стоян Христов

Художествен редактор Александър Стефанов

Технически редактор Маргарита Воденичарова

Коректор Янка Андонова

 

I издание. Литературна група VI.

Тематичен № 23 9536622411/5557—16—83

Дадена за набор на 21. XII. 1983 година. Подписана за печат на 20. III. 1983 година. Излязла от печат на 13. V. 1983 година. Поръчка № 3. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. Усл. изд. коли 13,19. Цена на книжното тяло 1,45 лева. Цена 1,55 лева.

 

Издателство „Народна младеж“

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1983 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Смърт край Нил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
„Смърт край Нил“
Death on the Nile
АвторАгата Кристи
Първо издание1937 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаБезмълвният свидетел
СледващаСреща със смъртта
„Смърт край Нил“ в Общомедия

„Смърт край Нил“ (на английски: Death on the Nile) е книга на английската писателка Агата Кристи, издадена за първи път през 1937 г. във Великобритания. Книгата е от поредицата с Еркюл Поаро. Действието се развива в Египет, главно по река Нил.

Съдържание

Докато е на вечеря Еркюл Поаро вижда млада жена, Жаклин дьо Белфор (Джаки), да вечеря и да танцува с годеника си, Саймън Дойл. Той забелязва също, че Джаки е страстно влюбена в Саймън, дори прекалено много. Бащата на Джаки е бил френски граф, граф дьо Белфор, а майка ѝ е била американка. Баща ѝ е имал любовница, с която е избягал. Майка ѝ загубва цялото си състояние на Уолстрийт, оставяйки Джаки без пукната пара. На следващия ден, Жаклин води Саймън при най-добрата си приятелка, богатата наследница Линет Риджуей, с надеждата, че Линет ще предложи работа на Саймън. Три месеца по-късно Саймън прекратява годежа си с Жаклин и вместо за нея се жени за Линет.
Случва се така, че Поаро среща двойката по време на медения им месец в Египет, където той самият е на ваканция. Поаро е свидетел на среща между Дойл и Жаклин, при която Дойл изглежда на ръба. По-късно, Линет се приближава към Поаро и му признава, че Жаклин ги следи от сватбата им и ги притеснява. Докато Саймън е бил с Жаклин, той се влюбва в Линет. Животът на Линет и Саймън е подложен на стрес, и те искат Жаклин да ги остави на мира. Поаро се опитва да вразуми Жаклин, настоявайки да се отдели от Саймън и „да не отваря сърцето си за злото“. Тя отказва да го послуша, заявявайки, че Линет е откраднала Саймън от нея, омайвайки го с богатството си. Жаклин споделя, че си представя как убива Линет и дори носи малък пистолет в чантичката си.
В опит да се изплъзнат от Жаклин, Дойл плануват да останат за по-дълго в Кайро, като тайно резервират пътуване по река Нил, както между другото прави и Поаро. Корабът се казва Карнак. Те пътуват с влак и с още два кораба, но въпреки това Жаклин успява да хване дирите им и се появява на борда заедно с тях. Другите пътници са:

  • Писателката Саломе Отърбърн и дъщеря ѝ Розали
  • Мисис Алъртън и сина ѝ Тим
  • Американският попечител на Линет Андрю Пенингтън, който се натъкнал на нея в Египет
  • Френската прислужница на Линет – Луис Борже
  • Американката Мари ван Шойлер и младата ѝ братовчедка Корнилия Робсън
  • Мед. сестра на мис ван Шойлер – Мис Бауърс
  • Младеж на име Фъргюсън, отявлен комунист
  • Италиански археолог, Гуидо Рикети
  • Млад адвокат на име Джим Фенторп
  • доктор Беснер

Докато правят обиколка на някои древни руини, голям скален блок пада и почти уцелва Линет и Саймън. В първия момент те заподозират Жаклин, но откриват, че през цялото време е била на кораба и следователно няма как да го е извършила.
Поаро среща приятеля си Полковник Рейс, който се присъединява към останалите след пътешествие. Рейс казва на Поаро, че един от пътниците е престъпник, който е извършил няколко убийства, но все още не му е известен кой е той.
Същата нощ Жаклин влиза в салона, където Саймън и Линет играят бридж с други пътници. Жаклин започва да си поръчва питиета и ги изпива доста бързо. Линет и повечето от другите напускат; остават само Жаклин, Саймън, Корнелия Робсън и г-н Фанторп. Пияната Жаклин разказва на Корнелия как Саймън я е изоставил заради Линет. Саймън се опитва да я успокои, но неуспешно. Тя изважда пистолета си и го застрелва в крака, след това изпада в нервна криза и в истерично състояние на угризение, заплашва да отнеме живота си. По настояване на Саймън, Корелния и г-н Фанторп помагат на Жаклин да се върне в каютата, след което отиват да извикат доктор Беснер да прегледа Саймън. Мед. сестра Бауърс остава в каютата на Жаклин през цялата нощ. По-късно Фанторп казва на Беснер, че пистолетът липсва.

Престъплението

На следващия ден откриват Линет застреляна в главата. Рейс взима ситуацията под контрол и моли Поаро да му помага в разследването. Има няколко инкриминиращи улики – например „Ж“ написано с кръв на стената над главата на Линет. Мис Бауърс, обаче, уверява Поаро, че Жаклин е била през цялото време в каютата си, под влиянието на успокоителни хапчета. Доктор Беснер обяснява, че Линет не е можела да напише нищо, тъй като пистолетът я е убил моментално. Раната на Саймън е толкова сериозна, че не му е позволявала да се движи, дори и да е искал.
Рейс и Поаро решават, че Линет има някой враг измежду пътниците, който се е възползвал от сцената в салона. Непознатият е откраднал пистолета след като всички са напуснали, застрелва Линет и оставя улика, която да уличи Жаклин. Поаро забелязва, че перлената огърлица на Линет липсва от стаята ѝ.
Когато го разпитват, Саймън разкрива, че бащата на Линет се е оженил за момиче, на име Ана Харц, дъщерята на мултимилионера Леополд Харц. Риджуей е съсипал финансово няколко души, в стремежа си да натрупа богатство. Измежду пътниците има някой, чийто баща е един от тези, изгубили всичко.
След това Поаро разпитва пасажерите. Няколко от тях са чули звук, който описват като отваряне на шампанско. Други са чули шум от цопване малко след полунощ. Мис ван Шойлер твърди, че е погледнала през прозореца и е видяла Розали Отърбърн на перилата, да хвърля нещо в морето. Розали отрича да е напускала каютата си. Малко след това, оръжието на убийството е открито в Нил – пистолетът на Жаклин, увит в липсващия шал на мис ван Шойлер. Според Поаро това няма никакъв смисъл. Ако някой е искал да уличи Жаклин, е било по-логично да остави пистолета на местопрестъплението.
Прислужницата на Линет -Луис Бурже е разпитана в каютата на доктор Беснер, докато той самият се грижи за Саймън. Тя заявява, че не е видяла нищо в нощта на убийството, но би могла да види, „ако“ беше напуснала каютата си. Луис разкрива, че предшественицата ѝ Мари е искала да се омъжи за инженер на кораб, на име Флийтууд, но Линет открила, че е женен с три деца, и настояла Мари да прекъсне връзката. Флитууд се заканил, че ще убие Линет.
Жаклин моли Поаро да я пусне за малко при Саймън за да му се извини. Въпреки всичко, което се е случило, тя все още е много влюбена в него. Поаро ги оставя сами.
Когато Рейс обявява, че каютите ще бъдат претърсени за липсващите перли, мис Бауърс им ги връща, признавайки, че мис ван Шойлер ги е взела, тъй като е клептоманка. Поаро изследва огърлицата и открива, че е фалшива, което значи, че истинските перли са откраднати по-рано.
Поаро разбира, че Саломе Отърнърн е алкохоличка и това, което Розали е хвърлила зад борда са тайните запаси от алкохол на майка ѝ. Розали признава това, но твърдо настоява, че не е видяла никой да напуска каютата на Линет в нощта на убийството.
Луис е намерена мъртва в каютата си, намушкана до смърт. Тя стискала част от банкнота с висока стойност. Рейс и Поаро заключават, че тя трябва да е видяла убиеца да напуска кабината на Линет и се е опитала да го изнуди. Тъй като оръжието на убийството липсва, раната на Луис е могла да бъде причинена от тънко острие, подобно на скалпел. Доктор Беснер се сепва при предположението, че един от инструментите му е бил използван за извършване на убийството.
Поаро и Рейс влизат в каютата на Беснер за да кажат на него и Саймън какво се е случило. Саломе Озбърн влиза и заявява, че знае кой е убил Линет и Луис, защото е видяла човека да влиза и излиза от каютата на Луис. Саймън ѝ изкрещява веднага да каже. Но преди да успее да разкаже историята, е произведен изстрел отвън, който я уцелва. Преди Поаро и Рейс да успеят да реагират, стрелецът изчезва, изпускайки пистолет, който Поаро разпознава като пистолета на Андрю Пенингтън.
След като използва малките сиви клетки, Поаро обявява, че е решил случая; според него най-важните улики са:

  • Фактът, че Поаро пие само вино по време на вечеря, докато двамата му обичайни сътрапезници, сем. Алертън, пият нещо друго.
  • Две шишенца лак за нокти в каютата на Линет, едната с етикет „Кардинал“ (много тъмно червено), а другото с етикет „Роуз“ (светло розово), но съдържанието и на двете било с червен цвят.
  • Фактът, че пистолетът на Жаклин бил хвърлен зад борда и
  • Обстоятелствата покрай смъртта на Луис и Мисис Отърбърн.

Решението на загадката

Преди да обясни как е било извършено престъплението, Поаро решава да изясни някои по-малки мистерии, като задава въпроси на някои от пасажерите:

  • Андрю Пенингтън признава, че е спекулирал нелегално с авоарите на Линет; той се е надявал да възстанови средствата преди тя да навърши пълнолетие, но заради брака си тя получава пълен контрол над имуществото. Научавайки за брака ѝ, Пенингтън се запътва към Египет, за да се опита да накара Линет да подпише документи, чрез които да не бъде подвеждан под отговорност; той се отказва от плана си, когато открива, че Линет е интелигентна жена, която чете всичко, преди да подпише; в отчаянието си, той се опитва да я убие като блъска част от скалата върху нея, но се кълне че не я е застрелвал.
  • Фанторп разкрива, че е упълномощен от адвоката на Линет да я проследи до Египет, за да шпионира Пенингтън
  • Оказва се, че Тим Алъртън е крадец на бижута, работещ заедно с братовчед си. Тим откраднал перлите от каютата на Линет и ги заменил с фалшиви, но и той се кълне, че не я е убивал; той не знае дали Линет е била вече мъртва, когато е влязъл; Розали разкрива, че е видяла Тим да влиза и да излиза от каютата на Линет, но тъй като е влюбена в него, се опитва да го предпази; Поаро оневинява Тим за убийството и се съгласява да не съобщава за кражбата на полицията; Тим обещава да се поправи и моли Розали да се ожени за него, за радост на майка му.
  • След като Рейс чува за телеграма, която получава Рикети, в която е използван код, който Рейс разпознава, той разбира, че Рикети е престъпникът, който преследва.

Най-накрая Поаро обяснява пред Рейс, мис Робсън и доктор Беснер как и кой е извършил убийството. Първоначалната им идея, че убиецът се е възползвам от разправията в салона е била погрешна; всъщност убийството е планирано месеци преди това – от Жаклин и Саймън.
Преди убийството, един от двамата слага упойващо вещество в бутилката вино на Поаро.
Жаклин използва Корнелия Робсън за свидетел и се преструва, че застрелва Саймън в крака. В действителност, тя пропуска целта, а Саймън разлива червено мастило (което е сложил в шишенцето за лак за нокти) върху крака си, за да изглежда все едно е ранен. Докато Корнелия излиза заедно с Фанторп и Жаклин и отива да повика доктора, Саймън напуска салона. Той взима пистолета, изтичва до каютата на Линет, по дясната част на кораба, докато останалите са в лявата. Саймън застрелва Линет и написва „Ж“ на стената с кръв, връща се в салона и се застрелва в крака. Той използва шала на мис ван Шойлер за заглушител. Слага два куршума в пистолета, за да изглезда, че е стреляно само веднъж, увива го в шала и го хвърля през прозореца в Нил. Доктор Беснер го преглежда и установява, че е зле ранен и не може да се движи, давайки му перфектното алиби.
За нещастие, Луис вижда Саймън да влиза и излиза от каютата на Линет. Тя се опитва да го изнуди. Саймън го казва на Жаклин, докато Поаро ги е оставил насаме. Жаклин открадва скалпел от доктора и влиза в каютата на Луис под претекст, че ще ѝ даде парите и я пробожда. От своя страна, Мисис Отърбърн вижда Жаклин да влиза в каютата на прислужницата. Мисис Отърбърн изтичва да съобщи на Поаро какво е видяла. Саймън, извиква на Мисис Отърбърн достатъчно силно за да може Жаклин да чуе, че планът им е изложен на риск. Жаклин бързо изтичва до съседната каюта на Пенингтън, взима пистолета му и застрелва Мисис Отърбърн.
Поаро обяснява, че подозренията му се повяили, когато Луис говорила хипотетично, казвайки, че ако била излязла навън е щяла да види убиеца. Детективът заключава, че единствената причина да се изрази така, е че убиецът е в каютата и тя се е надявала да спечели пари чрез изнудване. Освен Поаро и Рейс, единствените други хора в каютата били доктор Беснер и Саймън. Тъй като е можела да говори с Беснер по всяко време, той стига до извода, че тя трябва да е говорила на Саймън, тъй като той е под наблюдение и не се знае дали е щяла да може да говори отново пред него.
Подозренията на Поаро назрели и от факта, че шалът на Мис ван Шойлер има, дупка, което значело, че е използван за да се заглуши изстрел. Това било странно, защото около раната на Линет имало обгаряне, което значи, че пистолетът е държан непосредствено до главата. Тъй като има свидетели, които твърдят, че при застрелването на Саймън не е имало шал, значи трябва да е бил произведен трети изстрел, за който никой нищо не знае.
Упояването на Поаро също говори за преднамереност, а не за импулсивно убийство.
Накрая Саймън и Жаклин признават. Жаклин казва, че винаги са се обичали със Саймън и него никога не го е било грижа за Линет. Всичко е било театър, за да може Саймън да наследи парите ѝ. След период на траур, Саймън и Жаклин са щели да се сдобрят и оженят. Жаклин казва, че идеята за убийството е на Саймън, но че тя го е планирала, тъй като Саймън не е достатъчно умен да го направи сам. Преди това той се е опитал няколко пъти да открадне пари от работодателите си, но е бил хванат и уволнен. Жаклин била човек на идеите, а Саймън – на действията. Заедно, те планирали почти перфектното убийство. Жаклин твърди, че Линет наистина се опитала да открадне Саймън от нея, така че не съжалява за плана, въпреки че се радва, че не тя е трябвало да дръпне спусъка.
Докато пътниците слизат от кораба, Жаклин разкрива, че има втори пистолет, който е скрила в каютата на Розали Отърборн, докато са претърсвали кораба. Тя застрелва Саймън и себе си, за да се спаси от по-ужасна и унизителна смърт. Поаро признава, че е знаел за втория пистолет, и е искал да даде шанс на Жаклин да избере по-хуманния изход.
В добавка на Тим и Розали, се оказва, че има и втора неочаквана връзка: Корнелия Робсън приема предложението на доктор Беснер, пред изумения Фъргюсън, който я е ухажвал, по неговия си непохватен начин, по време на цялото пътуване. Става ясно също и че Фъргюсън е псевдоним, и че всъщност той е аристократ, който е започнал да се интересува от комунизъм, докато е учил в Оксфорд.

Връзки с други творби

  • В глава 12, мис ван Шойлер споменава на Поаро, че имат общ познат, г-н Руфъс ван Алдин, който е познат от Мистерията в синия експрес.
  • Във втората част, глава 21, Поаро споменава, че е открил червено кимоно в багажа си. Прави се връзка с Убийство в Ориент Експрес.
  • Когато Поаро среща Рейс, Кристи пише: Еркюл Поаро се бе срещнал с полковник Рейс една година по-рано в Лондон. Те били гости на много странна вечеря – вечеря, която завършила със смъртта на странен мъж, техния домакин.” Става дума за Карти на масата.

Адаптации

Смърт край Нил

Агата Кристи адаптира романа за пиеса, чиято премиера е на 17 януари 1944 г. под името Скрит хоризонт, през 1946 г. започва да се играе в Уест Енд под името Убийство край Нил, и на Бродуей по-късно същата година под същото име.

Крафт Телевижън Тиътър

Телевизионна версия на живо на романа под името Убийство край Нил е представена на 12 юли 1950 г. в Америка като едночасова пиеса, част от поредицата Крафт Телевижън Тиътър. Участват Гай Спол и Патриша Уийл.

Смърт край Нил 1978 г.

Романът е адаптиран в изключително успешен филм, излъчен през 1978 г., с участието на Питър Устинов за първото му от шестте появявания в ролята на Поаро. Участват още плеяда от звезди като: Бети Дейвис (Мисис ван Шойлер), Мия Фароу (Жаклин дьо Белфор), Маги Смит (Мис Бауърс), Луис Чилс (Линет Дойл), Саймън МакКоркиндейл (Саймън Дойл), Джон Финч (Фъргюсън), Оливия Хъси (Розали Отърборн), Анджела Лансбъри (Мисис Отърборн), Джейн Бъркин (Луис), Джордж Кенеди (Пенингтън), Джак Уордън (Беснер), Дейвид Нивън (полковник Рейс). Направени са леки промени: премахване на някои от героите – Корнелия Робсън, Рикети, Алъртън, Фанторп. Романтичният интерес, който проявява Тим Алертън в романа, във филма е прехвърлен на Фъргюсън.

Радио 4 на Би Би Си

Романът е адапиран като поредица от пет части за радио 4 на Би Би Си през 1997 г. С ролята на Поаро се нагърбва Джон Мофат. Поредицата се излъчва веднъж на седмица – от четвъртък 2 януари до четвъртък 30 януари.

Случаите на Поаро

Смърт край Нил, телевизионна адаптация, излъчена 2004 г., като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с участието на Дейвид Сушей. Тази версия остава вярна на романа. Все пак има някои различия: някои от героите са изпуснати, като Мис Бауърс, Фанторп и Рикети; значително различие има накрая на романса между Тим и Розали: вместо да завърши с щастлива любов, Тим внимателно отказва на Розали и има намек за това, че или Тим е хомосексуален или има връзка с жената, която може и да е, а може и да не е неговата майка. Друга разлика: тялото на Луис Бурже е открито в гардероба, а не под леглото ѝ.
Кастът включва: Емили Блънт (Линет), Джей Джей Фийлд (Саймън), Емма Грифитс Малин (Жаклин), Джеймс Фокс (полковник Рейс), Франсис де ла Тур (Мадам Отърбърн), Зо Телфърд (Розали Отърбърн) и Дейвид Соул (Пенингтън).

Компютърни игри

Смърт край Нил се превръща в компютърна игра тип „скрити предмети“. Играчът е в ролята на Поаро в търсене на улики и разпитване на заподозрените на основата на информацията, която открива.

Графичен роман

Смърт край Нил е адаптиран за графична новела през 2007 г. от Франсоа Ривие.

Международни заглавия

  • арабски: جريمة في وادي النيل (Смърт край Нил)
  • китайски: 尼罗河上的惨案 (Трагедия по Нил)
  • чешки: Smrt na Nilu (Смърт край Нил)
  • хърватски: Smrt na Nilu Смърт край Нил)
  • датски: Døden på Nilen (Смърт край Нил)
  • нидерландски: Moord op de Nijl (Смърт край Нил)
  • естонски: Surm Niilusel (Смърт край Нил)
  • фински: "Kuolema Niilillä" (Смърт край Нил)
  • френски: Mort sur le Nil (Смърт край Нил)
  • немски: Der Tod auf dem Nil (Смърт край Нил)
  • гръцки: Έγκλημα στο Νείλο (Престъпление по Нил)
  • унгарски: Poirot kéjutazáson (Поаро на приятно пътешествие), Halál a Níluson (Смърт край Нил)
  • индонезийски: Pembunuhan di Sungai Nil (Смърт край Нил)
  • италиански: Poirot sul Nilo (Смърт край Нил)
  • японски: ナイルに死す (Смърт край Нил)
  • норвежки: "Hun fulgte etter" (Тя ги преследва), по-късно преименувано на "Mord på Nilen" (Смърт край Нил)
  • полски: Śmierć na Nilu (Смърт край Нил)
  • португалски: Morte no Nilo (Смърт край Нил)
  • румънски: Moarte pe Nil (Смърт край Нил)
  • руски: "Убийство на пароходе <<Карнак>>" (Убийство на кораба Карнак), „Смерть на Ниле“ (Смърт край Нил)
  • сръбски: Смрт на Нилу (Смърт край Нил)
  • испански: Muerte en el Nilo (Смърт край Нил) и Poirot en Egipto (Поаро в Египет)
  • шведски: Döden på Nilen (Смърт край Нил)
  • тайландски: ฆาตกรรมแม่น้ำไนล์ (Смърт край Нил)
  • турски: Nil'de Ölüm (Смърт край Нил)

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death on the Nile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Мис Бауърс излезе от каютата на доктор Беснер, като приглаждаше маншетите си.

Жаклин внезапно остави Корнелия и се обърна към медицинската сестра.

— Как е той? — попита бързо тя.

Поаро се приближи навреме, за да чуе отговора. Мис Бауърс изглеждаше разтревожена.

— Не е много зле.

— Искате да кажете, че състоянието му се влошава? — извика Жаклин.

— Е, трябва да ви кажа, че ще бъда по-спокойна, когато пристигнем и той бъде прегледан на рентген, а раната се дезинфекцира и бъдат приложени обезболяващи средства. Кога мислите, че ще пристигнем в Шелал, мосю Поаро?

— Утре сутринта.

Мис Бауърс прехапа устни.

— Жалко. Правим всичко, каквото можем, но винаги има опасност от инфекция.

Жаклин хвана ръката на мис Бауърс и я разтърси.

— Ще умре ли той? Ще умре ли?

— О, господи, не, мис дьо Белфор. Надявам се, че не. Самата рана не е опасна, но без съмнение трябва да се прегледа на рентген, колкото е възможно по-скоро. И освен това никой не трябваше да безпокои днес бедния мистър Дойл! Твърде много вълнения и тревоги преживя досега. Шокът от смъртта на съпругата му и всичко друго. Нищо чудно, че температурата му се повишава.

Жаклин пусна ръката на сестрата и се отдалечи. Облегна се на парапета с гръб към другите двама.

— Според мен никога не трябва да се отчайваме — каза мис Бауърс. — Очевидно мистър Дойл има много силен организъм. Може би никога не е боледувал през живота си. Това е в негова полза. Но безспорно повишаването на температурата е опасен признак и…

Тя поклати глава, приглади отново маншетите си и бързо се отдалечи.

Жаклин се обърна и залитайки, се отправи към каютата си, заслепена от сълзи. Една ръка я хвана за лакътя и я подкрепи. Тя погледна със замъглени от сълзи очи и видя Поаро до себе си. Облегна се леко на него и двамата влязоха в каютата й.

Жаклин се отпусна на леглото и избухна в ридания.

— Той ще умре! Ще умре! Зная, че ще умре… И заради мен, заради мен…

Поаро сви рамене и поклати тъжно глава.

— Сторенето е сторено. Човек не може да го върне назад. Късно е да съжалявате.

Тя заради още по-силно.

— Той ще умре заради мен. А толкова, толкова го обичам…

— Твърде много — въздъхна той.

Поаро бе помислил това отдавна, в ресторанта на Блонден и сега мислеше така.

— Във всеки случай не вярвайте на мис Бауърс — каза след кратко колебание той. — Медицинските сестри винаги са толкова мрачни! Нощната сестра винаги е изненадана, когато намери пациента си жив вечерта; дневната сестра винаги е изненадана, когато го намери жив сутринта! Виждате ли, те прекалено много знаят за евентуалните последствия. Когато човек кара кола, лесно може да си каже: „Ако някоя кола се появи от тази пресечка, ако този камион даде внезапно заден ход, ако колелото на автомобила срещу мен изхвърчи или ако някое куче скочи от плета върху ръката ми — е, добре, тогава може би ще бъда убит!“ Но хората обикновено не допускат, че тези неща ще се случат, и вярват в благополучния край на пътуването. Разбира се, човек е склонен да мисли обратното, ако е преживял катастрофа или е бил свидетел на една или повече катастрофи.

Жаклин почти се усмихна през сълзи:

— Опитвате се да ме утешите ли?

— Господ знае какво се опитвам да направя! Не трябваше да идвате на тази екскурзия.

— Да… не трябваше. Толкова е ужасно. Но всичко скоро ще свърши.

— Да, да, разбира се.

— Саймън ще отиде в болница, ще го лекуват, както трябва, и всичко ще бъде наред.

— Държите се като дете! „И те живели щастливо до края на живота си.“ Така е, нали?

Лицето й внезапно пламна.

— Мосю Поаро, съвсем не исках да кажа, че…

— Много рано е да се мисли за това! Така казват лицемерно в такива случаи, нали? Но вие имате малко френска кръв, мадмоазел дьо Белфор, и можете да признаете фактите дори ако не са много благоприлични. Кралят е мъртъв, да живее кралят! Слънцето е залязло и луната изгрява. Така ли е?

— Вие не разбирате. Той просто ме съжалява, ужасно ме съжалява, защото знае колко е мъчителна за мен мисълта, че съм го ранила толкова тежко.

— Е, да, чистото съжаление е нещо много благородно — каза насмешливо Поаро.

Той я погледна със смесени чувства и прошепна на френски:

 

La vie est vaine.

Un peu d’amour,

Un peu de haine,

Et puis bonjour.

 

La vie est brève.

Un peu d’espoir,

Un peu de rêve,

Et puis bonsoir.[1]

 

 

След това излезе отново на палубата. Полковник Рейс, който беше там, веднага го извика.

— Поаро, къде сте? Търсих ви. Имам една идея.

Като го хвана подръка, той го поведе по палубата.

— Спомняте ли си една случайна забележка на Дойл? Отначало почти не обърнах внимание. Той спомена за някаква телеграма.

— Да, наистина.

— Може би няма значение, но човек трябва да използува всяка възможност. По дяволите, две убийства и все още се лутаме в неведение.

— Не, не се лутаме. Сега всичко е ясно като бял ден.

Рейс го изгледа изненадан.

— Имате някакво предположение?

— Нещо повече от предположение. Сигурен съм.

— Откога?

— След смъртта на Луиз Бурже.

— По дяволите, ако разбирам нещо!

— Но, приятелю! Фактите са толкова очевидни. Има само някои неясни моменти, спънки и затруднения. Виждате ли, около личност като Линет Дойл има много омраза, ревност, завист, дребнавост. Нещо като бръмчащ рояк мухи…

— Знаете всичко, така ли? — удиви се другият. — Не бихте казали това, ако не сте сигурен. Не мога да твърдя, че ми е особено ясно. Разбира се, имам известни съмнения…

Поаро се спря и стисна силно ръката на Рейс.

— Възхищавам се от вас, приятелю. Вие не искате да ви кажа какво зная, защото разбирате, че ако можех да говоря сега, бих ви разказал всичко. Но първо трябва много неща да се изяснят. Помислете, помислете за миг върху това, което ще ви изтъкна. Има няколко пункта… Твърдението на Жаклин дьо Белфор, че някой е подслушвал разговора ни онази нощ в градината в Асуан. Показанията на Тим Алертън за това, какво е чул и правил в нощта на престъплението. Многозначителните отговори на Луиз Бурже тази сутрин. Фактът, че мадам Алертън пие вода, синът й пие уиски и сода, а аз — вино. Прибавете към това двете шишенца лак за нокти и поговорката, която ви казах. И накрая най-важният факт — пистолетът е бил увит в евтина носна кърпичка и кадифен шал и хвърлен във водата…

Рейс помълча една-две минути, после поклати глава.

— Не, не разбирам. Вижте, имам слаба представа за какво намеквате, но до този момент не мога да се ориентирам.

— Но, разбира се. Вие виждате само половината от истината. И помнете — трябва да започнем отначало, защото тръгнахме по съвсем погрешен път.

Рейс направи лека гримаса.

— Свикнал съм с това. Понякога ми се струва, че главното в нашата работа е да поправяме грешките си в началото и да започваме наново.

— Да, това е абсолютно вярно. Но някои хора точно това не желаят да направят. Те възприемат някаква теория и сляпо се придържат към нея. И ако някой дребен факт й противоречи отхвърлят го. Но винаги фактите, които не съответстват на общата картина, имат значение. През цялото време се питах защо пистолетът е бил преместен от мястото на престъплението. Знаех, че в това има някакъв смисъл, но едва преди половин час разбрах причината.

— А аз все още не разбирам!

— Ще разберете! Само помислете за това, което ви казах. А сега да изясним случая с телеграмата. Но, разбира се, ако хер доктор ни позволи.

Доктор Беснер им отвори вратата с намръщено лице. Беше все още в много лошо настроение.

— Какво има? Искате отново да говорите с пациента ми? Предупреждавам ви, че е неразумно. Той има треска. Достатъчно му бяха днешните тревоги.

— Уверявам ви, само един въпрос и нищо повече — каза Рейс.

Като изсумтя неохотно, докторът се отстрани и двамата мъже влязоха. Зад гърба им Беснер изръмжа:

— Връщам се след три минути. Дотогава да сте свършили!

Те го чуха как изтрополи по палубата. Саймън Дойл ги изгледа въпросително.

— Да, какво има?

— Не е нещо важно — отговори Рейс. — Когато стюардите ми докладваха, казаха, че синьор Рикети им създал големи неприятности. Вие споменахте, че това не ви учудва, защото знаете, че е избухлив и е бил груб със съпругата ви заради някаква телеграма. Бихте ли ни разказали за това?

— Разбира се. Току-що се бяхме върнали от Втория водопад край Вади Халфа. Линет помисли, че има телеграма за нея на таблото. Забравила бе, че вече не се казва Риджуей, а човек може да обърка Рикети с Риджуей, ако имената са написани нечетливо. Тя я отвори и беше много учудена, защото нищо не разбра. Тогава дойде онзи приятел Рикети, грабна телеграмата от ръката й, като за малко не я скъса и започна да бърбори нещо ядосано. Линет отиде да му се извини, но той беше ужасно груб с нея.

Рейс си пое дълбоко дъх.

— А имате ли понятие, мистър Дойл, какво пишеше в телеграмата?

— Да. Линет прочете на глас една част. Ставаше дума за…

Той замълча. Навън се чу шум. Разнесе се остър глас.

— Къде са Поаро и полковник Рейс? Трябва веднага да ги видя! Много е важно. Имам ценна информация. Аз… При мистър Дойл ли са?

Беснер не бе затворил вратата. Само завесата се вееше на входа. Мисиз Отърбърн я дръпна и влезе като вихър. Олюля се с пламнало лице и заговори несвързано:

— Мистър Дойл, знам кой уби жена ви! — извика драматично писателката.

— Какво?

И тримата я изгледаха слисани. Мисиз Отърбърн ги измери с триумфален поглед. Тя беше щастлива, безкрайно щастлива.

— Да, теорията ми се оказа напълно вярна. Дълбоките, първобитни, вековни инстинкти са причината за всичко. Може да ви изглежда невероятно, фантастично, но това е истината!

Рейс каза рязко:

— Твърдите, че имате доказателства кой е убил мисиз Дойл?

Мисиз Отърбърн седна на един стол. Наведе се напред и кимна разпалено.

— Разбира се, че имам. Съгласни ли сте, че който е убил Луиз Бурже, е убил и Линет Дойл, че и двете престъпления са извършени от един и същ човек?

— Да, да, естествено — каза нетърпеливо Саймън. — Това е съвсем логично. Продължавайте.

— Тогава съм права. Знам кой е убил Луиз Бурже, следователно знам кой е убил Линет Дойл.

— Искате да кажете, че предполагате кой е убил Луиз Бурже — каза скептично Рейс.

Мисиз Отърбърн се обърна към него като тигрица.

— Не, знам това със сигурност. Видях убиеца със собствените си очи.

Саймън потрепера и извика:

— За бога, започнете отначало. Знаете кой е убил Луиз Бурже, така ли?

Мисиз Отърбърн кимна.

— Ще ви кажа какво точно се случи.

Да, тя без съмнение беше замаяна от щастие! Това бе върховният миг в нейния живот, нейното тържество! Какво от това, че книгите й не се продават, че празноглавите читатели, които преди купуваха и поглъщаха жадно романите й, сега имат нови любимци? Те отново ще чуят за Саломе Отърбърн! Името й ще се появи във всички вестници. На процеса тя ще бъде главният свидетел на обвинението.

Писателката си пое дълбоко дъх и започна:

— Това се случи, когато слязох да обядвам. Нямах апетит… след целия ужас на неотдавнашната трагедия. Е, няма да говоря за това. Насред път се сетих, че… съм забравила нещо в каютата си. Казах на Розали да продължи без мен. Тя отиде да обядва.

Мисиз Отърбърн замълча за миг.

Завесата на вратата се раздвижи леко, сякаш полюшвана от вятъра, но нито един от тримата мъже не забеляза това.

— Аз… — Тя замълча отново. — Е, тук моментът е деликатен, но ще трябва да ви разкажа всичко. Имах среща с един човек от персонала на кораба. Трябваше да ми даде нещо, от което имах нужда, но не исках дъщеря ми да разбере. В някои отношения тя е досадна…

Не беше много добре съчинено, но щеше да има време да измисли нещо правдоподобно, преди да се яви в съда.

Рейс вдигна вежди и погледна въпросително Поаро.

Той кимна много леко. Устните му очертаха думата „алкохол“.

Завесата отново се раздвижи. Между нея и вратата се появи нещо със синкав, метален блясък.

Мисиз Отърбърн продължи:

— За да се срещна с онзи човек, трябваше да завия край кърмата на долната палуба, където той щеше да ме чака. Когато вървях по палубата, вратата на една каюта се отвори и някой погледна навън. Беше онова момиче, Луиз Бурже, или как й беше името. Изглежда, че очакваше някого. Когато ме видя като че ли се разочарова и влезе бързо в каютата. Това не ми се стори подозрително, разбира се. Така че продължих към кърмата, взех онова… нещо от човека, платих му и си поговорихме малко. След това се запътих назад. Точно когато завивах край ъгъла, видях някой да чука на вратата на камериерката и да влиза вътре. Рейс каза:

— И този човек беше…?

Експлозия разтърси каютата и тя се изпълни с остър, лютив дим. Мисиз Отърбърн се наклони бавно настрани като че ли в безкрайна почуда, после тялото и се отпусна тежко напред и тя падна с трясък на пода. От малка, кръгла дупчица, точно зад ухото й, потече кръв.

За секунда всички се вцепениха. След това двамата здрави мъже скочиха на крака. Тялото на жената им пречеше. Рейс се наведе над него, а Поаро скочи ловко към вратата и изтича на палубата.

Тя беше празна. Точно на прага лежеше голям колт.

Поаро бързо се огледа. Наоколо нямаше никой. След това се втурна към кърмата. Когато завиваше зад ъгъла, се сблъска с Тим Алертън, който тичаше срещу него.

— Какво, по дяволите, беше това? — извика той задъхано.

— Видяхте ли някого? — попита рязко Поаро.

— Да съм видял някого? Не.

— Тогава елате с мен. — Той хвана младия мъж за ръката и се върна обратно. Вече се бяха събрали няколко души. Розали, Жаклин и Корнелия бяха изскочили от каютите си. От салона на палубата надойдоха други — Фергюсън, Джим Фенторп и мисиз Алертън.

Рейс стоеше до револвера. Поаро се обърна и попита остро Тим Алертън:

— Имате ли ръкавици?

Тим бръкна в джоба си.

— Да, имам.

Поаро ги сложи и се наведе да огледа оръжието. Рейс направи същото. Другите ги наблюдаваха безмълвно.

— Не е избягал в обратната посока — заключи Рейс. — Фенторп и Фергюсън са били в салона на тази палуба и щяха да го видят.

— И мистър Алертън би трябвало да го види, ако е бил на кърмата — отвърна Поаро.

— Скоро видяхме това нещо — каза Рейс, като посочи револвера. — Все пак трябва да бъдем сигурни.

Той почука на вратата на Пенингтън. Никой не отговори. В каютата нямаше никой. Рейс отиде до дясното чекмедже на шкафа и рязко го отвори. То бе празно.

— Е, ясно — каза той. — А къде е Пенингтън? Отново излязоха на палубата. И мисиз Алертън бе там. Поаро бързо се отправи към нея.

— Мадам, вземете с вас мис Отърбърн и се погрижете за нея. Майка й — той погледна въпросително Рейс, който кимна — беше убита.

Доктор Беснер връхлетя върху тях.

— Господи! Какво пък има сега?

Сториха му път. Рейс посочи каютата. Беснер влезе вътре.

— Трябва да намерим Пенингтън — каза полковникът. — Има ли някакви отпечатъци по револвера?

— Не — отвърна Поаро.

Намериха Пенингтън в малката всекидневна на долната палуба. Пишеше писма. Той вдигна симпатичното си, гладко избръснато лице и попита:

— Нещо ново?

— Не чухте ли изстрел?

— Е, сега, когато ми казвате, мисля, че чух някакъв трясък, но дори не помислих… Кой е застрелян?

— Мисиз Отърбърн.

— Мисиз Отърбърн? — Пенингтън беше изумен. — Каква изненада! Мисиз Отърбърн — той поклати глава. — Нищо не разбирам. — Понижи глас и прибави: — Джентълмени, боя се, че на кораба има убиец маниак. Трябва да направим нещо, за да се защитим.

— Мистър Пенингтън, откога сте в тази стая? — попита Рейс.

— Момент — Пенингтън леко поглади брадичката си. — Струва ми се, че от около двайсет минути.

— И не сте излизали?

— Не, разбира се.

Той ги погледна въпросително.

— Виждате ли, мистър Пенингтън — каза Рейс. — Мисиз Отърбърн беше застреляна с вашия револвер.

Бележки

[1]

Животът е суета,

малко любов,

малко омраза

и после добър ден.

 

Животът е кратък,

малко надежда,

малко мечти

и после лека нощ.

Б. пр.