Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death on the Nile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 84 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Агата Кристи. Смърт край нил

Роман

Библиотека „Лъч“, № 67

Разузнавачески и приключенски романи и повести

 

Преведе от английски Огнян Дъскарев

Редактор Анна Сталева

Художник Стоян Христов

Художествен редактор Александър Стефанов

Технически редактор Маргарита Воденичарова

Коректор Янка Андонова

 

I издание. Литературна група VI.

Тематичен № 23 9536622411/5557—16—83

Дадена за набор на 21. XII. 1983 година. Подписана за печат на 20. III. 1983 година. Излязла от печат на 13. V. 1983 година. Поръчка № 3. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. Усл. изд. коли 13,19. Цена на книжното тяло 1,45 лева. Цена 1,55 лева.

 

Издателство „Народна младеж“

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1983 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Смърт край Нил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
„Смърт край Нил“
Death on the Nile
АвторАгата Кристи
Първо издание1937 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаБезмълвният свидетел
СледващаСреща със смъртта
„Смърт край Нил“ в Общомедия

„Смърт край Нил“ (на английски: Death on the Nile) е книга на английската писателка Агата Кристи, издадена за първи път през 1937 г. във Великобритания. Книгата е от поредицата с Еркюл Поаро. Действието се развива в Египет, главно по река Нил.

Съдържание

Докато е на вечеря Еркюл Поаро вижда млада жена, Жаклин дьо Белфор (Джаки), да вечеря и да танцува с годеника си, Саймън Дойл. Той забелязва също, че Джаки е страстно влюбена в Саймън, дори прекалено много. Бащата на Джаки е бил френски граф, граф дьо Белфор, а майка ѝ е била американка. Баща ѝ е имал любовница, с която е избягал. Майка ѝ загубва цялото си състояние на Уолстрийт, оставяйки Джаки без пукната пара. На следващия ден, Жаклин води Саймън при най-добрата си приятелка, богатата наследница Линет Риджуей, с надеждата, че Линет ще предложи работа на Саймън. Три месеца по-късно Саймън прекратява годежа си с Жаклин и вместо за нея се жени за Линет.
Случва се така, че Поаро среща двойката по време на медения им месец в Египет, където той самият е на ваканция. Поаро е свидетел на среща между Дойл и Жаклин, при която Дойл изглежда на ръба. По-късно, Линет се приближава към Поаро и му признава, че Жаклин ги следи от сватбата им и ги притеснява. Докато Саймън е бил с Жаклин, той се влюбва в Линет. Животът на Линет и Саймън е подложен на стрес, и те искат Жаклин да ги остави на мира. Поаро се опитва да вразуми Жаклин, настоявайки да се отдели от Саймън и „да не отваря сърцето си за злото“. Тя отказва да го послуша, заявявайки, че Линет е откраднала Саймън от нея, омайвайки го с богатството си. Жаклин споделя, че си представя как убива Линет и дори носи малък пистолет в чантичката си.
В опит да се изплъзнат от Жаклин, Дойл плануват да останат за по-дълго в Кайро, като тайно резервират пътуване по река Нил, както между другото прави и Поаро. Корабът се казва Карнак. Те пътуват с влак и с още два кораба, но въпреки това Жаклин успява да хване дирите им и се появява на борда заедно с тях. Другите пътници са:

  • Писателката Саломе Отърбърн и дъщеря ѝ Розали
  • Мисис Алъртън и сина ѝ Тим
  • Американският попечител на Линет Андрю Пенингтън, който се натъкнал на нея в Египет
  • Френската прислужница на Линет – Луис Борже
  • Американката Мари ван Шойлер и младата ѝ братовчедка Корнилия Робсън
  • Мед. сестра на мис ван Шойлер – Мис Бауърс
  • Младеж на име Фъргюсън, отявлен комунист
  • Италиански археолог, Гуидо Рикети
  • Млад адвокат на име Джим Фенторп
  • доктор Беснер

Докато правят обиколка на някои древни руини, голям скален блок пада и почти уцелва Линет и Саймън. В първия момент те заподозират Жаклин, но откриват, че през цялото време е била на кораба и следователно няма как да го е извършила.
Поаро среща приятеля си Полковник Рейс, който се присъединява към останалите след пътешествие. Рейс казва на Поаро, че един от пътниците е престъпник, който е извършил няколко убийства, но все още не му е известен кой е той.
Същата нощ Жаклин влиза в салона, където Саймън и Линет играят бридж с други пътници. Жаклин започва да си поръчва питиета и ги изпива доста бързо. Линет и повечето от другите напускат; остават само Жаклин, Саймън, Корнелия Робсън и г-н Фанторп. Пияната Жаклин разказва на Корнелия как Саймън я е изоставил заради Линет. Саймън се опитва да я успокои, но неуспешно. Тя изважда пистолета си и го застрелва в крака, след това изпада в нервна криза и в истерично състояние на угризение, заплашва да отнеме живота си. По настояване на Саймън, Корелния и г-н Фанторп помагат на Жаклин да се върне в каютата, след което отиват да извикат доктор Беснер да прегледа Саймън. Мед. сестра Бауърс остава в каютата на Жаклин през цялата нощ. По-късно Фанторп казва на Беснер, че пистолетът липсва.

Престъплението

На следващия ден откриват Линет застреляна в главата. Рейс взима ситуацията под контрол и моли Поаро да му помага в разследването. Има няколко инкриминиращи улики – например „Ж“ написано с кръв на стената над главата на Линет. Мис Бауърс, обаче, уверява Поаро, че Жаклин е била през цялото време в каютата си, под влиянието на успокоителни хапчета. Доктор Беснер обяснява, че Линет не е можела да напише нищо, тъй като пистолетът я е убил моментално. Раната на Саймън е толкова сериозна, че не му е позволявала да се движи, дори и да е искал.
Рейс и Поаро решават, че Линет има някой враг измежду пътниците, който се е възползвал от сцената в салона. Непознатият е откраднал пистолета след като всички са напуснали, застрелва Линет и оставя улика, която да уличи Жаклин. Поаро забелязва, че перлената огърлица на Линет липсва от стаята ѝ.
Когато го разпитват, Саймън разкрива, че бащата на Линет се е оженил за момиче, на име Ана Харц, дъщерята на мултимилионера Леополд Харц. Риджуей е съсипал финансово няколко души, в стремежа си да натрупа богатство. Измежду пътниците има някой, чийто баща е един от тези, изгубили всичко.
След това Поаро разпитва пасажерите. Няколко от тях са чули звук, който описват като отваряне на шампанско. Други са чули шум от цопване малко след полунощ. Мис ван Шойлер твърди, че е погледнала през прозореца и е видяла Розали Отърбърн на перилата, да хвърля нещо в морето. Розали отрича да е напускала каютата си. Малко след това, оръжието на убийството е открито в Нил – пистолетът на Жаклин, увит в липсващия шал на мис ван Шойлер. Според Поаро това няма никакъв смисъл. Ако някой е искал да уличи Жаклин, е било по-логично да остави пистолета на местопрестъплението.
Прислужницата на Линет -Луис Бурже е разпитана в каютата на доктор Беснер, докато той самият се грижи за Саймън. Тя заявява, че не е видяла нищо в нощта на убийството, но би могла да види, „ако“ беше напуснала каютата си. Луис разкрива, че предшественицата ѝ Мари е искала да се омъжи за инженер на кораб, на име Флийтууд, но Линет открила, че е женен с три деца, и настояла Мари да прекъсне връзката. Флитууд се заканил, че ще убие Линет.
Жаклин моли Поаро да я пусне за малко при Саймън за да му се извини. Въпреки всичко, което се е случило, тя все още е много влюбена в него. Поаро ги оставя сами.
Когато Рейс обявява, че каютите ще бъдат претърсени за липсващите перли, мис Бауърс им ги връща, признавайки, че мис ван Шойлер ги е взела, тъй като е клептоманка. Поаро изследва огърлицата и открива, че е фалшива, което значи, че истинските перли са откраднати по-рано.
Поаро разбира, че Саломе Отърнърн е алкохоличка и това, което Розали е хвърлила зад борда са тайните запаси от алкохол на майка ѝ. Розали признава това, но твърдо настоява, че не е видяла никой да напуска каютата на Линет в нощта на убийството.
Луис е намерена мъртва в каютата си, намушкана до смърт. Тя стискала част от банкнота с висока стойност. Рейс и Поаро заключават, че тя трябва да е видяла убиеца да напуска кабината на Линет и се е опитала да го изнуди. Тъй като оръжието на убийството липсва, раната на Луис е могла да бъде причинена от тънко острие, подобно на скалпел. Доктор Беснер се сепва при предположението, че един от инструментите му е бил използван за извършване на убийството.
Поаро и Рейс влизат в каютата на Беснер за да кажат на него и Саймън какво се е случило. Саломе Озбърн влиза и заявява, че знае кой е убил Линет и Луис, защото е видяла човека да влиза и излиза от каютата на Луис. Саймън ѝ изкрещява веднага да каже. Но преди да успее да разкаже историята, е произведен изстрел отвън, който я уцелва. Преди Поаро и Рейс да успеят да реагират, стрелецът изчезва, изпускайки пистолет, който Поаро разпознава като пистолета на Андрю Пенингтън.
След като използва малките сиви клетки, Поаро обявява, че е решил случая; според него най-важните улики са:

  • Фактът, че Поаро пие само вино по време на вечеря, докато двамата му обичайни сътрапезници, сем. Алертън, пият нещо друго.
  • Две шишенца лак за нокти в каютата на Линет, едната с етикет „Кардинал“ (много тъмно червено), а другото с етикет „Роуз“ (светло розово), но съдържанието и на двете било с червен цвят.
  • Фактът, че пистолетът на Жаклин бил хвърлен зад борда и
  • Обстоятелствата покрай смъртта на Луис и Мисис Отърбърн.

Решението на загадката

Преди да обясни как е било извършено престъплението, Поаро решава да изясни някои по-малки мистерии, като задава въпроси на някои от пасажерите:

  • Андрю Пенингтън признава, че е спекулирал нелегално с авоарите на Линет; той се е надявал да възстанови средствата преди тя да навърши пълнолетие, но заради брака си тя получава пълен контрол над имуществото. Научавайки за брака ѝ, Пенингтън се запътва към Египет, за да се опита да накара Линет да подпише документи, чрез които да не бъде подвеждан под отговорност; той се отказва от плана си, когато открива, че Линет е интелигентна жена, която чете всичко, преди да подпише; в отчаянието си, той се опитва да я убие като блъска част от скалата върху нея, но се кълне че не я е застрелвал.
  • Фанторп разкрива, че е упълномощен от адвоката на Линет да я проследи до Египет, за да шпионира Пенингтън
  • Оказва се, че Тим Алъртън е крадец на бижута, работещ заедно с братовчед си. Тим откраднал перлите от каютата на Линет и ги заменил с фалшиви, но и той се кълне, че не я е убивал; той не знае дали Линет е била вече мъртва, когато е влязъл; Розали разкрива, че е видяла Тим да влиза и да излиза от каютата на Линет, но тъй като е влюбена в него, се опитва да го предпази; Поаро оневинява Тим за убийството и се съгласява да не съобщава за кражбата на полицията; Тим обещава да се поправи и моли Розали да се ожени за него, за радост на майка му.
  • След като Рейс чува за телеграма, която получава Рикети, в която е използван код, който Рейс разпознава, той разбира, че Рикети е престъпникът, който преследва.

Най-накрая Поаро обяснява пред Рейс, мис Робсън и доктор Беснер как и кой е извършил убийството. Първоначалната им идея, че убиецът се е възползвам от разправията в салона е била погрешна; всъщност убийството е планирано месеци преди това – от Жаклин и Саймън.
Преди убийството, един от двамата слага упойващо вещество в бутилката вино на Поаро.
Жаклин използва Корнелия Робсън за свидетел и се преструва, че застрелва Саймън в крака. В действителност, тя пропуска целта, а Саймън разлива червено мастило (което е сложил в шишенцето за лак за нокти) върху крака си, за да изглежда все едно е ранен. Докато Корнелия излиза заедно с Фанторп и Жаклин и отива да повика доктора, Саймън напуска салона. Той взима пистолета, изтичва до каютата на Линет, по дясната част на кораба, докато останалите са в лявата. Саймън застрелва Линет и написва „Ж“ на стената с кръв, връща се в салона и се застрелва в крака. Той използва шала на мис ван Шойлер за заглушител. Слага два куршума в пистолета, за да изглезда, че е стреляно само веднъж, увива го в шала и го хвърля през прозореца в Нил. Доктор Беснер го преглежда и установява, че е зле ранен и не може да се движи, давайки му перфектното алиби.
За нещастие, Луис вижда Саймън да влиза и излиза от каютата на Линет. Тя се опитва да го изнуди. Саймън го казва на Жаклин, докато Поаро ги е оставил насаме. Жаклин открадва скалпел от доктора и влиза в каютата на Луис под претекст, че ще ѝ даде парите и я пробожда. От своя страна, Мисис Отърбърн вижда Жаклин да влиза в каютата на прислужницата. Мисис Отърбърн изтичва да съобщи на Поаро какво е видяла. Саймън, извиква на Мисис Отърбърн достатъчно силно за да може Жаклин да чуе, че планът им е изложен на риск. Жаклин бързо изтичва до съседната каюта на Пенингтън, взима пистолета му и застрелва Мисис Отърбърн.
Поаро обяснява, че подозренията му се повяили, когато Луис говорила хипотетично, казвайки, че ако била излязла навън е щяла да види убиеца. Детективът заключава, че единствената причина да се изрази така, е че убиецът е в каютата и тя се е надявала да спечели пари чрез изнудване. Освен Поаро и Рейс, единствените други хора в каютата били доктор Беснер и Саймън. Тъй като е можела да говори с Беснер по всяко време, той стига до извода, че тя трябва да е говорила на Саймън, тъй като той е под наблюдение и не се знае дали е щяла да може да говори отново пред него.
Подозренията на Поаро назрели и от факта, че шалът на Мис ван Шойлер има, дупка, което значело, че е използван за да се заглуши изстрел. Това било странно, защото около раната на Линет имало обгаряне, което значи, че пистолетът е държан непосредствено до главата. Тъй като има свидетели, които твърдят, че при застрелването на Саймън не е имало шал, значи трябва да е бил произведен трети изстрел, за който никой нищо не знае.
Упояването на Поаро също говори за преднамереност, а не за импулсивно убийство.
Накрая Саймън и Жаклин признават. Жаклин казва, че винаги са се обичали със Саймън и него никога не го е било грижа за Линет. Всичко е било театър, за да може Саймън да наследи парите ѝ. След период на траур, Саймън и Жаклин са щели да се сдобрят и оженят. Жаклин казва, че идеята за убийството е на Саймън, но че тя го е планирала, тъй като Саймън не е достатъчно умен да го направи сам. Преди това той се е опитал няколко пъти да открадне пари от работодателите си, но е бил хванат и уволнен. Жаклин била човек на идеите, а Саймън – на действията. Заедно, те планирали почти перфектното убийство. Жаклин твърди, че Линет наистина се опитала да открадне Саймън от нея, така че не съжалява за плана, въпреки че се радва, че не тя е трябвало да дръпне спусъка.
Докато пътниците слизат от кораба, Жаклин разкрива, че има втори пистолет, който е скрила в каютата на Розали Отърборн, докато са претърсвали кораба. Тя застрелва Саймън и себе си, за да се спаси от по-ужасна и унизителна смърт. Поаро признава, че е знаел за втория пистолет, и е искал да даде шанс на Жаклин да избере по-хуманния изход.
В добавка на Тим и Розали, се оказва, че има и втора неочаквана връзка: Корнелия Робсън приема предложението на доктор Беснер, пред изумения Фъргюсън, който я е ухажвал, по неговия си непохватен начин, по време на цялото пътуване. Става ясно също и че Фъргюсън е псевдоним, и че всъщност той е аристократ, който е започнал да се интересува от комунизъм, докато е учил в Оксфорд.

Връзки с други творби

  • В глава 12, мис ван Шойлер споменава на Поаро, че имат общ познат, г-н Руфъс ван Алдин, който е познат от Мистерията в синия експрес.
  • Във втората част, глава 21, Поаро споменава, че е открил червено кимоно в багажа си. Прави се връзка с Убийство в Ориент Експрес.
  • Когато Поаро среща Рейс, Кристи пише: Еркюл Поаро се бе срещнал с полковник Рейс една година по-рано в Лондон. Те били гости на много странна вечеря – вечеря, която завършила със смъртта на странен мъж, техния домакин.” Става дума за Карти на масата.

Адаптации

Смърт край Нил

Агата Кристи адаптира романа за пиеса, чиято премиера е на 17 януари 1944 г. под името Скрит хоризонт, през 1946 г. започва да се играе в Уест Енд под името Убийство край Нил, и на Бродуей по-късно същата година под същото име.

Крафт Телевижън Тиътър

Телевизионна версия на живо на романа под името Убийство край Нил е представена на 12 юли 1950 г. в Америка като едночасова пиеса, част от поредицата Крафт Телевижън Тиътър. Участват Гай Спол и Патриша Уийл.

Смърт край Нил 1978 г.

Романът е адаптиран в изключително успешен филм, излъчен през 1978 г., с участието на Питър Устинов за първото му от шестте появявания в ролята на Поаро. Участват още плеяда от звезди като: Бети Дейвис (Мисис ван Шойлер), Мия Фароу (Жаклин дьо Белфор), Маги Смит (Мис Бауърс), Луис Чилс (Линет Дойл), Саймън МакКоркиндейл (Саймън Дойл), Джон Финч (Фъргюсън), Оливия Хъси (Розали Отърборн), Анджела Лансбъри (Мисис Отърборн), Джейн Бъркин (Луис), Джордж Кенеди (Пенингтън), Джак Уордън (Беснер), Дейвид Нивън (полковник Рейс). Направени са леки промени: премахване на някои от героите – Корнелия Робсън, Рикети, Алъртън, Фанторп. Романтичният интерес, който проявява Тим Алертън в романа, във филма е прехвърлен на Фъргюсън.

Радио 4 на Би Би Си

Романът е адапиран като поредица от пет части за радио 4 на Би Би Си през 1997 г. С ролята на Поаро се нагърбва Джон Мофат. Поредицата се излъчва веднъж на седмица – от четвъртък 2 януари до четвъртък 30 януари.

Случаите на Поаро

Смърт край Нил, телевизионна адаптация, излъчена 2004 г., като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с участието на Дейвид Сушей. Тази версия остава вярна на романа. Все пак има някои различия: някои от героите са изпуснати, като Мис Бауърс, Фанторп и Рикети; значително различие има накрая на романса между Тим и Розали: вместо да завърши с щастлива любов, Тим внимателно отказва на Розали и има намек за това, че или Тим е хомосексуален или има връзка с жената, която може и да е, а може и да не е неговата майка. Друга разлика: тялото на Луис Бурже е открито в гардероба, а не под леглото ѝ.
Кастът включва: Емили Блънт (Линет), Джей Джей Фийлд (Саймън), Емма Грифитс Малин (Жаклин), Джеймс Фокс (полковник Рейс), Франсис де ла Тур (Мадам Отърбърн), Зо Телфърд (Розали Отърбърн) и Дейвид Соул (Пенингтън).

Компютърни игри

Смърт край Нил се превръща в компютърна игра тип „скрити предмети“. Играчът е в ролята на Поаро в търсене на улики и разпитване на заподозрените на основата на информацията, която открива.

Графичен роман

Смърт край Нил е адаптиран за графична новела през 2007 г. от Франсоа Ривие.

Международни заглавия

  • арабски: جريمة في وادي النيل (Смърт край Нил)
  • китайски: 尼罗河上的惨案 (Трагедия по Нил)
  • чешки: Smrt na Nilu (Смърт край Нил)
  • хърватски: Smrt na Nilu Смърт край Нил)
  • датски: Døden på Nilen (Смърт край Нил)
  • нидерландски: Moord op de Nijl (Смърт край Нил)
  • естонски: Surm Niilusel (Смърт край Нил)
  • фински: "Kuolema Niilillä" (Смърт край Нил)
  • френски: Mort sur le Nil (Смърт край Нил)
  • немски: Der Tod auf dem Nil (Смърт край Нил)
  • гръцки: Έγκλημα στο Νείλο (Престъпление по Нил)
  • унгарски: Poirot kéjutazáson (Поаро на приятно пътешествие), Halál a Níluson (Смърт край Нил)
  • индонезийски: Pembunuhan di Sungai Nil (Смърт край Нил)
  • италиански: Poirot sul Nilo (Смърт край Нил)
  • японски: ナイルに死す (Смърт край Нил)
  • норвежки: "Hun fulgte etter" (Тя ги преследва), по-късно преименувано на "Mord på Nilen" (Смърт край Нил)
  • полски: Śmierć na Nilu (Смърт край Нил)
  • португалски: Morte no Nilo (Смърт край Нил)
  • румънски: Moarte pe Nil (Смърт край Нил)
  • руски: "Убийство на пароходе <<Карнак>>" (Убийство на кораба Карнак), „Смерть на Ниле“ (Смърт край Нил)
  • сръбски: Смрт на Нилу (Смърт край Нил)
  • испански: Muerte en el Nilo (Смърт край Нил) и Poirot en Egipto (Поаро в Египет)
  • шведски: Döden på Nilen (Смърт край Нил)
  • тайландски: ฆาตกรรมแม่น้ำไนล์ (Смърт край Нил)
  • турски: Nil'de Ölüm (Смърт край Нил)

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death on the Nile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Мистър Пенингтън беше смаян. Мистър Пенингтън просто не можеше да повярва.

— Е, джентълмени — каза той, — това е много сериозен случай.

— Изключително сериозен за вас, мистър Пенингтън.

— За мен? — изненадано вдигна вежди Пенингтън. — Но, драги, по време на изстрела аз бях тук и кротко пишех писма.

— Може би имате свидетел, който да докаже това.

Пенингтън поклати глава.

— Хм, не, но е съвсем невъзможно да се кача на горната палуба, да застрелям бедната жена (а и защо да я убивам?) и да сляза долу, без никой да ме види. По това време на деня в салона има много хора.

— Как си обяснявате факта, че е използван вашият пистолет?

— Страхувам се, че тук имам вина. Спомням си, че в началото на пътуването говорихме за огнестрелни оръжия една вечер в салона. Тогава споменах, че когато пътувам, винаги нося револвер със себе си.

— Кои бяха там?

— Не мога да си спомня точно. Мисля, че повечето от пътниците. Във всеки случай имаше много хора. — Да, наистина, тук имам вина. — Той поклати глава и продължи: — Първо Линет, след това камериерката й, а сега мисиз Отърбърн. В това няма никаква логика!

— Имаше логика — каза Рейс.

— Така ли?

— Да, мисиз Отърбърн точно ни обясняваше, че е видяла едно лице да влиза в каютата на Луиз. Преди да успее да ни каже името му, бе застреляна на място.

Андру Пенингтън избърса лицето си с тънка копринена кърпа.

— Това е ужасно — прошепна той.

Поаро каза:

— Мосю Пенингтън, бих искал да обсъдя е вас някои аспекти на този случай. Ще дойдете ли в каютата ми след половин час?

— С удоволствие.

Но тонът му не беше очарован. Нито той самият изглеждаше очарован. Рейс и Поаро се спогледаха и бързо излязоха от стаята.

— Хитър, стар дявол. Но е уплашен, нали? — каза Рейс.

— Да, разтревожен е нашият мистър Пенингтън.

Те се качиха отново на горната палуба. Мисиз Алертън излезе от каютата си и като видя Поаро, му махна настойчиво с ръка.

— Мадам?

— Бедното дете! Кажете ми, има ли двойна каюта, където да се настаня с нея? Тя не бива да се връща в каютата, в която е била с майка си, а моята е единична.

— Това може да се уреди. Много сте любезна.

— Най-обикновено внимание. Освен това наистина обичам това момиче. Винаги съм имала слабост към нея.

— Много ли е разстроена?

— Ужасно. Изглежда, че е била силно привързана към тази непоносима жена. Затова е толкова трогателна. Според Тим майката пиела. Вярно ли е?

Поаро кимна.

— О, бедната жена, не трябва да я съдим. Но животът на дъщеря й, изглежда, не е бил лек.

— Да, мадам. Тя е много горда и много предана.

— Високо ценя предаността. Днес не е на мода. Тя е странно момиче — сдържана, горда, решителна и, както предполагам, с много добро сърце под навъсената външност.

— Виждам, че съм я поверил в добри ръце.

— Да, не се безпокойте. Ще се грижа за нея. Мисля, че ще станем приятелки.

Мисиз Алертън се върна в каютата. Поаро се отправи към мястото на трагедията.

Корнелия все още беше там. С разширени от ужас очи тя го запита:

— Не разбирам как човекът, който я е застрелял, е избягал, без да го видите, мосю Поаро?

— Да, как? — като ехо се обади Жаклин.

— Не е изчезнал като по чудо, мадмоазел. Имало е три различни начина, по които е могъл да се измъкне.

Жаклин го погледна учудено.

— Три начина?

— Може да е избягал надясно или наляво, но не виждам къде другаде — каза с недоумение Корнелия.

Жаклин се засмя и сви вежди.

— Но, разбира се — каза след малко тя. — В една плоскост той би могъл да се движи в две посоки, но също и под прав ъгъл, тоест трудно би могъл да се изкачи, но лесно да слезе.

Поаро се усмихна.

— Мисълта ви работи бързо.

— Много съм глупава. Все още не разбирам — каза Корнелия.

— Мосю Поаро иска да каже, скъпа, че е могъл да скочи през парапета на долната палуба — обясни Жаклин.

— Господи! — ахна Корнелия. — Никога не бих се досетила за това. Но как е успял да го направи? Трябва да е бил много бърз.

— Лесно се е справил — намеси се Тим Алертън. — Спомнете си, че в такива случаи хората винаги остават като вцепенени за няколко секунди. Човек чува изстрел и за една-две секунди е парализиран.

— И вие ли изпитахте същото, мосю Алертън?

— Да. Стоях като закован около пет секунди, а след това побягнах по палубата.

Рейс излезе от каютата на Беснер и каза властно:

— Бихте ли се разотишли? Трябва да изнесем тялото.

Всички се отдалечиха покорно. Поаро тръгна с тях. Корнелия му каза сериозно и тъжно:

— Ще помня това пътуване до края на живота си. Три убийства… Какъв кошмар!

Фергюсън я чу и каза предизвикателно:

— Това е, защото сте прекалено цивилизована. Трябва да приемате смъртта като ориенталците. Според тях тя е нещо обикновено и съвсем естествено.

— Да, интересно схващане. Но те не са образовани, бедните — каза Корнелия.

— И по-добре. Образованието отне жизнеността на бялата раса. Например тази културна вакханалия, която залива Америка. Отвратително.

Корнелия пламна.

— Мисля, че говорите глупости. Всяка зима слушам лекции за Ренесанса и гръцкото изкуство, а също и за известните жени в историята.

— Гръцко изкуство, Рецесанс, известните жени в историята! — изстена мистър Фергюсъи. — Става ми лошо, като ви слушам. Бъдещето има значение, драга моя, а не миналото. Три жени загинаха на този кораб. Е, и какво от това? Никой нищо не е загубил! Линет Дойл и парите й! Камериерката французойка, този домашен паразит. И онази глупава, безполезна жена — мисиз Отърбърн. Мислите ли, че някой наистина го е грижа дали са живи, или не? Мен не ме е грижа и изобщо не съжалявам за това!

— Тогава грешите! — избухна Корнелия. — А на мене ми става лошо, като ви слушам да говорите надълго и нашироко като че ли за вас никой няма значение. Не харесвах много мисиз Отърбърн, но дъщеря й толкова много я обичаше и сега е ужасно разстроена от смъртта й. Не познавах добре френската камериерка, но сигурно някой някъде я е обичал. А Линет Дойл освен всичко друго беше наистина прекрасна! Беше толкова красива, че когато я гледах, ми се искаше да се разплача. Аз не съм хубава и затова така ценя красотата. Беше прекрасна като произведение на гръцкото изкуство. А когато едно красиво създание умре, това е загуба за света. Така е!

Мистър Фергюсън направи крачка назад, хвана се с две ръце за главата и извика:

— Предавам се! Вие сте невероятна. Във вас няма дори и малко от естествената женска злоба. — Той се обърна към Поаро: — Знаете ли, сър, че бащата на Корнелия е бил напълно разорен от стария Риджуей? Но тя каза ли нещо, когато наследницата се разкарваше пред нея с перли и парижки тоалети? Не, тя само блее като кротко агънце: „Нали е прекрасна?“ Сигурен съм, че дори не я е погледнала накриво.

Корнелия се изчерви.

— Отначало ми беше малко неприятно. Виждате ли, татко беше съкрушен, че не успя да осигури семейството си. Мисля, че това го уби.

— Било й малко неприятно! Чувате ли я?

Корнелия го погледна гневно.

— Не казахте ли току-що, че бъдещето има значение, а не миналото? А това е било в миналото, нали? Било е отдавна.

— Тук ме улучихте — каза Фергюсън. — Корнелия Робсън, вие сте единствената почтена жена, която познавам. Ще се омъжите ли за мен?

— Не ставайте смешен.

— Но това е сериозно предложение, независимо от присъствието на Стария Детектив. Във всеки случай вие сте свидетел, мосю Поаро. Против всичките си принципи предложих умишлено брак на тази жена. Аз не вярвам в законните връзки между двата пола, но тъй като мисля, че тя няма да се съгласи на нищо друго, считам женитбата за единствения изход. Хайде, Корнелия, кажете да.

— Вие сте ужасно смешен. — Корнелия се изчерви отново.

— Защо не искате да се омъжите за мен?

— Не сте сериозен.

— Предложението ми не е сериозно или аз не съм сериозен човек?

— И двете, но в същност не сте сериозен. Присмивате се на всички важни неща. На образованието, културата и… смъртта. Не сте разумен.

Тя млъкна и с пламнало лице изтича към каютата си.

Фергюсън погледна с удивление след нея.

— Дявол да го вземе! Мисля, че беше искрена. Тя иска мъжът да бъде разумен. Разумен, господи! — Той замълча и попита с любопитство: — Какво става с вас, мосю Поаро? Изглеждате толкова унесен.

— Мисля, просто мисля — стресна се Поаро. — Размишления върху Смъртта. „Смъртта, изразена в десетични дроби“ от Еркюл Поаро. Една от известните му монографии.

— Мосю Фергюсън — каза Поаро, — вие сте много нахален млад човек.

— Извинете, обичам да нападам символите на властта.

— Аз символ на властта ли съм?

— Разбира се. Какво мислите за нея?

— За мис Робсън?

— Да.

— Мисля, че е решително момиче.

— Прав сте. В нея има пламък и воля. Само привидно изглежда кротка. Тя е… по дяволите, колко я харесвам. Не би било лошо да се заема със старата дама. Ако я настроя напълно срещу себе си, ще имам по-големи шансове при Корнелия.

Той се завъртя на пети и влезе в панорамния салон. Мис ван Шойлер седеше на обичайното си място и плетеше. Изглеждаше по-надменна отвсякога. Фергюсън се отправи към нея. Поаро влезе тихо и седна на дискретно разстояние, като си даде вид, че е погълнат от някакво списание.

— Добър ден, мис ван Шойлер.

Тя вдигна за секунда очи и измърмори студено:

— Добър… ден.

— Вижте, мис ван Шойлер, искам да говоря с вас за нещо много важно. Става дума за следното. Искам да се оженя за вашата племенница.

Кълбото прежда на мис ван Шойлер падна на земята и се затъркаля стремително по пода.

— Трябва да сте обезумели, млади човече — каза тя със смразяващ глас.

— Съвсем не. Реших да се оженя за нея и я помолих да стане моя жена!

Мис Ван Шойлер му хвърли леден поглед; със същия поглед би удостоила и някой странен вид бръмбар.

— Така ли? И предполагам, че тя ви е отговорила както трябва?

— Отказа ми.

— Естествено.

— Съвсем не е „естествено“. Ще продължа да я моля, докато се съгласи.

— Уверявам ви, сър, че ще взема мерки, за да предпазя младата си племенница от подобно преследване — отсече тя.

— Какво имате против мен?

Мис ван Шойлер само сви вежди и силно дръпна преждата, за да я навие отново, като даде да се разбере, че разговорът е приключил.

— Хайде, кажете какво имате против мен? — настоя мистър Фергюсън.

— Мисля, че това е съвсем очевидно, мистър… не знам името ви.

— Фергюсън.

— Мистър Фергюсън. — Мис ван Шойлер произнесе името му с явно отвращение. — Абсолютно безполезно е да се обсъжда подобно предложение.

— Искате да кажете, че не съм достоен за нея?

— Мислех, че това ви е съвсем ясно.

— В какъв смисъл не съм достоен?

Мис ван Шойлер отново не отговори.

— Аз имам две ръце, два крака, добро здраве, здрав разум. Това не е ли достатъчно?

— Има неща като обществено положение, мистър Фергюсън.

— Общественото положение е измислица!

Вратата се отвори и влезе Корнелия. Тя спря като закована, като видя страшната леля Мари да говори с кандидата й за женитба.

Непоносимият мистър Фергюсън обърна глава, усмихна се широко и извика:

— Корнелия, елате тук. Току-що поисках ръката ви в пълно съответствие с доброто възпитание.

— Корнелия, давала ли си надежди на този млад човек? — попита мис ван Шойлер с глас, пълен със заплаха.

— Не, не, разбира се… искам да кажа, че не съвсем…

— Какво искаш да кажеш?

— Не ме е насърчавала — помогна й мистър Фергюсън. — Идеята е само моя. Тя не ми отказа грубо, защото има добро сърце. Корнелия, леля ви мисли, че не съм достоен за вас. Това, разбира се, е истина, но не в този смисъл, който тя има пред вид. Моето чувство за нравственост сигурно не е така високо като вашето, но тя счита, че главна пречка за нашия брак е голямата разлика в общественото ни положение.

— Това според мен е напълно ясно на Корнелия — каза мис ван Шойлер.

— Така ли е? — погледна я въпросително Фергюсън. — Заради това ли не искате да се омъжите за мен?

— Не, не е заради това. — Лицето на Корнелия се покри с гъста руменина. — Ако… ви харесвах, щях да се оженя за вас без значение кой сте.

— Но вие не ме харесвате?

— Мисля, че… сте просто ужасен. Начинът, по който говорите… Нещата, за които говорите… Никога не съм срещала човек като вас. Аз…

Тя се задави и избяга от стаята.

— Като начало не е много лошо — обобщи Фергюсън. Той се настани удобно в стола, погледна към тавана, подсвирна и като кръстоса краката си в мръсни панталони, отбеляза: — Отсега нататък ще се обръщам към вас с „лельо“.

Мис ван Шойлер потрепера от ярост.

— Веднага напуснете тази стая или ще извикам стюарда.

— Платил съм билета си и не могат да ме изгонят от салона, който е за всички. Но да бъде както искате.

И като си затананика безгрижно „Ио, хо, хо и бутилка ром“, той стана и бавно се отправи към вратата.

Задушавайки се от гняв, мис ван Шойлер с мъка се изправи на крака. Като наруши дискретното си усамотение зад списанието, Поаро скочи, за да вземе кълбото с прежда.

— Благодаря ви, мосю Поаро. Бихте ли извикали мис Бауърс? Не се чувствувам добре… Този нагъл млад човек…

— Страхувам се, че е твърде ексцентричен и разглезен. Повечето от семейството са такива. Винаги е готов да се сражава с вятърни мелници. — И той прибави небрежно: — Познахте ли го?

— Да го позная?

— Нарича се Фергюсън и не използува титлата си заради прогресивните си идеи.

— Титлата си? — възкликна мис ван Шойлер.

— Да, това е младият лорд Долиш. Много е богат, разбира се, но е истински чудак.

Обзета от противоречиви чувства, мис ван Шойлер попита:

— Откога знаете това?

— Видях снимката му в някакъв вестник и забелязах приликата. След това намерих пръстен с герб. Уверявам ви, че няма никакво съмнение.

Поаро се наслаждаваше на различните чувства, които се сменяха по лицето на мис ван Шойлер. Най-сетне тя кимна тържествено и каза:

— Много съм ви задължена, мосю Поаро.

Детективът я проследи с усмивка до вратата.

След това седна и лицето му отново стана сериозно. Той се замисли дълбоко, като от време на време кимаше с глава. Накрая каза:

— Е, да, всичко е точно така.