Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death on the Nile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 84 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Агата Кристи. Смърт край нил

Роман

Библиотека „Лъч“, № 67

Разузнавачески и приключенски романи и повести

 

Преведе от английски Огнян Дъскарев

Редактор Анна Сталева

Художник Стоян Христов

Художествен редактор Александър Стефанов

Технически редактор Маргарита Воденичарова

Коректор Янка Андонова

 

I издание. Литературна група VI.

Тематичен № 23 9536622411/5557—16—83

Дадена за набор на 21. XII. 1983 година. Подписана за печат на 20. III. 1983 година. Излязла от печат на 13. V. 1983 година. Поръчка № 3. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. Усл. изд. коли 13,19. Цена на книжното тяло 1,45 лева. Цена 1,55 лева.

 

Издателство „Народна младеж“

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1983 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Смърт край Нил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
„Смърт край Нил“
Death on the Nile
АвторАгата Кристи
Първо издание1937 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаБезмълвният свидетел
СледващаСреща със смъртта
„Смърт край Нил“ в Общомедия

„Смърт край Нил“ (на английски: Death on the Nile) е книга на английската писателка Агата Кристи, издадена за първи път през 1937 г. във Великобритания. Книгата е от поредицата с Еркюл Поаро. Действието се развива в Египет, главно по река Нил.

Съдържание

Докато е на вечеря Еркюл Поаро вижда млада жена, Жаклин дьо Белфор (Джаки), да вечеря и да танцува с годеника си, Саймън Дойл. Той забелязва също, че Джаки е страстно влюбена в Саймън, дори прекалено много. Бащата на Джаки е бил френски граф, граф дьо Белфор, а майка ѝ е била американка. Баща ѝ е имал любовница, с която е избягал. Майка ѝ загубва цялото си състояние на Уолстрийт, оставяйки Джаки без пукната пара. На следващия ден, Жаклин води Саймън при най-добрата си приятелка, богатата наследница Линет Риджуей, с надеждата, че Линет ще предложи работа на Саймън. Три месеца по-късно Саймън прекратява годежа си с Жаклин и вместо за нея се жени за Линет.
Случва се така, че Поаро среща двойката по време на медения им месец в Египет, където той самият е на ваканция. Поаро е свидетел на среща между Дойл и Жаклин, при която Дойл изглежда на ръба. По-късно, Линет се приближава към Поаро и му признава, че Жаклин ги следи от сватбата им и ги притеснява. Докато Саймън е бил с Жаклин, той се влюбва в Линет. Животът на Линет и Саймън е подложен на стрес, и те искат Жаклин да ги остави на мира. Поаро се опитва да вразуми Жаклин, настоявайки да се отдели от Саймън и „да не отваря сърцето си за злото“. Тя отказва да го послуша, заявявайки, че Линет е откраднала Саймън от нея, омайвайки го с богатството си. Жаклин споделя, че си представя как убива Линет и дори носи малък пистолет в чантичката си.
В опит да се изплъзнат от Жаклин, Дойл плануват да останат за по-дълго в Кайро, като тайно резервират пътуване по река Нил, както между другото прави и Поаро. Корабът се казва Карнак. Те пътуват с влак и с още два кораба, но въпреки това Жаклин успява да хване дирите им и се появява на борда заедно с тях. Другите пътници са:

  • Писателката Саломе Отърбърн и дъщеря ѝ Розали
  • Мисис Алъртън и сина ѝ Тим
  • Американският попечител на Линет Андрю Пенингтън, който се натъкнал на нея в Египет
  • Френската прислужница на Линет – Луис Борже
  • Американката Мари ван Шойлер и младата ѝ братовчедка Корнилия Робсън
  • Мед. сестра на мис ван Шойлер – Мис Бауърс
  • Младеж на име Фъргюсън, отявлен комунист
  • Италиански археолог, Гуидо Рикети
  • Млад адвокат на име Джим Фенторп
  • доктор Беснер

Докато правят обиколка на някои древни руини, голям скален блок пада и почти уцелва Линет и Саймън. В първия момент те заподозират Жаклин, но откриват, че през цялото време е била на кораба и следователно няма как да го е извършила.
Поаро среща приятеля си Полковник Рейс, който се присъединява към останалите след пътешествие. Рейс казва на Поаро, че един от пътниците е престъпник, който е извършил няколко убийства, но все още не му е известен кой е той.
Същата нощ Жаклин влиза в салона, където Саймън и Линет играят бридж с други пътници. Жаклин започва да си поръчва питиета и ги изпива доста бързо. Линет и повечето от другите напускат; остават само Жаклин, Саймън, Корнелия Робсън и г-н Фанторп. Пияната Жаклин разказва на Корнелия как Саймън я е изоставил заради Линет. Саймън се опитва да я успокои, но неуспешно. Тя изважда пистолета си и го застрелва в крака, след това изпада в нервна криза и в истерично състояние на угризение, заплашва да отнеме живота си. По настояване на Саймън, Корелния и г-н Фанторп помагат на Жаклин да се върне в каютата, след което отиват да извикат доктор Беснер да прегледа Саймън. Мед. сестра Бауърс остава в каютата на Жаклин през цялата нощ. По-късно Фанторп казва на Беснер, че пистолетът липсва.

Престъплението

На следващия ден откриват Линет застреляна в главата. Рейс взима ситуацията под контрол и моли Поаро да му помага в разследването. Има няколко инкриминиращи улики – например „Ж“ написано с кръв на стената над главата на Линет. Мис Бауърс, обаче, уверява Поаро, че Жаклин е била през цялото време в каютата си, под влиянието на успокоителни хапчета. Доктор Беснер обяснява, че Линет не е можела да напише нищо, тъй като пистолетът я е убил моментално. Раната на Саймън е толкова сериозна, че не му е позволявала да се движи, дори и да е искал.
Рейс и Поаро решават, че Линет има някой враг измежду пътниците, който се е възползвал от сцената в салона. Непознатият е откраднал пистолета след като всички са напуснали, застрелва Линет и оставя улика, която да уличи Жаклин. Поаро забелязва, че перлената огърлица на Линет липсва от стаята ѝ.
Когато го разпитват, Саймън разкрива, че бащата на Линет се е оженил за момиче, на име Ана Харц, дъщерята на мултимилионера Леополд Харц. Риджуей е съсипал финансово няколко души, в стремежа си да натрупа богатство. Измежду пътниците има някой, чийто баща е един от тези, изгубили всичко.
След това Поаро разпитва пасажерите. Няколко от тях са чули звук, който описват като отваряне на шампанско. Други са чули шум от цопване малко след полунощ. Мис ван Шойлер твърди, че е погледнала през прозореца и е видяла Розали Отърбърн на перилата, да хвърля нещо в морето. Розали отрича да е напускала каютата си. Малко след това, оръжието на убийството е открито в Нил – пистолетът на Жаклин, увит в липсващия шал на мис ван Шойлер. Според Поаро това няма никакъв смисъл. Ако някой е искал да уличи Жаклин, е било по-логично да остави пистолета на местопрестъплението.
Прислужницата на Линет -Луис Бурже е разпитана в каютата на доктор Беснер, докато той самият се грижи за Саймън. Тя заявява, че не е видяла нищо в нощта на убийството, но би могла да види, „ако“ беше напуснала каютата си. Луис разкрива, че предшественицата ѝ Мари е искала да се омъжи за инженер на кораб, на име Флийтууд, но Линет открила, че е женен с три деца, и настояла Мари да прекъсне връзката. Флитууд се заканил, че ще убие Линет.
Жаклин моли Поаро да я пусне за малко при Саймън за да му се извини. Въпреки всичко, което се е случило, тя все още е много влюбена в него. Поаро ги оставя сами.
Когато Рейс обявява, че каютите ще бъдат претърсени за липсващите перли, мис Бауърс им ги връща, признавайки, че мис ван Шойлер ги е взела, тъй като е клептоманка. Поаро изследва огърлицата и открива, че е фалшива, което значи, че истинските перли са откраднати по-рано.
Поаро разбира, че Саломе Отърнърн е алкохоличка и това, което Розали е хвърлила зад борда са тайните запаси от алкохол на майка ѝ. Розали признава това, но твърдо настоява, че не е видяла никой да напуска каютата на Линет в нощта на убийството.
Луис е намерена мъртва в каютата си, намушкана до смърт. Тя стискала част от банкнота с висока стойност. Рейс и Поаро заключават, че тя трябва да е видяла убиеца да напуска кабината на Линет и се е опитала да го изнуди. Тъй като оръжието на убийството липсва, раната на Луис е могла да бъде причинена от тънко острие, подобно на скалпел. Доктор Беснер се сепва при предположението, че един от инструментите му е бил използван за извършване на убийството.
Поаро и Рейс влизат в каютата на Беснер за да кажат на него и Саймън какво се е случило. Саломе Озбърн влиза и заявява, че знае кой е убил Линет и Луис, защото е видяла човека да влиза и излиза от каютата на Луис. Саймън ѝ изкрещява веднага да каже. Но преди да успее да разкаже историята, е произведен изстрел отвън, който я уцелва. Преди Поаро и Рейс да успеят да реагират, стрелецът изчезва, изпускайки пистолет, който Поаро разпознава като пистолета на Андрю Пенингтън.
След като използва малките сиви клетки, Поаро обявява, че е решил случая; според него най-важните улики са:

  • Фактът, че Поаро пие само вино по време на вечеря, докато двамата му обичайни сътрапезници, сем. Алертън, пият нещо друго.
  • Две шишенца лак за нокти в каютата на Линет, едната с етикет „Кардинал“ (много тъмно червено), а другото с етикет „Роуз“ (светло розово), но съдържанието и на двете било с червен цвят.
  • Фактът, че пистолетът на Жаклин бил хвърлен зад борда и
  • Обстоятелствата покрай смъртта на Луис и Мисис Отърбърн.

Решението на загадката

Преди да обясни как е било извършено престъплението, Поаро решава да изясни някои по-малки мистерии, като задава въпроси на някои от пасажерите:

  • Андрю Пенингтън признава, че е спекулирал нелегално с авоарите на Линет; той се е надявал да възстанови средствата преди тя да навърши пълнолетие, но заради брака си тя получава пълен контрол над имуществото. Научавайки за брака ѝ, Пенингтън се запътва към Египет, за да се опита да накара Линет да подпише документи, чрез които да не бъде подвеждан под отговорност; той се отказва от плана си, когато открива, че Линет е интелигентна жена, която чете всичко, преди да подпише; в отчаянието си, той се опитва да я убие като блъска част от скалата върху нея, но се кълне че не я е застрелвал.
  • Фанторп разкрива, че е упълномощен от адвоката на Линет да я проследи до Египет, за да шпионира Пенингтън
  • Оказва се, че Тим Алъртън е крадец на бижута, работещ заедно с братовчед си. Тим откраднал перлите от каютата на Линет и ги заменил с фалшиви, но и той се кълне, че не я е убивал; той не знае дали Линет е била вече мъртва, когато е влязъл; Розали разкрива, че е видяла Тим да влиза и да излиза от каютата на Линет, но тъй като е влюбена в него, се опитва да го предпази; Поаро оневинява Тим за убийството и се съгласява да не съобщава за кражбата на полицията; Тим обещава да се поправи и моли Розали да се ожени за него, за радост на майка му.
  • След като Рейс чува за телеграма, която получава Рикети, в която е използван код, който Рейс разпознава, той разбира, че Рикети е престъпникът, който преследва.

Най-накрая Поаро обяснява пред Рейс, мис Робсън и доктор Беснер как и кой е извършил убийството. Първоначалната им идея, че убиецът се е възползвам от разправията в салона е била погрешна; всъщност убийството е планирано месеци преди това – от Жаклин и Саймън.
Преди убийството, един от двамата слага упойващо вещество в бутилката вино на Поаро.
Жаклин използва Корнелия Робсън за свидетел и се преструва, че застрелва Саймън в крака. В действителност, тя пропуска целта, а Саймън разлива червено мастило (което е сложил в шишенцето за лак за нокти) върху крака си, за да изглежда все едно е ранен. Докато Корнелия излиза заедно с Фанторп и Жаклин и отива да повика доктора, Саймън напуска салона. Той взима пистолета, изтичва до каютата на Линет, по дясната част на кораба, докато останалите са в лявата. Саймън застрелва Линет и написва „Ж“ на стената с кръв, връща се в салона и се застрелва в крака. Той използва шала на мис ван Шойлер за заглушител. Слага два куршума в пистолета, за да изглезда, че е стреляно само веднъж, увива го в шала и го хвърля през прозореца в Нил. Доктор Беснер го преглежда и установява, че е зле ранен и не може да се движи, давайки му перфектното алиби.
За нещастие, Луис вижда Саймън да влиза и излиза от каютата на Линет. Тя се опитва да го изнуди. Саймън го казва на Жаклин, докато Поаро ги е оставил насаме. Жаклин открадва скалпел от доктора и влиза в каютата на Луис под претекст, че ще ѝ даде парите и я пробожда. От своя страна, Мисис Отърбърн вижда Жаклин да влиза в каютата на прислужницата. Мисис Отърбърн изтичва да съобщи на Поаро какво е видяла. Саймън, извиква на Мисис Отърбърн достатъчно силно за да може Жаклин да чуе, че планът им е изложен на риск. Жаклин бързо изтичва до съседната каюта на Пенингтън, взима пистолета му и застрелва Мисис Отърбърн.
Поаро обяснява, че подозренията му се повяили, когато Луис говорила хипотетично, казвайки, че ако била излязла навън е щяла да види убиеца. Детективът заключава, че единствената причина да се изрази така, е че убиецът е в каютата и тя се е надявала да спечели пари чрез изнудване. Освен Поаро и Рейс, единствените други хора в каютата били доктор Беснер и Саймън. Тъй като е можела да говори с Беснер по всяко време, той стига до извода, че тя трябва да е говорила на Саймън, тъй като той е под наблюдение и не се знае дали е щяла да може да говори отново пред него.
Подозренията на Поаро назрели и от факта, че шалът на Мис ван Шойлер има, дупка, което значело, че е използван за да се заглуши изстрел. Това било странно, защото около раната на Линет имало обгаряне, което значи, че пистолетът е държан непосредствено до главата. Тъй като има свидетели, които твърдят, че при застрелването на Саймън не е имало шал, значи трябва да е бил произведен трети изстрел, за който никой нищо не знае.
Упояването на Поаро също говори за преднамереност, а не за импулсивно убийство.
Накрая Саймън и Жаклин признават. Жаклин казва, че винаги са се обичали със Саймън и него никога не го е било грижа за Линет. Всичко е било театър, за да може Саймън да наследи парите ѝ. След период на траур, Саймън и Жаклин са щели да се сдобрят и оженят. Жаклин казва, че идеята за убийството е на Саймън, но че тя го е планирала, тъй като Саймън не е достатъчно умен да го направи сам. Преди това той се е опитал няколко пъти да открадне пари от работодателите си, но е бил хванат и уволнен. Жаклин била човек на идеите, а Саймън – на действията. Заедно, те планирали почти перфектното убийство. Жаклин твърди, че Линет наистина се опитала да открадне Саймън от нея, така че не съжалява за плана, въпреки че се радва, че не тя е трябвало да дръпне спусъка.
Докато пътниците слизат от кораба, Жаклин разкрива, че има втори пистолет, който е скрила в каютата на Розали Отърборн, докато са претърсвали кораба. Тя застрелва Саймън и себе си, за да се спаси от по-ужасна и унизителна смърт. Поаро признава, че е знаел за втория пистолет, и е искал да даде шанс на Жаклин да избере по-хуманния изход.
В добавка на Тим и Розали, се оказва, че има и втора неочаквана връзка: Корнелия Робсън приема предложението на доктор Беснер, пред изумения Фъргюсън, който я е ухажвал, по неговия си непохватен начин, по време на цялото пътуване. Става ясно също и че Фъргюсън е псевдоним, и че всъщност той е аристократ, който е започнал да се интересува от комунизъм, докато е учил в Оксфорд.

Връзки с други творби

  • В глава 12, мис ван Шойлер споменава на Поаро, че имат общ познат, г-н Руфъс ван Алдин, който е познат от Мистерията в синия експрес.
  • Във втората част, глава 21, Поаро споменава, че е открил червено кимоно в багажа си. Прави се връзка с Убийство в Ориент Експрес.
  • Когато Поаро среща Рейс, Кристи пише: Еркюл Поаро се бе срещнал с полковник Рейс една година по-рано в Лондон. Те били гости на много странна вечеря – вечеря, която завършила със смъртта на странен мъж, техния домакин.” Става дума за Карти на масата.

Адаптации

Смърт край Нил

Агата Кристи адаптира романа за пиеса, чиято премиера е на 17 януари 1944 г. под името Скрит хоризонт, през 1946 г. започва да се играе в Уест Енд под името Убийство край Нил, и на Бродуей по-късно същата година под същото име.

Крафт Телевижън Тиътър

Телевизионна версия на живо на романа под името Убийство край Нил е представена на 12 юли 1950 г. в Америка като едночасова пиеса, част от поредицата Крафт Телевижън Тиътър. Участват Гай Спол и Патриша Уийл.

Смърт край Нил 1978 г.

Романът е адаптиран в изключително успешен филм, излъчен през 1978 г., с участието на Питър Устинов за първото му от шестте появявания в ролята на Поаро. Участват още плеяда от звезди като: Бети Дейвис (Мисис ван Шойлер), Мия Фароу (Жаклин дьо Белфор), Маги Смит (Мис Бауърс), Луис Чилс (Линет Дойл), Саймън МакКоркиндейл (Саймън Дойл), Джон Финч (Фъргюсън), Оливия Хъси (Розали Отърборн), Анджела Лансбъри (Мисис Отърборн), Джейн Бъркин (Луис), Джордж Кенеди (Пенингтън), Джак Уордън (Беснер), Дейвид Нивън (полковник Рейс). Направени са леки промени: премахване на някои от героите – Корнелия Робсън, Рикети, Алъртън, Фанторп. Романтичният интерес, който проявява Тим Алертън в романа, във филма е прехвърлен на Фъргюсън.

Радио 4 на Би Би Си

Романът е адапиран като поредица от пет части за радио 4 на Би Би Си през 1997 г. С ролята на Поаро се нагърбва Джон Мофат. Поредицата се излъчва веднъж на седмица – от четвъртък 2 януари до четвъртък 30 януари.

Случаите на Поаро

Смърт край Нил, телевизионна адаптация, излъчена 2004 г., като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с участието на Дейвид Сушей. Тази версия остава вярна на романа. Все пак има някои различия: някои от героите са изпуснати, като Мис Бауърс, Фанторп и Рикети; значително различие има накрая на романса между Тим и Розали: вместо да завърши с щастлива любов, Тим внимателно отказва на Розали и има намек за това, че или Тим е хомосексуален или има връзка с жената, която може и да е, а може и да не е неговата майка. Друга разлика: тялото на Луис Бурже е открито в гардероба, а не под леглото ѝ.
Кастът включва: Емили Блънт (Линет), Джей Джей Фийлд (Саймън), Емма Грифитс Малин (Жаклин), Джеймс Фокс (полковник Рейс), Франсис де ла Тур (Мадам Отърбърн), Зо Телфърд (Розали Отърбърн) и Дейвид Соул (Пенингтън).

Компютърни игри

Смърт край Нил се превръща в компютърна игра тип „скрити предмети“. Играчът е в ролята на Поаро в търсене на улики и разпитване на заподозрените на основата на информацията, която открива.

Графичен роман

Смърт край Нил е адаптиран за графична новела през 2007 г. от Франсоа Ривие.

Международни заглавия

  • арабски: جريمة في وادي النيل (Смърт край Нил)
  • китайски: 尼罗河上的惨案 (Трагедия по Нил)
  • чешки: Smrt na Nilu (Смърт край Нил)
  • хърватски: Smrt na Nilu Смърт край Нил)
  • датски: Døden på Nilen (Смърт край Нил)
  • нидерландски: Moord op de Nijl (Смърт край Нил)
  • естонски: Surm Niilusel (Смърт край Нил)
  • фински: "Kuolema Niilillä" (Смърт край Нил)
  • френски: Mort sur le Nil (Смърт край Нил)
  • немски: Der Tod auf dem Nil (Смърт край Нил)
  • гръцки: Έγκλημα στο Νείλο (Престъпление по Нил)
  • унгарски: Poirot kéjutazáson (Поаро на приятно пътешествие), Halál a Níluson (Смърт край Нил)
  • индонезийски: Pembunuhan di Sungai Nil (Смърт край Нил)
  • италиански: Poirot sul Nilo (Смърт край Нил)
  • японски: ナイルに死す (Смърт край Нил)
  • норвежки: "Hun fulgte etter" (Тя ги преследва), по-късно преименувано на "Mord på Nilen" (Смърт край Нил)
  • полски: Śmierć na Nilu (Смърт край Нил)
  • португалски: Morte no Nilo (Смърт край Нил)
  • румънски: Moarte pe Nil (Смърт край Нил)
  • руски: "Убийство на пароходе <<Карнак>>" (Убийство на кораба Карнак), „Смерть на Ниле“ (Смърт край Нил)
  • сръбски: Смрт на Нилу (Смърт край Нил)
  • испански: Muerte en el Nilo (Смърт край Нил) и Poirot en Egipto (Поаро в Египет)
  • шведски: Döden på Nilen (Смърт край Нил)
  • тайландски: ฆาตกรรมแม่น้ำไนล์ (Смърт край Нил)
  • турски: Nil'de Ölüm (Смърт край Нил)

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death on the Nile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Бихте ли ми обяснили, мадам, значението на думата „fey“?

Мисиз Алертън леко се учуди. Тя и Поаро се катереха, задъхани, по скалата с изглед към Втория водопад. Повечето се изкачваха с камили, но Поаро считаше, че движението на камилата напомня люшкането на кораб, а мисиз Алертън бе решила, че е въпрос на лично достойнство да се изкачи сама.

Бяха пристигнали във Вади Халфа миналата вечер. Тази сутрин две моторни лодки закараха цялата група до Втория водопад с изключение на синьор Рикети. Италианецът бе настоял да замине сам на екскурзия до едно отдалечено място, наречено Семна, което, както той обясни, представлявало голям интерес, защото там били вратите към Нубия по времето на Аменемхет III; там имало стела[1] с надпис, гласящ, че негрите трябва да плащат митнически такси, преди да влязат в Египет. Всичко бе направено, за да се предотврати тази проява на индивидуализъм, но без успех. Синьор Рикети беше непреклонен и отхвърли всички възражения с аргументите; 1. Екскурзията била безсмислена. 2. Екскурзията била неосъществима, защото било невъзможно да се използува превозно средство. 3. Нямало възможност да се осигури кола. 4. Ако все пак се намери кола, трябвало да се плати голяма сума.

След като се надсмя над първата точка, изрази съмнение по втората, предложи сам да намери кола (трето) и се пазари на много добър арабски (четвърто), синьор Рикети най-после замина в пълна тайна, да не би и някой от другите пътници да се отклони от утъпканата пътека на туристическите забележителности.

— Fey — мисиз Алертън наклони глава, за да обмисли отговора си. — Това е шотландска дума, която значи прекален възторг, извънмерно щастие, което предшествува беда. С други думи, твърде хубаво е, за да е истина.

Поаро слушаше внимателно подробните й обяснения.

— Благодаря ви, мадам, сега разбрах. Но колко странно, вчера употребих същата дума, а скоро след това мадам Дойл за малко не загина.

Мисиз Алертън потрепера.

— Всичко стана за секунди. Мислите ли, че някой от онези малки черни нещастници е блъснал камъка на шега? Момчетата навсякъде по света правят такива работи, без да имат намерение да причинят зло.

Поаро сви рамене.

— Може би, мадам.

Той смени темата и зададе няколко въпроса за цените на храната и хотелите в Майорка, където вероятно щял да отиде на екскурзия.

Нисичкият мъж беше станал много симпатичен на мисиз Алертън отчасти поради желанието й да противоречи на Тим. Тя чувствуваше, че той постоянно се опитва да я откъсне от Еркюл Поаро, когото категорично бе определил като „парвеню от най-лош вид“. Но тя не го наричаше парвеню; предполагаше, че странният начин, по който се облича, събужда предразсъдъците на сина й. Мисиз Алертън считаше, че Поаро е интелигентен и интересен събеседник. Освен кова смяташе, че е изключително отзивчив. Тя откри внезапно, че му доверява неприязънта си към Джоана Саутууд. Беше й по-леко, когато говореше за това. И защо пък не? Той не познаваше Джоана и едва ли някога щеше да я срещне. Защо да не се освободи от това постоиянно бреме от ревниви мисли?

В същия миг Тим и Розали говореха за нея. Тим полу на шега се оплакваше от съдбата си. Здравето му било лошо, но не толкова, че да събуди съчувствие, а и не му позволявало да живее, както той би искал. Не харесвал професията си, бил зле платен.

— Съвсем монотонно, невзрачно съществуване — заключи той с огорчение.

— Имате нещо, за което много хора биха ви завидели — каза внезапно Розали.

— Какво?

— Вашата майка.

Тим беше учуден и поласкан.

— Мама? Да, разбира се, тя е необикновен човек. Много мило от ваша страна.

— Мисля, че е чудесна. Толкова е изискана… спокойна, сдържана… като че нищо не може да я засегне и въпреки това е винаги готова да се смее и шегува.

Розали говореше с въодушевление и леко заекваше.

В Тим се надигна топло чувство към момичето. Той поиска да й върне комплимента, но за нещастие мисиз Отърбърн за него беше олицетворение на най-голямата заплаха за света. Това, че не можеше да бъде толкова сърдечен, го накара да се почувствува неудобно.

Мис ван Шойлер бе останала на катера, защото не можеше да поеме риска да се изкачи нито с камила, нито сама.

— Съжалявам, но ще трябва да ви помоля да останете с мен, мис Бауърс — каза тя остро. — Бях решила вие да отидете и да остане Корнелия, но момичетата са такива егоисти. Тя изхвърча навън, без да ми каже нищо. В същност видях я, че говори с този толкова неприятен и невъзпитан млад мъж Фергюсън. Корнелия много ме разочарова. Няма никакво чувство за светски маниери.

Мис Бауърс отговори безизразно:

— Няма значение, мис ван Шойлер. Сигурно там ще е много горещо, а и не мога да си представя разходка върху тия камилски седла. Сигурно са пълни с бълхи.

Тя намести очилата си, като напрегна очи, за да открие групата, слизаща по хълма, и отбеляза:

— Мис Робсън не е вече с онзи млад мъж. Сега е с доктор Беснер.

Мис ван Шойлер измърмори нещо.

След като бе открила, че доктор Беснер е известен и моден лекар в Европа, че притежава голяма клиника в Чехословакия, тя беше станала особено благоразположена към него. Освен това можеше да прибегне до професионалните му услуги преди края на пътуването.

Когато туристите се завърнаха на „Карнак“, Линет извика изненадано:

— Има телеграма за мен! Тя я грабна от таблото и я отвори.

— Но как, нищо не разбирам, картофи, цвекло, какво значи това, Саймън?

Саймън тъкмо се канеше да погледне през рамото й, когато се чу разгневен глас:

— Извинете, но тази телеграма е за мен — синьор Рикети я дръпна грубо от ръцете й, като я изгледа свирепо.

Линет го зяпна с удивление и после обърна; плика.

— О, Саймън, колко съм глупава! Пише Рикети, а не Риджуей, а и моето име сега, разбира се, не е Риджуей. Трябва да се извиня.

Тя се запъти към археолога, който беше при кърмата на кораба.

— Толкова съжалявам, синьор Рикети. Виждате ли, моето име, преди да се омъжа, беше Риджуей, а аз съм отскоро омъжена и…

Тя замълча, а усмихнатото й, покрито с трапчинки лице го умоляваше да прости грешката на една младоженка.

Но на Рикети очевидно не му беше до смях. Кралица Виктория дори когато е била най-строга, едва ли е имала толкова неумолим вид.

— Имената трябва да се четат внимателно. Непростимо е да бъдете небрежна в такива случаи.

Линет прехапа устни и се изчерви. Не беше свикнала да приемат извиненията й по този начин. Тя се обърна и като се върна при Саймън, каза ядосано:

— Тези италианци наистина са непоносими.

— Няма значение, скъпа. Да се върнем да разгледаме онзи голям крокодил от слонова кост, който ти хареса.

И двамата слязоха на брега. Проследявайки ги с очи до кея, Поаро чу някой да вдишва дълбоко. Той се извърна и видя до себе си Жаклин дьо Белфор. Ръцете й бяха вкопчени в парапета. Тя се обърна към него и той се удиви от израза на лицето й. Той не бе вече весел, нито злонамерен. Сега изглеждаше обзета от някакъв вътрешен, изгарящ огън.

— Вече не ги е грижа — изрече тя глухо и бързо. — Сега са далеч от мен, не мога да ги достигна… Не се интересуват дали съм тук, или не… Не мога… не мога вече да ги нараня…

Ръцете й потрепераха.

— Мадмоазел…

Тя избухна.

— О, сега е твърде късно, твърде късно за предупреждения… Вие бяхте прав. Не трябваше да идвам на това пътуване. Как го нарекохте? Пътуване на душата? Не мога да спра вече. Трябва да продължа напред. И продължавам. Няма, няма да бъдат щастливи заедно. По-скоро бих ги убила…

Тя се отдръпна рязко. Поаро, загледан след нея, почувствува ръка на рамото си.

— Приятелката ви изглежда малко разстроена, мосю Поаро.

Той се обърна и остана удивен. Пред него стоеше стар познат.

Полковник Рейс!

Високият мъж със загоряло от слънцето лице се усмихна?

— Малка изненада, а?

Еркюл Поаро се бе видял с полковник Рейс преди една година в Лондон. И двамата бяха поканени на много необичайна вечеря, която бе завършила със смъртта на един странен човек, техния домакин. Той знаеше, че Рейс пътува често на тайни мисии и обикновено се намира на някой от предните постове на империята, където положението беше неспокойно.

— И така вие сте тук във Вади Халфа — отбеляза той замислено.

— Тук, на този кораб съм.

— Искате да кажете, че…

— Ще се върна заедно с вас в Шелал.

Еркюл Поаро вдигна вежди.

— Това е много интересно. Искате ли да пийнем нещо?

Те влязоха в панорамния салон, сега съвсем празен. Поаро поръча уиски за полковника и двойна оранжада с много захар за себе си.

— Значи ще пътувате с нас на връщане — каза той, като отпи от чашата си. — Бихте се върнали по-бързо с правителствения параход, който пътува и денем, и нощем, нали?

Полковник Рейс кимна одобрително.

— Както винаги, сте съвсем прав, мосю Поаро — каза той сърдечно.

— Тогава пътниците?

— Един от тях.

— Кой ли може да бъде? — попита Еркюл Поаро с очи в украсения таван.

— За нещастие и аз не зная — каза тъжно; Рейс.

Поаро изглеждаше заинтригуван.

— Няма нужда да пазя тайни от вас. Преживели сме доста заедно, тук и там. Не преследваме хората, които привидно са начело на метежниците. Интересуваме се от тези, които много хитро доближават клечката до барута. Те бяха трима. Единият е мъртъв. Другият е в затвора. Търся третия. Този човек е извършил пет или шест хладнокръвни убийства и е един от най-умните платени подстрекатели, които някога са действали… Той е тук, на този кораб. Знам това от няколко реда в едно писмо, което мина през ръцете ни. След като го дешифрирахме, прочетохме следното: „X ще пътува на «Карнак» от седми до тринайсети.“ Не пише под какво име ще пътува X.

— Имаше ли някакво описание?

— Не. Само това, че е от американски, ирландски, или френски произход. Нещо като смесена порода. Това много не ни помага. Имате ли някаква идея?

— Е, да, идея… — каза замислено Поаро.

Толкова добре се разбираха, че Рейс престана да го разпитва. Той знаеше, че Еркюл Поаро никога няма да проговори, ако не е сигурен в думите си.

Детективът се почеса по носа и каза загрижено:

— На този кораб става нещо, което ме безпокои.

Рейс го погледна въпросително.

— Представете си, едно лице, да речем А, което жестоко е оскърбило лицето Б. Б жадува за отмъщение и отправя заплахи.

— А и Б са на този кораб?

— Точно така — кимна Поаро.

— Б е жена, нали?

— Съвсем правилно. Полковникът запали цигара.

— Не бих се тревожил. Хора, които разправят наляво и надясно какво ще направят, обикновено си остават само с приказките.

— И е напълно вярно, особено, когато се отнася за жени, бихте казали вие.

Но въпреки това той изглеждаше неспокоен.

— Нещо друго? — попита Рейс.

— Да, има и нещо друго. Вчера лицето, А бе на косъм от смъртта, смърт, която много лесно би могла да се представи за нещастен случай.

— Нещастен случай, режисиран от Б?

— Там е работата, че не. Б не би могъл да има нищо общо.

— Тогава това е било нещастен случай.

— Предполагам, но не ми харесват такива инциденти.

— Напълно ли сте сигурен, че Б не би могъл да има пръст в тази работа?

— Абсолютно.

— Е, случват се съвпадения. Между другото кой е А? Някоя особено противна личност?

— Напротив. А е очарователна, богата, красива млада дама.

Рейс се засмя.

— Звучи ми съвсем като историйка от роман.

— Може би. Но, уверявам ви, приятелю, загрижен съм. Ако съм прав, а все пак аз винаги имам навика да бъда прав — Рейс се усмихна скришом при това обичайно за Поаро изявление, — тогава имаме повод за дълбоко безпокойство. А и сега вие усложнявате нещата. Твърдите, че на „Карнак“ има убиец.

— Той обикновено не убива очарователни млади дами.

Поаро поклати глава в несъгласие.

Страхувам се, приятелю — каза той, — страхувам се… Днес посъветвах тази дама, мадам Дойл, да замине със съпруга си за Хартум и повече да не се връща на този кораб. Но те не се съгласиха. Моля се на небето да пристигнем в Шелал благополучно.

— Не гледате ли прекалено мрачно на нещата?

Другият поклати глава.

— Страхувам се — каза той просто. — Да, аз, Еркюл Поаро, се страхувам…

Бележки

[1] Надгробен паметник при древните гърци и римляни. Б. пр.