Метаданни
Данни
- Серия
- Юношески романи (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Starship Troopers, 1959 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стефан Кулев, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- Mandor (2009)
- Сканиране и разпознаване
- ?
Източник: http://sfbg.us
Издание:
Робърт Хайнлайн. Звездните рейнджъри
Издателство „Офир“, Бургас, 1994
Библиотека „Фантастика“. Войните на бъдещето, № 1
История
- — Добавяне на анотация
- — Редакция от Mandor
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция (thefly)
Статия
По-долу е показана статията за Звездните рейнджъри от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Звездните рейнджъри.
| Звездните рейнджъри | |
| Starship Troopers | |
| Автор | Робърт Хайнлайн |
|---|---|
| Първо издание | декември 1959 г. САЩ |
| Издателство | G. P. Putnam's Sons |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | новела |
| Звездните рейнджъри в Общомедия | |
Звездните рейнджъри е научнофантастичен роман на американския писател фантаст Робърт Хайнлайн, написан през 1959 година.
Романът разказва, от първо лице, историята на младия войник Хуан „Джони“ Рико и службата му в Мобилната пехота, футуристична военна част екипирана с енергийни бронирани костюми. Кариерата му започва като редови войник, по-късно подофицер, а накрая офицер във войната между човечеството и арахнидни същества известни като „Дървениците“. През погледа на героя, Хайнлайн разглежда моралните и философските аспекти на страданието, гражданските добродетели, необходимостта от войната, смъртното наказание и природата на детската престъпност.[1]
„Звездните рейнджъри“ печели награда Хюго за най-добър роман през 1960 г. Книгата поражда дискусии и е критикувана за засегнатите социални и политически теми, и е обвинявана в проповядване на войнолюбие.[2] „Звездните рейнджъри“ е адаптирана в няколко филма и игри, най-известния и критикуван, от които е филма от 1997 г., с режисьор Пол Верховен.
Източници
- ↑ ROBERT A. HEINLEIN: THE NOVELS // Luna-City.com. Посетен на 25 август 2008.
- ↑ Scott Rosenberg's critic of the movie from Salon.com, describing a fascist „G.I. Joe“ novel // Архивиран от оригинала на 2009-10-19. Посетен на 25 август 2008.
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Starship Troopers
XIV
„Нима съм пазач на брата си?“
„Как ви се струва? Ако някой има
сто овци, и една от тях се заблуди,
не ще ли остави деветдесетте и
девет, и не ще ли иде по планините
да дири заблудената?“
„Колко пък човек е по-ценен от овца!“
„В името на Бога, Благодетелят
милостивият… ако спасиш живота
на един, то е като да спасиш живота
на човечеството.“
С всяка изминала година везните се накланяха в наша полза. Професията ни изисква да проявяваме мярка.
— Време е, сър — зад открехнатата врата на кабината ми стоеше моят стажант, „трети лейтенант“ Беарпо. Той изглеждаше ужасно млад и също толкова безобиден, колкото са били неговите предци — ловците на скалпове. Едва се сдържах да не се усмихна.
— Добре, Джими. — Вече бях екипиран. Отивахме право в салона за подготовка на скокове. Докато вървяхме, аз го напътствах:
— Ето какво ще ти кажа, Джими. Стой близо до мен, но не ми се мотай в краката. Чувствай се вътрешно свободен и използвай хладнокръвно възможностите на въоръжението си. Ако ме ранят и сдам багажа — ти оставаш шефа. Но ако имаш малко ум в главата си, ще заповядаш на своя взводен сержант да подава сигналите за действие.
— Да, сър.
Щом влязохме вътре, взводният сержант призова за внимание и отдаде чест. Аз отвърнах на поздрава му, казах „Свободно!“ и започнах огледа на първо отделение. На Джими поверих второто. После аз също инспектирах второ отделение, като проверих всичко у всеки. Моят взводен сержант бе много по-стриктен от мен, така че не открих никакви неизправности. По принцип никога не попадам на сериозни нарушения на този етап, но хората ми се чувстват по-сигурни, когато техният Старец внимателно огледа снаряжението им — нали това ми влиза в задълженията.
Отново застанах в средата на корабното помещение.
— Още един лов на Дървеници, момчета. Но този път ще бъде малко по-различно, както вече знаете. Тъй като те продължават да държат в затворите си пленници, ние не можем да използваме планетарни бомби срещу Клендату. Ето защо сега ще се спуснем долу, ще се намърдаме в тунелите им и ще отървем нашите. Помощният модул няма да кацне в края на операцията, за да ни прибере, а за да ни донесе още амуниции и провизии. Ако бъдете пленени — дръжте си езиците зад зъбите и не треперете, защото зад вас стои не само цялата бойна част, но и цялата федерация; ще дойдем да ви измъкнем. И помнете, че същото очакват момчетата от „Блатната Лисица“ и „Монтгомъри“. Тези от тях, които са все още живи, сега разчитат на нас. Те знаят, че няма да ги изоставим, защото сме МП. И ето, ние отиваме да хванем Дървениците за гушите. Ще действаме заедно с мнозина от нашите, които ще ни помагат. Огромни сили са съсредоточени на орбита. Всичко, за което трябва да се погрижим, е да прочистим нашия малък парцел и да свършим успешно една малка част от общата работа. Репетирахме неведнъж и знаем как да го постигнем. Накрая искам да ви кажа още нещо. Точно преди да излетим получих писмо от капитан Джелал. Той пише, че вече е свикнал с новите си крака, които функционират много добре. Поиска да ви предам също, че мисли за вас… и се надява имената ви да се покрият със слава! Същото очаквам и аз. Пет минути за свещеника!
Почувствах за кой ли път, че започвам да треперя. И изпитах истинско облекчение, когато привърших последните наставления и изкомандвах:
— По отделения… отляво и отдясно… готови за скок!
Инспектирах запечатването на капсулите в едната половина на борда, а Джими и взводният сержант се заеха да проверят как се бяха настанили момчетата в останалите капсули. После наместихме Джими в третата поред капсула на централната автоматизирана линия. Когато лицето му се скри, мен отново ме втресе.
Моят взводен сержант постави длан на рамото на скафандъра ми.
— Съвсем като на тренировка, синко.
— Да, татко — и веднага спрях да треперя. — Само дето чакането ме изнервя.
— Зная. Още четири минути. Готов ли сте, сър?
— Да тръгваме, татко.
Прегърнах го силно и наредих на флотския персонал да ни запечата. Треперенето ме напусна окончателно. Докладвах кратко, както винаги:
— „Лудите глави“ на Рико… готови за спускане! Начало на отстрела! Започни!
— Тридесет и една секунди, лейтенант. — Пауза. После тя добави: — Късмет, момчета! Този път ще ги довършим!
— Непременно, капитане.
— Пригответе се. Да ви пусна ли малко музика, докато чакате?
Тя включи записа:
„Вечна слава на пехотата…“