Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stanzas To Augusta, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне

И макар че съм с участ горчива,

че залязва днес мойта звезда,

твойто нежно сърце не открива

в мене грешки, а само беда.

И макар че тревожех духа ти,

сподели с мен тъгата ми ти.

Закопнял за любов, колко пъти

аз откривах я в твоите черти.

 

Щом съгледам усмивката няма

на природата с крехки цветя,

аз не мисля, че тя е измама,

а за твойта напомня ми тя.

Забушуват ли бури сърдити

като бурите в моята гръд,

тръпна аз не от страх пред вълните,

а от страх да не ни разделят.

 

Канарата на вярата рухна,

океанът е нейния гроб,

и отдаде се цял моят дух на

тежка скръб, но не й стана роб.

С много тежки беди се сражавам

и под техния пристъп свиреп

страдам аз, но не се покорявам,

че не мисля за тях, а за теб.

 

Ти си смъртна, но мен не измами,

ти жена си, но вярна бе ти,

ти, обичана, бдя над честта ми,

ти не трепна от зли клевети,

ти без мене пак с мене остана,

аз ти вярвах — не изневери,

и да мислиш за мен не престана

и с интриги не ме позори.

 

Аз света не проклех, не презирах,

но в борбата на всички със мен

глупост бе, че злостта не съзирах,

че в успеха си бях убеден.

Колко скъпа бе моята грешка

не можа да предвиди умът.

 

Но разбрах, че и в мъка най-тежка

те от тебе не ще ме лишат!

Тънат минали дни в океана —

туй, с което съм бил окрилен;

но разбрах, че което остана,

то е всъщност най-скъпо за мен.

Сред пустинята избор сребрее

и дърво нависоко цъфти —

птичка там в самотата ми пее

и за теб на духа ми шепти.

 

1816

Бележки

[0] Стихотворението е публикувано през 1816 г.

Огъста Лий — заварена сестра на Байрон по бащина линия, към която поетът изпитвал много силни чувства. Бел. ред.

Край
Читателите на „Станси за Огъста“ са прочели и: