Джордж Байрон
Станси за Огъста ^[0]

И макар че съм с участ горчива,

че залязва днес мойта звезда,

твойто нежно сърце не открива

в мене грешки, а само беда.

И макар че тревожех духа ти,

сподели с мен тъгата ми ти.

Закопнял за любов, колко пъти

аз откривах я в твоите черти.

 

Щом съгледам усмивката няма

на природата с крехки цветя,

аз не мисля, че тя е измама,

а за твойта напомня ми тя.

Забушуват ли бури сърдити

като бурите в моята гръд,

тръпна аз не от страх пред вълните,

а от страх да не ни разделят.

 

Канарата на вярата рухна,

океанът е нейния гроб,

и отдаде се цял моят дух на

тежка скръб, но не й стана роб.

С много тежки беди се сражавам

и под техния пристъп свиреп

страдам аз, но не се покорявам,

че не мисля за тях, а за теб.

 

Ти си смъртна, но мен не измами,

ти жена си, но вярна бе ти,

ти, обичана, бдя над честта ми,

ти не трепна от зли клевети,

ти без мене пак с мене остана,

аз ти вярвах — не изневери,

и да мислиш за мен не престана

и с интриги не ме позори.

 

Аз света не проклех, не презирах,

но в борбата на всички със мен

глупост бе, че злостта не съзирах,

че в успеха си бях убеден.

Колко скъпа бе моята грешка

не можа да предвиди умът.

 

Но разбрах, че и в мъка най-тежка

те от тебе не ще ме лишат!

Тънат минали дни в океана —

туй, с което съм бил окрилен;

но разбрах, че което остана,

то е всъщност най-скъпо за мен.

Сред пустинята избор сребрее

и дърво нависоко цъфти —

птичка там в самотата ми пее

и за теб на духа ми шепти.

 

1816