Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне

Вино дайте ни пак! Досега ни веднъж

не е вливало в мен пламък толкоз могъщ!

Пийте — кой не би пил! — щом в света променлив

само с чаша в ръка без лъжа си щастлив.

 

Вкусих всички блага, цял потъвах в лъчи

от разкошния мрак на красиви очи.

Любих аз — кой не е също любил? — но кой,

изнурен от страстта, е намирал покой?

 

Бях с другари богат в моите пролетни дни,

в младостта, що не знае ни страст, ни злини.

Аз дружах — кой не е? — но е просто нелеп,

който вижда, о вино, по-верни от теб!

 

Може млада жена момък млад да плени

и другарството свършва — ти не се промени!

Ти старееш — кой не? — но какво ли, кажи,

като теб по-добро става, щом отлежи?

 

И макар в любовта да е всеки богат,

поклони ли се друг на кумира му свят,

радостта загорчи — само ти не горчиш;

ти ревниво не си, всички ти веселиш:

 

Младостта отлети, угаси всяка страст

и след туй станеш ти сетен пристан за нас;

в теб — не е ли така? — щом забравим скръбта,

истината е в теб, в теб е и мъдростта.

 

Щом Пандора[1] бедите безчет изтърва —

и започна да страда светът след това.

Без надежда не сме ли? Да вдигнем стакан —

всеки става щастлив само щом е пиян.

 

Славно грозде, здравей! В теб кипи есента,

във нектара ти млад се таи младостта.

Ще умрем — всеки мре! — но простят ли на нас,

даже Хеба[2] била би доволна тогаз.

 

1809

Бележки

[0] За първи път стихотворението излиза през 1809 г. Бел. ред.

[1] Пандора /гр. мит./ — първата жена, направена от пръст като отмъщение на човеците, задето Прометей им дал огъня. Зевс й дал кутия, която не трябвало да отваря. Пандора не се подчинила и отворила кутията, откъдето излезли всички земни злини. Вътре останала само надеждата. Бел. ред.

[2] Хеба /гр. мит./ — богиня, виночерпка на боговете. Бел. ред.

Край
Читателите на „Вино дайте ни пак!…“ са прочели и: