Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- When Coldness Wraps This Suffering Clay, 1815 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Евгения Панчева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
- Сканиране
- NomaD (2008)
Издание:
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Съставител: Любен Любенов
Редактор: доц. Юлия Стефанова
Редактор на издателството: Владимир Левчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Евгения Джамбазова
Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.
Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.
Печат: „Георги Димитров“, София
Издателство „Народна култура“, София, 1988
Ч 820–1
THE WORKS OF LORD BYRON
Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822
THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON
Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto
История
- — Добавяне
Щом студ обгърне тая тлен,
Умът безсмъртен де кръжи?
Той вечен е, но променен,
щом земна прах не му тежи.
По всеки ли планетен път
се плъзга той освободен
или, всевиждащ взор без плът,
изпълва космоса студен?
Лети в просторите безкрайни
невидим, ала зрящ добре;
небесните и земни тайни
във себе си ще събере.
Че в паметта следата бледа
на минали лета безброй
Духът отгоре нейде гледа
и като миг я вижда той.
През хаоса обърнал взори,
Творението той следи.
Пред него в мрачните простори
полека раждат се звезди.
И в погледа му пак умира
и пак се ражда нов живот,
угасва слънце или спира
системата му своя ход.
Над Вяра, Обич, Страх, Надежда
витае той, спасен от страст.
Векът година му изглежда,
годината е само час.
И гледа той света на длан,
но с него се е слял светът.
Безкраен и неназован,
Забравил всяка земна смърт.
1815