Волтер
Наивникът (5) (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Ingénu, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
Sociosasho (9 август 2006 г.)

Издание:

Волтер. Философски новели

Френска. Второ издание

Превел от френски: Боян Атанасов

Редактор: Георги Куфов

Художник: Симеон Младенов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева

Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.

Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.

Цена 3,16 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

ISBN 9536622611

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА V
ВЛЮБЕНИЯТ НАИВНИК

Трябва да се признае, че след това кръщение и този банкет госпожица дьо Сент Ив страстно желаеше господин владиката пак да я направи участничка в още някое хубаво тайнство заедно с господин Херкулес Наивника. Но понеже беше добре възпитана и много скромна, не смееше да признае пред себе си нежните си чувства; когато й се изплъзнеше някой поглед, дума, жест или мисъл, тя обвиваше всичко това в булото на безкрайно мила свенливост. Беше нежна, жива и разумна госпожица.

Щом господин владиката си отиде, Наивникът и госпожица дьо Сент Ив се срещнаха, без да им мине през ум, че са се търсили един друг. Те си заговориха, без преди това да са мислили какво ще си кажат. Най-напред Наивникът й каза, че я обича с цялото си сърце и че прекрасната Абакаба, за която лудеел някога в своята страна, не можела да се мери с нея. Госпожицата му отговори с обичайната си скромност, че той трябва да говори колкото е възможно по-скоро с господин игумена, неговия чичо, и с госпожица леля си и че тя от своя страна ще каже две думи на скъпия си брат, абата дьо Сент Ив, и се надява, че и двете семейства ще се съгласят.

Наивникът й отговори, че няма нужда от ничие съгласие, че му се струва извънредно смешно да пита други хора какво трябва да направи, че когато двете страни са съгласни, не е нужно трети да ги спогажда.

— Аз не питам никого — рече той, — когато искам да обядвам, да отида на лов или да спя. Знам, че в любовта не е зле човек да има съгласието на жената, която желае. Но понеже не съм влюбен нито в чичо си, нито в леля си, няма защо да се обръщам към тях за тази работа и ако слушате мен, вие също може да минете без абата дьо Сент Ив.

Можем да си, представим, че красивата бретонка използва цялата деликатност на своя ум, за да задържи хурона в рамките на благоприличието. Тя дори се разсърди, но скоро пак омекна. Не се знае как би завършил накрая този разговор, ако привечер господин абатът не беше върнал сестра си в абатството. Наивникът остави чичо си и леля си да си легнат, тъй като бяха малко уморени от церемонията и от дългия обяд. Той прекара част от нощта да съчинява стихове на хуронски за любимата си, защото трябва да знаете, че няма страна в света, където любовта да не прави влюбените поети.

На другия ден следобед в присъствието на госпожица дьо Керкабон, която беше дълбоко разчувствувана, чичо му му заговори така:

— Хвала Богу, че имате честта, драги племеннико, да бъдете християнин и долнобретонец. Но това не е достатъчно, аз съм вече в напреднала възраст, моят брат ми остави малък къс земя, която не струва много нещо, аз имам един добър доход като игумен. Стига само да пожелаете да станете поддякон, както се надявам, ще ви прехвърля доходите си: ще живеете напълно охолно и ще бъдете утеха на старите ми години.

Наивникът отговори:

— На добър час, чичо! Живейте си колкото можете. Не знам какво значи да бъде човек поддякон, нито да прехвърля доходи, но всичко ще бъде добре дошло, стига да имам госпожица дьо Сент Ив на мое разположение.

— О, Боже Господи, какво казвате, племеннико? Значи, вие лудо обичате тази госпожица?

— Да, чичо.

— Уви, племеннико, невъзможно е да се ожените за нея.

— Това е напълно възможно, чичо, защото тя не само ми стисна ръката, но ми и обеща, че ще поиска да се омъжи за мен, и аз непременно ще се оженя за нея.

— Това е невъзможно, казвам ви, тя е ваша кръстница. Ужасен грях е една кръстница да стисне ръката на кръщелника си, не е позволено да се ожени човек за кръстницата си, божите и човешките закони забраняват това.

— По дяволите, чичо. Вие се подигравате е мен. Защо да е забранено да се оженя за кръстницата си, щом тя е млада и хубава? В книгата, която ми дадохте, никъде не съм срещнал, че е лошо човек да се жени за момичетата, които са му помогнали да бъде кръстен. Всеки ден забелязвам, че тук се вършат безброй неща, които съвсем не са писани във вашата книга, а не се върши това, което е казано в нея. Признавам, че това ме учудва и ме възмущава. Ако ме лишат от красивата дьо Сент Ив под предлог, че е моя кръстница, предупреждавам ви, че ще я отвлека и ще се откръстя.

Игуменът беше потресен, сестра му се разплака.

— Скъпи братко — рече тя, — не трябва да допуснем нашият племенник да погуби душата си. Нашият свят отец папата може да му даде разрешение и тогава той ще може да бъде щастлив по християнски с тази, която обича.

Наивникът разцелува леля ей.

— Кой е този очарователен човек — извика той, — който с такава добрина подпомага момчетата и момичетата в любовта? Искам веднага да отида да поговоря с него.

Обясниха му кой е папата и Наивникът остана още по-учуден.

— В книгата, която ми дадохте, скъпи чичо, няма нито дума за това нещо. Пътувал съм и познавам морето Тук ние сме на брега на океана, и аз би трябвало да оставя госпожица дьо Сент Ив, за да отида да поискам разрешение да я любя от един човек, който живее някъде към Средиземно море, на четиристотин левги оттук, и чийто език не зная! Това е невероятно смешно. Веднага отивам при абат дьо Сент Ив, който живее само на една левга от вас, и ви гарантирам, че ще се оженя за любимата си още днес.

Докато той говореше, влезе съдията, който по навик го запита къде отива.

— Отивам да се женя — извика му Наивникът тичешком.

След четвърт час той беше вече при своята красива и мила долнобретонка, която още спеше.

— О, братко — казваше госпожица дьо Керкабон на игумена, — никога няма да направите поддякон нашия племенник.

Съдията беше много недоволен от намеренията на хурона, защото искаше да ожени сина си за Сент Ив, а този син беше още по-глупав н непоносим от баща си.