Каролайн Линдън
Греховни облози (29)

Епилог

Шест седмици по-късно

— Софи, стой мирна.

— Стоя.

— Не е вярно. Непрекъснато приглаждаш бюстието си и това ме подлудява.

— По този начин ли? — засмя се Софи, плъзна длани по гърдите си и изви гръб.

Погледът на съпруга й се впи в ръцете й. За миг се запита дали няма да се поддаде на похотта, проблеснала в очите му, но след секунди той само поклати глава и отново се вторачи в скицника пред себе си.

— Ти поиска да те нарисувам — промърмори недоволно той.

Тя се усмихна. Вярно бе, но той я накара да се изтегне на кушетката в библиотеката в тази съблазнителна поза. Полите й бяха вдигнати и разкриваха голите й ходила, а спуснатите й коси се разпиляваха по раменете й. Самият факт, че лежи там, върна мислите й към първия път, когато я люби и колко лесно би го направил и сега, когато вече са женени.

Също така беше вярно, че именно тя го насърчи да рисува отново.

— Предложих го, защото сме сами в Алуин Хаус от месец. Щом не желаеш да скицираш Уилсън, докато лъска среброто, само аз мога да ти позирам.

— Нямам никакво желание да рисувам Уилсън или когото и да било друг, докато лъска среброто.

Златисти кичури се бяха разпилели по челото, докато размазваше с палец нещо по листа. Малко трудно го уговори отново да рисува, но след като хвана въглена и хартията, съпротивата му се срина и той се посвети на позабравеното любимо занимание. Сърцето й щеше да се пръсне от удоволствие.

— Нима? Жалко — ухили се тя. — Това проваля плана ми да лъсна сребърната фруктиера на майка ти, докато съм гола.

Ръката му спря да се движи. Джак си пое дълбоко въздух и я погледна.

— Ще те обладая, мадам, ако продължаваш така.

Тя отново се засмя. Повдигна още малко поли и си разголи прасците. Джак пусна скицника на пода, прекоси стаята и коленичи пред нея.

— Безсърдечна изкусителка — промърмори той. — Да подлагаш съпруга си на подобно мъчение…

Тя обви врата му с ръце.

— Смирено се извинявам. Как да те утеша?

Той не й отговори, а я целуна. Плъзна ръце нагоре по бедрата й и тя усети как сладостни тръпки преминават по тялото й. Петте седмици брак с нищо не бяха утолили копнежа й да усеща ласките му. Всичко в новия живот й беше странно — от хладното отношение на свекърва й до великолепния нов гардероб и прислужниците, които й се покланяха почтително, — но не и начинът, по който се чувстваше, когато е насаме с Джак. Тогава всичко беше наред.

Чу се почукване на вратата.

Една сутрин, докато Джак я целуваше страстно, икономът бе влязъл ненадейно, но оттогава винаги чукаше и чакаше да получи разрешение да се появи.

— Да? — неохотно се обади Джак.

— Ваша светлост, една млада дама настоява да види херцогинята — обяви Уилсън. — Името й е Джорджиана Лукас.

Софи ахна.

— Развълнувана е, сър. Твърди, че въпросът бил спешен.

— Въведи я в синия салон. — Херцогинята ще я приеме там.

— Добре, сър.

— Защо Джорджиана е тук? — не скри изненадата си Софи и се изправи.

— Вероятно заради проблеми с годеника й — предположи той.

— Възможно е — съгласи се Софи колебливо.

Лорд Стърлинг трябва да е направил наистина нещо ужасно, за да развали доброто мнение на Джорджиана за себе си. Софи не вярваше да е толкова глупав. Запозна се с него след женитбата с Джак. Както се предполагаше, възраженията на лейди Сидлоу срещу нея веднага отпаднаха, след като Софи стана херцогиня. Лорд Стърлинг и Джорджиана се отбиха да я видят в Лондон и той сподели завистта си заради скоростта, с която Джак успя да се ожени за Софи, докато братът на Джорджиана — граф Уейкфийлд — продължаваше да се пазари какви точки да бъдат включени в брачното споразумение. Докато им гостуваха, лорд Стърлинг през цялото време държеше нежно ръката на Джорджиана. Приличаше на влюбен мъж.

— Най-добре да отидеш да разбереш за какво става въпрос — насърчи я Джак.

Тя кимна и се отправи към синия салон. За разлика от първите й впечатления, сега помещението сияеше като сапфир. Слънчева светлина нахлуваше през високите прозорци, а градината отвън бе в пълния си блясък.

При влизането й Джорджиана се обърна към нея. Изражението й беше притеснено.

— Какво има? — попита веднага Софи.

Приятелката й бързо прекоси стаята. Изглеждаше силно възбудена, а очите й бяха зачервени.

— Наложително е веднага да дойдеш с мен в града, Софи. Става въпрос за Елайза.

Сърцето на Софи замря. Предполагаше се Елайза да е в дома си с новия си съпруг. Две седмици след като се ожениха с Джак, Елайза стана новата контеса на Хейстингс. На сватбата сияеше от щастие. Приятелките си откраднаха няколко минути насаме, колкото да изразят възторга си, че всичко се е подредило отлично в любовта и на трите. Преди дванайсет години, когато играеха карти в Академията на госпожа Ъптън, Софи никога не би повярвала, че може да им се случи такова щастие.

— Какво е станало с Елайза? — побърза да се осведоми тя.

— Не знам — кършеше ръце Джорджиана. — Съжалявам, задето те безпокоя. Ти и херцог Уеър сте щастливи извън Лондон, но няма към кого друг да се обърна. Моля те, Софи. Трябва да я намерим.

— Да я намерим?! — повтори Софи стресната. — За какво говориш, Джорджиана?

Приятелката й въздъхна дълбоко.

— Видях Елайза преди два дни на бала у Монтгомъри. Изглеждаше прекрасно и бе олицетворение на блаженството. Дори я видях да танцува с Хейстингс и в очите им блестяха звезди. Но днес сутринта… — Млъкна и бръкна в чантичката си. — Прати ми това!

Софи погледна смачканата бележка и разпозна почерка на Елайза. Прочете написаните два-три реда и недоумяващо вдигна очи към Джорджиана.

Гостенката й кимна мрачно.

— Напуснала е съпруга си и никой не знае къде е.