Метаданни
Данни
- Серия
- Греховни облози (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My Once and Future Duke, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ивайла Божанова, 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2018)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Каролайн Линдън
Заглавие: Греховни облози
Преводач: Ивайла Божанова
Година на превод: 2019 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Ропринт“ ЕАД, София
Редактор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-321-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12221
История
- — Добавяне
Глава 22
Джак прекара целия ден в опити да установи дали според Лусинда са сгодени. Необходимо бе да разбере, но трябваше да действа много тактично. При цялата си убеденост, че майка му и лейди Стоу го тласкат към подобно внушение, всички щяха да го приемат за факт, ако неговото вълнение по въпроса се разчуе. Ще изпадне в ужасно положение, ако цял Лондон повярва в годежа.
Годеж, който не е увенчан с брак, предполага или че дамата е размислила и отказала, или че джентълменът е съжалил, задето е предложи подобен съюз. Последното щеше да доведе до всевъзможни клюки по адрес на Лусинда, а тя определено не го заслужаваше.
Но, от друга страна, ако е споделяла мечтите си да стане херцогиня, го вкарваше в капан и нямаше благороден и почтен начин да се измъкне.
Вечерта Филип се приближи към него в салона на „Вега“.
— Скъпи братко, да поговорим насаме.
Джак въздъхна. Очакваше обаче рано или късно да се стигне до разговор помежду им. Постоянно държеше Филип под око и той вероятно се изнервяше, но разчиташе така да постигне по-голям резултат, вместо да го упреква и да настоява да престане да играе хазарт.
— Добре.
Прекосиха основния салон, минаха по коридора и влязоха в малка стая с кожени фотьойли и маса. В единия й край имаше напитки, а в помещението се долавяше миризма на тютюн. Вероятно тук се разиграваха игрите с по-големи залози, предположи Джак.
— Какво, по дяволите, искаш от мен? — нахвърли се веднага Филип.
— Едно-единствено нещо — напомни му Джак.
— И аз го изпълнявам. Не играя комар и не залагам. Идвам тук заради компанията, а ти ме преследваш като бавачка.
— Защото невинаги вярвам на обещанията ти.
Филип вдигна отчаяно ръце.
— Поддадох се един път. Но ти веднага се намеси. Направи го заради нея.
Джак усети как мускулите му се стягат.
— Това са глупости!
— Глупости ли? — присмя се брат му. — Ти се хвана да играеш комар. Ненавиждаш го, а го направи. Отначало реших, че постъпваш така, за да ме унижиш, но не — ти искаше Софи… Госпожа Камбъл и направи всичко възможно да ми я отнемеш.
— Никога не е била твоя, Филип — заяви сдържано Джак. — Попитах я и тя отрече. Как смееш да намекваш, че бих откраднал жена от теб?
— Защото ти я пожела!
— Дори да е така, не е ли редно тя да реши с кого да бъде?
— Естествено. Това е нейно право. Но ти ми я отне, за да ме накажеш.
— Да — кимна спокойно Джак. — Нищо друго не ти въздейства. Излагаш и себе си, и семейното име. Наистина ще е най-добре да зарежеш комара.
— Да го зарежа?!
— Или поне да играеш по-въздържано и да не залагаш толкова големи суми. Направи го за себе си. Пък и за мама. Да, ти си й слабост, но и нейното търпение някога ще се изчерпи.
— По-въздържано? Това пък какво значи? Ако спра, когато губя, няма да имам никакъв шанс да си възвърна загубеното.
— Думите ми ще те изненадат — продължи Джак, сетил се какво му каза Софи за играта на Филип, — но не е ли време да се научиш да играеш по-добре? Залагаш, без да мислиш, правиш прибързани облози, не следиш картите внимателно. Нищо чудно защо по-често губиш, отколкото да печелиш.
Брат му го зяпна невярващо.
— Да не предлагаш да вземам уроци?!
— Това значително ще подобри шансовете ти.
Настъпи тягостно мълчание. Джак отново отчете провал в опитите си да вразуми брат си, когато Филип промърмори:
— Да, вероятно малко „сухи“ тренировка ще ми дойдат добре.
Джак дори не се замисли, че току-що окуражи брат си да продължи с хазарта; нищо чудно в бъдеще да се превърне в още по-напорист играч.
— Правилно. Все пак няма да е като ученето на латински навремето.
Макар и неволно, Филип се засмя, но бързо придоби сериозно изражение.
— И как се намира учител по хазарт?
Джак си припомни колко внимателно Софи следи картите, как обмисля следващия си ход. Сви рамене, запъти се към вратата и подхвърли:
— Обърни се към по-добър играч от теб.
— Прав си! Сетих се кой! Госпожа Камбъл. Никой от моите познати не играе по-добре от нея. Ще се обърна именно към нея.
Джак се закова на място.
— Не — веднага възрази той. — Не и към Софи!
Филип го изгледа слисан и възкликна:
— Знаех си! Всъщност става въпрос за нея.
По дяволите! Издадох се, помисли си Джак, като я назовах по малко име. Опита се да се овладее и заяви:
— Няма да говориш с нея.
Филип се изсмя мрачно.
— Забраняваш ми да говоря с нея дори за карти, така ли? Значи наистина се интересуваш от нея. Предизвика я да седне да играе с теб, след като ме унижи пред целия клуб, а после я отмъкна и разбуни всякакви спекулации относно морала й. — Поклати глава отвратен. — Лъжи себе си, но не ми ги разправяй на мен. Ти я желаеш.
— Не е твоя работа — процеди Джак през зъби.
— Не е ли? — изсумтя Филип. — Тя ми беше приятел, преди ти въобще да я видиш. Защо да имаш по-големи права над нея, отколкото аз?
— Нито дума за нея повече!
Джак бе на път да избухне. Пристъпи към вратата и хвана дръжката.
— Тя заслужава по-добър от теб, Уеър! — изкънтя гласът на брат му зад гърба му.
Джак застина. В тона на Филип бе доловил заплаха.
— Не ти ще преценяваш какво заслужава.
— Нито пък ти. Вече й причини достатъчно, не смяташ ли?
— Какво имаш предвид? — изръмжа Джак и се обърна.
Филип стоеше наежен насреща му — приличаше на боксьор, готов да нанесе удар.
— Завлече я в Алуин Хаус, както римлянин завлича сабинянка — отсече Филип. Джак неволно трепна. — Не само аз не вярвам на приказките й, че е била болна. А и съм наясно с навика ти от време на време да се оттегляш в Алуин Хаус за по няколко дни. Наблизо е и е твърде удобно да прелъстиш някого там.
Джак направи крачка към брат си. От години не се бяха били, но сега ръцете му бяха стиснати в юмруци, а мускулите — стегнати.
— Дръж си проклетата уста затворена!
— Ще ти дам един съвет — продължи Филип спокойно, — защото днес ти бе достатъчно щедър с твоите. Софи Камбъл няма да стане твоя метреса. Не храни подобни надежди.
— Млъкни!
— Не, няма — отсече Филип. — Откажи се от нея. Направи го, преди да обявиш годежа си.
Джак застина.
— Какво?!
Филип поклати глава презрително.
— Мама ми каза. Софи няма да има нищо общо с теб, щом разбере. Обръща гръб на всички женени, независимо колко настойчиво се навъртат около нея.
— Не съм сгоден! — сопна се Джак, но сърцето му вече биеше лудо.
Филип вирна скептично вежди.
— Почти сгоден е все едно да си женен. Така се приема във висшето общество. Знаеш го отлично.
По дяволите! Мътните да вземат и майка му, и лейди Стоу, и техните манипулации. Софи ще се почувства напълно предадена, ако този слух стигне до нея. Наложително е да сложи край на тези глупости веднага, преди нещата да излязат извън контрол и да загуби всякакъв шанс да я убеди, че желае именно нея, а не Лусинда или която и да е друга жена.
— Не бива да надаваш ухо на безпочвените клюки — отбеляза той ледено.
— Безпочвени? — Филип разпери ръце. — Мама заяви, че ще се случи, а винаги става нейното, както и двамата сме наясно. Ще разпространи новината из цял Лондон, ако вече не го е направила, а доколкото те познавам, ти си достатъчно почтен, за да отхвърлиш Лусинда след това. — Филип впи тъмните си очи в неговите. — Ще ти дам един добронамерен съвет: Забрави за Софи. Остави я на мира. Добре. Провали шансът ми да е моя, но и ти не я заслужаваш.