Каролайн Линдън
Греховни облози (25)

Глава 24

Лейди Стоу живееше в елегантна къща на площад „Бъркли“. Джак се запита колко ли плаща за поддръжката й, но прогони тази мисъл. Вълнуваше го друго: как снощи Софи прошепна, че го обича, а после го повтаряше отново и отново.

Слезе от коня и потропа на вратата.

Икономът го въведе в светъл приветлив салон. Пак се замисли за Софи — неговата любов. Искаше да я обсипе с всевъзможен лукс. Дали след сватбата да не я отведе в Алуин Хаус и да останат там поне месец?

Вратата зад него се отвори.

— Ваша светлост — поздрави лейди Стоу. — Радвам се да ви видя.

Домакинята направи реверанс, но той нямаше нищо общо е изяществото на Софи.

— Добро утро. Бих искал да поговоря с лейди Лусинда.

Лицето й засия. Дребничката лейди Стоу в младостта си беше красавица с бледорусите си коси и големите сини очи. Сега косата й сребрееше и се забелязваха фини бръчки около очите. Това обаче не подвеждаше Джак. Макар и с вид на порцеланова кукла, контесата притежаваше същата непреклонна воля като майка му.

— Дъщеря ми ей сега ще слезе. Няма ли да седнете, сър? Майка ви, надявам се, е добре.

— Добре е.

— Радвам се да го чуя. Близките и семейството са важно нещо. Деверът ми е в града. Запознахте ли се вече?

Възпитаното изражение на Джак представляваше непроницаема маска. Ако се готвеше да предложи брак на Лусинда, щеше да му е нужна благословията на чичо й, неин опекун. Той обаче нямаше подобно намерение.

— Не съм.

— Той е силно привързан към Лусинда. Третира я като свое дете.

В този миг вратата се отвори със замах. Лусинда, задъхана и с поруменели страни, влезе.

— Ваша светлост, мамо — поздрави тя.

— Ето те най-после. Хайде, позвъни да донесат нещо, за да почерпим госта.

— Всъщност бихте ли позволили на Лусинда да се разходи по площада с мен. Денят е чудесен и ще ми е приятно да усетя слънцето върху лицето си.

Лейди Стоу премигна и се засмя.

— Чудесна идея. Напоследък доста валя. Малко свеж въздух ще се отрази добре на всички ни. И аз ще дойда.

— Извинете, лейди Стоу, но искам да обсъдя нещо с Лусинда насаме.

Контесата хвърли победоносен поглед към дъщеря си.

— Разбира се, ваша светлост.

Джак се опита да прецени дали Лусинда споделя възторга на майка си. Непромененото й приветливо изражение не му даде отговор.

Младата жена забеляза как я изучава, изчерви се и промълви:

— Да, ваша светлост, би било прекрасно.

Прекосиха улицата и поеха към голямата градина в средата на площада. Известно време вървяха мълчаливо.

— Помолих да излезеш с мен, защото искам да обсъдим един деликатен въпрос — подхвана Джак след известно време.

— Не! — отсече Лусинда.

Джак се закова на място.

— Моля?!

Лусинда се изчерви.

— Мама ми каза какво ще ме попитате, но колкото и да съм поласкана, трябва да ви откажа.

— Нима? — промърмори той, а умът му заработи трескаво.

Тя отстъпи крачка назад и започна да кърши ръце.

— Да.

Джак се готвеше да се усмихне. Тя изглеждаше ужасена и смутена от думите си.

Въобще не бе очаквал подобна реакция от нея. Той не се усмихна, а направо прихна.

— Моля ви, простете ми. Не биваше да съм толкова невъзпитана, но всичко ще ви обясня, ваша светлост…

Той се съвзе достатъчно, за да заговори.

— Успокой се. Не си ме засегнала. Точно обратното. Исках да поговорим по този въпрос. Майките ни, предполагам, са кроили планове за нас, без да ни питат.

— Точно така… Мама всеки ден ми повтаря, че един ден ще бъда херцогиня. Аз не го желая.

— Тогава няма какво да ми обясняваш.

— Наистина ли? Слава богу. Непрекъснато се притеснявам, защото да си херцогиня е тежка задача. Всички ще следят как съм облечена, какво говоря, как се държа. Пък и вие сте толкова стар. — Тя се сепна и поруменя. Погледна го с разширени от ужас очи. — Не. Не исках това да кажа.

Джак усети, че всеки момент ще прихне отново. В нейните очи той вероятно приличаше на старец, макар разликата им да бе дванайсет години.

— Имам предвид, че сте доста по-голям от мен. Много сте мил и внимателен. Грижите се така добре за мама и мен, но. — Прехапа устни. — Основната причина обаче е, че стана ли херцогиня, няма да мога да замина за Египет, а това е най-съкровеното ми желание.

Той се зачуди защо тя си въобразява, че херцогините не пътуват, но реши да не задълбава.

— Лейди Лусинда, ти ме смая и ощастливи. Да отидем да хапнем сладолед и ще ми разкажеш защо Египет така ти е легнал на сърцето.

Докато похапваха сладолед в сладкарница, тя сподели как е попаднала на томовете „Описание на Египет“, пълни с наблюденията и рисунките на войниците на Наполеон, докато били там. Убеждавала майка си, че ги чете, за да усъвършенства френския си. Била запленена обаче от йероглифите, своеобразни стилизирани рисунки. Искала на всяка цена да разбере какво означават.

— Мечтая — завърши тя, — да отида там. Звучи ми екзотично, непознато и красиво. Ще видя всички паметници и монументи, ширналите се пясъци и изпепеляващото слънце! Представяте ли си място, където не вали непрекъснато като в Англия? — говореше възторжено Лусинда.

След времето, прекарано със Софи в Алуин Хаус, Джак определено не изпитваше никакви възражения срещу дъжда. За да не огорчи младата си събеседничка, заяви:

— Не, не мога.

Тя довърши сладоледа си и въздъхна.

— Едва ли ще е възможно да отида, преди да навърша двайсет и една, но изгарям от нетърпение да осъществя мечтата си.

— Без съмнение ще го постигнеш — увери я той.

— Наистина ли смятате така?

— Определено. Никога не бих подценил жена, която си е набелязала план за осъществяване.

Лусинда засия.

— Нямам търпение. — Усмихваше се лъчезарно, докато я съпровождаше обратно до дома й. — Мечтата ми би била неосъществима, ако съм омъжена, но сега определено съм изпълнена с надежда.

Джак бе не по-малко доволен. На Лусинда и през ум не й минаваше да се омъжи за него и така му спести неприятния разговор относно евентуален брак.

— Майка ти няма ли все пак да недоволства? — поинтересува се той.

Лусинда направи гримаса.

— Сигурно. Но след като се изяснихме с вас, ваша светлост, вече нищо не е в състояние да ме спре. Междувременно ще прочета всичко, което ми попадне за Египет. Мама нека се занимава с модните тенденции и клюките. Аз ще се посветя на това, което искам!

— Ще ми пишеш ли, когато станеш прочут изследовател на древността? — попита той пред входната им врата.

Тя се засмя.

— Непременно. И ще ви пратя артефакти, ако открия такива.

— Много си мила. — Намигна й, взе ръката й и я целуна. — До скоро, лейди Лусинда.

— До скоро, ваша светлост — направи тя реверанс и се прибра.

Майка й нямаше да е доволна; нито неговата. Но щастието на Лусинда бе по-важно. Преди да възседне коня, си отбеляза наум да й прати литографии и пътеписи за Египет.

Неговото щастие също бе по-важно от разочарованието на майка му.

Беше време да избере пръстен за Софи.