Йордан Радичков
Ноев ковчег (12)

Хлебарки четат написаното за хлебарките

Една нощ се събудих от странен шум. Имах чувството, че цялото човечество се е събуло босо и е тръгнало да обхожда босо малката ми лодка. Нищо подобно обаче нямаше! Това бе просто шумът от стотиците, а може би хиляди крака на хлебарки. Шестокраките пъплеха по пода на трюма, катереха се по стените, пълзеха по стълбите към палубата или просто щъкаха по всички посоки, като се блъскаха една друга.

Бяха силно възбудени.

Трябваше да мине известно време, докато се разсъня и разбера какво бе оживило тъй много шестокраките ми обитатели. Ровейки се безцелно из бележките ми, те се бяха добрали до написаното за тях. Видях, че по всичките страници на дневниците ми пъплеха хлебарки. Едни теглеха с челюсти и прелистваха надрасканите страници, други тичаха с голяма скорост по редовете и душеха като ловджийски кучета. Някъде се препъваха, защото имаше много поправяни и зачерквани думи. Душещите като кучета, щом откриеха думата хлебарка, спираха се, правеха стойка, а през това време от всички страни към тях се втурваха цели пълчища хлебарки, за да прочетат и да видят в какъв смисъл трябва да се тълкува написаното. Тоест дали в буквалния смисъл на хлебарка, или пък в някакъв друг преносен смисъл. Те тъй откъслечно четеха и въз основа на това откъслечно четене таквиз тълкувания даваха, че и сам аз изпаднах в най-пълно слисване и неведение относно написаното. Това обаче по никой начин не ги възпираше. Имах чувството, че колкото повече се ровят в написаното, толкова по-голям ставаше апетитът им за четене.

Някои заплитаха краката си из буквите и в препинателните знаци, но не обръщаха особено внимание на това, а като се откачеха от някоя буква, на бегом се понасяха из реда, докато отново не се закачеха някъде. Други стоеха на малки купчинки между редовете или се движеха леко между тях, поспирвайки се от време на време. Бяха стари и прегърбени като галапагоски костенурки. Те за никъде не бързаха. Докато другите тичаха чевръсто по всичките посоки на текста, тези стари прегърбени бабички душеха и следяха внимателно какво пише между редовете. Бях смаян от тях. Всичко писах собственоръчно и зная много добре, че между редовете няма абсолютно нищо, а тези почти овъглени и прегърбени хлебарки пълзяха много внимателно между редовете и четяха. Те клатеха главите си тъй неопределено, че по никой начин не можеше да се разбере одобряват ли това, което четат между редовете, или не го одобряват. Някоя от тях се спираше внезапно, замисляше се, почесваше се с крак многозначително и догонваше отишлите напред.

Видях големи групи как си избираха някое изречение или пасаж. Ако прочетеното им се харесваше, то те неколкократно се връщаха към него. Тука обаче пак се стигаше до бъркотия, защото една част дочиташе края на изречението или на пасажа, а друга част вече го започваше отначало. Хлебарките правеха най-различни предположения по повод на прочетеното. Едни смятаха, че написаното се отнася само косвено до тях, а всъщност засяга повече човешката подредба, защото тъкмо в човешката подредба има най-много готованци и храненици, които докато се охранват от трохите на благодетеля си — славят го, а ако благодетелят им падне — пръскат се във всички посоки, изпокриват се, спасявайки се поединично, и чакат появата на нов благодетел. Други смятаха, че написаното е и пряко, и косвено за тях, а що се отнася до това съмнително същество, каквото е човекът, то се подразбира, че щом той съжителства с хлебарките, неминуемо ще заимства и нещичко от тях. То затова се и казва, че с каквито живееш, такъв ставаш!

Общо взето, почти всички се изказваха твърде недружелюбно за написаното за тях. Една хлебарка дори викаше по мой адрес:

„Не стига, че му живеем в скапания ковчег, ами на това отгоре той си позволява да изказва и неодобрение по наш адрес! Че той, вместо да ни хвали и да ни слави за туй, че живеем в ковчега му, гледа ни лукаво, ехидничи и сатиричи!“

Няколко хлебарки възразиха. Те помолиха да се запази спокойствие и да не се прибързва, защото, като се прибърза, може да бъде обвинен несправедливо описателят им. Самият факт, че описателят се е заел да ги описва, е вече нещо. Ако на едно място се изказва двусмислено за тях и с известно лукавство и ехидничене, то е възможно по-нататък из бележките да се намери друго място, където написаното ще бъде едносмислено, без никакво сатиричене, ехидничене и лукавство. „Нима е малко — викаше една хлебарка, — гдето пише, че ние единствени ще доядеме хляба на човека!“

Другите се съгласиха, че това наистина не е никак малко!

Старите прегърбени хлебарки се поспираха, ослушваха се в споровете на другите хлебарки и продължаваха да четат написаното между редовете.

„Я погледнете тук какво пише!“ — извика една хлебарка.

Всички на бегом се втурнаха към нея, а по-далечните спряха да пълзят и се изправиха.

„Чети, де, чети!“ завикаха тия, дето бяха по-далече.

„Тук пише как Бог създаде мишката, за да събира падналите трохи от трапезата му, как котката обаче погва мишката и я гони в буквалния смисъл на думата чак до дупката!“

Възразиха й, подвиквайки: „Че нас това какво ни засяга?“

„Засяга ни най-пряко — рече им хлебарката, — защото вижте по-нататък какво пише!“

И като им рече това, тя пропълзя няколко реда назад и почна да чете на глас: „Дяволът на няколко пъти стана свидетел на това гонение. Възмутен от Божията несправедливост, той настърга сажди от комина на своята адовница (преизподнята), замеси саждите с дяволската си слюнка и от сместа направи едно черно шестокрако и плоско нищожество, а именно — хлебарката…“

На това място една хлебарка не издържа и я прекъсна. „Туй не е истина — извика тя. — Туй е апокриф и клевета!“

„Не ме прекъсвайте, а ме изслушайте докрай — рече четящата хлебарка и продължи да чете: — Нищожеството, още довършено-недовършено, пропълзя светкавично из ръцете му, хукна и се настани право под трапезата, до самите Божи нозе. То започна да се охранва от отпадъците на господнята трапеза. Проявяваше голяма лакомия и не се гнусеше никак от нищо. Бог съгледа един ден хлебарката под трапезата си. Стори му се миризлива и отвратителна. Той се погнуси от нея и плю. И като плю, рече: «Това не е мое творение! То не е създадено от ръцете ми! Това изчадие може да бъде само адово! Мрак за него и тъмнина!»… На свой ред и човекът, щом забеляза, че Бог се гнуси и плюе, не пожела да остане по-назад от Господа си. За да му угоди, той също се погнуси от хлебарката и плю… Дяволът, като видя всичко относно хлебарката под трапезата, възмути се и от Господа, и от човека, плю с погнуса и се отдалечи от тях!“

Настъпи тишина. Една хлебарка рече: „Аз също се гнуся и плюя!“

Всички хлебарки в трюма се раздвижиха. Оживиха се дори старите хлебарки, гдето бяха се прегърбили като галапагоски костенурки. Те спряха да четат текста между редовете и завикаха с останалите в трюма: „Нима само вие ще се гнусите и ще плюете!… Ние всички се гнусим и плюем!“

Не успяха обаче нито да се погнусят, ни да плюят, защото в този момент върху палубата горе се потропа. Хлебарките зарязаха написаното за хлебарките и хукнаха коя накъде види. Пръснаха се и се изпокриха мигновено.

Тропането се повтори.

Някой ходеше по палубата с подковани обуща.