Анатолий Рибаков
Прах и пепел (50)

16.

Сталин показа на страната как смята да воюва.

Командващият Западния фронт, същият, на когото Сталин два дена преди войната забрани да заеме полевите укрепления на границата, бе разстрелян заедно с щаба си. Бяха разстреляни десетки генерали, командири на части и съединения. Бе обявено, че „занапред за самоволно отстъпление виновните командири ще се наказват с разстрел… Предаващите се в плен командири да се смятат за злостни дезертьори, чиито семейства подлежат на арест, а семействата на предали се в плен червеноармейци се лишават от държавни дажби и помощ… Да се разрушават и изгарят до основи всички населени места в тила на германските войски… Във всеки полк да се създадат екипи от доброволци за взривяване и подпалване на населени места. Изявили се смелчаци за храбрите им действия по унищожаване на населени места да бъдат представяни за правителствена награда.“

Но въпреки тези страховити Сталинови заповеди германците за три седмици се придвижиха на 500–600 километра във вътрешността, Съветският съюз загуби почти един милион убити и ранени, още толкова бяха взети в плен. На 16 юли падна Смоленск. Пътят към Москва беше открит. Хитлер съобщи на целия свят, че Червената армия е разгромена, в близките няколко дни войната ще завърши с пълна победа на германското оръжие.

Рано го съобщи. Оказа се, че Червената армия не е разгромена, тя защитаваше всяка педя земя. До Смоленск германската армия стигна вече изтощена. Наложи се ударните танкови корпуси да се отдръпнат за почивка, като бъдат заменени от пехотни части. За пръв път през всичките години войни германските войски преминаха към принудителна отбрана.

Германското военно командване гледаше на спирането в Смоленск като на временно. Наближаваше есента, разкалването на пътищата, трябваше бързо да минат в настъпление и да нанесат удар по Москва. Това щеше да реши изхода на войната. Но Хитлер очакваше победи на северозапад и юг. Да завземе Ленинград, да се обедини с финландците, да завземе Киев, да ободри южните си съюзници: Румъния, Унгария, Италия, да завземе Украина, Донбас, да създаде трамплин за скок към Кавказ, да остави Съветския съюз без жито, въглища и нефт. В края на юли Хитлер заповяда да се готви настъпление срещу Киев. По този начин даде на руснаците два месеца да подготвят отбраната на Москва.

 

 

На 29 юли Жуков отиде на доклад при Сталин.

Ставката се намираше сега на улица „Киров“, в здание, от което по време на въздушна тревога хората можеха бързо да стигнат до станцията на метрото „Кировская“, превърната в бомбоубежище: беше затворена за пътници, оградена от коловозите и разделена на няколко помещения, едно от които за другаря Сталин.

Жуков би се радвал на въздушна тревога — в бомбоубежището Сталин ставаше по-сговорчив. Но в този час германците не бомбардираха Москва, Сталин стоеше до прозореца в своя кабинет, около масата, както обикновено, седяха Молотов, Маленков и Берия, което също не хареса на Жуков — Сталин ставаше по-сговорчив и насаме. Но тази троица вечно киснеше в кабинета му.

Жуков разгъна картата на масата, докладва обстановката. Настъплението на германците срещу Киев може да има катастрофални последствия: войските от Югозападния фронт ще бъдат обкръжени. Сталин бавно се разхождаше из кабинета, от време на време спираше до масата, разглеждаше картата, после седна пред нея.

— Какво предлагате?

— Трябва незабавно да оставим десния бряг на Днепър и да организираме отбрана на левия.

Сталин вдигна тежкия си поглед към Жуков:

— Ами Киев?

— Ще се наложи да напуснем Киев.

Сталин стана, рязко избута креслото, разходи се из стаята, пак седна, взе един молив.

— Продължете доклада.

Жуков му посочи на картата една точка близо до Москва.

— Германците могат да използват по-късно Елнинската дъга за настъпление срещу Москва. Трябва да се организира контраудар за ликвидиране на тази дъга.

Сталин хвърли молива на масата.

— Какви ти контраудари, какви са тия глупости?!

Той помълча и изведнъж с неочаквано писклив глас закрещя:

— Как можа да ви хрумне да предадете на врага Киев?

— Другарю Сталин… — Гласът на Жуков пресекваше. — Ако смятате, че съм способен да дрънкам глупости, тогава нямам какво да правя тук… Тогава, другарю Сталин… Моля да ме освободите от длъжността началник на Генералния щаб и да ме пратите на фронта. Изглежда там ще има повече полза от мен…

Сталин се извърна.

— Така ли поставяте въпроса?! Нищо, можем да минем и без вас. Вървете! Ще ви повикам, когато трябва. Вземайте си хартишките!

И избута по-далеч простряната на масата карта.

Жуков излезе. Сталин пак се заразхожда из кабинета.

Пръв наруши мълчанието Молотов:

— Никакви варианти, никакви предложения, да се предаде Киев и толкоз!… Възмутително!

— Хрушчов и Кирпонос са го надумали — каза Берия, — искат да се окопаят на левия бряг, така ще им е по-лесно.

Сталин натисна копчето на звънеца. Влезе дежурният генерал, Сталин му продиктува телеграма:

— „Киев. За Хрушчов. Предупреждавам ви, че ако направите макар и една стъпка за отвеждане на войските на левия бряг на Днепър, всички вас ви очаква жестоко наказание, като страхливци и предатели.“

Сталин подписа телеграмата.

— Изпратете я веднага.

И отново закръстосва кабинета. Не слушаше какво си говорят Молотов, Маленков и Берия. Мислеше. Напуснаха Минск, Рига, Вилнюс, Лвов, Кишинев, Смоленск, сега искат да напуснат Киев, утре ще предложат да се предаде Ленинград. Всеки предаден град е удар по сърцето на народа, всяко поражение отслабва волята му за съпротива, отслабва вярата му във вожда. И във вестниците ден след ден излизат едни и същи съобщения: нашите войски оставиха еди-кой си град… Какво си мислят съветските хора, като четат това?

Сталин насочи пръст към Маленков.

— По-широко пропагандирайте героизма на съветските хора. Съобщенията за героични постъпки на наши червеноармейци и командири трябва да станат основно съдържание на всички средства за информация. Съветският народ трябва да знае, че ние громим и ще разгромим фашистката сган. Това трябва да се внушава на народа всеки ден, всеки час.

— Слушам, другарю Сталин, сега ще дам разпорежданията си — отговори Маленков и излезе от кабинета.

Дежурният генерал докладва:

— Другарят Ворошилов от Ленинград.

Сталин вдигна слушалката.

— Е, какво става там?

Мълчаливо го изслуша, после каза:

— Сега ще ти продиктувам указание, за теб се отнася… Пишете — нареди той на дежурния генерал: — „Говори се, че германските мерзавци изпращат пред войските си старци, старици, жени, деца. Говори се, че сред болшевиките са се намерили хора, които смятали за невъзможно да употребяват оръжие срещу подобни делегати. Ако сред болшевиките има такива хора, те трябва да бъдат унищожени на първо място, защото са по-опасни от германските фашисти. Моят съвет е да не се изпада в сантименталност, а по врага и по неговите помощници, волни или неволни, да се нанасят жестоки удари. Бийте германците и техните делегати, които и да са те, косете враговете, независимо дали по своя или по чужда воля са станали врагове.“

Сталин завърши диктуването.

— Изпратете го веднага до всички командващи фронтове.

После каза в слушалката:

— Чу ли какво казах? Всичко ли чу? Разбра ли какви болшевики имам предвид? Да, да, именно! Много добре, че си разбрал.

Той тресна слушалката и пак се заразхожда из кабинета. Тоя глупак Клим го откъсна от главната му мисъл… Защо трябва да предават Киев? На югозапад са събрани най-добрите войски, нали именно там ТОЙ очакваше главния удар. Нали ТОЙ бе забранил да отстъпват! А сега отстъпление МУ предлага началникът на Генералния щаб! Позор! Не МУ е нужен такъв началник на Генщаба!

Отново натисна копчето на звънеца, нареди на дежурния генерал да извика Жуков.

Жуков дойде.

— Вижте какво, другарю Жуков — каза Сталин, — ние се посъветвахме и решихме да ви освободим от задълженията на началник на Генералния щаб. На това място ще назначим Шапошников. А вас ще ви използваме в практическата работа. Имате опит в командването на войски в бойна обстановка. В действащата армия ще бъдете много по-полезен.

— Закъде ще заповядате да замина?

— Докладвахте ми за операция край Елна. С нея се заемете. Разбира се, ще останете заместник на народния комисар по отбраната и член на Ставката.

— Разрешете да напусна?

— Предайте работата на Шапошников и заминавайте.

След снемането на Жуков никой в Генщаба не посмя дори да гъкне за предаване на Киев и за отвеждане на войските от десния бряг на Днепър.

След една седмица Сталин се обяви за Върховен главнокомандващ.

И все пак отстраненият от висшето ръководство Жуков намери мъжество в себе си и на 19 август телеграфира на Сталин от Гжатск:

„Противникът хвърли на юг всички свои ударни подвижни и танкови части. Замисълът му: с удар в тил да разгроми армиите от Югозападния фронт. Необходимо е да се нанесе удар по фланга на противника, веднага щом той започне да изпълнява замисъла си.“

Отговорът беше такъв:

„Придвижването на германците е възможно. За неговото предотвратяване е създаден Брянският фронт начело с Ерьоменко. Вземат се и други мерки. Надяваме се да предотвратим придвижването на германците. Сталин. Шапошников.“

Тази телеграма не задоволи Жуков и той се обади на Шапошников. Той му каза направо:

— Брянският фронт няма да може да пресече вероятния удар. Но в разговор със Сталин Ерьоменко обеща да разгроми противника.

Това беше вярно. Ерьоменко се бе държал самоуверено пред Сталин, бе отговарял находчиво на въпросите му за причините за неуспехите. По повод на движението на Гудериан към Киев бе казал:

— Искам да разбия този подлец Гудериан и то се знае, ще го разбия в близките няколко дни.

Сталин бе разговарял с него дружелюбно. След излизането на Ерьоменко бе казал:

— Ето го човека, който ни е нужен в тези сложни условия.

Поведението на Ерьоменко МУ импонираше. Твърд, решителен, малко хитряга като всеки хохол, но послушен. И Жуков е послушен, но извръща поглед, показва, че послушанието му е принудително. Присъствието на Жуков е тягостно: сигурен е, че като пълководец превъзхожда другаря Сталин, не разбира, че военната стратегия е преди всичко политика, от която Жуков нищо не разбира. ТОЙ не би търпял ничия вътрешна съпротива, но търпеше Жуков — той беше единственият човек, който МУ внушаваше чувство за стабилност. И това ГО потискаше — ТОЙ беше свикнал да разчита само на себе си. Като отстрани Жуков, се освободи от това душевно неудобство. Жуков е нужен, но на разстояние. Жуков има тежка ръка, също като НЕГО Жуков не щади хората, не мисли за загубите, ще изпълнява неговите поръчения в най-сложни участъци. Тук ще дойде Ерьоменко. Ще разгроми, както обеща, Гудериан и тогава ТОЙ ще може да го назначи за началник на Генщаба.

Ерьоменко не разби Гудериан нито в близките няколко дни, нито в следващите. Германците успешно напредваха на юг. Ерьоменко бе ранен, докараха го в болницата, в зданието на Тимирязевската селскостопанска академия. Там го навести Сталин, като с това му показа, че продължава да го цени: само заради раняването Ерьоменко не е могъл да изпълни обещанието си. ТОЙ не се лъже в хората.

На 11 септември Сталин нареди на Кирпонос: „Киев да не се оставя, мостовете да не се вдигат във въздуха.“

След една седмица, на 19 септември, Киев падна. Бяха пленени 665 хиляди съветски войници и офицери.

Кирпонос и неговият щаб загинаха в бой.

— Смел човек беше — каза за Кирпонос Сталин, — народът ще тачи паметта му.

А Хитлер, окрилен от победата, даде заповед за настъпление срещу Москва. Но в боевете за Киев бе загубил два месеца, август и септември. Тази загуба се оказа фатална.