Анатолий Рибаков
Прах и пепел (38)

3.

Първите съобщения на разузнаването за подготвяното нападение на Германия над Съветския съюз започнаха да се получават през юни 1940 година. Сталин не им обръщаше внимание. Приказките на някакви германци са обикновени дрънканици, подготовката на няколко хиляди парашутисти, знаещи руски — измислица на идиот, придвижването на германски части по територията на Полша — нормален военен живот в окупирана страна, концентрирането на германски войски на съветската граница — дезинформация, мамят Чърчил, отвличат вниманието му от подготовката за нахлуване в Англия.

По-сериозно предупреждение се получи през октомври от агент в германския Генерален щаб: Германия ще започне война срещу СССР през пролетта на идущата година, целта й ще бъде откъсване на Украина. И на това съобщение не бива да се вярва — до пролетта на идущата година Хитлер няма да успее да приключи войната с Англия, през зимата няма да прехвърля през Ламанша.

И тоя упорит хапльо Литвинов дърдори за неизбежността на нападението от страна на Германия, за неправилната политика на Молотов, като има предвид, естествено, не Молотов, а Сталин.

„Разгромът на Франция е пълен банкрут на съветската политика. Сега Хитлер няма втори фронт, Англия не е втори фронт. Сега райхът се опира на ресурсите на цяла континентална Европа. Флиртът с Хитлер е политика на щраус, който крие главата си в пясъка.“

Нищо не разбира тоя стар пън! Хитлер няма да нападне Съветския съюз. Разбира се, ако предвид импулсивния характер на Хитлер не му даваме повод. Хитлер трябва да бъде убеден в НЕГОВАТА лоялност. ТОЙ ще понижи Литвинов от член на ЦК в кандидат-член, Хитлер ще види, че ТОЙ се освобождава от евреите. А Жемчужина изобщо ще я извади от ЦК, нека Хитлер се полюбува — пожертвал е дори жената на Молотов, ръководителя на правителството.

На 5 октомври в Политбюро се обсъждаше планът за отбрана на страната. Бяха поканени Тимошенко, Шапошников, Жуков и авторът на плана, един от ръководителите на Генералния щаб, Василевски. Именно той докладва плана.

Всички седяха до дългата маса. Сталин, както обикновено, се разхождаше из кабинета, понякога отиваше до картата, по която Василевски движеше показалката, после пак се отдръпваше, слушаше Василевски, мъчеше си да си състави окончателно мнение за него. Слуша го вече трети път и всеки път благоприятното МУ впечатление от него се затвърждава.

Василевски е от свещеническо семейство, баща му и досега обслужва енория в някакво затънтено селце. Берия му даде положителна характеристика. Рядък случай. И при най-положителен отзив Берия непременно добавя и нещо отрицателно, застрахова се. А на този не приписа нищо лошо. В световната война е стигнал до щабскапитан, от май 1919 година служи в Червената армия, завършил е Академията при Генералния щаб, от трийсет и седма е в Генералния щаб. Човек знаещ, кротък, деликатен. Жуков наистина е стара кримка, но е груб и прост, ядосва всички, а Василевски не е способен да раздразни никого, веднъж ТОЙ му каза: „Другарю Василевски, вие сигурно и на мравката път правите… Бъдете по-твърд.“ И гласът му е хубав, мек, и лицето — приятно, русокос, синеок, ако облече една руска рубашка, ще го сбъркаш със селски учител. Сталин го слушаше, без да го прекъсва, само когато Василевски докладваше за укрепените райони, попита:

— Вие да не планирате отстъпление?

— Не, другарю Сталин, в никакъв случай! Ние планираме само настъпление, но то не изключва създаването на отбранителна линия на границата.

Сталин се спря, обърна се към Василевски.

— Да, не изключва. На новата граница! Сега Съветският съюз има нова граница! Именно нея укрепявайте. А вие планирате укрепления и по старата граница. А старата граница вече я няма и никога няма да я има. Забравете за нея.

— Но тя е добре въоръжена и оборудвана, другарю Сталин — плахо възрази Василевски.

— Прекрасно. Значи имате готово оборудване. Свалете го и го откарайте на новата граница. А всички подземни съоръжения предайте на колхозите, нека ги използват като зърнохранилища. Да оставиш здрави и читави едни стари отбранителни съоръжения означава да кажеш на войските: „Не бойте се, има накъде да отстъпвате, зад гърба ви има още една мощна отбранителна линия.“ Това означава да култивираш у армията настроения за отстъпление, всичко ги учи да не настъпват, а да отстъпват. Продължете!

Василевски продължи. Планът бе подробен, Василевски го излагаше умно. Когато свърши, в кабинета се възцари мълчание. Военните мълчаха — вече бяха казали всичко със своя план, членовете на Политбюро също мълчаха — не знаеха какво мисли по въпроса другарят Сталин.

Като продължаваше да се разхожда из кабинета, Сталин заговори:

— Не ми е съвсем ясна позицията на Генералния щаб…

Както винаги, говореше бавно, ясно, тихо, като караше всички напрегнато да се вслушват във всяка дума.

— В какво се състои позицията на Генералния щаб? Тя се състои в това, нашите главни сили да се съсредоточат на Западния фронт. От какво изхожда тази позиция? Тя изхожда от предположението, че германците в случай на война, разбира се, ще се опитат да нанесат главния си удар по най-краткия път: Брест — Москва. Можем ли да се съгласим с такава позиция? Аз мисля, че не можем да се съгласим с такава позиция. Мисля, че германците няма да тръгнат по този най-кратък път. Всички разузнавателни данни говорят, че германците искат да завземат Украина. Можем ли безрезервно да вярваме на тези разузнавателни данни? Разбира се, не можем. В тях има много дезинформация, лъжи и глупости. И все пак Украина неслучайно се споменава винаги. Защо не случайно? Ако допуснем мисълта, че Хитлер започне война срещу Съветския съюз, това ще бъде продължителна война, СССР не е Полша или Франция и без хляб, без гориво, без суровини такава война е невъзможна. Значи за германците представляват особена, изключителна важност украинското жито, донбаските въглища, криворожката руда, никополският манган. Следователно, Хитлер ще подготвя основния си удар не на западното, а на югозападното направление. Още повече, че Хитлер вече се укрепи на Балканите и оттам ще му бъде лесно да нанесе удара си. Планът трябва да се разработва именно изхождайки от тази позиция.

Той помълча, после попита:

— Имате ли възражения, другари?

И Тимошенко, и Шапошников, и Жуков, и Василевски прекрасно знаеха, че според плановете на германския Генерален щаб главните сили на германците са насочени към Смоленск и Москва. Нещо повече, когато бе покорявал европейските страни, Хитлер, за да завърши по-бързо войната, преди всичко се бе устремявал към столиците им. Това е неговата добре отработена, проверена и оправдала себе си тактика.

Ала на никого от тях не достигна мъжество да възрази на другаря Сталин.

— Добре тогава — заключи Сталин, — нямате възражения. Моля Генералния щаб да помисли още и да докладва плана си след десет дена.

На 14 октомври планът отново бе докладван пред Политбюро. В този преработен план главният удар се очакваше на югозапад, именно там бе предвидена най-голяма концентрация на съветските войски. Както и миналия път, Василевски докладваше умно, обстойно, убедително.

Сталин остана доволен и след заседанието покани всички да слязат на долния етаж и да се нахранят в неговия апартамент.

Гозбите бяха обикновени. Нека военните видят колко скромно живее другарят Сталин, нека вземат пример от него. За първо — гъст украински борш, за второ — добре сготвена елдена каша и много варено месо, за трето — компот и плодове. Сталин пиеше леко грузинско вино „Хванчкара“. Но в това военните не му подражаваха, наблягаха повече на коняка.

Сталин вдигна тост за здравето на другаря Василевски и като отпи малко от чашата си, зададе неочакван въпрос:

— Другарю Василевски, а защо вие, след като завършихте семинарията, не станахте поп?

Смутеният Василевски измънка нещо, от което се разбра, че той и тримата му братя избрали друго поприще в живота.

— Тъй, тъй — усмихна се Сталин, — не сте имали желание, ясно. Ние пък с Микоян искахме да станем попове, но кой знае защо не ни взеха. — Той се обърна към Микоян. — Нали, Анастасе, не те взеха за поп?

— Не ме взеха, другарю Сталин — потвърди Микоян.

— Видяхте ли — Сталин разпери ръце. — И до днес не сме разбрали защо не ни взеха.

Всички се усмихнаха, зарадвани на шегата на вожда, на доброто му настроение.

Сталин помълча, после отново вдигна очи към Василевски.

— Кажете ми, ако обичате, другарю Василевски, защо вие, а и вашите братя, не подпомагате материално баща си? Доколкото знам, единият ви брат е лекар, другият — агроном, третият — летец. Заможни хора сте. Мисля, че бихте могли да помагате на родителите си, тогава старецът сигурно отдавна щеше да е зарязал черквата си. Та нали тя му е нужна само за да съществува някак.

Сега никой не се усмихваше, не знаеха накъде бие вождът и как ще свърши всичко това за Василевски.

— Разбирате ли, другарю Сталин — като се опитваше да сдържа вълнението си, обясни Василевски, — аз още през 1926 година скъсах всякакви връзки с родителите си.

— Скъсали сте връзките си с родителите? — с добре изиграно „искрено учудване“ каза Сталин. — Защо, ако не е тайна?

— Иначе не бих могъл да членувам в нашата партия, не бих могъл да служа в Червената армия, камо ли в системата на Генералния щаб.

— Нима в нашата партия и в нашата армия има такива порядки? — с все същото учудване попита Сталин.

Всички прекрасно знаеха, че и в партията, и в армията порядките са именно такива, но никой не го потвърди пред другаря Сталин. Още повече, че самият Сталин го знаеше добре.

Но Василевски разбираше, че е длъжен да докаже правдивостта на думите си, инак ще изглежда лъжец в очите на другаря Сталин. И каза:

— Другарю Сталин, ако разрешите, ще ви разкажа един такъв случай.

— Разкажете ми.

— Преди две седмици неочаквано, за пръв път от много години, получих писмо от баща ми. А аз от 1926 година във всички анкети съм посочвал, че баща ми е свещеник и не поддържам никакви връзки с него, нито лични, нито писмени. И изведнъж това писмо. Веднага съобщих за него на секретаря на моята партийна организация. И той настоя да не отговарям на писмото и занапред да поддържам предишните си взаимоотношения с моите родители.

Сталин изненадано огледа всички седнали край масата членове на Политбюро. Те най-сетне разбраха какво се иска от тях и му отвърнаха със същото учудване, недоумение и дори възмущение.

— Вашият секретар е глупак — каза Сталин, — той няма право да работи в Генералния щаб, в Генералния щаб ни трябват умни хора, а не тъпанари. Червената армия трябва да бъде единна и монолитна, а не разделена по социален произход. Бащата на Ленин е бил дворянин и както знаете, Владимир Илич не се отрече от своите родители. Моля ви, другарю Василевски, моля вас и вашите братя, незабавно установете връзка с родителите си, оказвайте им системна материална помощ. И съобщете това на секретаря на вашата партийна организация, разбира се, ако дотогава той още е секретар и ако още работи в Генералния щаб.